ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА - 14
ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
/ продължение /
хп
ЗАРАДИ ДОБРОДЕТЕЛТА НА ПЪРВЕНЦИТЕ, В ДЪРЖАВАТА - МИР, А ВЪВ ВОЙНАТА - ПОБЕДА
Като представяше на народа първия Израилев цар, Саула, старият пророк и съдия Самуил съветваше народа и царя така: „не отстъпвайте от Господа и служете Господу от все сърце и не отивайте подир нищожни богове, които не ще ви принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо„ (I Царств. 12:20, 21). Тоест или Господ, или нищото! Не става дума за нещо трето, защото трети път, трето знаме, не може да има. Народните първенци, които са се уповавали на Господа, Живия и Единия, като живеели по закона Господен, осигурявали на държавата мир със самия си живот, защото или не е ставала война през тяхно време, или, ако е ставала, те побеждавали неприятеля. Да се има Господ за знаме - това е представлявала добродетелта на добрите народни първенци: съдии, царе, първосвещеници, войводи и князе.
Докато цар Давид вършеше добро пред Господа, той побеждаваше всички свои и народни неприятели, тъй че всяка негова битка означаваше победа. Защото Давид „последваше от все сърце Господа, вършейки само онова, що е угодно пред очите Му (III Царств. 14:8).
През времето на цар Соломон имаше постоянен и несмущаван мир в държавата, „и живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си” (III Царств. 4:25).
През времето на цар Аса, който „вършеше каквото беше добро и угодно в очите на своя Господ Бог... беше спокойна земята и той не воюва през ония години, защото Господ му бе дал спокойствие” (II Парал. 14:6). Но когато цар Аса, уж за по-голяма сигурност, приготви голяма войска, над половин милион, и укрепи страната с твърдини и крепости, ети-опският цар Зарай го нападна „с хиляда хиляди войска и триста колесници”. Аса излезе срещу неприятеля и войските се наредиха една срещу друга в долина Цефат. Виждайки пред себе си по-голяма сила, на Аса отмаля сърцето и той викна към Господа в своето отчаяние: „Господи, нали е в Твоя сила да помагаш на силни и слаби? Тогава помогни нам, Господи, Боже наш, защото ние на Тебе се уповаваме и в Твое име излязохме против това множество. Господи, Ти си наш Бог: да не бъде човек по-силен от Тебе”. Бог помогна на праведния цар и на неговия народ. „И Господ порази етиопци пред Аса и пред Иуда, и етиопци побегнаха” (II Парал. 14:11, 12). Божията помощ била така очевидна, че като се върнал у дома, народът изпотрошил всички идоли, които били още останали в страната. И в Иудея, при царя Аса, имало мир тридесет и пет години.
През време на цар Иосафат, който „ходеше по правите пътища на отца си Давида и не потърси Вааловци, но потърси Бога на баща си и постъпваше по Неговите заповеди” (II Парал. 17:3, 4), имаше мир в държавата и народът благоденстваше. Царят прати князете да идат между народа с Божия закон в ръка и да учат народа; прати и справедливи съдии да отсъждат разприте в народа. Но Иосафат беше принуден да влезе в една голяма война. Моавци и и Амонитци нападнаха земята му, а те бяха голямо множество. „Иосафат се уплаши и обяви пост по цялата Иудея”. Сетне застана сред народа си и издигна молитва към Бога. „Боже наш! Съди го Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало, и не знаем какво да правим; но очите ни са към Тебе”. На тая царева молитва дойде отговор чрез пророк Иозиил: „Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество ... Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща”. Тогава царят с целия народ паднаха на земята и се поклониха на Господа. На сутринта Иосафат с народа си застана пред неприятеля и нареди отпред певци да пеят:
„Хвалете Господа, защото милостта Му е до века”!
Неприятелската войска се смути веднага и наченаха да се изтребват един друг. И мъртъвци покриха цялата долина, и никой не се бе избавил. Така Иосафат постигна победа без борба, а като се върна, въздаде на Бога благодарност. „И Господ му даде спокойствие от всички страни” (II Парал. 20:1-30).
През времето на цар Иоас, „който вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа”, през всичките дни, докато беше жив първосвещеник Иодай, имаше мир в държавата. Иоас събра много богатство и поправи Божия храм в Иерусалим. Но когато умря Иодай, Иоас забрави Господа и се отдаде на идолослужение с всички народни старейшини. Поради това Захария, син Иодаев, ги изобличи, като казваше: „защо престъпяте Господните заповеди? Успех няма да имате”. Като чу тези думи, цар Иоас заповяда и убиха с камъни този Божий човек. Тогава се дигна една малка сирийска войска, войската на Дамаскския цар, и проникна дори в Иерусалим, ограби града и изби всички народни князе. „Макар сирийската войска да беше дошла в малък брой, но Господ предаде в ръцете им (Иоасавата) твърде многобройна сила, задето бяха оставили Господа, Бога на
отците си. Те извършиха съд и над Иоаса” (И Парал. 24). От особено значение са тия последни думи. Макар че сирийците бяха езичници, Господ тях повика да извършат Неговия съд над вероломния иудейски цар. Подир това Иоас падна тежко болен и слугите му се надигнаха против него и го убиха в леглото.
Твърде подобна беше съдбата и на иудейския цар Амасия, сина Иоасов. И той първо „вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни”. И Господ му дари бляскава победа над едомци в Солна долина. Но от тая война, редом с друга плячка, той донесе и езически идоли, „постави ги у себе си за богове и пред тях се кланяше и им кадеше”. Амасия извърши глупост, започна да предизвиква израилския цар да му излезе насреща. „Това беше от Бога - за да ги предаде в ръката на неприятеля”. Израилският цар нападна Амасия, влезе в Иерусалим и ограби града. После се вдигна бунт в Иерусалим против Амасия. Той побягна в Лахис, където бунтовниците го стигнаха и убиха (II Парал. 25).
Подобна бе, донякъде, съдбата и на Азария (Озия), сина на Амасия. И той отначало „вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни. И докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше”. Помогна му Бог и той победи филистимци и араби. Издигна кули в пустинята и изкопа много кладенци. „Направи в Иерусалим изкусно измислени машини, да стоят на кулите и на ъглите, за да се хвърлят с тях стрели и големи камъни. И приготви Озия за цялата войска щитове и копия, шлемове и брони”. Войската му наброяваше триста и седем хиляди души, освен неговата гвардия. Дотук всичко беше добро, „но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог”. С какво съгреши Азария? Той си присвои и свещеническа власт, та влезе в светилището и почна да кади. Ето защо Господ го наказа с проказа. Изведнъж на челото му се появи проказа и той остана прокажен до смъртта си (II Парал. 26).
Иоатам, синът на Азария, „вършеше, какво беше угодно пред очите Господни”. Той стори много добри дела в мир, и Бог му даде напредък. Той воюва с амонитци и ги победи. Силен стана Иоатам, но в силата си не съгреши пред Господа (II Парал. 27).
Цар Езекия „вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа”.Той се привърза към Господа, не отстъпи от Него и пазеше заповедите Му и Господ беше с него (IV Царств. 18:6, 7). Той потроши всички идоли и очисти страната от идолопоклонство. Той воюва против филистимци и ги победи, но настъпи тежко изпитание за него. Асирийският цар Сенахирим нападна Иудея и с огромна войска стигна до самите стени на Иерусалим. Настанили се около града, асирийците почнаха да ругаят цар Езекия и да подхвърлят всякакви хулни думи срещу Бога Израилев. „Когато чу това цар Езекия, раздра дрехите си, покри се с вретище, отиде в дома Господен” и възнесе такава молитва:
„Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти Един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. Наклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят живия Бог! ...И сега, Господи, Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти Господи, си Бог един” (IV Царств. 19:1,15-19; Ис. 37:15-20).
След тази молитва на царя беше слово Господне чрез пророка Исаия: „по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. Аз ще браня тоя град, за да го спася (Ис. 37:34, 35).
В същата нощ под стените на Иерусалим се случи нещо с асирийската войска, нещо, колкото неочаквано, толкова и страшно. Какво и как се случи, това само Бог знае. Когато съмна, евреите, които очакваха нападение над града, видяха, че навсякъде лежаха само човешки трупове под градските стени. За тайната на онази тъмна нощ Свещеното Писание Божие казва: „излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички -мъртви тела” (Ис. 37:36). Цар Сенахирим преживя ужасите на онази нощ, за да доживее и други ужаси. Както по-късно Бонапарт бягаше от Москва, така и ужасеният асирийски цар побягна от Иерусалим към своята столица. Той стигна в Ниневия и отиде в идолския храм да се кланя, а неговите родни синове се опълчиха срещу него и го съсякоха с мечове.
От всички тези примери, генерале, не е ли ясна следната поука:
1. че поради доброто на добрите първенци Господ дарува мир и благополучие на народа;
2. че поради доброто на добрите първенци Господ отблъсква нападателите и дарува победа на народа;
3. че когато добрите първенци се възгордеят със своята сила, мъдрост или богатство (дадени им от Бога) и отпаднат от Бога, тогава Бог наказва строго и първенци, и народ;
4. че да бъде някой добър народен първенец, ще рече да се привърже към Бога, Единия и Живия, и да се придържа във всичко към Неговите заповеди.
/ СЛЕДВА /