22 ДЕКЕМВРИ

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждения

 

Милостивият Бог, чрез Своите светии от другия свят, често изпраща утешения на Своите угодници и угоднички на земята. Преди света Анастасия, пострадала за Христа света Теодотия. След това Анастасия, по заповед на мъчителя, била хвърлена в тясна и мрачна тъмница, та в нея да умре от глад. По време на 30-дневното ѝ затворничество всяка нощ ѝ се явявала от другия свят света Теодотия и я укрепявала в нейното страдание. След като Анастасия достатъчно питала и достатъчно чула от Теодотия, една нощ я попитала как е дошла при нея след смъртта си. Теодотия ѝ отговорила, че Бог дава на мъченическите души особена благодат, та след разлъката с този свят да могат да ходят при когото искат, за наставление и поука. След 30 дена мъчителят извел Анастасия из тъмницата и се зачудил, като я видял жива. Тогава я осъдил, заедно с неколцина други, на удавяне в морето. Войниците качили християните в една малка лодка, а те се качили в друга. Като стигнали дълбочината, пробили лодката, та водата да нахлуе вътре и да потопи осъдените. Но тогава станало чудо. Именно – върху водата се явила света Теодотия и насочила лодката към брега. Така всички осъдени на смърт се спасили заедно с Анастасия. Като видели това Божие чудо, 120 езичници повярвали в Христа и се кръстили.  

 

БЕСЕДА за търпеливия Иов

 

Господ даде, Господ и взе… Да бъде благословено името Господне! (Иов. 1: 21).

 

Нека, братя, праведникът да не се бои от нищо, [защото] всичко за него ще бъде добро. Цялото Свещено Писание ни показва, че Бог не оставя праведника докрай. Примерът с Иов ни показва това като ясно слънце. Иов имал седем сина и три дъщери, имал богатство и бил на почит между хората и приятелите си. И изгубил всичко това за един ден. Но той не възроптал срещу Бога, а паднал на земята, та се поклони и рекъл: Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. След това Иов изгубил и здравето си, последното [нещо], което имал, а цялото му тяло – от темето до петите – се покрило с гнойни рани. Седнал Иов на бунището и възнасял хвала на Бога. А жена му го уговаряла да се отрече от Бога. Праведният Иов ѝ рекъл: Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? Приятелите му го укорявали, че е грешен, гордеели се със своя ум и праведност, но Иов смирено се молел на Бога и търпеливо понасял раните и своето нещастие. И днес, както и тогава, се случва, като ни сполети някоя беда, нашите съседи да се представят като по-умни и праведни от нас. Впрочем, Всемъдрият Бог, допуснал всички тези беди за Иов, Своя слуга, за да изпита не само Иов, а и неговите роднини и приятели. И когато всеки от тях показал какъв е, когато всеки положил изпит пред Бога, тогава Бог, с всесилната Си десница, върнал здравето на Иов и богатство двойно повече , отколкото му бил взел, и повторно му дал седем сина и три дъщери. Който има силна вяра, братя, той има и ясен [духовен] поглед да види Божия пръст и в своето благоденствие, и в своето страдание. Който има силна вяра, има и голямо търпение в страданието. Когато Бог му дава, той благодари, когато Бог му взима, той благославя: Да бъде благословено името Господне!

Господи Боже на многострадалния и търпелив Иов, научи и нас да благославяме Твоето име в нашето страдание. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски