ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

За неволно убийство, земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест, налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Оставяйки своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време, едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака и умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, умъртвено от неговото муле, тъй съкрушил сърцето си, като че ли самият той, умишлено е виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света, и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел.. Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

БЕСЕДА за Иосиф

Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън ( Бит.39,12)

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобния и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист, от страна на  родните му братя, и изкушение от блудната страст на една египтянка -жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия и в другия случай, той отплатил на злото с добро; нахранил гладните си братя, и спасил живота и престола  на изплашения цар и на народа. Братята му замислили, да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена, можела в миг да умъртви, Бог го направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобивите и праведниците. Във величието на  Иосифова съдба, ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени, и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница,  нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме когато заради незлобивост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени, На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски