2 ДЕКЕМВРИ
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези, които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.
БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение
В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).
Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.
Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски