26 ДЕКЕМВРИ

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Притча за божествения Младенец Христос. Когато божественото семейство бягало от Иродовия меч в Египет, на пътя го пресрещнали разбойници с намерение да го ограбят. Праведният Иосиф водел едно магаре, натоварено с багаж, което Света Богородица, със Своя Син на гърди, от време на време яхвала. Разбойниците хванали магарето, за да го отведат. Един от разбойниците пристъпил до Богоматер да види какво притиска Тя до гърдите си. Като видял Детето Христос, разбойникът се зачудил на Неговата необикновена красота и удивен казал: „Ако Бог би взел върху Себе Си човешко тяло, не би бил по-красив от това дете!“. И заповядал разбойникът на останалите свои другари да не взимат нищо от тези пътници. Изпълнена с благодарност към този великодушен разбойник, Пресвета Дева му казала: „Да знаеш, че това Дете ще те награди затова, че днес го запази“. След тридесет и три години, същият разбойник, заради своите злодеяния, висял разпнат от дясната страна на Христовия Кръст. Неговото име било Дисмаз, а името на другия разбойник [разпнат и той за злодеяния], от лявата страна – Гестас. Гледайки невинно разпнатия Христос Господ, Дисмаз се покаял за всички злини през своя живот, докато Гестас хулел Господа, а Дисмаз Го защитавал, казвайки: Тоя нищо лошо не е сторил (Лк. 23: 41). Дисмаз, значи, е онзи благоразумен разбойник, комуто Господ казал: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23: 43). Така Господ дарувал рая на онзи, който в детството Му го пощадил.

 

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 

Ето рабинята Господня (Лк. 1: 38).

 

Наистина, братя, ето истинска рабиня Господня! Ако е рабиня онази, която напълно е заменила своята воля с волята на своя господар, тогава Пресветата Дева e първата рабиня между всички рабини Господни. Или ако е рабиня онази, която напрегнато и с голямо внимание се взира в своя господар, и тогава Пресвета Дева е първа между рабините Господни. И ако е рабиня онази, която кротко и послушно понася всички оскърбления и теготи, очаквайки награда само от своя господар, и тогава Пресветата Дева е първа и най-превъзходна рабиня Господня от всички. Но на Нея не ѝ  било до това да угоди на света, а на Бога, нито пък ѝ било до това да се оправдава пред света, а само пред Бога. Истинско послушание, истинско внимание, истинска кротост![1] Пресветата Дева с право могла да каже на Божия ангел: Ето рабинята Господня! Най-голямото съвършенство и най-голямата чест, която жена може да постигне на земята, е да бъде рабиня на Господа. Това съвършенство и тази чест в рая Ева изгубила без труд, а това съвършенство и тази чест Дева Мария вън от рая постигнала с труд.

По молитвите на Пресвета Дева Богородица, Господи Иисусе, помилуй нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

[1] В ориг. – самото послушание, самата внимателност, самата кротост (бел. прев.).