7 НОЕМВРИ

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 7 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

В живота има решаващи моменти, от които зависи вечният живот или вечната смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес, заради което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота – земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато мнозина се стараели да вземат тялото на Иерон. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант – богат и благочестив християнин, заплатил с толкова злато [колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

 

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

 

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действа в синовете на неверието (Еф. 2: 2).[1]

 

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действа в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези, на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази – въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците те нападали по-силно, отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали,  съблазнявайки го и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват начаса при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] Предходния стих е „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове“. Има разночтение със сръб. текст. (бел прев.).