30 НОЕМВРИ
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 НОЕМВРИ
Разсъждение
„На апостолите е дадено всичко“ – казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълнота на благодатта, която въобще се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник, и пророк, и пастир, и учител (Ефес. 4: 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването му на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да приписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса и така народът в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учуденият цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо! Откъде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „Това не е мое дело, а дело на свещеническата благодат“. Тогава светецът обяснил на царя как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството – благодат чудотворна.
БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците
Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им (Ефес. 4: 17-18).
Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо – от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, каквото има в него. Какво, братя, значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце, изпразнено от Божията любов и страха Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко, отнасящо се до плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони – крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно – умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека, става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо, или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира като член на тялото, когато е отсечен от него. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая, са и маловерните или лъжливите [псевдо]християни. Но и сухото дърво, като се напои с животворната Христова вода, оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил, оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и не сме се отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойдат смъртта и краят, и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.
О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски