ДО МОНАХ СИМЕОН: ЗА ДЕНЯ И НОЩТА (Лук. 17)

 

ДО МОНАХ СИМЕОН: ЗА ДЕНЯ И НОЩТА (Лук. 17)

 

 

В беседата си за края на света и идването на Сина Човечески Господ Иисус Христос използва последователно думите „ден" и „нощ". Той сравнява Своето Второ пришествие с внезапността и бързината на мълнията и казва: „Тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден”. След това продължава: „В оня ден, кой­то бъде на покрива да не слиза” И малко след това: „В нея нощ ще бъдат двама на една постелка”.Говори за едно и също време, а използва ту израза „в оня ден", ту израза „в оная нощ". Питаш: как да си обясним това?

Безпогрешна е всяка дума, изречена от Христовите уста, безпогрешни са и тези Негови думи. Говорейки за Своя ден, Той има предвид Своето Вто­ро пришествие, а говорейки за онази нощ - края на този свят и век. Това е едно и също време; по-точно това е границата между времето и вечността, между смъртта на времето и живота на вечността. Когато слънцето потъм­нее, за да не възсияе никога повече, и се яви светлото знамение на Сина Човечески, за да засияе завинаги, тогава и времето ще свърши. Времето ще свърши и ще настъпи Денят Господен, в който цялата тази материална все­лена с шум ще премине, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. Това ще бъде последната среща на деня и нощта и вечната им раздяла. А когато се говори за последната среща и ве­чната раздяла на деня и нощта, няма особено значение дали ще бъде казано: „в оня ден" или в „оная нощ". Това, което сега и засега, докато в кръговрата на времето се сменят последователно ден и нощ, изглежда противоречиво, на прага на съдбоносната граница между преходното и вечното ще изгуби своята противоречивост.

Мир на теб и благословение от Бога.

 

Автор Св. Николай, еп. Жички и Охридски