19 НОЕМВРИ
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 НОЕМВРИ
Разсъждение
Притча от стареца Варлаам за Иосафат. Някой си човек бягал пред страшен еднорог. Като бягал, паднал в един ров и се хванал за едно дърво. И точно когато помислил, че е вън от опасност, погледнал надолу към корените на дървото и видял две мишки – едната бяла, а другата черна, които последователно, но непрестанно гризели корена на дървото, за да го съборят. Като погледнал още по-надолу, видял голяма и страшна змия, която с отворени уста чакала да погълне човека, когато дървото бъде съборено. Още видял и до самите си нозе четири по-малки отровни змии. Погледнал нагоре към дървото и видял човекът на клоните малко мед, па забравил за всички опасности, които го обграждали, протегнал ръка да вземе малко от меда[1]. Тълкувание: еднорогът представлява смъртта, която от Адам до ден-днешен преследва всеки човек, за да го умъртви; ровът, изпълнен с всякакви опасности, е този свят, дървото – пътят на нашия живот; бялата и черната мишка – дните и нощите, които последователно се редуват и съкращават нашия живот; голямата страшна змия – ада; четирите отровни змии – четирите стихии, от които е съставено човешкото тяло; малкото мед по клоните на дървото – това е мимолетната сладост, която този живот подава на човека. О, само ако хората не се нахвърляха върху тази сладост и не забравяха за страшните опасности, които ги обкръжават и влекат във вечна погибел!
БЕСЕДА за прославянето на Бога чрез Христа Господа
Нему да бъде слава в Църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.(Ефес. 3: 21).
Слава на Бога! Слава на Бога и на Църквата! Слава на Него чрез Христа Иисуса! Слава Нему във всички родове! Слава Нему во веки веков! На никому не прилича слава, както на Бога. Никой не прославя Бога, както Църквата Божия. Христос ни е открил Бога, затова цялата слава на Бога трябва да се въздава чрез Христа Господа. Църквата ще пребъде във всички родове и поколения до края на времената; Църквата е най-чисто Тяло Христово, изпълнено със сила, мъдрост и чудотворство; затова славата на Бога се възнася от Църквата – Светая Святих, от Чистота на Чистия! На Бог е най-приятно църковното славословие и затова, защото в Църквата има много души и много гласове, но цари единодушие и съгласие. Нека, следователно, никой да се не отклонява от общото прославяне на Бога и никой да не мисли, че неговото прославяне на Бога отделно и самостоятелно е по-добро от прославянето на Бога в единството и общността на всички вярващи. Не е вярно, че отделният член се губи в множеството и неговият глас не се чува от Бога. Не върши ли ръката своята работа най-добре, когато е неразделно свързана с тялото? Не е ли така и с всеки член на тялото? Същото е и с всеки вярващ. Когато се моли в Църквата и с Църквата (и в пустинята да е, той може да се моли в Църквата и с Църквата), без да отделя себе си от Църквата, по-добре се чува и вижда от Бога. Молитвата на неговата душа, в съзвучие с душите на останалите вярващи, се издига и разпознава по-добре, когато е свързана с Тялото на Църквата, отколкото извън тази връзка.
О, Господи Иисусе, благодарение на Тебе, в Тебе и чрез Тебе ние можем да прославяме Бога. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – сладост (бел. прев.).