9 СЕПТЕМВРИ
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 СЕПТЕМВРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Милостинята не бива да се дава с гордост, а със смирение, като се гледа на оногова, на когото се дава, като на по-добър. Нима Сам Господ не е казал: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40)? Теофан Изповедник още като дете имал ум, просветен от Христовата светлина. Веднъж, вървейки по улицата, видял необлечено дете. Tой бързо свалил дрехата си и облякъл детето, и така го стоплил и върнал към живота. Tой се върнал вкъщи гол. Зачудените му родители го запитали къде му е дрехата, на което Теофан отговорил: „Облякох Христа”. Затова му била дарувана Христовата благодат, та по-късно станал велик подвижник, страдалец за вярата и чудотворец. Ако подаваме милостиня в името на някой друг или в свое име и не можем да избегнем гордостта, появи ли се в сърцето, тя унищожава всички добри дела. Когато даваме на просяк като на просяк, а не като на Христос, не можем да избегнем гордостта, нито презрението. A каква полза има за човек да даде милостиня, ако се гордее със себе си и презира човека? Добродетелта не е добродетел, ако се смеси с грях, както млякото не е мляко, когато се смеси с газ или оцет.
БЕСЕДА за свидетелството на Бога за Бога
Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан 5: 31).
Така Господ говорил на един неверен и лъжлив род. Той казал тези слова на еврейските старейшини не като поука, а като изобличение. Те не вярвали на един човек, когато той говорел за себе си, а търсели двама свидетели. Да не си и помисляте, братя, че онова, което Господ казва за Себе Си, не е истинно, a че евреитe не са го приемали за истина. Оттук, по тълкованието на светите Отци, думите: свидетелството Ми не е истинско трябва да се разбират в смисъл, че това свидетелство не е било истинско в очите на евреите. Всяко слово, което Господ Иисус е изричал за Себе Си, е истина, Той е казал на друго място: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан 8: 14). Тук Господ поучава, там е изобличавал; тук потвърждава как в действителност стоят нещата, а пък там – как са изглеждали те на евреите. Евреите не вярвали на Неговото свидетелство за Себе Си, а търсели други свидетелства. И Той им привел три необорими свидетелства: първото – свидетелството на Неговите собствени дела: Тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене (Иоан. 5: 36); второто – свидетелството на Неговия небесен Отец, Който е свидетелствал за Него като за Свой Син на Иордан и на Тавор: И пратилият Ме Отец Сам засвидетелства за Мене (Иоан 5: 37); и накрая третото свидетелство – на Светото Писание: Изследвайте Писанията... И те са, които свидетелстват за Мене (Иоан 5: 39). Какви свидетелства още са необходими на човек, който има поне малко разум? Ала разумът на еврейските старейшини е бил помрачен до такава степен, че те не са могли нищо да видят и нищо да разберат.
Когато човеколюбивият Господ сторил всичко, което трябвало да извърши, за да спаси и еврейските старейшини, и когато те отхвърлили всички свидетелства за Него, а с това отхвърлили и своето спасение, тогава Той им рекъл: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско.
О, братя мои, да не бъдем с каменни сърца като онези заслепени старейшини и да не отхвърляме единственото свое спасение. Да не издирваме никакви други свидетелства, а да вярваме на онова, което Сам Господ Иисус е казал за Себе Си. А Той е казал за Себе Си, че е Истина[1], И с тази Истина се храним и спасяваме.
О, Господи Иисусе, Истино жива, Истино вечна, не си отивай от нас, а ни просвети и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Срв. Иоан 14:6 (бел. прев.).