ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ В. В.:  ЗА СВЕТЦИТЕ ВЪРХУ КАРТИТЕ ЗА ИГРА

 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ В. В.:  ЗА СВЕТЦИТЕ ВЪРХУ КАРТИТЕ ЗА ИГРА

 

Вие се оплаквате от едно съблазняващо явление, на което няма кой да се противопостави. Някакво дружество е пуснало нови карти за игра с ликовете на нашите народни светци, царе и герои. Св. Симеон Мироточиви, основателят на царската и светителска династия на Неманичите; крал Стефан Милутин, на чиито мощи се кланя столицата на братския българ­ски народ; св. Стефан Дечански, чието име изричат със страхопочитание и албанци, и турци; св. Наум, просветителят на славяните и чудотворецът -всички те са изобразени върху картите, над които ще се пуши, ще се псува, ще се лъже, ще се чуват кавги, ще се разменят юмруци. Пред техните икони народът пали кандила, а отсега нататък картоиграчите ще палят над лико­вете им цигари и един другиму страните - с шамари.

Вие казвате, че причината да се случи това са парите. И да не бяхте го казали, това би било ясно и на мен, и на всеки. Защото на света няма и не може да има друга причина светинята да бъде хвърлена върху игралната маса, освен парите. Нима кризата у нас се е задълбочила до такава степен, та да поставим дори и светците върху игралните карти? Ако това дружество е „дружество на гладните", тогава по-добре всички да се запишем в него и да умрем от глад, отколкото да профанизираме тези свети личности, които бе­лежат върховете на нашата история. На тези свети души ние дължим твърде много и в миналото, и в настоящето. Казвам и в настоящето, защото и днес те се молят пред престола на Всевишния за своите потомци.

Представям си колко огорчени ще бъдат всички, които почитат тези светци като свои небесни покровители, когато научат, че картои­грачите шляпат картите с техните свети ликове по бордеите. Наистина сме далеч от Европа. В този кризисен период европейските народи се отрезвиха и поощряват законовите мерки против всички обществени недъзи, в това число и против хазартните игри. А у нас картите за игра се обличат в свещени одежди и - освещават! Ако това дружество беше пуснало карти с ликовете на Иуда, на Вук Бранкович, на Омер паша, на белградските насилници, на разни издайници и дезертьори, на про­чути комарджии и нехранимайковци, никой не би възразил нито дума. Това би било дори по-привлекателно за картоиграчите, отколкото се­риозните ликове на светците и героите. Подобното върви с подобно: издайниците с комарджиите, външните тирани с вътрешните (комарджийските страсти). Но какво общо имат нашите родни светци с карто­играчите? Във вертепите на разврата ли е мястото на иконостаса?

Вие наричате това цинизъм. Не знам. Ако е цинизъм, тогава този ци­низъм спрямо светините и родолюбието приляга повече на днешна Москва, отколкото на Белград. С какво са заслужили този цинизъм Неманичите и свети Наум? И честитата Косовка девойка - с какво се е провинила пред нас, та нейното лице да бъде опетнявано от пръсти, движени от страстта към парите? И да се кикотят над нея нощните... как да се изразя по-меко... нощните птици?

Японци са ми разказвали колко голямо е у тях уважението към техните владетели. Ако в дома избухне пожар, първо се спасява портретът на импе­ратора и едва тогава домочадието. А ние какво, нашите най-велики владе­тели - на картите!

Ясно си спомням времето, когато за пръв път се появиха чаши с лика на наши велики люде и светци. Как негодуваше тогава белградската чаршия: лицата на светците - върху чашите, от които хората пият и дори се напиват! А вижте сега каква гигантска крачка към „прогреса" сме направили! Свет­ците - върху картите! Нима мислите, че белградските граждани няма да негодуват и сега? Защото, ако така „прогресираме", скоро някое дружество ще постави върху картите и Бога, и Света Богородица, и ангелите, и целите Небеса. След това няма да остане вече нищо, което да се „постави на карта", и ще трябва да предадем ключовете на сатаната.

Ето моето мнение, което Вие искахте да знаете. Да прибавя само едно: нека не оскърбяваме хората, които славим, с които се гордеем, на които па­лим свещи и издигаме храмове. Защо да се подиграваме с онези, които ни обичат и се молят Богу за нас? Защо да омърсяваме онези, които ни умиват пред светите Небеса? Защо да омрачаваме ликовете на онези, които освеща­ват цялата наша история? И нашето настояще.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски