12 НОЕМВРИ

 

 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога – никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите, напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж, със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимият му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта!“ – отговорил Стефан на приносителя, – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

 

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

 

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога (Ефес. 2: 19).

 

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите, и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовестил мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните, и другите, т.е. евреите и езичниците при Отца, в единия Дух. В новите твари, или в новия човек, или в Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влязат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога, а остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основана върху святост и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според плана всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа разделянето и отчуждението изчезнали и всички вярващи, било евреи или бивши езичници, станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по-висше от този живот – дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по-драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

               

 

[1] В ориг. - каменен темел (бел. прев.).