ДО „ЛЮБИТЕЛЯ НА ИСТИНАТА":    ЗА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

 

ДО „ЛЮБИТЕЛЯ НА ИСТИНАТА":    ЗА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

 

 

Ти казваш, че вярваш в Бога, но никак не можеш да повярваш в съществува­нето на демони. Има притча за един странник, който, като дошъл в Египет, поискал на всяка цена да се изкъпе в река Нил, за да има после за какво да разказва. Местните жители го предупреждавали, че в Нил има крокодили и не бива да влиза надълбоко. Но той не вярвал в съществуването на крокоди­лите, надсмял се над тези „бабешки приказки" и като добър плувец, уверен в собствените си сили, навлязъл навътре в мътния Нил. Внезапно един крокодил показал глава над водата и с острите си като трион зъби разсякъл плувеца на две. И така този нещастен храбрец, който приживе не вярвал в съществуването на крокодилите, нямал време да повярва в това и в смъртния си час.

Отричайки съществуването на зли духове, ти отричаш голяма част от евангелските истини. Отричаш, че дяволът е изкушавал Христос, че Христос е изгонвал бесове и че е съкрушил демонската власт над хората. Защото най-близкият ученик на Господа - свети Иоан - твърди, че Христос е дошъл в света, за да унищожи властта на дявола над хората. Той казва: „Затова и се яви Син Бо­жий, за да разруши делата на дявола” (1 Иоан. 3:8). Един велик поет е писал:

„Да, има по небето и земята неща,

които нашата нещастна философия не е дори сънувала”.(Шекспир)

Ти отричаш съществуването на зли духове не защото сам искаш това, а защото дяволът го иска. Бил ли си на война? Всяка войска устройва засади и умело се укрива, та неприятелят да помисли, че я няма. За всеки пълководец е голяма радост да узнае, че врагът не подозира за неговото присъствие и за присъствието на войската му. Някога дяволът се е явявал открито на хората и предизвиквайки страх, ги е улавял в своите мрежи. А в наше време тактиката му е да се крие; той се радва, когато хората не вярват, че го има. Страхувам се обаче, че дяволът е най-близо именно до онези, които отричат неговото съществуване.

В този свят ние сме като на бойно поле, в битка против враговете - ви­димите и невидимите. Горко ни, ако отречем съществуването на невидими врагове. Каква полза за нас, ако победим мечките и вълците, но ни ухапе скритата в тревата змия?

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски