ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА - 19

 

                                       

                                                                                               ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                                                                                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                                                                                                    продължение /       

 

 

 

                                                                                                                               ХVII

                                                                                   СВЕТОВНАТА ВОЙНА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                Има, генерале, потоци от страдания, има реки от страдания, има море от страдания, ала световната война беше океан от човешко страдание. Боли ни и да си спомним за този океан, а какво беше, когато тънехме в него? Това огромно страдание се започна с една наказателна експедиция.

                Спомнете си, генерале, че от християнска Европа тръгнаха две бележити военни експедиции, отбелязани на страниците на историята като наказателни експедиции, и то двете в разстояние само на 17 години: едната против Китай през 1897-1899, а другата - против Сърбия - 1914 и след това. Характерно е, че и в двата случая за претекст за войната е взета гибелта на двама души.

                Двама германски мисионери загинаха в Китай през 1897 г. и германският император разбуни духовете из цяла Европа и накрая накара Европейските велики сили да предприемат една наказателна експедиция срещу „Жълтата опасност". Китай тогава лежеше с още неизлекувани рани от току-що завършилата война с Япония. Европейските сили нападнаха Китай и всяка взе, каквото поиска, или - по-точно казано: както можаха да се разберат помежду си. Поради тази Европейска вопиюща неправда избухна боксерското въстание през 1900 г. с девиз: „Китай за китайците!“. Европейците удавиха в кръв това въстание, с голяма суровост и плячкосване. В тази наказателна експедиция всъщност никой и не мислеше да отмъщава за двамата загинали мисионери, а мисълта беше за стратегия на надмощие, за търговия, да се превземе земя и да се ограби онази препълнена „златна мина", която се нарича Китай. Едва ли някой, дори и в Германия, помни имената на онези двама мисионери, заради които Европа се изцапа тогава с толкова кръв и злодейство.

                Другата наказателна експедиция срещу Сърбия беше още по-лоша. В Сараево през 1914 г. загинаха две княжески личности, принц Фердинанд Австрийски и неговата съпруга. В този случай - двама политически мисионери. Убило ги беше едно момче, което по-късно заявило пред съда, че се съмнява в битието на Бога.

                Австрийският император, подкрепян от германския, използва тази случка за претекст за наказателна експедиция срещу Сърбия. Тази малка държава се придържаше към Гладстоновото начало: „Балканът - на балканците". Така започна голямата световна война, на чието развитие, завършек и последици ние сме още живи свидетели. Както и в онзи случай с мисионерите в Китай, така и тук наказателната експедиция беше замислена не толкова за отмъщение

за загиналите принц и принцеса, колкото за заграбване на балканска земя, за власт, за стратегически цели, за търговия и грабеж, и то все във връзка с по-далечните планове за грабежи в близка и далечна Азия.

                При започване на световната война Европа изглеждаше като град, чиито граждани бяха залели своите къщи с бензин, някои повече, някои по-малко. Едно момче в Сараево хвърли искрата и пожарът избухна. Това момче ли причини световната война? Безумие е да се мисли това. То даде само сигнала. Нима големите християнски царе и държавници трябваше сляпо да следват сигнала на един недоучен? Къде е тогава царската мъдрост и изтънчената държавническа наука? Онова момче не е дало дори и сигнал за война. Неговото дело, колкото и грозно да е, е използвано само като повод за войната. Войната е предизвикана от онези, които още преди това злодеяние бяха залели своите домове с бензин. Всъщност европейските държави бяха готови за война, коя повече, коя по-малко, а причините за войната - както и за нейните нервни приготовления, се криеха в обществените външни и вътрешни грехове на европейските народи. Външни - в тероризирането и плячкосването на другите народи по света, особено в Азия, Африка и островите и в междуособната омраза, завист и надпревара. Вътрешни - в богоборството, самонадеяността на човека спрямо човека и липсата на морал. С една дума - в безочливото презиране и погазване на Христовия закон, върху който кръстена Европа се е клела, като го е приела отначало за основа на своя живот и култура. Това е голямата и страшна причина за голямата и страшна война.

                Нека видим сега кой как преживя световната война. Една държава загуби и войната, и себе си. Това е Австрийската империя. Други загубиха само войната и по нещо от владенията си. Това са Германия, Турция и България. Трети се отказаха от войната и започнаха революция. Това е Русия. Четвърти най-напред губиха, но накрая спечелиха, това са Англия, Франция, Италия, Белгия, Румъния и Сърбия. Пети спечелиха, може да се каже, без да загубят. Това са Япония и Америка. Шести по време на главните военни действия мируваха, а воюваха и загубиха след войната. Това е Гърция. Седми мируваха по време на войната, а след войната започнаха кървави революции. Това са Китай и Афганистан.

                Да видим сега в светлината на Библията най-същественото - на кого какво му се е случило във войната и защо.

В началото на войната Австрия имаше донякъде успех срещу Сърбия и Италия. За този успех трябва де се благодари на онази маса набожен народ в Австро-Унгария, селяни и работници, която се държеше искрено за вярата в Христа Господа и която можеше без никакъв срам да коленичи пред разпятието Христово. Както е казано, че по времето на цар Ровоам, „който вършеше което беше неугод-но пред очите на Господа”, и все пак „в Иудея имаше нещо добро” (II Парал. 12:12), а носител на това добро пред Всевишния беше голямата маса вярващ народ. Накрая обаче Австро-унгарската империя беше победена и разорена, и изгуби двама императори и много князе. Това стана заради непокаяните велможи и австрийския магнат, които определено вършеха което беше неугодно пред очите на Господа, както в политическия така и в личния си живот.

                В началото Германия бързо побеждаваше и печелеше. Тя покори цяла Белгия, голяма част от Франция, част от Румъния, част от Русия и цяла Сърбия. Това стана възможно поради онова добро, което имаше в Германия у вярващите и почтени германци. В края на войната обаче Германия беше победена и изгуби всички свои колонии, цялата си флота, две-три провинции и огромни материални блага. Това стана заради германския император, който формално проповядваше Христа по църквите, но все пак извърши каквото бе неугодно пред очите на Господа, защото твърде много засегна и ощети китайците и защото така се възгордя със своята сила, че поиска да покори цял свят, като забрави неуспехите на Александър и Цезар, Могул, Тимур и Бонапарт. Той извърши грях, че водеше войната в името на германската култура, а не в името на Божия закон. Освен греха на императора имаше грехове и на мнозина негови ученици и държавници, които изтъкваха силата като върховно право на един народ над друг и бяха христоборци и безбожници. Затова Германия беше сразена и ограбена във войната.

България, съюзник на Австрия, и Турция, съюзник на Германия, в началото имаха успех, едната против Сърбия, другата против Англия. Това беше поради добротата и почтеността на българския народ и поради силната вяра в Бога на турския народ. Накрая тези съюзници на Централна Европа претърпяха страшно поражение, и не само не им се отдаде да задържат нещо от завладените земи, но изгубиха много от своите владения преди войната. Това стана заради българския цар и неговите приближени, както и поради водача на турския народ, които вършеха каквото беше неугодно пред очите на Господа.

                През цялата война Англия имаше страшни загуби. Цветът на нейната младеж загина. Богатството и́ се изчерпа. Всичко това стана поради многото оскърбления нанесени на Христа от учените и́ хора; заради нейните несправедливи търговци в Индия и Китай; заради поставянето на търговските интереси над вярата и морала по колониите; заради греховете на нейната капиталистическа олигархия. Всичко това беше неугодно пред очите на Господа. Поради това Англия дълго време и много губеше във войната, но накрая спечели победа. Това стана поради смирението на нейния крал, заради вярата и справедливостта на голяма част от народа и́, който живееше от своя всекидневен труд и в страх Божий и още заради строгото почитане на неделята, както и за покаянието по време на войната, което се проповядваше по цялата английска земя; още и заради голямото английско милосърдие спрямо малките страдащи народи; и най-накрая и заради правдата на някои нейни съюзници.

                Дълго време Франция има големи поражения и загуби. Причина затова беше отричането от Христа на мнозина нейни големци - масони и поради лицемерието на нейните партийни народни водачи. Много бяха онези, които вършеха каквото беше неугодно пред очите на Господа както навън в колониите, така и вътре при взаимоотношенията им. Сребролюбие, жестокост, атеизъм и безнравственост - тези злини много се бяха разпространили по френската земя и служеха за съблазън на много по- малки и неопитни народи. Още в Иудея имаше нещо добро. Във Франция, особено в многобройното земеделско съсловие, имаше още много вярващ в Христа народ. По време на войната имаше много молитви и покаяние. Вярваща, народна душа имаше и френският фелдмаршал Фош. Когато френският народ викна към Бога, заедно със своя велик фелдмаршал, Бог се смили и даде на Франция победа. Благодарение на всичко това, както и на православността на Сърбия, френска съюзница, тя излезе от войната като победителка.

                Белгия набързо беше прегазена и окупирана от германците. Белгийците претърпяха много тегла под завоевателите от началото до края на войната. Това стана, защото белгийците вършеха каквото беше неугодно пред очите на Господа, в отношението си към простия, първобитен народ в Конго, и то дълги години; поради дълбоката партийна междуособна омраза и поради безнравствеността, а и заради това, че белгийските индустриалци бяха първите производители на военно оръжие. Но все пак накрая Белгия се освободи и си върна всички земи, които владееше преди войната, а също взе и огромно обезщетение от победените. Това стана, защото още имаше добро в Иудея, т.е. в Белгия имаше и добър народ, който по време на войната се каеше и викаше за помощ към Бога, благодарение на това, както и на праведния Уилсън и на Сърбия, и Белгия беше поставена от Бога сред победителите.

                В началото на войната Русия имаше големи успехи срещу Германия и Австрия. Това беше така, заради добрата душа на руския цар и заради по-голямата част на христолюбивия руски народ, който вършеше каквото беше угодно пред очите на Господа, и който влезе във война не за грабеж, а за да защити нападнатата Сърбия. След това Русия започна да губи много. Това стана поради беззаконието на Руската интелигенция, която вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа. Най-накрая Русия се отказа от войната, а нейната интелигенция започна с огън и меч да разчиства сметките помежду си. Така Русия, която съгреши и взе участие в европейската неправда спрямо Китай, беше първа наказана от Бога чрез Японците в Руско-японската война. По време на световната война Русия беше тежко наказана от Бога за това, че нейната интелигенция взе участие в европейската мирновременна борба срещу Христос. Нея Бог наказа, преди всичко и по-тежко от всички други поради това, че тя беше главната христоносна и най-християнска държава на земята. Русия беше най-силната Христова твърдина и имаше мисията да християнизира езическия свят. Нов Израил! Но казано е: „Господ наказва, когото обича” (Евр. 12:6).

                Два стари народа, италианци и гърци, наред с останалите грехове, насочени срещу вярата в Бога Христа и срещу закона Христов, изневериха и на съюзниците си. Италия изневери на Германия, а Гърция - на Сърбия. Заради това Италия беше победена кажи-речи във всички по-значителни битки през войната, а Гърция - след световната война, в боевете с Турция в Мала Азия. Италия, благодарение на съюзниците си, а Гърция - на една част от народа и поради лоялността си към своя съюзник - Сърбия, бяха включени в групата на народите победители.

                Румъния късно влезе във войната, и то с намерение за печалба, а не заради правда и слава Божия. Затова тя веднага беше нападната и поразена от неприятелите, които завзеха и столицата и́. Това стана поради порочността и лекомисления живот на нейните богати чокои, които вършеха каквото беше неугодно пред очите на Господа. Накрая обаче Румъния се нареди между победителите и спечели

много земя, и всичко това благодарение на нейния страдален и трудолюбив народ и правотата на нейния съюзник Сърбия.

                В първата година на войната Сърбия ту печелеше, ту губеше. После загуби всичката си земя, огромна войска и техника, и потъна в безпримерно страдание, което продължи цели три години. Това стана поради греха, който извърши сръбската интелигенция, отровена от страшно партизанство и междуособици. То стана и заради самия народ, сред който се ширеше кражба, раздор, псуване, непочитане на родителите и брака, непочитане на неделята, а всичко това беше неугодно пред очите на Господа. Това стана особено поради надменността и неблагодарността към Бога след победите през 1912 г. и 1913 г. В края на войната Сърбия удържа бляскави победи, върна си всички свои земи, освободи и обедини всички свои братя. Това стана първо заради народа, който изповяда своите грехове отпреди войната, заради дълбокото покаяние и смирение и зов за помощ пред Бога; и второ, заради праведността и вярата на сръбския крал и на всичките четирима сръбски войводи, които вършеха каквото беше угодно пред очите на Господа. Като стоеше на планинските фронтове или робуваше на завоевателя, или скотски живееше интерниран по обори във вражески страни, сръбският народ преброи всички свои сторени в миналото грехове, горчиво се покая и викна към Бога, като палеше свещи пред Божиите светии, своите небесни покровители.

                Не се чудете, че аз тук споменавам като причина и правотата на някой съюзници, което допринася за победата. Мисля, че Уилсън е помогнал повече на съюзниците със своята правота, отколкото със злато и стомана. Също и Сърбия е помогнала повече на Франция, отколкото Франция на нея. Значи, поради правотата на един съюзник пред Бога печели и друг, по-малко праведен съюзник. Затова четем в Свещеното писание Божие. Когато идолопоклонническият израилски цар Иорам дойде заедно с иудейския богобоязлив цар Иосафат при пророка Елисей да чуят от него какъв ще бъде изходът на тяхната задружна война против моавци, Божият пророк му каза сърдито: „какво имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си”(тоест при своите лъжливи пророци). И веднага добави: Жив Господ Саваот, пред когото стоя! Ако не почитах Иосафата, иудейския цар, не бих те погледнал и не бих те видял (IV Цар. 3:13, 14). Но поради праведния Иосафат пророкът предсказа на двамата съюзници победа над неприятеля и това се изпълни.

                Най-накрая, привличам вниманието Ви, генерале, върху библейския опит и твърдението, че боят и оръжието не помагат нищо, ако отсъства правдата Божия. Отсъствието на правдата Божия у едната от воюващите страни неминуемо води след себе си и отсъствието на Божията помощ във войната и следователно, поражение без оглед на числеността и въоръжението. Това е библейското твърдение и библейският опит. Ако приложите това твърдение върху воюващите страни в световната война, ще се учудите как всичко се е случило дословно, както е описано в Библията. Германия със своите съюзници (Австрия, Младотурция и България), е била най-подготвена за война. Съюзниците от вражеската страна са били почти или напълно неподготвени. За световна война (Weltkrieg) сериозно се говорело само в Германия и са се писали книги едно-две десетилетия преди войната. В другите страни затова са говорели или на шега, или полусериозно, или пък за нещо, което е далеч от нас, по начин, по който се е говорело и писало преди сто години за летателни машини. В Германия десетилетия се е борил духът на Ницше с духа на Маркс, а тия два духа са се борили против Христос. Духът на Ницше е преобладавал в ръководните кръгове, в смисъл - така да се каже - на национално ницшеанство. Победеният дух на Маркс преминал върху по-меката по характер руска интелигенция. Дворцовите кръгове в Германия, велможи, генерали, държавници и държавни философи, та дори и мнозина богослови и цялата младеж, опиянени от духа на онова национално ницшенианство, което се е изразило кратко и ясно с думи като: Deutschland, Deutschland über ales или Mach ist Recht (Германия, Германия над всичко. Властта създава правото). Духът на ницшенианството, било индивудуален или национален, значи война. И с военен дух Германия била по-въоръжена от целия останал свят. Освен това тя била по-силна от неприятелите, с които се сблъскала най-напред, и по численост, и по въоръжение. А защо тогава не ги е победила? Защо войската на Кайзера не е влязла в Париж? Преди своята смърт генерал Фош разкрил тази тайна. Той обяснил, че Германия несъмнено щяла да победи и да превземе Париж само ако не била направила една голяма тактическа грешка, а именно: „че е отслабила своето дясно крило, като прехвърлила една част от войската на лявото". Именно с дясното крило Германската войска започнала да обгражда Париж и градът започнал да се евакуира. Обаче ненадейно, по някакъв необясним страх и по грешна преценка, настъплението по дясното крило било спряно и от него взета една част от войската и прехвърлена на лявото крило. Това отслабило германската военна акция и дало време на Англия и на останалите, и това бил решителният фактор за окончателното поражение на германската войска, според мисълта на славния Фош. Наистина, когато Бог иска да накаже някого, първо му взема ума, а после му вдъхва страх. Вземе му ума, вдъхне му страх и така го забърка, че го поразява.

                Австрия имала и по-въоръжена, по-многобройна, по-подготвена и по-отпочинала войска при Рудник, отколкото Сърбия, и не само че претърпяла поражение, а кажи-речи и пълно унищожение на своята войска. Италия имала по-голяма и по-подготвена войска при Пиаве, а претърпяла поражение. Румъния късно влязла във войната, имала е и по-неуморена и по-многобройна войска, а пък тази войска била сломена от по-малката и изтощена войска на Макензи. Сръбската войска се втурнала срещу по-големите немско-български сили, пробила ги и победила. Това станало през 1918 г.

                Ясно е като бял ден, генерале, че в световната война всяка страна, която се е намесила, ту е губила, ту е печелила не поради числеността на войските и количеството оръжие, а поради нещо невидимо, неосезаемо, библейско. Всяка държава имала свой товар от грехове, заради които трябвало да понася мъки и поражения. Всяка имала донякъде правота пред Всевишния Бог, заради която Праведният Съдия и́ плащал с някоя победа, било моментна, било окончателна. Всяка война, дори и световната, е била Божия разплата с хора и народи. На най-чувствителните и най-фини везни, на които се мерят не само делата, а и душите, мислите и чувствата на хората, вечната правда е отмерила и дала всекиму това, което е заслужавал.

                От този кратък преглед на приключилата голяма война е ясна следната поука:

                1.  че световната война е причинена от богоотстъпничеството, самонадеяността и беззаконията на християнските народи в Европа;

                2.  че тази война е предизвикана от христоборните грехове или на цели народи, или на народните водители;

                3.  че в световната война ясно са се стекли всички библейски военни мотиви;

                4.  че онзи Третият, Невидимият, Всерешаващият фактор, е обърнал в лъжа всички човешки планове и всички предвиждания, посрамил надеждата на числеността, оръжието и културата и е поделил победите и пораженията по съвършена правда, т. е. според величината на вярата, покаянието и обръщането към Него на всяка воюваща страна.

 

 

  

 

                                                                       

 

 

 

                                                                                                                  ХVIII

                                                                               КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ВОЙНА?

 

                След като прелистихме всички страници на Светата книга, върху които е написана единствената точна философия за войната, и след като в светлината на тази света книга съзряхме лицето и подобието на няколко модерни войни, сега вече, генерале, може да се отговори на Вашето питане: какви са причините за бъдещата война?

                От това, какъв е нашият мир, зависи дали ще има война, или няма да има. Ако нашият мирен живот би бил богоугоден, до война сигурно не би се стигнало. О, само да беше така! Безбожният мир е люлка на войната. Заразата на войната се разпространява в мирно време и в един момент войната вече е неизбежна. Искат ли това хората сега, или не? Аз няма да предричам, че бъдещата война ще започне с убийството на някой мисионер или консул, или с коварното потапяне на чужд кораб, или с какъвто и да е атентат срещу личността или имота на един народ, войната може да започне и по такива причини, а може и по други. Но това не ни интересува. Не това е важно, когато се говори за причините за една война. Това е само повод или сигнал за война, която през мирно време дълго е приспивана и потискана.

                Причините за бъдещата война са наследени от предишната. Те са започнали да се трупат още от миналата конференция за мир. На тази конференция са били поканени много воюващи страни, но не е повикан - нито с молитва, нито с благодарение - само Онзи Третият, Всевишният и Решаващият фактор, без Когото нито се побеждава, нито някой бива победен. Конференцията работела твърде мудно и тежко: По време на военните неволи за Бога се споменаваше и Го призоваваха на помощ, ала щом войната свърши, хората отстраниха Бог от своите дела. Ето защо на тази конференция за мир се е говорело за мира по-малко, отколкото за военните загуби. Не е имало Божия благословия и заради това е постигнат мир, който направи от света фабрика за война и който с всички свои сили и с материалното си благо се постави в неуморна служба на бъдещата война. Съюзниците диктуваха условията на мира и си поделиха благата от победените както пожелаха. Видели ли са полза от тия блага? Забраниха на победените да имат войска и да се въоръжават, а на себе си позволиха това. Защо и на себе си не го забраниха? Те не са предвидили, че с това решение поставят и себе си в редицата на победените. Това е така, защото, колкото материални блага са отнели от победените, толкова са похарчили до днес, ако ли не, до утре ще похарчат, за своите уголемени войски и за нови оръжия. Неблагословено благо! Най-голямото щастие на победените народи е тъкмо това, че ръцете им са вързани да не харчат за войска и оръжие. Те не трябва да съжаляват, че дават своето злато на „победителите". По-добре е да го поднасят на своите съседи, отколкото да го хвърлят в устата на Марс. Най-голямото нещастие на съюзниците победители е, че взетото неприятелско благо са употребили за военни цели. Иначе казано, това е отмъщението на Онзи Третия, Който под никаква форма не е повикан на конференцията за мир. Това ще рече, ако една работа се работи без Божията благословия, то отново се полива с бензин току-що изгасеният пожар в града.

                Между всички причини за бъдещата война, както и за предишните войни, основната и главна причина е нечестието или отпадането от Единия и Живия Бог. „За нечестивците няма мира, казва Господ“ (Ис. 48:22). Мнозина християни в Европа и Америка, които през войната усърдно ходели на църква дори преди началото на богослужението, за да си запазят място, след войната почнаха да охладняват към вярата и да отпадат от вярата в Бога. Когато им припомните това, те иронично отговарят, че вярата е станала нещо остаряло! Как така? Нима може да става дума за съвременност или несъвременност на действителността? Бог е най-висшата действителност над всичко онова, което въобще наричаме действителност. Как така вярата в Бог, която беше жива и необходима връзка с действителността преди десет години, сега ще е остаряла (несъвременна). Невярване в Бога ще рече вярване в химери, в недействителност. Според официални сведения броят на безверниците в Чехия е нараснал по времето на мира на повече от милион, т.е. всеки десети човек в отечеството на вярващия Ян Хус е безверник! Ние констатираме това с болка, а не със задоволство. Болестта на безверието в никакъв случай не е монопол само на Чехия. Тази болест гризе и духа на Франция, Италия и Германия, а в по-ново време и на Русия. Безверието в различна степен е пуснало корени във всички държави на Европа и Америка, особено по градовете, където повече се гледа на човешките, отколкото на Божиите дела. Каква съдба може да очаква един народ с много безверници, четем ясно в Светото Писание Божие. За нечестивците няма мира - ето това им е съдбата: това им е писано. Писано им е, ще рече война заради нечестието. Те никога не ще успеят да избегнат войната, ако предварително не избегнат нечестието. Защото безверникът със самото туй, че е безверник, върши онова, каквото е неугодно пред очите на Господа. Безверието е оскърбление на Твореца и Вседържителя на света; презиране и ново разпъване на Христа Господа, в чието име християнските народи са кръстени и с кръщението са положили пред него клетва за вярност. Всяко оскърбление на Бога, ако бързо не се покае, носи нещастие като суша, наводнение, болест, смут, криза, изоставане във всичко и като венец на всички злощастия - война. Това не е суеверие на селския народ, а потвърден от живота факт, и библейски, и вечен.

                Да продължим нататък. Нечестието или безверието неотстъпно е последвано от идолопоклонничество, защото, щом човек отрече Бога, той попълва празнотата на душата си с нещо друго, на което се кланя като на най-висша действителност или ценност. Отпадналият от Бога заменя Божието единство с множество идоли. Един идолопоклонник никога не се е кланял само на един идол. С идолопоклон-ничеството върви успоредно и хаотичността на човешката душа, докато вярата в единия Бог внася в душата класическо единство, яснота и определеност. Доколкото човек може да се ориентира в сегашната духовна хаотичност на голямото множество образовани европейци и американци, и доколкото могат да се преброят техните най-тежки рани, засега те имат пет главни идола, на които отдават божествена почит, това са:

                - материята като идол;

                - егото като идол;

                - империята като идол;

                - нацията като идол;

                - културата като идол.

                Нека започнем поред. Макар да се говори и пише, че философският материализъм, който е тровил духа на Европа през целия XIX век, е мъртъв, пак е ясно, че практическият материализъм е останал под неговото влияние. Нещастен родител на още по-нещастно дете! Материалното като цел на човешките стремежи и труд за многобройни европейци и американци е станало нещо, което само по себе си се разбира, било то земя, пари, стока, или задоволство от всичко това. Да владеят много материя - това не е ли обикновеният следвоенен бяс на християнските народи на двата бели континента? Безграничната жажда на човеците за материалното и за живот в материално по силата си може да се сравни само с безграничната жажда на истинските християни за Бога и духовното задоволство, което идва от Бога. Но онези, които са изгубили вкус и представа за Бога, са осъдени да се кланят на материалното като на идол, и то с всичката си сила, с цялата си мисъл и сърце. Понеже мнозина желаят едни и същи материални предмети, то между хората неминуемо се създава завист, злоба, омраза и противопоставяне. Всичко това е заразата на войната, която, когато се разрасне, довежда до заболяване на организма, т.е. до военен пожар.

Империята като идол е обзела не само големите, но и малките народи. Империализмът ще рече заграбване на чужда земя заради власт, търговия, стратегически цели -заради материалното. Както легендарният Зевс родил Плутон, така европейският материализъм е родил европейския империализъм. И наистина, каквото е Зевс между идолопоклонническите божества, това е материализмът между съвременните идоли. Понеже жаждата на много народи за империя е безгранична, а земната планета е ограничена, не е чудно, че сред народите се създава междуособна завист, злоба, омраза, търкания и борби. Това са, както казахме, вирусите, които неизбежно водят към заразата на войната.

                Нацията като идол изключва Бога така, както всички идоли изключват Бога. Ние често срещаме атеисти, които са най-отявлени националисти. Съвременният национализъм винаги е готов да премине в империализъм и винаги е неразделен от материализма. В своята изопачена форма той не означава толкова любов към своя народ, което би било съвсем естествено - колкото надменна омраза към съседните народи, което е също тъй отвратително пред Онзи, Който е сътворил всички народи.

                Егото като идол вече е налице навсякъде сред християнските народи. То е заменило Бога както у ония, които много желаят и много имат, така и у ония, които също толкова желаят, а имат малко или нищо. Като поставят своята личност вместо Божията в центъра на нещата, хората просто търсят всеки за своя идол, храм и поклонници, а също и много злато и сребро, т.е. материалното, за да го поддържат в божествен блясък. Този вид идолопоклонничество най-силно се е изразил в партийните борби на европейската интелигенция, в борбите за първенство, власт и богатство. Особеностите на този идол са надменност, самолюбие и безскрупулност. Понеже в беса на тази борба са игнорирани Бог и Божият закон, то войната е едно мощно средство за отрезвяване.

                Културата в наше време се числи към най-слепите идоли. Отхвърлили Бога, Който е едничкият вдъхновител и причинител на благородната култура и на душите и телата, безверниците са започнали да обожават своите собствени дела и творения, които те наричат с една дума - култура. А да се обожават човешките дела, е най-мерзкото нещо пред Бога. Със Своя закон Бог строго е забранил на хората да обожават и Неговите дела и твари, от които и най-незначителните са по-съвършени от най-съвършената човешка култура, а да не говорим за човешките дела! Понеже културата е поставена в зависимост от останалите споменати идоли, особено материалното, то и тя мощно служи за разпалването на войната.

                От тези пет идола два могат да се нарекат глупави, а останалите лицемерни. Глупави са национализмът и културата, защото вдигат много шум и врява около себе си. Лицемерни са материализмът и империализмът и егоизмът, защото се прикриват и лъжат, като се представят под други имена. Всички тези идоли биха могли да бъдат наречени с езика на Достоевски - бесове.

                Всъщност всички тези пет неща някога са имали истинска стойност и отново могат да имат. Те имат тази стойност, когато са озарени от вярата в Бога, Единия и Живия и когато са в закона Божий, с една дума, когато са напълно, абсолютно подчинени на Бога и служат за слава на Божието име. Материалното е от Бога, то е дадено на човеците да им служи, а не да господства над душите им. Бог дава империята на по-даровити народи, с цел да послужи на по-слабите и по-малко даровити народи, както по-силен брат на по-слаб. Нацията е едно ограничено, но извънредно хубаво и правилно поприще за служба на Бога и човеците. Бог е дарил на всеки човек разумна душа, та чрез служене и любов да го издигне до подобие с Него, своя Творец. Бог вдъхновява културата, та чрез нея човешките души да изразят своето господство над материалния свят и своята подчиненост и служба на Бога. Цялата тази петорка придобива ангелски израз чрез служенето и любовта, както е уредил и наредил Христос Господ. Но както отпадналият от Бога серафим, някога наричан Денница (Луцифер), моментално се превърнал в дявол, така и тези пет ценности, отдалечили се от Бога, са станали идоли и бесове.

Обърнете сега внимание, как относителното насищане с тези пет идола довежда хората до леност, разврат, отвращение от света, обезумяване и самоубийство (както и преди края на Римската империя), как пък техният недостиг довежда хората до крайно огорчение, завист, роптание, всякакъв вид насилие и отново самоубийство. И в двата случая тези идоли излъчват омраза и презрение към кроткия и благ Христос Господ, и вследствие на това водят хората към война.

                Да не изброяваме всички тежки рани, отворени върху телата на Европа и Америка от това петорно идолопоклонничество, защото отново бихме припомнили онова, което всеки ден се говори и пише за различни злодеяния, които биха могли да се обединят под заглавието: игнориране на Христа и Неговите закони. От казаното досега става ясно, че християнските народи, които са били в духовен съюз с Христос, са станали вероломни и се отдали на нищожни неща, прах, пепел и сенки. А това не води ли до непрестанен страх и грижа, как да се опази и осигури животът? Това е образът, това е и мирогледът на съвременното идолопоклонничество - страхът, крайният егоизъм, лакомото впиване и грабене на материалното. А понеже за едно и също материално нещо се борят мнозина, сблъсъкът и войната са неизбежни.

                Вие забелязахте, че аз говоря само за християнските народи. Това не е без основание, генерале. Те водиха миналата световна война, те подготвят и новата война. През последните сто и петдесет години откакто е започнало христоборчеството в Европа, европейските народи са водели много повече войни, отколкото целият останал свят. Това е наказание Божие, за да се вразумят неразумните. Но неразумните не са се вразумили. Те се сриват все по-надолу и по-надолу в пропастта. Ония, които Бог е избрал да бъдат солта и светлината на света, са загубили солта и светлината си, и макар още да се хвалят, че са солта и светлината, никой в света не им вярва. Нито Индия, нито Китай, нито пък Африка вече смятат християнските народи за сол и светлина, за жалост, ги смятат за блудкавина и тъмнина.

                От всичко това е ясна поуката:

                1. че причините за бъдещата война са в отпадането от Бога и идолопоклонничеството на християнските народи или техните първенци;

                2.  че тези причини са идентични с причините за войните, от които Израил, някогашната сол и светлина, е страдал и поради които окончателно е пропаднал;

                3. че ако тези причини не се отстранят бързо чрез покаяние и връщане към Христа, скоро редица войни, които ще настъпят, ще значат пропадане на християнските народи, но не и на християнството.

 

 

 

                                                                                                                     XIX

                                                                                      КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ В БЪДЕЩАТА ВОЙНА?

 

                Ако от военното изкуство на света има нещо ясно, генерале, то е това, че няма да победи нито по-културният, нито по-многобройният, нито по-въоръженият. Това е ясно не само от библейските войни, но и от модерните. Всъщност няма разлика между библейски и „небиблейски" войни. Всички войни от началото до края на историята са библейски, т.е. всички стоят под живия, активен и всемогъщ контрол на Онзи Третия, Невидимия, Всерешаващия. Всички произлизат от греха на двете действащи страни или на едната от тях; във всички тях владее библейска причинност и всички завършват така, както отсъди вечната и непогрешима Правда. Древна Индия е била по-културна от Акбаровите орди, но се покорила. По-културен е бил и Рим от Гензерих и Атила, но бил победен. Древна Византия е била несравнимо по-културна от турците, но загубила. Испания е превъзхождала маврите, но паднала. По-културна е била и Англия от Америка, но преди около 125 години била поразена. По-културна е била (в европейски смисъл) в наше време Австрия от Сърбия, но пропаднала. Русия е имала по-многобройна войска от Япония, но изгубила Руско-японската война. Германия е била по-въоръжена от Франция в световната война, но отстъпила от Париж, спряла и накрая се предала.

                Ако християните имаха още здрав и бистър разсъдък, щяха да видят от опита на народите, че хората са господари само на причините, но не и на изхода на войните. Когато се натрупат причини за война, тогава Бог я допуска и решава изхода й. „Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на вашия Отец, е казал Спасителят, и още добавил, „вам и космите на главата са всички преброени (Мат. 10:29-30). Щом ни едно врабче не може да падне без Божия воля, как може народ или човек да падне във войната? И щом космите на главата ни са преброени, как Бог да не е преброил и всички сътворени хора? А Творецът на хората не ги брои само за да знае техния брой, но знаенето на техния брой означава в същото време, че Той също решава и съдбата на всеки човек.

                Преди всичко, може с голяма вероятност да се каже, че ще победи онази страна, на която Божията воля е отредила победа. А на коя страна Божията воля отрежда победа, става ясно само ако тези войни се разглеждат в светлината на Библията. Накратко казано, Божията воля ще отреди победата на тази страна, която се окаже, че има най-ясна и твърда вяра в Бога и която най-твърдо спазва Божия закон. Народ, който е отпаднал от Бога, ще изгуби войната, пък макар и да е многоброен, колкото листата в гората. На отпадналите от Бога и беззаконни водители на един народ няма да помогне нито ум, нито пресметливост, нито войска, нито култура, нито оръжие, нито дипломатически връзки, нито красноречие, нито каквото и да е от материалния свят. И обратното, народ, който заедно със своите водачи се държи за Христа (ние винаги ще говорим за християнските народи), ще бъде пощаден от войната или ще излезе от нея победоносно, без оглед на неговия брой, културата и оръжието му.

                Вие, генерале, ме питате кой народ е такъв в Европа или Америка?

                Между малките народи преди войната, особено между поробените и страдащите селски народи, все още е можело да се намери такъв народ. Но не виждате ли как след войната народите са започнали да стават еднакви в злото? Безверието и модерното идолопоклонничество започна да се разлива от големите християнски народи като огнена река по четирите страни на света и да прониква не само в патриархалните и малки християнски държави, но и в Азия, Африка и по всички познати и окупирани острови. „Културата на маймуните и на отровните газове", наречена така от видните азиатски мислители, и досега толкова ненавиждана и осмивана от народите с друга култура, сега се усвоява и от тях. Защо народите от останалите, по-неегоистични и по-миролюбиви култури приемат европейско-американската култура, щом я ненавиждат и осмиват? По същата причина, генерале, по която Давид, нямайки свой меч, изтръгнал Голиатовия меч и го посякъл. Народите с неевропейска култура са започнали трескаво да се въоръжават с европейска култура, за да могат да се бранят от Европа и което искрено желаят, в даден момент да могат с нейното собствено оръжие да и́ отсекат главата. Чрез колкото свои велики синове да са говорили досега Индия, Япония, Китай и Египет, толкова решителни присъди са паднали върху европейската култура. Защо тези народи така трескаво усвояват войнолюбивата европейска култура? За да се борят против Европа; да си отмъстят на Европа. Това е едничкият отговор. Наистина те се лъжат, като мислят, че европейската култура е по-голяма гаранция за победа в борбата, отколкото тяхната собствена култура. Защото, като мислят така, те забравят, ако въобще са го знаели, че не побеждава културата, нито тази, нито онази. Побеждава истината и правдата. Културата тук е равна на нула. И те не вземат под внимание Онзи Третия, Невидимия, Всерешаващия. Добре, какво ще стане, ако те се европеизират във всичко и, да речем, победят Европа? Няма ли в този случай само да изчезне една малка Европа от тази планета, а да остане една по-голяма? Какво ще спечелят те с това? Аз мисля, че ще загубят, а няма да спечелят. Но кой може сега да вразуми нашите братя азиатци и да ги убеди, че за тях е по-добре да търпят тиранията на Европа, отколкото самите те да станат тирани? Как ще послушат те нашите думи, когато пренебрегват да чуят подобни думи по този въпрос от своите родни духовници и морални законодатели Кришна, Буда, Конфуций и Лао Дзъ?

Ние вземаме под внимание и Азия поради това, че Бог може евентуално да вземе нея под внимание при отреждането на бъдещата победа. По-ясно казано, ако Бог не намери ни един народ в Европа и Америка, който да е достоен за победа (във войната между християнските народи), той ще извика един или повече народи от Азия и там ще даде победата. Спомнете си пак Библията. Когато Иудея грешала, Израил я нападал и побеждавал. Когато Израил грешал, Иудея го нападала и го побеждавала. А когато тези държави и двете еднакво се отдалечили от Бога и потънали в идолопоклонничество, тогава Бог извикал отдалече асирийския цар Салманасар и вавилонския цар Навуходоносор – слугата си Навуходоносора” — и им дал в ръцете двете еврейски царства. Сегашните взаимоотношения на европейските народи са твърде подобни на отношенията между Иудея и Израил. Веднъж една държава нанасяла победа над друга, друг път втората над първата, докато в последната война не се стигнало дотам, че да се не знае точно коя от големите държави наистина е победена, а коя е победителката. Освен това малките държави най-много се представят за победители: Сърбия, Румъния, Чехия и Полша, т.е. освободените роби. Но понеже и тези бивши роби, които би трябвало да бъдат най-благодарни и най-предани на Бога, започнали с трагикомична трескавост да се вграждат в европейския организъм на безверие и идолопоклонничество, то в Европа наистина трудно може да се намерят чисти ръце, които да приемат победата от пречистите Божии ръце. Какво чудо ще бъде всъщност, ако при бъдещия сблъсък на християнските народи Бог доведе, да речем, слугите си Китай и Япония, за да накаже християнска Иудея и Израил, т.е. Европа и Америка!

                Победата в бъдещата война ще има за условие покаянието. Който народ най-напред се покае, извика към Бога и се поправи, ако изобщо е встъпил във война по Божий промисъл, ще победи. Не е нужно това да е някой от големите народи. Това може да бъде и един от малките народи, на чиято малобройност и липса на култура (разбира се в европейски смисъл), големите и културните могат да се смеят.

                А какво би станало, питате Вие, ако всички християнски народи биха се покаяли? Тогава кой би победил? Тогава, генерале, биха победили всички, всички биха удържали най-бляскава победа, защото в този случай дори не би се стигнало до война. Защото, както качеството на човешкия дух и характер обуславят победата, така също качеството на човешкия дух и характер обуславят и самата война. О, къде това щастие за човешкия род, всички да се покаят и всички да бъдат победители! Обаче, макар нищо да не е по-лесно и по-спасително от това, сегашните хора винаги ще предпочетат онова, което е най-тежко и най-фатално.

Именно затова ще дойде онова, което е най-тежко и най-фатално, господин генерале, и Вие имате пълно право да бъдете загрижени за своята татковина не по-малко от нас. Защото народът в Америка страшно се е възгордял от успеха си в световната война и е започнал да гледа на Европа не със съжаление, а с презрение. А презреният обикновено има по-голяма полза от този, които го презира.

                Докато у останалите победители във войната надменността, породена от победата, е умерена заради бедността, то у американците породената от победата надменност е увеличена заради богатството. Но когато Булдогът нападне на светло Бухала, няма ли Бухалът да падне тежко ранен? Войната няма да започне там, където хората сега си мислят, че ще започне. Докато много стари вулкани само пушат, ненадейно се появяват нови. Преди да се започне всеобщият пожар на войната, между народите ще се състоят няколко страшни двубоя или трибоя, но много победи ще бъдат Пирови. Ако се пресметнат всички последици, победите напълно ще са равни на поражения.

                От казаното досега е ясна следната поука:

                1. че в бъдещата война най-много ще пострадат онези народи, които пред Бога се окажат най-възгордени;

                2.  че победата в бъдещата война е обусловена от покаянието и обръщането към Христа;

                3. че ако един християнски народ не се покае и не се върне към Христа като към център на душата и живота си, Бог ще отреди победата на азиатските, нехристиянските народи.

 

 

                                                                                                                         XX

                                                                   ДУМИТЕ НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ВОЙНИТЕ - ИЗПЪЛНЕНИ

 

                Позволете, генерале, да прочетем още две-три страници от Свещеното Писание Божие и да го затворим. Светите Божии пророци ясно са виждали, че Бог допуска върху нечестивите хора и народи войната така, както допуска мор, глад, суша, земетресение, гъсеници, скакалци и други беди, които би трябвало да вразумят нечестивите и да ги върнат към Бога. „Поразявах ви с главня и жълтеница по житата; многото ви градини и лозя, смоковници и маслини пояждаше гъсеница, - и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ. Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви... и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ”. (Ам. 4:9, 10).

                Всички тези беди са спохождали Европа, ала тя не се е обърнала към Господа, а говори за мир, когато заслужава война. Обаче – за нечестивците няма мира, казва Господ” (Ис. 48:22), защото те изкореняват мира с грехове и беззакония, като воюват срещу Бога. Содом и Гомор са пропаднали не от войната, а от мира, от нечестивия мир. „Аз отнех от тоя народ Моя мир, казва Господ” (Иер. 16:5). Защо ли благият Господ ще е отнел мира от някой народ? Защото „с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят. Нима не ще ги накажа за това”? Поради тази двуличност и лицемерие „ще бъдат хвърлени труповете на людете, като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере” (Иер. 9:8, 9, 22). Голямо лицемерие е овладяло първенците на християнските народи, та говорят много за мир, а сключват тайни договори един срещу друг. Всеки техен таен договор означава война. Господ „нечестивите ще предаде на меч” (Иер. 25:31). Предавал ги е и ще ги предава.

                За гибелта на Иерусалим и евреите светите пророци са предрекли всичко подробно. „Вие умножихте беззаконията си повече от езичниците, които са около вас, по Моите устави не ходите и Моите наредби не изпълнявате (Иез. 5:7). Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага” (Иер. 2:11). Със своите всекидневни беззакония християнските народи в много отношения са станали по-лоши от нехристиянските. И докато нехристиянските народи още твърдо държат своите „богове" и идоли, между християнските народи е започната не само пропаганда, но истинско открито гонение срещу Христа Бога. Такова е било положението и между единобожниците евреи преди гибелта им. Докато идолопоклонниците около тях били верни на своите идоли, евреите отхвърлили единия Бог и тъпчели Божия закон. Бог наказвал евреите, но те си оставали при своето нечестие и своите негодни дела. За това пророкът казва: „Господи... Ти ги поразяваш... а те не искат да се вразумят; направили са лицата си по-твърди от камък - не искат да се обърнат” (Иер. 5:3). А Господ увещава народа: „Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев? Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог” (Иез. 18:31, 32). Нима Бог не е поразявал християнските народи, този Нов Израил, ала тях не ги боли? Нима не ги е съкрушавал с мор и война, ала те не взели поука? Когато ги постигаше, те почваха да викат към Бога и Бог им прощаваше и им даваше мир, та отново да ги поразява с нова война заради нови грехове. Също както с Евреите. „Господи! бидейки в беда, той (народът) те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание” (Ис. 26:16), тъгува светият пророк. И сам Господ е заплашвал: „Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми. В скръбта си те от ранно утро ще Ме търсят” (Ос. 5:15; 6:1). Бог не е човек, за да не знае. Бог знае, че неволята обръща грешните хора към Истината, затова и праща неволята. В мир и изобилие хората стават нечестиви и себелюбиви, затова Бог изпраща неволя, за да ги отрезви. Оттук и поговорката: без неволя няма богомолие. „Очаквате много, излиза малко, и каквото донесете вкъщи, това Аз ще развея. За какво? казва Господ Саваот: за Моя дом, който е запустял, когато пък вие тичате всеки към къщата си. Тъкмо поради това небето се затвори и ви не дава роса, и земята не дава произведенията си. И Аз повиках суша върху земя” (Аг. 1:9-11). Когато не помогнат по-малки неволи, Бог допуска върховната неволя, бедата над бедите - войната. „От меч ще умрат всички грешници измежду Моя народ, които казват: няма да ни постигне и няма да дойде при нас това зло!" (Ам. 9:10). Така се говори днес в Европа и Америка: няма да дойде до нас това зло! А пък злото се кани на гости и се посреща пребогато и за него се харчат милиарди. Навсякъде се вдига шум от приготовленията за война, защото навсякъде се воюва срещу Христа. С какви грехове се натовари Израил, че си навлече гибел? „Съберете се по планините на Самария и погледнете голямото безчинство в нея и насилията всред нея. Те не знаят да постъпват справедливо, казва Господ: с насилие и грабеж събират съкровища в чертозите си. Затова тъй казва Господ Бог: ето неприятелят, и при това - около цялата земя! Той ще свали твоята мощ и твоите чертози ще бъдат ограбени” (Ам. 3:9-11). Безредия, насилия, грабеж! Погледнете днес Европа, в която се принасят жертви на големия идол - културата, и кажете, че не са се върнали времената на Самария! Главната причина за войните и гибелта се криела у водачите и народните първенци: „слушайте, главатари Иаковови и князе на дома Израилев: нали вие трябва да знаете правдата? А вие мразите доброто и обичате злото... Ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите ... Проповядват мир; а който им не тури нищо в уста, против него война обявяват... Слушайте прочее... затова, поради вас Сион ще бъде разоран като нива, и Иерусалим ще стане купище развалини(Мих. 3). Ето, Аз ще напратя върху това място нещастие, - който чуе за него, ще му писнат ушите, задето Ме оставиха”(Иерем. 19:3-4). Не пищят ли ушите по целия свят от това, което сполетя евреите? Не пищят ли ушите по целия свят и от миналата война? Това, което пророкът предрекъл за древния Израил, се изпълнило дословно. Нима по-малко ще се изпълни за Новия Израил, на когото обещаният Месия е сам Бог? „И ще ги поразя с меч пред лицето на враговете им... и ще дам труповете им за храна на птиците небесни и на зверовете земни” (Иер. 19:7). И наистина, нагостили са се птици небесни и зверове земни, както е предсказано, не само у древния Израил, но и у Новия, по време на много войни. Особено са се гощавали птиците и зверовете през миналата световна война по планините на Балканите и Европа. „Вън от къщи - меч, а в къщи мор и глад. Който е на полето, от меч ще умре, а който е в града, него ще погълне глад и мор! А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините“ (Иез. 7:15, 16). Не е ли това вярна картина на предишната и бъдещата война? „Ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад” (Иер. 11:22). На всички подобни заплахи израилтяните се чудели какъв народ ще да е този, който ще ги съкруши така, като не са видели до себе си толкова силен народ. На това чудене Господ им отговаря чрез пророка: „ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, народ, чийто език не знаеш” (Иерем. 5:15). Този народ били вавилонците. Тъй казва Господ: „ето, Аз предавам тоя град в ръцете на вавилонския цар, - и той ще го изгори с огън” (Иер. 34:2). Вавилонският цар Навуходоносор наистина дошъл, разрушил Иерусалим и го изгорил с огън, а народа отвел в робство. Нима Бог не може да изправи китайците срещу Европа? Някога е трябвало да се пътува по-дълго от Вавилон до Иерусалим, отколкото сега от Пекин до Дунава.

                Бог е наказвал не само израилския народ, а и други народи с войни. Светите пророци са предвидили също и това и са предсказали за Вавилон: „Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи ... горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда”! (Ав. 2:8, 12). „Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя; народите пиха от нея вино, и обезумяха. Внезапно падна Вавилон и се разби” (Иер. 51:7, 8). Народите пиха от виното на европейската култура и полудяха. Господ казва за Вавилон: „Ти беше Мой чук, бойно оръжие; с тебе народи поразявах и с тебе царства съсипвах” (Иер. 51:20). „Ето, Аз съм против тебе, о, гордост, казва Господ, Бог Саваот; защото дойде денят ти, времето на твоето посещение“ (Иер. 50:31). „Меч против халдейци, казва Господ, и против жителите на Вавилон, и против князете му, и против мъдреците му, меч против магьосниците му, и те ще обезумеят; меч против войниците му, и те ще се изплашат; меч против конете му, против колесниците му и против всички разноплеменни народи посред него, и те ще бъдат като жени; меч против съкровищата му, и те ще бъдат разграбени... защото това е земя на истукани” (Иер. 50:35-38). „Защото, ето Аз ще подигна и ще доведа върху Вавилон сбирщина големи народи от северната земя, и ще се разположат срещу него, и той ще бъде превзет” (Иер. 50:9). И наистина, срещу надменния Вавилон се разположили мидийци и персийци и го превзели. „И Вавилон, красота на царствата... ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора, не ще се засели никога, и в него не ще има жители от рода в род; няма арабец да разпъне шатрата си, и овчари със стада там не ще пладнуват. Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Ис. 13:19-21). Това е изпълнено дословно. Знае се, че сега керваните бързат да отминат мястото, където някога е бил Вавилон, защото хората не смятат да пренощуват на това място, пълно с песоглавски привидения и страхотии.

                За Асирия: „Асур ще падне не от човешки меч” (Ис. 31:8). Асур ще загине във войната затова, че „сърцето му се възгордя“ (Иез. 31:10).

                За Ниневия: „Горко на кървавия град! Той е пълен с измама и убийство; не престава в него грабежът... на твоите врагове ще се отворят широм портите на земята ти” (Наум. 3:1, 13).

                За Египет: „Ето, Аз съм против фараона, египетски цар, и ще съкруша мишците му... А мишците на вавилонския цар ще направя яки, ще му дам в ръка Моя меч... Ще укрепя мишците на вавилонския цар (защото го е избрал за наказателно оръдие), а мишците на фараона ще отпаднат“ (Иез. 30:22, 24:25), защото трябва да отслабнат мишците на онзи, когото Бог иска да накаже за беззаконията.

                За Тир: „и направи си Тир крепост, натрупа сребро като прах, и злато - като улична кал. Ето, Господ ще го направи беден и ще съкруши силата му в морето, и сам ще бъде изтребен с огън” (Зах. 9:3, 4), ще рече, сребро и злато никак не помагат, когато се пълни чашата на беззаконието и нечестието и когато ръката на Господа замахне.

                За Сидон: „С многото си беззакония в неправедната твоя търговия ти оскверни твоите светилища; и аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне, и Аз ще те обърна в пепел на земята... няма да те има навеки (Иез. 28:18-19). И наистина днес едва се налучква мястото, където е бил Сидон. А на времето той е бил твърде богат, твърде културен, но и твърде надменен и нечестив. Днес мястото му не се познава. „Ще пратя против него мор и кръвопролитие по улиците му, и ще паднат сред него убити от меч, който отвред го поглъща; и ще познаят, че Аз съм Господ“ (Иез. 28:23).

                За Идумея: „Ще те направя на кръв, и кръв ще те преследва; понеже кръв не си мразела, то кръв ще те и преследва”. - Защо? „Вие се големеехте пред Мене с езика си и умножавахте речите си против Мене” (Иез. 35:6, 13).

                „И така също и за другите езически народи“. (Иер. 13:14), казва оскърбеният Господ. Рекъл е, и го направил. Кой ще Му излезе насреща? Никой. Кой ще Го умилостиви? Покаялият се. Народите и племената грешили, тъпкали Божия закон, поругавали името на Живия Бог, възгордявали се в сърцето си, покланяли се на делата на своите ръце, не чували Божиите увещания, не разбирали Божиите личби, не се покайвали, затова от меч погинали.

Така се четат и разбират войните.

 

 

                                                                                                                    XXI

               

                                                                                                  ЕВАНГЕЛИЕТО И ВОЙНАТА

 

                Да затворим сега книгата на Стария Божий Завет и да отворим книгата на Новия Завет Божий.

                Добре ли чувам Вашето питане, генерале, бил ли е Спасителят за войната? Простете, но това ми прилича на питането, дали майката е за наказанието на своето дете?

                Нито една разумна майка не ще прибегне до наказание, без да има крайна нужда от това. Едва когато майката изчерпи всички възможни средства, тя ще прибегне до наказание на непослушното си дете. Това наказание няма да е от злоба, а от майчина любов, уплашена да не би детето и́ съвсем да пропадне, а също така и други деца да не тръгнат по кривия път. Не сте ли забелязвали, как след едно такова наказание плачат и дете, и майка? Майката плаче от болка, за да облекчи болката на детето. И не сте ли виждали трогателен случай, след наказанието детето пак се смее, а майката да плаче? О, небесна майчина любов! Кой от нас в зрели години не благославя майка си за наказанията, които е получавал от нея в детството си? И кой точно в тази майчина постъпка не вижда още по-силно доказателство за нейната грижовна любов? И войната не е нищо друго освен наказание, което Бог праща на чедата си, за да ги спаси от крайна гибел. Бог, чиято любов спрямо човеците е несравнимо по-силна от майчината любов, допуща това наказание върху човешкия род не от някаква злоба, а само от грижовна любов.

                Господ Христос е открил на хората целта на техния живот на земята и е показал ясно пътя, по който се постига тази цел. Преди Него хората не са знаели нито целта на своя живот, нито пътя, по който се стига до тази цел. Имало е големи мъдреци у народите на земята, които са имали по-ясен или по-неясен усет за човешката цел или път, и които са говорили за това. Ала те не са могли да докажат на хората своите думи с факти, а още по-малко са могли да разкрият и да покажат царството на духовните предмети. Христос е открил на хората, че животът е целта на живота, т.е. че безсмъртният живот е целта на този полуживот. Небесното царство е бляскав град, към който ние вървим през този свят, през тази гора от символи и сигнали, които ни сочат този град. Според думите на апостола Христов „тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр.13:14). Животът във вечния живот, в блестящия ангелски град, в царството небесно - това е целта. А пътят към тази цел е Самият Той, Неговият пример и всички Негови заповеди. „Търсете царството на Бога (Мат. 6:33). Това е основният и главен, това е едничкият разумен човешки стремеж. Това е всъщност всичко. Останалото е второстепенно, т.е. храна и облекло, здраве и жилище, мир и сигурност, знание и умение, и всичко останало, което ни е нужно за този момент на съществуване на земята. Това ще ви се придаде”, казва Господ. Главното ще ни се даде, а всичко второстепенно ще ни се придаде. За богаташа, който би подарил на сиромаха пълна кула злато, би било дребна и второстепенна работа да му даде още и превоз до тази кула, храна, облекло и прислуга. И за Бога, Богаташа над богаташите, Който дарява на хората безсмъртен и неостаряващ живот в близостта до Себе Си, дребно и второстепенно нещо е да им даде всичко онова, което им трябва в техния земен път. И Бог наистина дава това, стига очите ни да са отправени към Него, „както очите на слугинята - към ръката на господарката и́” (Пс. 122:2). „Душата струва повече от храната” (Лук. 12:23), е казал Изкупителят на човешкия род. И още: „каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си” (Мат. 16:26)? Колкото до войната, би могло да се каже: каква полза за един човек или един народ, ако покори цял свят, а душата си огреши и изгуби. Колкото и голямо да е земното царство, днес го има, а утре не, докато царството на Небесния Цар е непреходно.

                И преди Христа е имало хора, които са забелязвали, че целта на човешкия живот въобще не е на земята, нито може да се намери на земята, а още по-малко във земята, тоест в смъртта. От опит те са могли да осъзнаят, че не е имало жив човек, който да е смятал някой предмет на земята за цел на своя живот и като получил този предмет, да не е охладнял и да не се е разочаровал. Днес за всеки истински християнин е по-ясно и от бял ден, че човек не може да намери крайните цели на своя живот на земята, нито където и да е в тази материална вселена. Нашата цел е извън материалния свят, в царството на истината и духовната действителност, в царството Божие, а не в това място на символите и сигналите на това царство. Това Господ не само е казал, но е и показал. Показал го е с цялото Си битие, с драмата Си преди и след смъртта и през цялата история на Църквата Си. Можете ли да ми повярвате, господин генерале, като Ви кажа, че Той показва това на посветените и до ден-днешен?

                Ако ли някой християнски народ, т.е. народ, на който е открита целта на човешкия живот, скрие с греховете си тази цел от очите и разума си, той става сляп и безумен. Като сляп и безумен той започва да търси на земята крайните цели на земята, да прави идоли вместо Бога, да ламти за земно царство и да хули Христа Господа. В това състояние Христос му се струва неестествен, а той сам на себе си естествен; Христос нереален, а той реален! Тогава този народ е във война с истината, против Бога. Как тогава да не бъде във война и против съседите си! Да отпадне от Христа, ще рече да отпадне от целта на живота, и обратно.

                Да се нарича човек християнин, с името на най-голямата част на двата свята, не значи само да знае целта на живота, но радостно да върви по предначертания път на тази цел. Стеснен е, наистина, пътят (Мат. 7:14), който води към живот вечен, прокаран е ясно и през деветнадесет столетия достатъчно е отъпкан от светии и праведници Божии, за да не трябва да се лутаме ни наляво, ни надясно. Кротост, смирение, милост, любов, надежда, вяра, въздържание, благост, пост, молитва, молба, глад и жажда за правда Божия, търпение и всички останали добродетели, които са красили Христа, и всички заповеди, които Той е дал, това са белезите на пътя към върховната цел. Това е Пътят. „Който Ми служи, нека Ме последва” (Иоан. 12:26), е казал Пътеводителят. И още по-силно е казал: „Който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Иоан. 8:12). Когато Неговите апостоли се показали мудни да разберат пътя, изложен и посочен с думи, тогава Той е казал и на тях, и на нас: „Аз съм пътят” (Иоан. 14:6). За да може, един човек да върви по Богоугоден път, той трябва да води една Богоугодна война. Това е войната против самаго себе си. Чрез тази война човек се освобождава от греховните хълмове, които му пречат да вижда целта и пътя.

Чрез тази доброволна война той облекчава себе си от бремето на страстта към тялото и земята, от бремето, под което иначе крета и пада ту наляво, ту надясно край Пътя. А който воюва против себе си, той може без спънка да върви по истинския път към истинската цел. Не води ли човек война против себе си, той трябва да я води против Бога и против хората.

                Както виждате, нито целта, нито пътят, както Господ наш ни е открил и показал, не съдържат в себе си война нито на човек против човека, нито на народ против народ.

                Откъде идва войната между християните? Оттам, че не е липсвало война у тях. А нея я има пак там, където християните или са се усъмнили в Целта, или са пренебрегнали Пътя. Тези две неща не бива да се разделят, ако се желае избягване на войната. Защото, да знаеш истинската цел, а да вървиш като рак назад по лоши пътища, ще рече да се надсмиваш над Бога, да се кланяш на идоли и да се отричаш от Христа. Средновековието в Европа ни предлага ясен пример, как християнските народи могат да знаят ясно целта на живота, но да вървят по криви пътища, които отдалечават от тази цел. Поради това е идвало и наказанието чрез войни между християнските народи, или чрез войни, наложени им от неверници. Никой така точно не е усвоявал целта на човешкия живот, както Господ я е открил, както е правила това света Византия. И все пак е дошла гибелта. А гибелта е дошла от това, че византийците със своите беззакония са оскърбили Бога, Когото познавали, като тъпчели Божия закон, с който се хвалели. Те усвоявали Христовата цел, а вървели по своите грешни пътища. И се случило с тях това, което е и предсказано в Евангелието: оня слуга, „който е знаял волята на господаря си... и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко“ (Лук. 12:47, 48). С това се обяснява тежкото наказание на света Византия, добрата познавачка на господаревата воля, и по-малкото наказание на езическите народи, лоши познавачи на волята на господаря си. С това се обясняват по-честите войни между християните, отколкото между нехристияните. Християните са слуги, които знаят волята на Господаря си, но не я изпълняват, поради което биват често и много наказвани. А нехристияните не знаят нито целта, нито пътя, тоест не знаят волята на Господаря си, поради което биват бити малко. Единствено с това се обяснява защо Европа е имала повече войни през последните сто и петдесет години, отколкото целият останал свят взет заедно е имал.

                Със Своето Евангелие Господ Христос е научил човеците, как да водят война против самите себе си. За да се укротят, култивират, смирят, облагородят и дори обожат с тази война. За тази война, и само за нея, Той е начертал една точна стратегия и тактика. Той е показал по чуден начин на хората какви трябва да бъдат, за да не се стигне до война между тях или срещу тях. Той не е казвал, че няма да има война; но Той учил, как да не се предизвиква войната. Със Своя пророчески дух Той е предвидил, че не всички люде ще искат да го послушат, и че поради това ще има много войни„Ще чувате боеве и вести за войни. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство“ (Мат. 24:6, 7). Спасителят е донесъл мир между човеците, донесъл е благоволението, донесъл е разума, открил е целта, посочил е пътя, назовал е средствата, подарил е постоянна помощ на всички и на всеки. Но всички тези божествени дарове мнозина ще ги отблъснат и затова ще бъдат наказани с меча на войната. Няма да бъдат наказвани веднага щом съгрешат, а след дълго, много дълго Божие търпение и прощаване. Когато се изчерпат всички други средства за вразумяване, едва тогава Небесната Любов ще прибегне до крайното средство - наказване на Своите чеда с бича на войната. Предсказвайки войните, Христос заплака (Лук. 19:41). Има хора, които с отмъстително задоволство предсказват войни, както злата мащеха се радва на наказанието на заварените деца. А майката плаче, когато помисли да наказва своето дете, макар и най-лошото. Така и Христос. Изпълнен с безкрайна любов към човеците, към чедата Си, и предвиждайки войната, Той заплака (Лук. 19:41).

                Христос е предсказал войните до последни времена и споменал причините им. Причините ще са в това, че „ще се появят лъжехристи и лъжепророци... и беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта” (Мат. 24:12, 24). Лъжехристите ще сочат на човеците лъжовни цели на живота; лъжепророците ще предсказват лъжовни събития, а беззаконията и изстиналата любов ще водят хората по погрешни пътища. Едни не ще да знаят нито целта, нито пътя на живота. Други ще знаят целта, но поради слабост на характера ще вървят по крив път. Трети ще знаят и целта, и пътя, но съзнателно злобно ще отхвърлят и едното, и другото, както едно време еврейските първенци съзнателно и злобно отхвърлили едното и другото и разпнали Христос. Това ще накара Небесната Любов, плачейки, да допуска, чедата И́ да бъдат наказвани с бича на войната.

                От всичко това е ясна следната поука:

                1. че Христос Господ е открил целта на живота и пътя;

                2. че Христос със Своето Евангелие е предложил и предписал войната на човека против самия себе си с цел да се отстранят другите войни;

                3. че онези, които не водят войната против самите себе си, против своите страсти, пороци и грехове, неминуемо я водят против Бога и своите ближни;

                4. че войната трябва да сполети християните, които тъпчат закона Христов, макар те и да не я искат, подобно на заблудени деца, които не желаят наказание, но го предизвикват.

 

 

                                                                                                                         ЗАКЛЮЧЕНИЕ

               

Нашата лодка се полюляваше от вълните. Беше духнал вятър от запад и небесният свод се покри с тъмни облаци. В къщата на господин Крейн се бяха обезпокоили за нас и чернокожият прислужник завика към нас от брега.

                 - Макар че достатъчно говорихме, генерале, ще се опитам да изведа заключение от казаното, както Вие пожелахте, макар и нещо да се повтори - каза Балканецът.

                - Поради опасността, пред която стои цялата наша раса и целият човешки род - продума генералът, - мисля, че би трябвало тази поука да се повтаря всеки Божи ден.

                - Добре тогава. Основното заключение е, че войната се поддава на разбиране и обяснение единствено в библейска светлина. Цялата светска литература не хвърля и лъч светлина върху причината за войните между хората, както това прави Свещеното Писание Божие. От всички досегашни изложения е ясно, че войната зависи изключително от нашето отношение към Бога и Божия закон. Това важи еднакво и за християни, и за нехристияни. Разликата е само в това, че у нехристияните войната зависи от тяхното отношение към Бога и към закона Божий, вроден в съвестта им и обяснен донякъде от мъдреците им, докато у християните войната зависи от тяхното отношение към Бога, Единия и Живия, и към закона Божий, както това е открито чрез Личността на Иисуса Христа.

                Причината за войните е в отпадането на хората от Бога и Божия закон. Отпадането от Бога и негодността на хората в мирно време причиняват войната. Когато хората заслужават война, т.е. когато натрупат причини за война, тя идва, независимо дали те я искат, или не. Както онези, които пият заразена вода, се разболяват от тиф и болестта им е неизбежна, така и онези, които се пренасищат с противни на Бога мисли, желания и дела, сами си навличат заразата на войната и тя става неизбежна. Докато хората воюват против Бога със своите мисли, желания и дела, те напразно бълнуват за мир. Независимо от това, дали я искат, или не, войната трябва да изникне там, където е посято семето на войната. Войната против Бога, явна или тайна, неизбежно довежда до война между хората. „За нечестивците няма мира, казва Господ” (Ис. 48:22). В наше време повече се говори за мир, а народите се готвят за война повече, отколкото когато да е било. Дали тази двуличност няма да бъде наказана с война?

                Идолопоклонничеството е мерзост пред очите на Бога. Независимо дали хората и народите се кланят на Божии твари, или на свои създания, идолопоклонничеството и в двата случая е богомерзко. Всяко идолопоклонничество в наше време, както и в минали времена, се наказва от Бога с различни тежки наказания, от които войната е последното и най-строго наказание.

                Мисията на Европа е била да живее по християнски и да помогне на братята си, езическите народи, да се издигнат до Христа. Вместо това Европа сама е паднала в идолопоклонничество. Вместо да бъде светлината на света, тя се е облякла в мрак; вместо да блести с духовни хора, тя блести с материални неща. Вместо да учи народите първо да търсят царството Божие, тя ги учи да се отрупват с дрънкулки и несъществени неща. От това премеждие са дошли всички останали премеждия. Оттук са идвали и ще идват също и войните.

                Някои питат: как Всевишният, Пречист и Пресвят Бог може да се меси във войните? Това питат онези, които казват, че вярват в Бога, а Му отричат всяка активна намеса в живота на хората и народите и Го поставят в положение на наблюдател на човешките дела. Такъв Бог не е ли идол? И такава вяра не е ли безсмислица? На всеки домакин е позволено да се меси в работите на своя дом, а това право се отрича само на Твореца на света, Домакина на вселената! Прав е народът, когато вярва, че Бог се меси активно и в обикновените, всекидневни работи на човеците. Такава вяра са имали и всички пророци, всички апостоли и всички светии. Толкова повече е прав народът, заедно с пророците, апостолите и светиите, прав е в своето вярване, че Бог е във великите и съдбоносни събития в света и в живота на хората. От тази действителност не може да се избяга; нея народът напипва и чувства със своята непомрачена душа; защото за нея ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива” (Пс. 18:3).

На смешното питане: „Как така става, че Бог на милостта и любовта допуска върху хората такива страхотии, каквито са войните?" може да се отговори със сериозно питане: Как така човеците, на които Бог е открил ясно Своята воля и Своя закон, могат без срам и покаяние неограничено да оскърбяват Бога и да тъпчат Божия закон„Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий и истинний” (Изх. 34:6). Бъдещата война, както и предишната, е вече заслужена от човеците. И ако не е Божията милост и любов, тази война щеше вече да е избухнала. Наистина, да не е Божията милост и любов, мечът не би влизал в ножницата заради греховете на християните. И там, където сега имаме малко мир и почивка, това не се дължи на човешкия ум и човешката култура, а на Божията милост и любов, а също и на страха Божий и молитвите на онези благочестиви и добри хора, които не липсват у всеки един народ в Европа и Америка.

                Има ли всъщност спасение за народите на Европа и Америка? Разбира се, има. Но въпросът е, искат ли те да го проумеят? „Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард - петната си? Тъй и вие можете ли да вършите добро, като сте навикнали да вършите зло”? - питал някога пророкът Божий израилския народ преди гибелта му (Иер. 13:23). Всичко е възможно, ако хората искат. Християните могат да променят духа си, да поправят мислите си, да укротят желанието си за онова, което е нищо, и да се устремят към добрата цел подир Онзи, Който е казал: „Аз съм пътят”. Могат, ако искат. Но дали искат? От сриването в пропастта до спасението и сигурността има само една крачка. Искат ли християните да се отдръпнат назад само на една крачка от ужасната пропаст, над която висят? На това питане Той чака отговор; чака с грижлива бащинска любов. И макар че всеки ден на Бога се дава отрицателен отговор, все пак Бог чака заради милостта и любовта Си; чака, дали няма от който и да е народ или от кой да е край на света да чуе положителен отговор, та да отстрани катастрофата.

                Изговориха се много приказки за разоръжаване, но как ще се разоръжи въоръженият с греха, обремененият с греха? Грехът вдъхва страх, страхът кове оръжието. Така грехът чрез страха готви война. Само да не беше този проклет страх! Ала него трябва да го има винаги, докато има грях. Искат или не искат, грешниците трябва да се въоръжават. Ако човеците бяха се разоръжили от греха, кой тогава би се страхувал, кой би ковал оръжие, кой би се готвил за война? Никой.

                Целта на мира! Защо ли за нея никой не говори пред Бога и хората? А тя е твърде важен предмет за разговор. Защо хората търсят мира, генерале? Попитайте ги и ще ги объркате. А когато се окопитят, ще ви отговорят: заради културата или заради икономическия напредък, за запазване на човешките постижения, заради държавата, за сигурността на личния живот! Объркана работа! Затова гръмките думи на нашето време за разоръжаване и мир звучат като лъжовно злато, защото хората не знаят целта на мира, който търсят. Днес най-много търсят мира за по-удобно и безгрижно поклонение на своите идоли. За какво ни е такъв мир? През войната нямаше толкова самоубийства, колкото ги има в сегашното мирно време. Дали европейските и американските властници търсят мира от страх пред Бога и за слава Божия или пък за по-спокойно прокарване на неправдата? Ако е последното, както изглежда че е, тогава не е чудно, ако им се дава война вместо мир. Когато се родил Князът на Мира, над Витлеем пеели ангелски хорове: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”! Славенето на Бога стои на първо място и с него се обуславя истинският мир и истинското благоволение. Когато човеците биха искали мир за слава Божия, те биха го получили несъмнено, и този мир вече не би им се отнел. Но чувате ли Вие, от коя да е страна да се заклеват онези, които търсят мира, че ще го употребят за слава Божия и за поправяне на своя характер? А такава клетва е необходима заради истинския и траен мир. Нека сегашните миротворци определят точно целта на мира, да чуе небе и земя, и ние веднага ще знаем колко много се е отдалечила войната от нас.

                Блазе на оня княз, който познае Истината и който навреме призове народа си към покаяние пред живия Бог. Блазе на онзи народ, който се разоръжи навреме от греховете си като оръжия против Бога. Никакво зло не ще може да се случи на този народ. Макар да не е въоръжен с бойно оръжие, той ще живее в сигурност, защото ще го брани Всемогъщият с непобедимата си десница. Дори и един меч да няма, неприятелите ще бъдат немощни против спрямо него и няма да могат да прекрачат границата на земята му, защото Господ на войнствата няма да ги допусне. Ако пък неприятелите му прекрачат границата на земята му, те ще влязат в гроба си. Блазе на онзи народ, който, разоръжен от грях, пръв се разоръжи и от бойно оръжие. Такъв народ ще има велика мисия в света. И ще бъде светлина за всички народи. И ще го прослави Господ Бог със слава невиждана, и ще го благослови с вечното Си благословение.

 

                                                                                                                  КРАЙ