ЕВАНГЕЛИЕ ЗА СВЕТЛИНАТА В ЕГИПЕТСКАТА ТЪМНИНА
ЕВАНГЕЛИЕ ЗА СВЕТЛИНАТА В ЕГИПЕТСКАТА ТЪМНИНА
Мaт. 2: 13 – 23, Зач. 4
Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 1). Така пророкувал великият Исаия за събитието, описано в днешното Евангелие. Това събитие е бягството на Господ Иисус от Иродовия меч, бягството на Господаря от неговите слуги, на Невинността от разврата, на Силния от безсилните.
Кого трябва да разбираме под този лек облак, върху който Господ се носи в Египет? Богоматер. Тя била лека, защото нямала грехове, заради липсата на проклятие, заради красотата на невинността, заради обилната Божия благодат. С плът – но като безплътна; облак – но лек облак. Някога Бог, извеждайки Своя народ от Египет, вървял пред Израиля като облачен стълб (Изх. 13: 2), а сега – ето, Бог се носи на лек облак в Египет, бягайки от меча на същия този народ.
Защо Жизнoдавецът бяга от смъртен човек? Нима не можело делото да се реши бързо и просто? Не можел ли Бог – Господарят на живота и смъртта, да заповяда на ангела да вземе душата на цар Ирод, вместо да заповядва на Иосиф да бяга от Ирод чак в Египет? Всесилният Бог можел да стори и това, но какво щял да постигне така? Може би щял да задоволи нашия повърхностен човешки разум, но да отклони премъдрия план за нашето спасение. Как щяла да се разкрие от Евангелието ужасната извратеност на човешката природа от греха и как би се почувствала необходимостта от спасението на хората чрез непосредственото действие на Бога, ако в онази нощ Бог е осуетил злия замисъл чрез Иродовата смърт? Как и за най-слепите духовни слепци би станала очевадна духовната яма, в която човечеството паднало и се отдалечило от истинския Бог – Пътеводителя, ако не станало тъй, че сам Бог не побягнал от хората?
След като първите далечни поклонници – мъдреците от Изтока, отпътували от Витлеем, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Божиите ангели непрестанно бдят около Божествения Младенец, за да не му се случи нещо лошо. Онези, които са Му служили от началото на света в безсмъртното Царство, и сега – в смъртното царство Му служат. Те са безкрайно удивени как безсмъртният Господар на живота е решил да се облече в смъртно тяло, което е изложено на хиляди опасности, как Царят станал слуга, като приел образ на раб (Филип. 2: 7). Ето, и ангелите са дошли между хората и живеят близо до човеците, но те са невидими и според нашите възприятия са безплътни[1]. А когато те се явяват на хората като че в плът, тяхното явяване е кратковременно, а същинското им небесно тяло не е като нашето земно тяло, което може да се нарани или убие. Обаче, въпреки това, Христос се родил в истинско земно тяло, което можело да бъде наранено и убито. Затова бяга от меча, за да разбереш, че Той бил истински Човек, а не призрак, както мислели някои еретици. Затова са и безчислените явявания на ангелите, затова е и тяхното усърдно бдение и охрана над Него като слаб Младенец.
Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Ангелът говори за бъдещето. Това означава, че Ирод все още не е предприел нищо съществено срещу живота на Младенеца. Но Ирод непрестанно носи в сърцето си страх от Младенеца и в мислите си възнамерява да Го убие. Никой на земята още не знае за Иродовото намерение. Но за Бога човешките мисли са отворена книга, която Той с лекота чете ясно. Само един Бог знае какво Ирод замисля в сърцето си. Единствено Той може да разкрие тайната, заключена в злодейския Иродов ум. И Той я разкрива чрез Своя ангел на Иосиф, и Иосиф послушно взима Младенеца и Майка Му, и бяга в Египет.
За да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка: От Египет извиках Сина Си (Осия. 11: 1). Всъщност това станало, не защото го пророкувал пророк Осия, а защото той го пророкувал, тъй като с прозорливия си дух видял това да се сбъдва. Затова сега евангелистът казва: за да се сбъдне – той все едно казва: „сбъдна се“. Но тъй като нищо в Светото Евангелие не е случайно, така не е случайно и това, че в него се употребява един или друг начин на изразяване. Тъй че и това не е случайно. Провидението иска да покаже значението на Своите мили ревнители в Стария Завет – пророците. Провидението желае да покаже и нам, че То изпълнява словата на Своите угодници, както и те са изпълнили Божиите слова и волята Божия. Когато хората са послушни на Бога, и Бог е послушен на хората. И нито един от човеците не може да надмине Бога в послушанието на служение към хората, а само когато хората с послушание служат на Бога. Онова, което пророците предварително казали за Христос, го е казал сам Бог. Те взели от Божието и го дали на света. Но нито присвоили, нито казали, че е тяхно онова, което приели от Бога. Затова на Своите верни слуги Бог подарява заетото. Затуй Бог ги прославя по този начин – като вдъхновява евангелиста да напише: ...за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка. Обикновено така апостолите и евангелистите пишат в целия Нов Завет. За Бога е радост да дарява радост на послушните; за Бога е слава да прославя смирените ревностни Свои слуги.
Божият ангел заповядал на Иосиф: Вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет. Защо чак в Египет? И защо точно в Египет? Защо не в някоя по-близка земя, например в Сирия? Ето, Дамаск не е в Иродовото царство. Или в Моавската земя? Или в някоя друга по-близка провинция, която не е под Иродово управление. А Египет е далеч. В наше време, от Иерусалим до границата с Египет, с влак се пътува през целия дълъг летен ден и още половин ден от границата до Кайро, където според Преданието се настанило светото семейство. Колко ли дълги дни път пеша е това през пясъчната пустиня, от Газа до провлака, т.е. до днешния канал?! Човек би могъл няколко пъти да отиде до Сирия и да се върне, докато пеша, едва-едва се добере до Кайро. Защо Бог не изоставил думите на пророка, па да отклони и скрие Спасителя в най-близката околност на Иудея? Нима Той трябвало точно буквално да изпълни словата на Своя пророк? Защо е позволил Младенецът Иисус и Неговата изтерзана Майка да страдат от такова дълго пътуване?
Ние сме бързи в плътското си мъдруване и излишните си въпроси! Питайки се така, ние забравяме, че планът за спасението на хората е план на самата Света Троица, и в този план не може да има грешка. Като изпълнява словата на Своя пророк, Бог не изпълнява думите на пророка, а Своите собствени слова. Провождайки Иисуса в Египет, Бог има предвид, както винаги при всяко Свое дело, повече цели. Ние хората, като вършим нещо, рядко имаме предвид повече цели, а Бог рядко има една цел при осъществяването на Своите дела. Може спокойно да се каже, че Той, по безкрайната Си мъдрост, има при всяко дело много цели. Провождайки Иисус в Египет, преди всичко Бог има за цел да спаси живота на Своя Син от заколението, което скоро ще настъпи във Витлеем.
Но освен това Бог има предвид и много други неща. Когато Иаковите синове искали да убият своя брат Иосиф, не намерил ли Иосиф спасение в Египет? Сега, когато Ирод от завист иска да убие Иисуса, Иисус намира спасение в Египет. С това Бог иска да повтори един истински урок пред твърдоглавия иудейски народ. Хвалейки се със своята чистота[2] и със своята вяра в единствения жив Бог, евреите, от завист, бързали да убият Най-чистия от най-чистите и Той, бягайки от тях, намира, както някога Иосиф, сигурно убежище за Своя живот в толкова презрения и омразен от страна на евреите Египет. Ето, омразният презрян Египет приема под своя покрив Месията, Когото гордият и „премъдър“ Иерусалим преследва да убие с нож. Този урок Бог изнесъл и преди това, преди хиляда години, чрез младия и невинен Иосиф. И сега го повторил, та с това да покаже повредата и непоправимостта на еврейския народ. В покварения Египет, където хората обожавали крокодилите, Невинността и Чистотата намират за Себе Си спасение от преследването на иерусалимците, които се хвалели с вяра във всевишния Бог. Тъй както по времето на праотеца Авраам, тъй и сега по времето на Ирод! Ето, това Бог искал да покаже на израилския народ с преселването на Младенеца Иисус в Египет. И затова Го пратил в Египет, а не в Дамаск или в някоя друга страна[3].
Може да се направи и още едно поучително сравнение между добродетелните Иосиф и Господ Иисус Христос. Както прогоненият Иосиф, поради своята чистота и с Божията помощ, станал хранител и за Египет, и за своите враждебни братя, така и преследваният Иисус ще стане Хранител и Подател на хляба на живота, както на Египет, така и на Израил, и на целия свят. Сега върху Него в Иерусалим се хвърлят камъни, но в благовремие Той ще отвърне на Иерусалим с хляб.
И още една поука. Някога фараонът бил заповядал всички мъжки еврейски деца да се убиват. Но онзи, когото Бог избрал за вожд на израилския народ – именно Моисей, фараонът, не само че не успял да убие, а несъзнателно и без да го познава, го взел в своя дворец, където го отхранил и възпитал. Сега пък Ирод ще заповяда всички младенци във Витлеем да бъдат убити, та така да убие и Младенеца Иисус. Ала Бог отредил Иисуса за Вожд на Своя народ и за Цар, Чието Царство не ще има край. И не само Иродовата ръка няма да се допре до Този, към Когото посяга, а и Ирод, и целият безбожен Иерусалим ще бъдат мъртъв прах тогава, когато възкръсне Иисус, и ще се прослави на небето и на земята като Цар на царете. И това да ни е за поука, че когато се скрием под Божията десница, човешка ръка не може да ни навреди.
И още една поука. Някога Бог напътил Израиля в Египет, за да може да се прехрани. Но Израил станал неблагодарен и непослушен, па започнал да изоставя чистата вяра и да приема египетското езичество, да се предава на египетската тъмнина и на египетския разврат. Бог извел Своя народ от Египет, като му дал вожд в лицето на Моисей и извършил безчислени чудеса пред очите на Своя народ. Бог го хранил и поил четиридесет години в пустинята; през тези четиридесет години народът роптаел против Бога. Бог въвел Своя народ в Обетованата земя, разпръснал всички негови неприятели, утвърдил го, уредил го, обогатил го. Но израилският народ непрестанно роптаел против Бога от неблагодарност и с непослушание. Господ Иисус Христос, напротив, без ропот бяга през пустинята в Египет, живее бедно в чужбина и се връща през пустинята в Израил без една дума на ропот, без и една мисъл за протест против Своя Небесен Отец. И Той, и Неговата пресвета Майка, и праведният Иосиф с преизпълнени от благодарност сърца и послушание към Всевишния за кратко време преживяват цялата история на страданията на еврейския народ. За укор на своеволния и непослушен Израил и за пример и поучение на всички нас.
Накрая има и една много важна причина, поради която Господ Иисус се упътил към Египет, а не към някоя друга земя. Ето, Той не започнал Своята мисия в света тогава, като станал на години и отворил божествената Си уста. Той започнал Своята мисия още тогава, при зачатието Си. Със зачатието [на св. Богородица] от Дух Свети Той вече имал един Свой последовател. Това била пресвета Богородица. Иосиф не е ли бил обърнат към Христа, преди даже Христос да се роди? Нима Неговото Рождество не отворило небето пред пастирите и изпълнило мъдреците от Изтока с истина, молитва и безсмъртие? Нима Ирод и закоравелите иерусалимски князе и книжници не отпаднали от Него и не се опълчили против Него, още докато Той лежал в яслите? Още когато бил заченат, Той вече поставил един крайъгълен камък за двореца на спасението и втори – препъникамък. Още със зачатието Му светът около Него започнал да се дели на кози и овце. Преди всичко и във всичко Мария и Иосиф временно различно гледали на Него. Мария Го знаела като плод на Светия Дух, докато Иосиф гледал на Него като на плод на греха. Но това тяхно разделение траяло кратко време. Но разделението, което последвало след Неговото Рождество, между пастирите и мъдреците от Изтока – от една страна, и от друга – Ирод и иерусалимските „мъдреци“, останало завинаги. Той дошъл, за да сее, но същевременно и да вее. Това дело Той започнал със зачеването Си в човешко тяло, па до смъртта Си и Възкресението Си и от Възкресението Той го продължил в пълнота до днес и от днес ще го продължи в пълнота до Страшния Съд. Той не дошъл в света, за да бъде само мислител. Той влязъл в самата драма на човешкия живот като в египетска тъмнина, за да бъде Светлина и Вожд, и Мислител, и Творец, и Жертва, и Победа. Всъщност, Той започнал Своето дело в света в онзи миг, в който Неговият вестител – великият архангел Гавриил, слязъл в Назарет и благовестил за Неговото пришествие. Затова на Неговото бягство в Египет трябва да се гледа не само като бягство заради Своето спасение, а повече като на бягство заради спасението на хората, т.е. заради едно изключително дело в плана за всеобщото спасение. Какво е това дело? Това е съприкосновение, лично съприкосновение с хамитската раса. Той е роден в семитската раса. Но Той не е предопределен само за една раса, а за човечеството. Той трябва да съедини трите главни раси на човечеството. И Той го сторил. В Иудея били семитите. В Египет били хамитите. Въпросът е къде е влязъл в съприкосновение с третата раса – с иафетите? Но римляните, като иафети, не владеели ли и Египет? И не са ли целите Мала Азия и Африка пълни с елини още от времето на Александър Велики? И освен това, целият Нов Завет не е ли написан на един от иефетските езици – гръцкия? Ами Пилат, ами стотникът от стражата на Голгота, който Го изповядвал за Син Божий – не били ли и двамата иафети? Хамитите са проклети от праотеца Ной заради Хамовия грях, заради греха на непочитане на своя родител (Бит. 9: 20 – 27), а семитите и иафетите са благословени. Но като дошъл в света, Господ не правел разлика между проклети и благословени. Защото всички хора на земята били под проклятие и всички в оковите на греха и смъртта. Освен това, лично съприкосновение в Своето най-ранно детство Христос имал с хамитите и по-късно – като Учител и Изцелител, в пределите тирски и сидонски (Марк. 7: 24; срв. Марк. 3: 8). Но ако някой запита с какво Младенецът Иисус можел да е полезен на Хамовите потомци в Египет, докато още не можел да говори, нито да върши чудеса, може да му се отговори с въпрос: Нима е имало и миг в земния Иисусов живот, в който Той да не е говорил – не трябва постоянно да се говори с език – и да не е вършил чудо? И слънцето няма език, но говори много всеки ден на всеки, който умее да слуша; и то няма ръце, за да върши чудеса, но всеки ден върши чудо за онзи, който умее да го види. Ние, смъртните не можем да измерим, нито пък да оценим в пълнота въздействието на Иисуса върху Египет, но в това, че Неговото въздействие било твърде велико и неизмеримо, не може да има съмнение. Кръвотечивата жена не получила ли изцеление само от допирането до Неговата дреха? Как, следователно, да няма огромно въздействие върху хората в Египет самото Негово чудотворно присъствие между тях? В края на краищата въздействието на Неговото пребиваване в Хамовата земя можем ясно да видим от по-късната история на християнството. В Египет, начело със свети Антоний, е процъфтяло най-светлото и най-героичното монашество в християнската Църква. В Египет е проливана много мъченическа невинна кръв. Не е ли достатъчно да се споменат само двете имена на светите девици – Варвара и Екатерина? Египет е дал първокласни християнски богослови и мислители. Египетските християни са изнесли страшна борба с най-големия християнски еретик - Арий, посрамили го и с това обогатили Църквата с една безценна победа. Египетското съдържание на Символа на Вярата е прието от Вселенския Събор в Никея, а свети Атанасий Александрийски просиял като ярко слънце в някогашната тъмна фараонова земя.
С посочването на причините, поради които Господ Иисус избягал от Ирод в Египет, въобще не мислим, че сме изброили подробно и напълно всички причини. Напротив, ние признаваме, че не сме изрекли всички онези причини, които могат да са достъпни за смъртните човеци, а какво остава за онези, които са като заключена тайна в предълбоката съкровищница на Божието домостроителство.
А сега да се върнем отново при злочестивия Ирод и да видим какво става в душата на един човек, когото властолюбивата страст озверила.
Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Всъщност източните мъдреци не се подиграли на Ирод. Те не са му обещавали нищо. Защото в Евангелието е казано: Те изслушаха царя и заминаха. Но тиранинът Ирод бил свикнал всеки, който чуел неговата воля, и да я изпълнява. Затова приел като подигравка това, че мъдреците не се върнали в Иерусалим, за да му съобщят за божествения Младенец.
Затова твърде много се ядоса. Гневът бил въздухът[4], който той вдишвал и издишвал всеки ден, както е винаги, без изключение, при случаите с хора, които робуват на своите страсти. Това може и по себе си да узнаем – колкото повече се предаваме на някоя страст, толкова повече ставаме деца на гнева. А гневът е отец на убийството, защото в края на краищата води към убийство. Каин в гнева си убил своя брат Авел (Бит. 4: 5); Саул се разгневил на сина си Ионатан и хвърлил копието си, за да го убие (I Цар. 20, 30: 33). Цар Навуходоносор се разгневил на тримата отроци – Седрах, Мисах и Авденаго, и заповядал да ги хвърлят в нажежената пещ (Дан. 3, 19: 20). Еврейският първосвещеник и книжниците се разгневили на Стефан и го убили с камъни (Деян. 7 гл.)[5].
Разгневил се Ирод – служителят на всички богомерзки страсти, и в гнева си пратил своите палачи, та избили всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу. Онова, което някога направил фараонът с младенците в Египет, сега го прави и Ирод с младенците във Витлеем. Така често се случва и с нас – греха, който осъждаме в другите, често правим ние. Не е казано „убиха ги те, палачите“, а ги уби той – Ирод. С това евангелистът иска да хвърли цялата вина за кръвожадното деяние върху издалия заповедта Ирод, а не върху извършителите на това деяние. Ирод е отговорен пред Бога, Ирод, а не палачите. Защото, вероятно, в главите на палачите не би се родил такъв сатанински план – да избият толкова невинни деца, та тъй да убият и Онзи, Който им пречи. Цялата вина пада изключително върху Ирод. С това евангелистът иска и нас да поучи да се пазим от вършенето на зло дори и чрез други хора. Защото, ако уговорим някого да убие, ние сме убили, а не той; ако уговорим някого да излъже, ние сме излъгали, а не той; ако уговорим някого да открадне, ние сме откраднали, а не той; ако уговорим някого да блудства, ние сме блудници, а не той; и ако уговорим някого да извърши какъвто и да е грях, ние сме грешниците, а не той. И ако евангелистът пише за уговорения от нас грях, той би споменал нашето име, а не името на извършителя, както в този случай споменава името на Ирод като убиец, а не името на палачите. Той дори не ги нарича палачи, не ги нарича никак. Той казва само: Ирод… прати, та изби. Той не казва кого пратил, а само казва прати. Защото е без значение кого е пратил Ирод, тъй като пред Божия Съд за това злодеяние ще бъде призован да даде отговор само той – Ирод.
Че много деца загинали в това Иродово кръвопролитие, се вижда от това, че евангелистът нарочно акцентира върху всички младенци и във всичките му предели. Той би могъл да каже: „Във Витлеем и неговите околности уби децата от две години и надолу“. Но той нарочно подчертава: всички младенци и във всичките му предели. От това, че Витлеем е град и в околностите му има много села, е ясно, че много деца са били убити.
И тъй децата станали първите мъченици за Христа. Тяхната преждевременна мъченическа смърт се обяснява с бездната на човешкия грях, а се оправдава с получаването на венци на слава и безсмъртие в Христовото Царство. Онези, които Христос най-много обичал, те първи пострадали за Него. Онези, които Той по-късно прегръщал и благославял (Марк. 10: 16), те първи се причастили с новозаветното[6] мъченичество. В старозаветното[7] време за Бога загивали пророците, в новозаветното загиват за Бога деца и всички онези, които са чисти като деца. Защото казаното в Новия Завет: Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18: 3), е принцип. Но всички онези, които се обърнат като деца, ще намерят своите Иродовци – по-малко или повече кръвожадни, и поради завист ще бъдат гонени, та чак и убивани. Но нито един мъченик за Христа не ще остане без своя венец в Христовото Царство и нито един Ирод не ще избегне лютото наказание, както и цар Ирод не могъл да го избегне – нито на земята, нито на небето. Наистина, страшно се мами всеки един въоръжен грешник, като мисли, че той е по-силен от едно невинно дете. Нищо в света не е по-силно от чистотата и невинността. Защото зад чистите и невинните с огнени мечове стоят ангелите Божии. И ние често се самоизмамваме, когато, заслепени от греховете, мислим, че ние, с нашата сила, власт и оръжия, сме по-силни от едно-едничко слабо двегодишно детенце. Трябва само да чуете изповедта на един убиец и ще се ужасите! Трябва само да чуете как убитите деца преследват своите убийци денонощно, наяве и насън, не давайки им мир и покой, докато не ги доведат до покаяние или до бесилката. Който убива невинен, убива самия себе си. Който загине невинен, се спасява и побеждава. Не царете са силни, а децата са силни. Не царете са победители, а победители са децата. Това е велика новост за стария свят. Това е главният принцип на новия Христов свят. Първия пример за проклятието върху насилниците и благословението върху пострадалите младенци в новото творение ни посочват Ирод и убитите витлеемски деца. Откакто се чете светото Евангелие, всекидневно върху Ирод се сипят клетви, а върху неговите невинни жертви – благословение. И какво постигнал Ирод със своето злодеяние? Нищо от онова, което искал, и всичко, което е заслужил. По Божието провидение наказанието постига злодея понякога веднага след престъплението, а понякога по-късно, но винаги, когато той не го очаква. Защото Господ дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите (Пслт. 9: 12). Когато злочестивият баща на св. Варвара изкарал своята дъщеря на лобното място за това, че повярвала в Христа Господа, и сам, със собствената си ръка, отсякъл главата ѝ, в този същия ден гръм ударил неговата къща и го убил. Когато цар Ирод изклал невинните витлеемски младенци, не го ударил веднага гръм, но му се случило нещо по-страшно от гръм. Скоро легнал на постеля и го споходили страшни и неизцерими болести: треска, треперене, подагра, рани и кръвотечение. Но от всичко най-страшна била болестта по детеродните му органи. Както пише биографът му[8], тези му органи се разкапвали от гниене и в тях се завъдили многобройни червеи. Убиецът на деца бил наказан с най-страшни мъки по онези членове на човешкото тяло, които са отредени от Бога за раждане на деца. Смрадта, която излизала от Ирод, се разнасяла из целия царски дворец. И в самота, телесни мъки и най-накрая в обезумяване Ирод низвергнал своята черна душа, та да бъде подложена на мъки, от които тялото след смъртта се освободило.
По този начин новото творение ни открива не само радостта на ангелите и пастирите във Витлеем, а и писъците на децата и плача на майките, както и бесовските престъпления на властолюбивите. Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма. Защото тези деца са потомци на Рахил – прамайката на Вениаминовото коляно, което заедно с Иудиното коляно населявало Иудея. Ето, и старата човешка история започнала с кръв и престъпление; с кръв и престъпление, и без радост. Брат убил брата, Каин – Авел. И човешкият род падал все по-надолу и по-надолу, от грях в грях, от престъпление в престъпление, докато не паднал на самото дъно в греховния огън. Защо Бог допуснал ново престъпление в новото творение? Защо не попречил на заколението на децата от страна на Ирод? За да покаже ужасното падение на човечеството и да открие дълбочината на пропастта, от която Месията трябвало да извади човешкия род. Та нима по хлъзгавия и широк път на падението може да е с по-малко болка и сълзи, отколкото по трънливия и тесен път на спасението? И накрая, Бог няма да допусне никакво страдание на грешните човеци, което безгрешният Господ Иисус да не вземе върху Себе Си. Закланите от Ирод младенци били под греха и Адамовото проклятие – заклан ще бъде и Агнецът Божий, Господ Иисус, макар че Той е без грях и без проклятие, а е извор на доброта и благост.
А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата[9] на Младенеца. Тук ангелът говори за мнозина, което означава, че не само Ирод бил умрял, но и други някои, които са искали да убият Младенеца Христос. Кои са били тези други? Всички онези от старейшините и книжниците иерусалимски, които се били смутили и уплашили от вестта, че се е родил новият Цар (Мат. 2: 2 – 3).
Сега започва ново трудно пътуване на Господ Иисус отново през пясъчната пустиня и през човешката пустиня. Първото трудно пътуване е назад – от Египет до Иудейската земя. Но ето, в Иудея се бил възцарил Архелай – син Иродов, зла издънка от изгнил пън. Затова преди светото семейство да стигне близо до Иерусалим, ангел Господен го упътил да иде в отдалечената Галилея. Второто трудно пътуване е, значи, от Иудея до Галилея – до град Назарет. Та още веднъж да се потвърдят думите: Лисиците имат леговища и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.
И като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей. В съдържанието на пророческите книги никъде не е споменато, че Господ ще се нарече Назорей. Затова може да се мисли, че това пророчество е било в някоя друга книга, унищожена [или изгубена] при честите преселения на израилския народ и разграбването и разрушаването на Иерусалим, или пък това пророчество е било само устно, останало от някой пророк и предавано от род на род. Има и други места в Новия Завет, които апостолите посочват като известни, обаче те не се намират никъде написани в Стария завет (Иуда 1, 9, 14; 2 Тим. 3: 8). Във всеки народ има повече незаписани, отколкото записани пророчества; защо и в Иудея, покрай многочислените записани пророчества, да няма и някое незаписано[10]? И тъй, отново виждаме нашия Господ Иисус в Назарет. В Назарет се вселил в майчината Си утроба и в Назарет се връща [носен] в майчините Си прегръдки. Но какви чудни и поучителни събития се случили между заминаването Му от Назарет и връщането Му в Назарет! Заминаването от Назарет било по човешка заповед, а бягството в Египет – заради човешкия гняв; връщането в Иудея, заради смъртта на хората, които търсели неговата душа, бягството от Иудея, заради новоявилите се зли човеци, и накрая – връщане пак в Назарет. Навсякъде поради човешки действия, но Господ Всевишни навсякъде, по Своя воля, осъществява Своя план за спасение. Между заминаването и връщането не минало много време, ала е извършена една велика Божествена мисия. Още неотворил устата Си, Христос, за това кратко време, открил на хората безчет тайни, дал им големи поуки и им показал непреодолимостта на Своята Божествена сила. Отзовал се на заповедта на кесаря и отишъл във Витлеем да се запише и с това дал кесаревото – кесарю, и показал пример на покорност към закона и властта. Родил се в пещера и с това дал пример на безкрайно смирение и красноречиво поучение, че достойнството на човека не зависи от мястото, където се е родил, а от духа, който е в него. Със Своето Рождество широко отворил Небето и пратил ангелите да запеят над грешната земя и да разговарят с пастирите. Направил пастирите Свои първи поклонници и с това показал, че неговото Царство няма да избира хората според знатно потекло, богатство, ученост и положение, а по невинността на душата, чистотата на сърцето, богобоязливостта на ума. Привлякъл към Себе си най-умните човеци на Изтока – мъдреците, освободил ги от звездопоклонничеството и ги научил на поклонение на живия и всесилен Бог и Света Троица. В Ирод и иерусалимските „мъдреци“ ни е показал цялата бездна на развратената човешка природа, измамена от греха и поробена от страстите. Чрез мъченичеството на Витлеемските младенци предрекъл страдалческия път на много и много Свои последователи, но за това кратко време е и показал, че невинността е по-силна от насилието, и че Ирод всъщност не убил децата, а себе си. Бил преследван от Иерусалим, защото в Иерусалим и Той щял да пострада, но и щял да се прослави. Спасил се в Египет от преследването на избрания народ и с това повторил един ясен и велик урок на Израиля. Живял между хамитите в Египет, та и тях да докосне със Своето лековито присъствие и упъти по пътя на спасението, както сторил и с останалите две човешки раси – на семитите и иафетите, да покаже Своята неразделна любов към целия човешки род. И цялата тази мисия той извършил мълчаливо, бидейки под закрилата на Своята света Майка. Когато тази мисия била завършена, тогава Той се върнал в Назарет, та да се подготви за нова. Нито миг на земята Той не проживял, без да го изпълни с удивителни дела за спасението на човечеството. Неговият плуг, веднъж поставен в нивата на света, нито за миг не спирал [да оре], нито пък Неговата бразда била някъде дълбока, а някъде плитка, а навсякъде била еднакво дълбока. И всичко това – за спасението на хората! Затова Църквата Го прославя и възхвалява като Единствен Човеколюбец, с Отца И Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица, сега и винаги и вовеки веков. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] „По-добре се срамувай от ангелите, които са около нас, отколкото пред хората, и се отклонявай от всяко срамно дело.“ Преп. Нил Синайски. Мисли. Добротолюбие (бел. авт.).
[2] Като народ (бел. прев.).
[3] „Той се праща в Египет и затова, защото Вавилон и Египет, най-много от целия свят, горели в пламъците на безчестието. Затова първо праща източните мъдреци [при Него], а после Сам отива, желаейки и едните, и другите да упъти по пътя на истината. Така, той и нас учи да бъдем верни и още в началото да очакваме страдания.“ Зигабен. Теофилакт (бел. авт.).
[4] В ориг. – атмосферата (бел. прев.).
[5] Поради разминаване със сръбския и българския библейски превод не цитирам буквално текста (бел. прев.).
[6] В ориг. – с мъченичеството на Новия завет (бел. прев.).
[7] В ориг. – В Стария Завет (бел. прев.).
[8] Иосиф Флавий (бел. прев.).
[9] Това опровергава еретика Аполинарий, който твърдял, че Господ не е имал човешка душа, а само тяло (бел. авт.).
[10] ...казаното чрез пророците – с това евангелистът дава да се разбере, че не е използвал конкретни думи от Свещеното Писание, а само Неговия смисъл. „Назорей“ значи „свят“. А, че Господ ще бъде свят, за това говори цялото Свещено Писание (бел. авт.).