ДО ЕДИН РЕВОЛЮЦИОНЕР:  ЗА СЪСТРАДАНИЕТО

Вие сте се опълчили срещу богатите и считате това за модерно. Но преди всичко изпитайте себе си. Да кажем, че Ви се отдаде възможност да ста­нете богат - дали ще се откажете? И дали тогава няма да замълчите? Гневите се на Църквата, че не се бори срещу богатите. А нима Църквата не прави това? И нима не го е правила още преди Вие да сте били роден и преди да са били родени Вашият дядо и Вашият прапрадядо? И когато устата Ви зам­лъкне в гроба, нима ще замлъкне и устата на Църквата? Още преди девет­надесет века апостолът наставлява своя последовател: „Заръчвай на богатите в тоя свят да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог” (1 Тим. 6:17). Има обаче разлика между Вашите укори към богатите и укора на Църквата. Вие ги корите от завист и омраза, а Църквата - от състрадание. Църквата знае, че в този свят за богатите е много по-трудно да се спасят, отколкото за останалите. Спасителят е казал: „Исти­на ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно. Ето защо Църквата изпитва към тях не завист и омраза, а единствено състрадание. Да се смята това нейно състрадание за слабост и за стремеж да оправдае съсловието на богатите е толкова далеч от истината, колкото небето от земята. Църквата не е съсловна, а всечовешка. Ако Вие виждате в богатия само богаташа, то Църквата търси в него човека. „Горко ономува, който без мяра се обогатява не със свое - задълго ли? - и се отрупва със залози” - надига глас още Старозаветната Църква. И прибавя: „Ето той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма (Авак. 2:6-19). Затова в очите на Църквата богатите са най-големи нещастници и болници. На пълнотата на техните сандъци най-често съот­ветства отчайваща пустота в техните души. Оттук идва състраданието към тях като към лунатици върху покрив. От богатите само се иска милост, но не им се дава. А те са жадни за милост и съчувствие, както и всички останали създания. Презрете тяхното богатство и те сами ще го презрат. Но ако ги презрете като хора, те още повече ще се долепят до богатството си. Дарете ги с някой духовен дар - например със състрадание - и те ще се изпълнят с решимост да даряват на сиромасите своите материални блага.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски