13 СЕПТЕМВРИ
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 СЕПТЕМВРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Какво се случва с гонителите на Христовата Църква? Попитайте гонителя на Църквата Савел какво се случило с него. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен (Деян. 9: 5) – казал Господ на Савел и Савел се кръстил и станал Павел. А какво се случило с Ирод, първия гонител на християните? И какво с Иулиан Отстъпник? Умрели от зла смърт и техните усилия срещу Христа изчезнали като дим. И така продължило през цялата история: едни гонители ставали християни, а други зле погивали; злобните усилия против християнството и на едните, и на другите, се разнесли като дим. Император[1] Адриан, след покоряването на Иерусалим, поискал да накаже не само евреите, но и християните, понеже не правил разлика между едните и другите. Евреите разсеял по целия свят, а на мястото на Соломоновия храм построил идолски храм. Още преименувал Иерусалим на Елия, на своето име, и забранил повече този град да се нарича Иерусалим. На Голгота издигнал храм на скверната Венера, на Гроба Господен – храм на Зевс, а във Витлеем – храм на Адонис. Колко ли тъжно са се чувствали тогавашните християни, виждайки своите светини поругани? Ала какво станало накрая? Император Адриан погинал от люта смърт, а езическите храмове, при управлението на цар Константин и царица Елена, били сринати и на тяхно място въздигнати прекрасни християнски храмове, които стоят и до днес. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. О, колко отчайващо безнадеждно е всяко воюване срещу Христа.
БЕСЕДА за това как светът мрази свидетелите на греховете му
Светът вас не може да мрази, а Мене мрази (Иoaн 7: 7).
Защо светът мрази Христа Господа? Сам Господ веднага го обяснява: Защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши. Хората никого не мразят така силно, както свидетелстващите за греховете им. Затова най-големите престъпления в света се извършват през нощта, в мрака. А мигар Бог не вижда на тъмно през нощта? Разбира се, че вижда Бог, ала злосторниците не виждат Бога. И ако някои от тях донейде вярват в Бог, те все, в своята непросветеност мислят, че мракът е завеса между хората и Бога. Господ Христос чрез Самия Себе Си ясно разкрива, че Бог всичко вижда и никаква тъмнина не е пречка за Неговите очи. Той съзирал човеците отдалеч, както Натанаил под смоковницата. Той видял ослицата и ослето в насрещното село. Далечината не ограничавала Неговия взор. Господ виждал предварително и Петровото отричане, и предателството на Иуда, и Своята смърт и възкресение, разрушаването на Иерусалим, вечността на Своята Църква и страданията на последователите Си, както и събитията в края на времената. Не, отдалечеността във времето не затруднявала Неговото всевиждане. Но какво да изброяваме повече? Има ли нещо по-скрито от човешкото сърце? Не е ли това сърце скрито зад дебелата завеса на плътта? И не са ли помислите на сърцето още по-скрити от самото сърце? А Господ виждал и в човешките сърца и четял сърдечните помисли на хората. Защо мислите лошо в сърцата си? (Мат. 9:4). Е, какво чудно, братя, че от такъв Свидетел се боели онези, дето мислели лошо или вършели зло? Чудно ли е, че Го мразели злодеите? Кои? Всички вие, които участвате в неговите зли дела и заради това си съучастие не дръзвате да свидетелствате срещу света и за онова, което знаете. Боящите се от човеци, как ще свидетелстват срещу човеци? Търсещите човешка слава, как ще посмеят да си навлекат човешкото негодувание против себе си? О, братя мои, по-добре е за нас светът да ни мрази, но да ни люби Христос, отколкото светът да ни обича и хвали, а Христос да отвръща лицето Си от нас, казвайки ни: не ви познавам. Ако светът ни мрази, да се утешаваме със словата на Спасителя: Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил (Иоан. 15: 18).
О, Господи благословени, Източник на всяко благовестие, укрепи сърцата ни, та да не се плашим, когато ни мрази светът. Само ти ни благославяй и обичай, Спасителю благий. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – цар (бел. прев.).