5 НОЕМВРИ

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 5 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Каквото е сянката спрямо действителността, още по-незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по-силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с телесните си очи. Защото на духовната любов не ѝ трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима, като чула, че водят Галактион на мъчение, се затичала след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети Галактион по голото му тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа и такава била тяхната духовна любов, с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

 

 

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналия Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1: 21-22).

 

Ето висините, до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката; не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по-високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по-високо от цялата показана и [още] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашият преславен Творец изпълнил Своето обещание, дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по-ясно повторено на Аврам, и още по-ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род, прославяйки човека Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата първо прославил Него, па после по ред –  всички, които се причислили към Него, и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава, и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан 17: 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – силна като смъртта (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – трайна (бел. прев.).