19 ОКТОМВРИ

1 НОЕМВРИ / 19 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. ИОАН РИЛСКИ

 

СВ. МЪЧЕНИК УАР

 

СВ. ИОАН КРОНЩАДСКИ

 

СВ. КЛЕОПАТКА И СИНА И ИОАН

 

СВ. ПРОРОК ИОИЛ

 

 

 

Тропарь преподобному Иоанну Рыльскому, глас 1

 

Покая́ния основа́ние, прописа́ние умиле́ния,/ о́браз утеше́ния, духо́внаго соверше́ния,/ равноа́нгельное житие́ твое́ бысть, преподо́бне./ В моли́твах у́бо и поще́ниих, и в слеза́х пребыва́вый,/ о́тче Иоа́нне,// моли́ Христа́ Бо́га о душа́х на́ших.

 

Кондак преподобному Иоанну Рыльскому, глас 8

 

А́нгельскому житию́ поревнова́в, преподо́бне,/ вся земна́я оста́вив, ко Христу́ прите́кл еси́,/ и того́ за́поведьми огражда́яся, яви́лся еси́ столп непоколеби́мь от вра́жиих нападе́ний. Тем зове́м ти:// ра́дуйся, о́тче Иоа́нне, свети́ло пресве́тлое.

 

Тропарь мученику Уару Египетскому, глас 4

 

Во́инством святы́х страстоте́рпец стра́ждущих зако́нне,/ зря о́нех, показа́л еси́ му́жески кре́пость свою́./ И устреми́вся на страсть во́лею,/ и умре́ти вожделе́ за Христа́,/ И́же прия́л еси́ по́честь побе́ды твоего́ страда́ния, Уа́ре,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак мученику Уару Египетскому, глас 4

 

Христу́ после́дуя, му́чениче Уа́ре,/ Того́ испи́в ча́шу,/ и муче́ния венце́м увязе́ся,/ и со А́нгелы ликовству́еши:// моли́ непреста́нно за ду́ши на́ша.

 

Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1

Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

 

Ин тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 4

 

Росси́йския земли́ па́стырь до́брый показа́лся еси́,/ в служе́нии пресви́терстем жизнь во Христе́ стяжа́в, богому́дре о́тче Иоа́нне./ Благода́ть изоби́льную от Влады́ки Христа́ прия́л еси́:/ неду́ги отгоня́ти,/ малоду́шныя утеша́ти,/ в Та́йне Пречи́стаго Те́ла и Кро́ве ве́рныя со Христо́м соединя́ти./ Сего́ ра́ди восхваля́ем тя,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

 

Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 3

 

Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.

 

Ин кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 6

Пропове́дником и́стины, богоно́сным отце́м подра́жая,/ всего́ себе́ на служе́ние Бо́гу и бли́жним вдал еси́,/ и сан свяще́нства нося́, поко́я не ве́дал еси́,/ слу́жбы Бо́жия в хра́ме при́сно соверша́я,/ и в доме́х ве́рных моле́бныя пе́ния воспева́я,/ нужда́ющимся ще́дро благотворя́,/ та́ко наименова́ние благотво́рца и безсре́бренника стяжа́л еси́, Иоа́нне./ Те́мже и по успе́нии твое́м росси́йския лю́дие прославля́ют и́мя твое́,/ и ве́чную па́мять тебе́ возглаша́юще,// пою́т Бо́гу: аллилу́ия.

 

 

 

Тропарь пророку Иоилю, глас 2

 

Предве́дый Бо́жие прише́ствие во пло́ти/ и наи́тие Ду́ха Свята́го и гряду́щий Суд предсказа́вый,/ проро́че Ио́иле:/ спаса́й моли́твами твои́ми// чту́щия тя от всех скорбе́й.

 

Кондак пророку Иоилю, глас 4

 

Просвети́вшееся Ду́хом чи́стое твое́ се́рдце/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище:/ зри́ши бо, я́ко настоя́щая, дале́че су́щая,// сего́ ра́ди тя почита́ем, проро́че, блаже́нне Ио́иле, сла́вне.

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Явяване на св. мъченик Уар. Когато благочестивата вдовица Клеопатра издигнала църква на свети Уар, повикала епископа и свещениците да осветят църквата. Били се събрали много християни за това празнуване, защото цялата околност почитала св. Уар като голям целител и чудотворец. След Божествената служба благочестивата ктиторка отишла в църквата при мощите на св. Уар и се помолила така: „Моля те страстотерпче Христов, измоли ми от Бога онова, което е Нему угодно, и полезното за мене и за единствения ми син“. А Клеопатра имала син Иоан, юноша на възраст да отива войник. Свършила молитвата и тъкмо излязла от църквата, синът ѝ, дотогава здрав, се разболял. Обзел го някакъв огън, ставало му по-зле и по-зле, докато в полунощ умрял. Нажалената и разгневена майка отишла на гроба на св. Уар и започнала рязко да говори: „О, угодниче Божий, нима така ми помагаш?“. Изговорила още много горчиви жалби. Та чак изнемощяла и се унесла в лек сън. Изведнъж ѝ се явил св. Уар заедно със син ѝ Иоан. И двамата били светли като слънцето, в дрехи по-бели от сняг, препасани със златни пояси, а на главите имали прекрасни венци. Светията ѝ рекъл: „Нима сама не ме моли да измоля от Бога угодното Нему, а за тебе и за сина ти – полезното? Аз молих Бога и Той, по неизказаната Своя благост, взе твоя син в небесната войска. Ако искаш, ето, вземи го и го дай във войската на земния цар“. Като чул това, младият Иоан прегърнал св. Уар и му казал: „Не господарю мой, не слушай майка ми и не ме връщай в пълния с неправди и беззакония свят, от който си ме избавил“. Клеопатра се събудила от сън, усетила в сърцето си голяма радост и излязла весела от църквата. Преживяла при този храм седем години, а св. Уар и синът ѝ често ѝ се явявали.

 

БЕСЕДА за жаждата на душата по Бога

 

Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! (Пс. 41: 3).

 

Когато искрата на любов към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да се разгори и ще види чудо. Ще запламти тази искра като факел с невиждана светлина. Нейната светлина и топлина ще бъдат твърде големи. В светлината на любов към Бог човек ще се чувства на този свят като в мрак; а от нейната светлина [на любовта] ще усети неутолима духовна жажда – жажда за Бога, за доближаване към Бога и за съзерцание на Бога. Тази жажда боголюбецът Давид сравнява с жаждата на кошута[1], която тича към водни извори. Душата ми жадува за Бога силний, живий. Не е ли всичко около нас немощно? Не изтлява ли бърже всичко около нас? Ние се държим за сенки, ние прегръщаме мъртъвци. Утрешната смрад днес кичим[2] със злато и сребро, понякога с чест и съвест, а понякога и с живота – смрадта на утрешния ден! Това не е любов, това е скотска похот. Великата душа търси предмет, достоен за любов, търси предмет, неподвластен на трошене и тлен, на разпадане и гнусотиите на променливите тела. Затова царят боголюбец подчертава: Бога силний, живий. Защото, кой е истински силен и жив, освен Бог? Бог е дарувал сила и живот на Своите ангели и светии, но [всичко] това e Негово и от Него. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Ето непреодолим копнеж на истинската любов към Бога. Да се засрамят всички онези, които казват, че вярват в Бога и обичат Бога, а самата мисъл за смъртта, за излизането от този свят, ги довежда до безумие.

О, Господи Боже наш, светий силний и живий; извор на святост, извор на сила, извор на живот, освети ни и съгрей с любовта към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – елен (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – плакнем, мием (бел. прев.).