
ДО МОНАХ АВАКУМ: ЗА МИСЛЕНИТЕ ГРЕХОВЕ
ДО МОНАХ АВАКУМ: ЗА МИСЛЕНИТЕ ГРЕХОВЕ
Питаш: опасни ли са мислените грехове? Като монах ти най-добре знаеш това. Знаеш, че същността на монашеството, както учат светите отци, е в очистването на ума от зли помисли. Знаеш, че и Църквата изброява три вида грехове: извършени с дума, с дело и с помисъл. Затова и се молим на Отца на светлините за покойниците - да им прости всеки грях, извършен с дело, с дума или с помисъл. А че Бог изобличава и грешните помисли, четеш в Евангелието: “А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си ?”. Сатаната е сгрешил не по някакъв друг начин, а само с горд помисъл. Поради това е бил отхвърлен от Божието лице и низвергнат в ада.
Злите мисли са семето на всяко зло. От това семе никнат грешните думи, грешните желания и грешните дела. Спомни си втората Христова притча за сеяча: Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели... Бог сее добри мисли в сърцето на всеки човек. Ако някой се предаде на леност и не бди над душата си като над посята нива, той е като заспалия от притчата. И докато той спи, идва злият дух, врагът и на Бога, и на човека, и сее в душата бурени, т.е. зли мисли. А от злите мисли до злите дела не е по-далеч, отколкото от семето на растението до неговия корен. Следователно едното е органично свързано с другото.
Затова бди над себе си. Затваряй по-често очите си и по думите на свети Никита Стифат, „изпитвай помислите, плаващи по мисленото море".
Според монашеските правила най-главното изкуство, в което трябва да се упражнява монахът, е изкореняването на злите помисли, докато все още не са се развили, не са пораснали, не са завладели душата и накрая не са се превърнали в дела. Разбивай ги о камък. Както казва Псалмопевецът: “Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци”! Разбираш ли духовния смисъл на тези думи? Вавилон е царството на дявола, младенците са неговите зли помисли. Камъкът е Христос. Следователно блажен е онзи, който съкруши злото у себе си още в самия му начатък, като го разбие о вечния камък - Христос.
Като знаем това и ти, и аз, не ни остава друго, освен така и да постъпваме.
Радвай се в Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !