ЧУДЕСА НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ

                                                                        БОЖИЕ ВРАЗУМЛЕНИЕ НА АРХИТЕКТИТЕ

       Като започнал материалното обновяване на Черноречкия манастир (Сърбия), тогавашния настоятел, Артемий Радославлевич, поканил експерти от института за закрила на паметниците на културата в Кралево, да дойдат и видят в какво състояние е манастира, и въз основа на това да одобрят и отпуснат необходимите средства за неговото  обновяване. Поканата била приета и скоро в Черна Река пристигнал архитекта Велко. След като разгледал манастирските обекти, констатирал, че е необходимо обновление. Своята констатация Велко съобщил на събралите се в трапезарията манастирски братя, казвайки, че техния манастир е от изключително историческо и културно значение, и обновлението е необходимо, ала института няма достатъчно средства. Затова трябва да се каже, че влагат в приоритетите, а те са Студеница, Грачаница, Дечани и други… Тъкмо изрекъл последните думи на своето разсъждение, от тавана се откъртило голямо парче мазилка и паднало на масата, която била на няколко сантиметра пред говорещия. Петдесет килограмовото парче мазилка ударило масата, а чашката с кафе, която стояла пред Велко се пръснала на парченца. Ударът в масата бил тъй силен, че всички онемели от страх и удивени от тази неочаквана случка. За щастие от присъстващите нямало пострадали. При обсъждането (в института) за разпределение на средствата, мнозина се застъпвали за спазване на утвърдените приоритети. Думата взел Велко и разказал за чудния случай от неговия престой в Черноречкия манастир. От разказа му, всички разбрали знака на св. Петър, че трябва се обнови манастира, и единодушно включили Черна Река в приоритетите. Института по-късно извършил доста работа по реставрацията и обновяването на манастира, което дало възможност за нормален живот на братята на манастира, които по-късно, по Божий промисъл, и молитвите на св. Петър, да направят (манастира) духовно огнище за цялата Рашко - Призренска епархия.

                                        СПАСЕНИЯ ОТ СИГУРНА СМЪРТ

       През 1981 година, два автобуса с поклонници от Велика Плана на път за манастира Девич, свърнали и до Черноречкия манастир. Било тъмна дъждовна нощ. За да се стигне до манастира, трябвало със салове и лодки да се преплава през езерото „Газиводе“. Само най-укрепналите във вярата и любовта  към св. Петър се решили при това лошо време и слаба видимост да предприемат около 1 час път, пеша, колкото е от езерото до манастира. Тридесетте поклонници, които пристигнали в манастира, били чакани от о. Артемий с фенер в ръка, защото по него време в манастира още не бил прекаран ток. Един от пристигналите гости, по име Гвозден, попитал на манастирския двор : „Абе хора, къде е църквата?“. Един младеж, също гост на манастира, му показал с ръка надясно към църквата и казал: „Ей я там“. Без да знае, че през сухото корито на реката, на това място е пропаст, има дървен мост, по който се влиза в манастирската църква, Гвозден бързо свил в тъмнината и пропускайки моста се сгромолясал в дълбокия, около седем метра, каньон. Чул се вик и настъпила тишина. Двама младежи от манастирските гости, взели фенер и се спуснали в каньона, очаквайки да намерят, разбито в огромните камъни, тялото на нещастния Гвозден. За удивление, той не само останал жив, а по него нямало и следи от нараняване, освен една малка драскотина на главата. Излязъл с помощта на двамата младежи от каньона, сам, бързо закрачил през моста за да благодари на св. Петър за милостта му. Тази нощ Гвозден прекарал в манастира, славословейки Бога и Неговия угодник, Петър Коришки чудотворец, а сутринта, след закуска, щастлив и благодарен, със своите спътници продължил пътуването си към Девич.

        Подобно на гореописаното чудо, няколко години по-късно, св. Петър извършил на Петровден, когато от моста над каньона, пред очите на множество насъбрал се за празника народ, паднало едно бебе. Когато го извадили от каньона, за голяма радост на майка му, бебето било живо и без каквито и да е следи от нараняване.

                                                   ИЗЦЕЛЕНИЯ ОТ НЕМОТА И НЕПОДВИЖНОСТ

       На Възкресение, през 2004 година, в черноречкия манастир пристигнала на поклонение пред мощите на св. Петър, Неда Джукич, възрастна жена от близкото село Горни Ясеновец, която пред братята на манастира разказала следното: „На Рождество Христово, през 1999 година, сутринта, след ставане, изведнъж изгубих говор, и усетех телесна немощ. Предишния ден говорих нормално, занимавах се в къщи с ежедневните неща, и вечерта, напълно здрава, се оттеглих на почивка, надявайки се, сутринта, със своите домашни да празнуваме Рождество. С голям страх и в паника, от това, дето се случи неочаквано, с ръце правих знаци на близките си, търсейки помощ от тях. Веднага ме откараха в болницата в Косовска Митровица. Докторите безпомощно вдигаха рамене, не намирайки нито причината, нито лек за болестта ми. Там лежах десет дена, и след това, по собствено желание излязох от болницата в същото състояние, в каквото и влязох. Три дена си бях в къщи, и след това, заедно със  сина ми, Радко  Джукич, с дъщеря ми Стана (Лазаревич), и с роднината Радослав Джукич, дойдохме в Черна Река да търсим помощ от св. Петър. Пред мощите му ми прочетоха молитва за изцеление, след което си тръгнахме за в къщи, без никакви признаци на оздравяване. На третия ден сутринта почнах да говоря, макар и неразбираемо. През следващите три дена започнах да говоря все по-ясни, и силите ми постепенно се възвърнаха. На (след) третия ден всичко се нормализира, сякаш не е било. С благодарност към Бога и към свети Петър за чудесното изцеление,  се захванах за къщната си работа.

        Слободанка Дамянович (Милоевич), родена на Петровден в с. Трновци до Нови Пазар, на празника на св. Илия, 2005 година, пристигнала в Черноречкия манастир на поклонение пред мощите на св. Петър, и разказала следното: „Когато бях на около пет години, изведнъж, без никакви признаци на заболяване, аз и моя брат Душимир, едновременно онемяхме. До тогава, по думите на покойната ми майка, Веселинка, която по-късно ни е разказвала, всичко било нормално. Моята майка Веселинка беше твърде благочестива, и знаеше за групите, които ходиха на поклонение пеш до нашите светини, отдалечени на десетки и повече километри. След нещастието, което застигна мене и моя брат, отчаяната ми майка, реши да ме заведе при свети Петър в Черна Река, и от него да търси помощ за мъката си. Така и стана. На Петровден, когато в Черна Река, се събират няколко хиляди души, след изнурително ходене пеша, стигнахме и ние с  моята майка. Тук, както и много други хора, преспахме в манастира. На другата сутрин, моята тъжна майка, с голяма болка и тъга, разказала на монасите за нещастието ненадейно сполетяло нейните деца, и  молила за помощ. В това празнично утро първи влязохме в храма за поклонение пред мощите на св. Петър, а по едно време, според думите на майка, съм легнала и полежала под раката с мощите. За голяма радост и учудване, на майка и на събралия се народ, след ставането съм проговорила. Брат ми Душимир, майка не беше довела в манастира. Но по-късно, и той, постепенно започна да говори, ала и до днес малко заеква“.                                                                                                          

           Днес  Свободанка живее в Обреновац, и завинаги ще носи в сърцето си любов към Черна Река и нейния закрилник - свети Петър Коришки.

       Преди няколко години при свети Петър довели петгодишно  дете, което от рождението си до този момент не било произнесло нито дума. Поставили го според обичая под раката, и след това, родителите му, заедно с детето, без да видят някакво подобрение в него, тъжни си тръгнали за в къщи. С тях вървяла и сестричката на детето, която постоянно все нещо го питала; „Бате уморен ли си? Какво искаш да ти купи тате - кон или магаре?“. И ето, чудо - „Магаре“ - за голямо удивление на всички проговорил малкия. От тогава детето говори нормално, а неговите родители и до днес възнасят велика благодарност на Бога и на неговия угодник, свети Петър, за получената милост.

       Свети Петър направил чудо и с Айша Кахриманович (към 2012 г. – Бишевац), която на петгодишна възраст, била донесена от леля си в Черноречкия манастир за изцеление. Била няма и неподвижна. След престояване под раката с мощите на св. Петър, проговорила и проходила. В последствие се омъжила и родила дъщеря Събина, която имала психически проблеми, и по молитвите на св. Петър, оздравяла напълно.

       Настоятелят на черноречкия манастир, протосингел Николай, разказва: „Докараха с трактор едно неподвижно момиченце. Поставиха го да легне под раката с мощите на свети Петър Коришки, и малката заспа. Като се събуди беше напълно здрава, и пеша се тръгна за в къщи.

       Миланка Драшич от Подгорица имала здравословни проблеми с тазобедрените стави и била трудно подвижна. Лекарите и препоръчали операция, като единствено решение за нейната болест. През юли, 2003 г година тя посетила черноречкия манастир, и малко полежала под раката с мощите на свети Петър, молейки се за помощ за изцеление. Молитвата  произлизаща от вярата, била чута. Миланка днес е здрава и твърде подвижна, както и самата тя заявила при  посещението си в манастира на Видов ден 2004 година.

                                                                                    ИЗЦЕЛЕНИЯ ОТ БЕЗПЛОДИЕ

       Часлав и Маряна Лукович ( към 2012 г. живеещи в Панчево), 16 години нямали деца. През 1988 отишли в Черна Река, за да измолят от свети Петър наследници. Прочели им молитва пред мощите му. Скоро след това Маряна родила Сара, а след това Дуня, Лука, и Лана. Така по молитвите на свети Петър, Маряна била освободена от безплодие, и за шест година родила четири златни дечица. Това щастливо семейство, сега, често посещава черноречкия манастир и благодари на Бога и на св. Петър за получената милост.

       През 2004 г. на 5/18 юни, когато се чества паметта на св. Петър Коришки, в манастирския храм (Черна Река), била кръстена Петра – бебе на 2 месеца. След кръщенето, майката на малката Петра - Ангелка Боганович (Филипович), изпълнена с благодарност към свети Петър, разказала следното: „Преди да се роди Петра имах четири раждания. Два пъти бебетата бяха мъртвородени, а два пъти бяха живи , но след не много време умряха. Лекарите бяха безсилни да открият и премахнат причината за смъртта на бебетата, а моята скръб беше безкрайна. „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ - с такава мисъл пристигнах в черноречката обител, за да измоля в неволята си помощ от свети Петър. Докато лежах с топла молитва под мощите, обещах на свети Петър, че ако родя мъжко дете ще го кръстя Петър, а ако женско - Петра. Не след дълго заченах и след нормална бременност, на 12.04.2004 година родих здраво момиченце, и в изпълнение на даденото обещание го нарекох Петра, и пред мощите на свети Петър, в деня на неговия празник, просветих със светото Кръщение“.                                                               

Ангелка, с нейния съпруг, и малката Петра, често посещават черноречката обител, а заедно с благодарността към Бога и свети Петър, в сърцето си носят още една молба - малката Петра да има братче. Няма съмнение, че свети Петър ще откликне на молбата.

       Горан и Слободанка Калушевич, от Лазаревац, в продължение на три години не добили деца. Лекарите установили, че Слободанка не може да има деца. Съпрузите водени от вяра и любов към свети Петър, пристигнали в Черна Гора, и тук, пред мощите, им чели молитва. По-късно, за тяхна радост, и за учудване на лекарите, добили дъщеря. И при този случай се явява Божието всемогъщество, и силата на вярата, която може мъртви да възкресява, и планини да премества.

                                                   ИЗЦЕЛЕНИЯ ОТ ЕПИЛЕПСИЯ

Драган Джурович, от Топола, до 20 -т а си годна, всекидневно имал тежки припадъци от епилепсия. Лицето му пребледнявало, а очите и устата му се изкривявали. От устата му излизала много пяна. След пренощуване под мощите на св. Петър, епилептичните припадъци не се повторили.                                              

От епилепсия страдал до 24 -та си година и Иван Стоянович, от Сливовица (до Крагуевац), който се изцелил в манастира.                                                                                                                                                                                     

 От епилепсия, се изцелили в манастира Влада Николич - на 18 години, (от Божурна, край Крагуевац),  Ранко Павлович – на 16 години, (от Коричана, край Крагуевац), Душица Тиянич – на 25 години (от Честина, край Крагуевац), Милан Байрактаревич – на 18 години (от Белград).                                                              

Това са само част от многобройните изцеления от епилепсия, които се случват най-често.

                                                        ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ ГЛАВОБОЛИЕ

Марина Иездич ( родена 1974 г. в Лешка), като дете имала силно и непоносимо главоболие. Лекарите не успели да я излекуват, нито да поставят диагноза. В навечерието на Петровден, когато била на 12 години, полежала под мощите на свети Петър. Заспала, и в един момент, от устата и́ излязла пяна. От тогава, повече не е имала болки, и днес живее и работи нормално, носейки в своето сърце любов и молитвено почитане на своя велик благодетел, изцелител и чудотворец свети Петър Коришки.

                                                    ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ ТЕЛЕСЕН НЕДЪГ

Фехо Граховац, родом от Постена (Нови Пазар) имал дъщеря Надира, чиято устна била изкривена на страна. Обиколила много лекари, ала никой не могъл да и помогне. Чул, че мнозина са получили изцеление от свети Петър, Фехо завел своята дъщеря в Черна Река, където по чудо получила изцеление. Фехо и Надира, днес живеят в Турция, а за това чудесно изцеление, е известила някогашната Фехова съседка, Божидарка Хиджифорович.

              Това са само една малка част от чудесата извършени от свети Петър Коришки. Преведох ги от една книжка. Нека това бъде скромен израз на благодарност към преподобния наш отец, за туй, че ме удостои лично да посетя неговата света обител и да се поклоня на благоуханните му мощи. Уверен съм, че ако прибягваме с молитва към този Божий угодник, той не ще я остави безплодна.

ПРЕПОДОБНИ ОТЧЕ ПЕТРЕ, МОЛИ БОГА ЗА НАС. АМИН.

Превод – Архимандрит Сава