ПРОПОВЕД СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ПОБЕДАТА НАД ИЗКУШЕНИЯТА

Мат. 4: 1 – 11, Зач. 7

       Няма нито една Божия заповед, която хората да не са нарушили, нито пък има дори и една, която хората да са изпълнили без оплакване и ропот. И няма нито една Божия заповед, която Господ да е нарушил, нито пък има дори и една, която Той да е изпълнил с оплакване и ропот. Всичко, което през Своя земен живот имало да премине, извърши и претърпи, Той преминал, извършил и претърпял с пълно смирение и послушание към Своя Небесен Отец. Само и само да ни научи на смирение и послушание! Само и само да ни окуражи в дълготърпението! Само и само да ни покаже, че всичко, което е заповядано от небето, е възможно и необходимо да се изпълни под всевиждащия надзор и ръководство на живия Бог. Хората се оплакват от бедността и от скромния си произход, макaр че всички те в края на краищата са от царски род, от Царя Бога. А той – Единородният и възлюбен Син Божий, никога не се вайкал затуй, че се е родил в овчарска пещера, че не е имал де глава да подслони.

       Хората проклинат своите врагове, макар че най-често собственият им  грях е направил от съседа им враг. А той, безгрешният Агнец Божий, като младенец на майчините си гърди трябвало да бяга в  далечна земя от кървавия нож на Ирода. И въпреки това, Той не проклел Своите врагове.

       Хората се бунтуват против властта и закона, дори и когато сами са си навлекли страдания. А Той – Законодателят на вселената, се покорявал на властта и закона, отдавайки кесаревото кесарю.

       На хората им тежи постът, дори когато им се разрешава и в най-постните дни да ядат хляб и зехтин, макар че постът е необходим за очистване на ума и съвестта. А Той – Пречистият, Който нямало от какво да се чисти, доброволно наложил за Себе Си четиридесетдневен пост без хляб, без плодове и без вода.

       На хората им тежи молитвата и в храма, и в усамотение, макар че молитвата е стълба, която въздига човека от праха към живия Бог. А Той – Който с тялото Си, заедно с другите хора, стоял в подножието на стълбата на живота, а с духа Си непрестанно бил на върха, радостно ходил в храма на молитва, а и цели нощи в усамотение прекарвал в молитва.

       Хората не изпълняват и най-малката буква от Божия закон, без да негодуват, макар че този закон е даден заради тяхното собствено спасение. А Той – Спасителят на света, Който нямало от какво да спасява Себе Си, послушно изпълнил и най-трудните заповеди в Божия закон и смирено принесъл Себе Си в жертва за човеците само защото знаел, че това е волята на Неговия Небесен Отец, и че това е необходимо за спасението на човеците.

       Адам и Ева, при райското преизобилие и на задоволеност от всички божествени блага и сладости, не могли да преодолеят едно дребно демонско изкушение и да оставят непокътнато забраненото дърво. А Той в пустинята и в усамотение, гладен, жаден, без хляб и вода, без приятели и помощници, се противопоставил на най-големите изкушения, които само нечистият сатана може да измисли.

       Как величествени, и то трагично величествени,  са всички събития през Христовия живот! Като планина, в чието подножие безсилно се бие море, [планина] чиито върхове човешкото око напразно търси. Много читатели на Свещеното Писание мислят, че най-важните Христови поучения се съдържат в Неговите проповеди на планината. Впрочем, в Христовия живот има много събития, които по своята поучителност са равнопоставени на проповедта на планината. Трудно е да се определи кое при Христа е главно и кое – второстепенно. Сигурно е, че при Него няма нищо второстепенно. И е сигурно, че не може да се каже, че Неговите поучения, изговорени с думи, са по-важни от Неговите поучения, показани с дела и събития. Освен това, може да се каже, че Христовите дела и събитията от Неговия живот са оставили у мнозина вярващи дълбок отпечатък и са предизвикали по-силни чувства, отколкото Неговите поучения, изказани със слова. Също като впечатлението у хората от лекар, който мълчаливо би изцерил очите на слепец, отколкото онзи, които обяснява с думи как се изцелява слепец. Но от друга страна, възвишеността и чудните дела и събития в живота на Божествения Герой биха останали като тайнствени и безименни планински върхове, ако не са получили израз, обяснение и упътване чрез поученията, изречени с думи от Божествения Учител. Размишлявайки за едното и за другото, човек трябва със страхопочитание и смирение да каже: „И двете са неизказано велики, и едно от друго не може да се разделят, както не може да се раздели изтокът от запада.“ Защото с какво биха ни помогнали Христовите думи: непрестанно се молете – ако Сам Той не бе дал нагледен пример на непрестанна молитва? От друга страна – как бихме могли да разберем и да се възползваме от Неговия пример за продължителен пост, ако Той не бе ни обяснил необходимостта и спасителността на поста? Точно така, както се допълват Неговите дела на милосърдие и Неговите поучения за милосърдието; Неговата борба със сатаната и Неговите поучения за пазенето на своята душа и преодоляването на изкушенията; и всичко останало – изречено и изпълнено. Неговите дела хармонират с Неговите слова както здравото тяло със здравата душа. Той дошъл на земята не само да въплъти в тяло Своята душа, а да въплъти и всяко Свое слово; всяко Свое възвишено слово да облече във възвишеното тяло на видимите дела или видимите събития.

       Виж само как Господ въплъщава в едно величествено тяло делата и събитията на Своите слова за поста, бдението и преодоляването на изкушенията! След кръщението на Иордан Той встъпва във  велик подвиг на пост, бдение и борба със сатаната.

       Веднага след това Духът Го извежда в пустинята, за да Го изкушава сатаната. Защо веднага след Кръщението? За да ни покаже, че и ние след кръщението сме изложени на изкушения, които продължават до самата ни физическа смърт. Чрез кръщението сме очистени и въоръжени с Божията сила и сме пратени на борба. Както казва премъдрият Златоуст: „Ти не си приел оръжието да седиш, а да се бориш“. Чрез кръщението сме станали подобни на Адам и Ева в рая. Но се питаме още веднъж – защо Бог ни поставя пред изкушенията? Първо – за да покаже нашата свобода. Чрез кръщението Бог ни е въоръжил със Своята сила и, въоръжени, ни е оставил да избираме дали да насочим това оръжие против дявола или против Бога. Второ – затова, че ако паднем, да се открие Адамовият грях и да се оправдае Божията постъпка на Адамовото изгонване от рая в долината на плача, и ако победим, да се разкрие мощта на Божията сила в нас. Защото новото творение е нова сила, нов рай, нов човек, нова победа и слава, но и ново падение[1].

       Защо Светият Дух отвел Христа на изкушения? За да стане ясно, че Христос нарочно, а не случайно е подложен на изкушения. Бог не е довел Адам нарочно пред Сатаната, та той да го изкушава, а с Христа Бог сторил това нарочно. Та ясно да се разкрие, че при най-благоприятни обстоятелства Адам се поддал на изкушението, а Христос при тежки обстоятелства победил изкушенията. Това показва също, че Адам паднал в рая, а Христос победил на земята, в долината на плача и изгнанието, в пустинята. Защото е казано, че Духът Го извежда в пустинята.

       В пустинята Христос постил четиридесет дена и четиридесет нощи. Каква страховита картина! Докато грешниците, заради които Христос слязъл на земята, се валяли в пресищане и препиване със земни наслади, Той – Приятелят на грешниците, усамотен и с денонощен молитвен плач, пребивава в пустинята, без да сложи в Своите уста четиридесет дена и нощи ни хляб, ни вода. Господ сторил това, та чрез него да покаже Своята неизмерима любов към човечеството, което Той със Своя пост и светъл пример чисти и учи; с това да покаже Своята неразривна привързаност към Своя Небесен Отец и послушанието Си към Него. Ето, онова, за което хората казват, че не могат, Той може; и онова, което хората изпълняват без желание и с ропот, Той послушно и ревностно върши. Той изпълнил всичко,  което богоизбраният народ не желаел да изпълни. Избраният народ бил в богатия Египет и при богатство паднал и отпаднал от Бога. И Той [Христос] бил в Египет, но подобно на Иосиф, останал неподвластен на египетската тъмнина. Избраният народ бил четиридесет години в пустинята и там паднал и отпаднал от Бога, макар че Бог го водил със Своята десница и го хранил с манна небесна. А Той провел четиридесет денонощия в пустинята без храна и питие, в неизменно смирение и послушание към Бога. Накрая избраният народ влязъл в обетованата земя и паднал и отпаднал от Бога, макар че Бог постоянно го вразумявал чрез закона и пророците. А Христос в обетованата земя, когато вече някои Го признали за Господ и Месия, си останал верен, смирен и послушен към Небесния Отец.

       След четиридесетдневен непрекъснат пост, бдение и молитва, Господ Иисус огладня. И тогава приближи се до Него изкусителят и започнал да Го изкушава.

       Първото изкушение изкусителят насочва към изгладнялото тяло на Спасителя, та затова му казва: Ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат на хлябове. А защо дяволът не претворил камъните в хляб и не го предложил на Иисуса? Ето това щяло да е по-силно изкушение за изгладнелия човек – да види пред себе си топъл хляб и да вдъхне аромата му. Та защо дяволът още в началото не сторил това, а после да поднесе на Иисуса готов хляб? Причината е много проста – защото не можел. В своето безсилие той искал сам Иисус да сътвори средството за изкушение. Бог е Творецът на камъните, Бог е Творецът и на хляба. Всъщност Бог произвежда хляба от камъните, т.е. от земята. Чудото на претворяването на камъните в хляб, значи, Бог извършва всеки ден, както и всеки ден върши чудото на претворяването на хляба в кръв. Но това го може само Бог и никой друг. Иисус можел да стори това и без никаква причина само да пожелаел. Защото не пости онзи, който няма и не може да има, та не яде; а пости онзи, който има и може да има, но не яде. От думите на дявола е очевидно и това, че той желае да се подиграе с Бога – като че ли иска да каже: „Ха, ето я Божията сила и Божието човеколюбие! Камениста и безрадостна пустиня отвсякъде. Никъде няма хляб за гладния човек. Бог сътворил човека и го оставил в гладната пустиня да се мъчи от глад и да умре от глад. Къде тук е силата, къде е любовта, къде е Божието милосърдие? Затуй, ако ти си наистина Божи Син, и ако можеше да направиш тези Божии камъни на хляб, яж. Ако пък Бог не Ти е дал тази сила, защо се уповаваш на Него? Тръгни след мен против Бога!“. Уви, подобни нашепвания и внушения при много маловерни успяват.[2]

       Но на тази богохулна злоба и измама[3] Христос кротко дава такъв отговор, който може до края на всемира да служи като поука и укор за чревоугодниците в целия свят: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста. По-трудно е да се сътвори, отколкото да се нахрани. А Бог със Своето слово е сътворил всичко съществуващо, със Своето слово Той може и да храни цялото Свое творение. С какво друго се хранят небесните сили и войнства, ако не със животворящото Слово Божие? Когато сме се отделили от Бога, сме паднали до храна от прахта; но въпреки това, животът, който получаваме чрез прахта, не е от прахта, а от Словото Божие. Оживи ме по Твоето слово – казва псалмопевецът. Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми. Никъде в Свещеното писание не е казано, че земният хляб е живот и светлина, а е казано, че Словото Божие е живот и светлина (Иоан 1: 4). Целият живот е в Бога и извън Бога няма живот. Всичко останало: и храна, и вода, и въздух, и светлина – не са живот, нито са извор на живот, а са само канали на живота. И те са слова Божии, облечени в плътни и чувствени одежди заради нас – плътските творения. За безгрешните ангели не са необходими никакви канали, защото те непосредствено се насищат от животворящите Божии Слова. А ние не можем, защото сме изнемощели и обезсилени от греха. Ние не бихме могли да издържим чистите и открити Божии Слова, тъй като за нас те биха били свръхтвърда храна. Защото словото Божие, според апостолското учение, е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни (Евр. 4: 12). Тъй силно и мощно е откритото Божие слово. И ако Христос, Който е Слово Божие, бе дошъл на земята необлечен в плътско, материално тяло, кой би могъл да го понесе? Чувствайки тази всемогъща сила Христова като Слово Божие, пророк Малахия с благоговение казва: Ето, Аз пращам Ангела Си и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета. Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот. И кой ще издържи деня на дохождането Му, и кой ще устои, кога се Той яви? Защото Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя (Малах. 3: 1 – 2).

       Христос е Словото Божие и този Хляб на живота, от който всеки земен хляб получава силата за живота и насища. Защо Му трябва от камъните да прави хляб? Той огладнял не затова, че трябвало да огладнее, а защото пожелал да огладнее, защото драговолно приел да изпълни закона. Това не бил обикновен глад на обикновен смъртен човек, а глад на Безсмъртния, Който със Своята победа над дявола и със Своето учение ще насища поколенията до края на света.

       Второто изкушение съблазнителят насочва към ума. Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. И тук дяволът започва със злобни думи: Ако си Син Божий. И тук, ето, той си служи със Свещеното Писание (Псал. 90: 11 – 12), придавайки тежест на думите си, но със съвсем извратено тълкувание, което е характерно за всички неприятели на Бога и Божия закон.

       Ако първото изкушение е предназначено за поука на чревоугодниците и сладострастниците, това, второто, е предназначено за надменните многознайковци, за умните горделивци и за книжниците, които, като са усвоили нещо от материалния свят и от чувствения живот, въздигат  гордо себе си над Църквата Божия, до мига на най-голямото свое опиянение, в който сатаната им нареди да се хвърлят долу в пропастта, защото, събирайки знания без Бога и Божията Църква, надменните хора мислят, че добиват сила, докато всъщност те добиват безсилие. Който увеличава надменността, увеличава безсилието. Който се отдалечава от Бога, става все по-малък и малък по дух и сила, докато най-накрая не изчезне като прах, разнесен от вятъра. И когато надменният човек съвсем увеличи своето безсилие, и когато съвсем се отдалечи от Бога, той мисли за себе си, че с нозете си стои над Църквата Божия, та чак и Бога е поставил под себе си. И тогава Сатаната пристъпва с изкушения и му казва: „Хвърли се! Полети! Твоите ангели, (т.е. твоите идоли), ще те понесат, за да не паднеш!“.

       А какво отговаря Господ на изкусителя? Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. Бог обича хората с неизказна любов и затова не ще да започне някаква смешна човешка игра, нито пък ще върши чудеса заради човешкото любопитство. Нито едно чудо Бог не е направил, нито пък ще направи, за да задоволи любопитството на хората. Всички Негови чудеса са извършени от истинска необходимост, за излекуване на болни, обръщане на невярващи и утвърждаване на вярващите, когато са подложени на мъчения за истинската вяра. Ние изкушаваме Бога, всеки със своите дела и всеки със своите мисли, и всеки с желанията си, които не са в съгласие със смирението и послушанието към Бога. Онези, които се гордеят със своя ум и своите знания, унижават Божия закон, изкушавайки Бога за голяма своя погибел. Защото Бог е дълготърпелив и по Своето дълготърпение Той ще търпи техните подигравки, гордост и всяко богохулство, очаквайки всяка гордост да се изпари от главите им, за да се засрамят и покаят. Но в края на краищата, ако те запазят окаменелостта на своето сърце, която също е от надменността на ума, Бог окончателно ще ги предаде във властта на демона изкусител. „Бог е обещал помощ на онзи, който е в опасност, а не на онзи, който Го изкушава; на онзи, който е в неволя, а не на онзи, който прави всичко показно и търси суетна слава“ (Св. Исидор Пелсуетски: Писмо до дякон Иоан. Писма 4, 164). И демонът изкусител ще ги постави на най-високата степен на гордостта и ще им предложи да се хвърлят надолу. И те послушно ще скочат и ще погинат. И името им завинаги ще бъде заличено от книгата на живота.

       Третото изкушение сатаната насочва към сърцето. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Това е изкушението на богатството, властта и славата. Безброй са онези, които падат в тази дяволска примка. Как може дяволът да подари онова, което не е негово? Защото е казано от пророците: Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея (Псал. 23: 1). Ала дяволът лъже, защото той по думите на самия Спасител е лъжец и баща на лъжата (Иоан. 8: 44). На неговите лъжи се поддават само малоумните, които забравят, че живият, истински всесилен Бог е господар на света. Онова, което Бог дава на човеците, е за полза на човеците; а онова, което дяволът обещава да даде и привидно дава, е за погибел на хората. Защото той не дава свое, а чуждо, крадено и то откраднато от всевиждащия Бог. Затова, онова, което Бога дава, е истинско[4] и благословено, докато онова, което дяволът дава, е преминаващо като вятър и е проклето.

       При това последно изкушение, когато дяволът си послужил с най-голямата лъжа на света, и когато поискал от Господа нещо, което надминава всяка наглост[5], освен дяволската, Господ Иисус властно му казал: Махни се от Мене, сатана! А за наша поука отново не го оставил без основание и препратка към Свещеното Писание, та затова добавил: Защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.

       От Божията ръка и коричката сух хляб е по-сладка, отколкото всички земни царства и тяхната слава [предложени] от дяволската ръка. Всеки човек, който и малко да се държи за Бога, е по-богат и славен от дявола, а е смешно, когато богаташ иска и получава нещо от просяка. Истинският богаташ е Бог; след Бога най-богати са Божиите ангели; след ангелите – човекът; след човека – животните, растенията, звездите и минералите. Всяко Божие творение притежава по нещо, което е получило от пребогатия Бог. Дяволът пък няма нищо, докато не открадне чуждото.

       Вероятно дяволът, виждайки пред себе си единствения пример на Човек, Който и за миг не попаднал под неговата власт, е изкушавал Христа и с други изкушения. Но евангелистите посочват тези три главни изкушения, в които могат да се включат всички останали изкушения в човешкия живот. Първо, значи, изкушение на плътта, или нашето желаещо естество; второто изкушение на ума, или на нашето мислещо естество; и третото изкушение на сърцето, или на нашето чувствено естество. Първото изкушение тормози човека най-вече в юношеската възраст, второто – в зрялата, а третото – в напредналата. Юношата се бори с телесните страсти и похоти; зрелият човек се бори с гордостта на своя ум, със своите знания и умения; възрастният човек пък се бори със сребролюбието, властолюбието и славолюбието, но от всичко това сребролюбието е най-страшната страст. И тъй, трите главни страсти, с които сатаната изкушавал Господа Иисуса, и с които изкушава всекиго от нас, са: сластолюбие, честолюбие, сребролюбие.

       Всички тези три изкушения нашият Господ победоносно преодолял и то при най-трудни обстоятелства – гладен, жаден, без подслон и без приятели, в пустинята и в усамотение. Преодолял ги така, че обърнал дявола в бягство. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.

       А къде били ангелите дотогава? Защо не Му се притекли на помощ? Несъмнено те са се отдалечили от Него по Негова заповед, както е несъмнено, че Той можел да ги повика на помощ, когато и колкото пожелаел. Сам Той свидетелства за това, когато в Гетсиманската градина бил заловен и поведен на съд. Един от учениците Му извадил нож, за да защити своя Учител, а Христос му забранил и казал: Или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? (Мат. 26: 53). Но Той не пожелал това. Той пожелал като човек да бъде изкушаван от сатаната. Всеки човек има поне по един ангел пазител, който му помага в борбата с изкушенията. Христос пожелал да остане сам, без дори и един ангел. А всеки човек, по Божие допущение, обикновено е изкушаван от най-малките зли духове. А Той пожелал да бъде изкушаван от самия сатана – вожда на всички зли духове. С една дума, Той пожелал при най-тежки обстоятелства да се бори с най-големите изкушения и то против изкусителя на човешкия род, на когото Адам и Ева се поддали в рая. Борил се и победил, като ни оставил изключителен пример за победа, изпълнен с храброст и вдъхновение. Великият Исаия прозорливо виждайки тази борба и тази победа на Господа, пророчествал така: Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин (Исаия. 42: 13).

       След като Героят над героите удържал победата, позволил на ангелите да дойдат. И ето, ангели дойдоха и Му служеха.

       След такъв пример от най-големия Човеколюбец и нашия най-голям Приятел, който се появил на тази грешна земя, кой от нас ще дръзне да се оплаче от каквото и да е страдание в този живот? Никой, който има срам и съвест. Затова да побързаме, докато трае преминаващият бурен ден на нашия живот, да побързаме да се покаем за леността и безгрижието си в изпълнение на Божия закон. Да побързаме оттук нататък да изглаждаме нашия грях на ропот против волята Божия. Със смирение и послушание да изпълняваме всичко, което Бог иска от нас: и поста, и молитвата, и опазването на своя дух, и внимателно отбягване на сплетните на злия изкусител и неговите безсилни слуги. Бог не иска от нас ние да победим, защото Той знае, че не можем да сторим това. Той иска от нас само преданост към Неговата воля, смирение и послушание. А Негово е оръжието и победата е Негова. Той винаги ще стои до нас и Неговите ангели ще ни помагат. Величествен е Господ със Своята сила, несравним е със Своето богатство и неописуем със Своето милосърдие. Неговото милосърдие към хората е такова, че Той и собствената си победа приписва на нас.

       Затова слава и хвала от ангелите на небето и от човеците на земята – Нему, Отец, Син и Дух Светий, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски