ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА - 12
ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
/ продължение /
ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ РОБСТВО?
Питате ме, генерале, от какво или от кого зависи освобождението на един народ от робство.
На това питане европейските историци не са се и опитвали да отговорят. Как например руският народ се е освободил от монголското иго? Или как балканските народи са се освободили от турското иго? В историята на народите не се споменава нито главната причина, нито Главният Освободител на тия народи. Казват, че прекалените злодейства на завоевателите са предизвиквали въстания и довеждали до освобождение! Но, питаме се, ако злодействата на завоевателите причинявали освобождение след 200 или 400 години робство, защо злодействата им, по-страшни в началото на робството, не са причинили освобождението на робите тъкмо в началото, докато споменът за свободата у заробения народ бил още пресен? Какъв е този решаващ фактор, който трябва да се е появил в живота на руснаците след 200-годишно робство, а не го е имало в началото или в средата на робуването? Какъв решаващ фактор е имало у сърбите малко преди сръбското въстание, а е липсвал веднага след битката при Косово?
Историята на всяка война е повърхностна и несвързана, ако при сблъсъка между два народа не се вземе под внимание третият фактор - Създателят на народите, Промислителят. Ето защо толкова много пишат, а малко казват. В Библията, в тъй наречените исторически книги, е точно обратното, малко е написано, а е казано всичко, всичко, което е важно и решаващо за разясняване на войните. Поради това тези книги са образец за писане на историята на всяка война. По тази причина те са включени в сборника на Библията и са останали като свещени книги, за да послужат на човешкия род навеки като непогрешим тълкувател на причините за падане и за издигане, на причините за войните, победите и пораженията, робството и освобождението, мира и благосъстоянието на един народ. С натрупването на безбройни детайли в модерната история нищо не допринася за обяснението на войните. По-добре е, мисля, една война да се обясни с колкото е възможно по-малко данни, отколкото, затрупана в тях, да остане необяснена. С минимум данни Библията дава съвършено обяснение на всяка война, описана в нея.
А сега да се върнем на вашия въпрос. Преди малко видяхме, как един народ заслужава да бъде хвърлен в робство. Да видим сега, как един поробен народ отново става свободен. Да вземем за пример същите случаи, които споменахме преди малко. От шест ясни примера видяхме поробването на израилския народ. Да видим сега и каква е била причината и кой е спомогнал за освобождението на израилския народ от шестократно робуване.
В книга „Съдии“ най-напред се говори изобщо, как Господ издигал съдии в Израилевия народ и как чрез тия съдии Той избавял народа от робство. Защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха (Съд. 2:18). Като причина за освобождението се сочи народното стенание към Господа, тоест покаянието, а като причинител за освобождението - сам Всевишният Господ, Който ги съжалил.
Да минем сега към отделни случаи. След осемгодишното робуване под Хусарсатем синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви Спасител, който ги избави, - Кеназовия син Готониил, по- малък брат Халевов. Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема) и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема. И земята беше спокойна четирийсет години (Съд. 3:9-11). После Израил паднал отново в робство, което продължило осемнайсет години.
След осемнайсетгодишното робуване под моавския цар Еглон синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син (Съд. 3:15). Поради греховете си Израил отново паднал в робство под мадиамци за седем години.
След седемгодишното робуване под мадиамци синовете Израилеви викнаха към Господа(Съд. 6:7). И Господ освободи народа чрез съдията Гедеон. Поради греховете си Израил отново паднал в робство под филистимци за осемнайсет години.
След това ново осемнайсетгодишно робуване под филистимци викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихуне пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци. И Господ рече на Израилевите синове... идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време. Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега (Съд. 10:10-15). Тогава Господ се смили и ги избави чрез избраника Си - съдията Иефтай. Поради греховете си Израил отново падна в робство под филистимци и робува четирийсет години. Тогава пък Господ ги избави чрез съдията Самсон.
И така нататък през цялата книга Съдии и през всички книги Царства Израилеви.
Какво виждаме от тия библейски примери? Виждаме това, което е библейски ясно. При външна свобода, в своето нехайство и лакомство народът ставал духовно поробен. Външната свобода била само златна завеса на вътрешната робска тъма. Това вътрешно духовно робство трябвало да достигне до своя външен физически израз, до своя символ - външното робство. Когато народът бивал в богодаруваната му свобода, мир и благоденствие, неговото сърце загрубявало към Бога, Единия и Живия и се прилепвало към нечистотата на греха и езическите идоли. В свободата народът отпадал от Бога и като животно тъпчел Божия закон. Когато поради това народът падал в робство, неговото твърдо сърце омеквало и умът му се просветлявал. Но това не ставало изведнъж, а полека-лека. В робството робите са принудени да мълчат, да търпят и да се осъзнават, така сърцето на народа омеквало, духът му се просветлявал и осъзнаването му давало поука. Едва тогава настъпвало каене, а с него викане към Бога за помощ, за освобождение. Щом настъпвало каене и викане, насреща тръгвала милостта Божия. Страшният закон на греха се смекчавал с милостта Божия при условие на искреното и всецяло покаяние на грешника.
Всъщност покаянието на робите е бивало причината, която подбуждала Освободителя, тоест Твореца и Промислителя, да се яви на сцената и да промени хода на събитията. Двете неприятелски страни - роби и тирани, никога не биха излезли от своята роля, ако робите не биха се покаяли и ако тираните не биха прекалили в своята роля. Обаче съкрушеността в покаянието на страдалците, от една страна, и прекалената тиранска гордост на завоевателите, от друга страна, подбуждала Третия, Всевиждащия и Решаващ фактор към действие в посока да промени това състояние. Действието на този Трети бивало в полза на съкрушените и разкаяните и в ущърб на гордите и безбожните. И така след робството идвала свободата.
Тази библейска илюстрация на израилското робуване и освобождение може и трябва да се употреби и при обясняване на робството на руския народ и освобождението му от монголите, както и при обясняване на турското робство на балканските християни и освобождението им или при обясняване на робството на испанците и освобождението им от маврите.
Мисля, генерале, от това е ясно, какъв отговор може да се даде на Вашето питане: от какво и от кого зависи освобождението на един покорен народ от робство. Зависи от покаянието на народа и от милостта Божия; от покаянието на викащия към Бога и от милостта Божия, която иде насреща на викащия покайник. Едно е причината, а друго е Освободителят. Причината се крие в народната душа, а Освободителят е сам Всевишният Бог.
Ако Бог не беше Освободителят, никога робите с голите си ръце не биха могли да се измъкнат изпод ярема на своите въоръжени господари. Това твърди Свещеното Писание Божие; това усещат със сърцето си християнските народи. Но мнозина езичници, тълкуватели на историята на човешкия род, дори не се досещат за това.
Ясно е, генерале, че най-важните дейци в освобождението на един поробен народ са:
1. покаянието на народа и
2. милостта и силата Божия.