ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение                                   

           Често изненадващо ни сполитат беди и ние напразно се питаме „защо?”. Само Христовата Църква може да обясни причината за всяка беда. Всички беди Църквата разделя главно на две групи: едните, сполитащи грешниците заради предишни непокаяни грехове, а другите – случващи се на праведници, и ставащи, по думите на св. Златоуст, „причина за получаване на венци, както е било при [бедния] Лазар и Иов”.

         Царица Евдокия тайно била съгласна с Ефтихиевата ерес, слушайки за това съветите на коварния евнух Христафий. Но внезапно я сполетяла беда. Веднъж нейният съпруг, император Теодосий, ѝ подарил необикновено голяма ябълка. Императрицата изпратила ябълката на болния сенатор Павлин, а той пък, от обич към царя, пратил същата ябълка на цар Теодосий. Това дало повод на царя да заподозре своята жена в непозволена връзка със сенатора. Тогава царят попитал царицата къде е онази ябълка. Царицата излъгала и казала „Изядох я!“. Това още повече усилило подозрението на царя и той прогонил [заточил] Евдокия в Палестина. Там, с времето, Евдокия напълно се излекувала от ереста и по съветите на великите палестински духовници напълно се върнала в Православието. Бедата на царицата не дошла заради някакви непозволени връзки с Павлин – в това тя била съвсем невинна, а заради нейното еретическо настроение.

     А ето и друг, различен случай: Цар Маркиан, още докато бил воевода, пътувайки покрай Филипопол, видял на пътя трупа на убит човек и от чисто милосърдие слязъл от коня, за да погребе тялото. [Маркиан] бил забелязан от някой, минаващ оттам, и наклеветен в съда като убиец. Маркиан трябвало да бъде наказан със смърт, ако скорошно Божие откровение не показало истинския убиец. Описаната беда спада към другата група – „за получаване на венец”. Воеводата Маркиан скоро след това бил избран за цар.   

БЕСЕДА за Владиката Господ

Имам власт да я дам (душата Си) и власт имам пак да я приема (Иоан 10: 18).

       Божественото всемогъщество на нашия Господ Иисус Христос се проявило и в пълната му власт над Самия Себе Си. Ако можеше божественото всемогъщество да се отдели от любовта Божия, тогава можеше да се каже за Христос: Той е можел да се въплъти, а можел е и да не се въплъти, а също така: можел е да умре, а е можел и да не умре. Но Той приел плът по Своята божествена любов към човеците и от тази непостижима любов предал Себе си на смърт, като добър Пастир за Своето стадо.

    Човек, който се самоубива, няма власт над душата си и не отнема живота си, защото има власт над него, а поради робуването на греха, на дявола, или тласкан от някакви тежки обстоятелства. Също така, човек убиван от други, няма власт над своята душа, нито може да каже на своите убийци: Имам власт да я дам, понеже той ще трябва да я даде, и да не иска. Само Господ Иисус е можел да изрече пред евреите, Своите убийци: имам власт да я дам [душата Си]. Имайки такава власт, Той е можел с едно лесно за Него чудо да направи така, че всички евреи да погинат, преди да Го разпнат на кръста. Ала Господ отнапред гледал на [виждал] спасоносните плодове от Своята смърт, та затова  доброволно се предал, за да бъде убит. И власт имам пак да я приема. С тези думи пък Той предсказва Своето възкресение. И така, Господ чрез Божествената Си власт е и умрял, и възкръснал.

            О, всемогъщи и човеколюбиви Господи, колко дивно си устроил по Своята божествена мощ и любов човешкото спасение. Помогни ни, о, помогни ни да се сподобим с това спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски