ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА - 12

                    

 

                                                                                  ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                                                                                Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                                                                                    продължение /                              

               

                                                                      ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ РОБСТВО?

 

                    Питате ме, генерале, от какво или от кого зависи ос­вобождението на един народ от робство.

На това питане европейските историци не са се и опитвали да отговорят. Как например руският народ се е освободил от монголското иго? Или как балканските наро­ди са се освободили от турското иго? В историята на наро­дите не се споменава нито главната причина, нито Главни­ят Освободител на тия народи. Казват, че прекалените злодейства на завоевателите са предизвиквали въстания и до­веждали до освобождение! Но, питаме се, ако злодействата на завоевателите причинявали освобождение след 200 или 400 години робство, защо злодействата им, по-страшни в нача­лото на робството, не са причинили освобождението на ро­бите тъкмо в началото, докато споменът за свободата у за­робения народ бил още пресен? Какъв е този решаващ фак­тор, който трябва да се е появил в живота на руснаците след 200-годишно робство, а не го е имало в началото или в сре­дата на робуването? Какъв решаващ фактор е имало у сърбите малко преди сръбското въстание, а е липсвал веднага след битката при Косово?

Историята на всяка война е повърхностна и несвър­зана, ако при сблъсъка между два народа не се вземе под внимание третият фактор - Създателят на народите, Промислителят. Ето защо толкова много пишат, а малко каз­ват. В Библията, в тъй наречените исторически книги, е точно обратното, малко е написано, а е казано всичко, всич­ко, което е важно и решаващо за разясняване на войните. Поради това тези книги са образец за писане на историята на всяка война. По тази причина те са включени в сборника на Библията и са останали като свещени книги, за да послу­жат на човешкия род навеки като непогрешим тълкувател на причините за падане и за издигане, на причините за вой­ните, победите и пораженията, робството и освобождението, мира и благосъстоянието на един народ. С натрупването на безбройни детайли в модерната история нищо не допринася за обяснението на войните. По-добре е, мисля, една война да се обясни с колкото е възможно по-малко данни, отколко­то, затрупана в тях, да остане необяснена. С минимум данни Библията дава съвършено обяснение на всяка война, описа­на в нея.

А сега да се върнем на вашия въпрос. Преди малко видяхме, как един народ заслужава да бъде хвърлен в роб­ство. Да видим сега, как един поробен народ отново става свободен. Да вземем за пример същите случаи, които спо­менахме преди малко. От шест ясни примера видяхме по­робването на израилския народ. Да видим сега и каква е била причината и кой е спомогнал за освобождението на израилския народ от шестократно робуване.

В книга „Съдии“ най-напред се говори изобщо, как Господ издигал съдии в Израилевия народ и как чрез тия съдии Той избавял народа от робство. Защото Господ ги съ­жаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха (Съд. 2:18). Като причина за освобождението се сочи народното стенание към Господа, тоест покаянието, а като причинител за освобождението - сам Всевишният Господ, Който ги съжалил.

          Да минем сега към отделни случаи. След осемгодиш­ното робуване под Хусарсатем синовете Израилеви викна­ха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви Спасител, който ги избави, - Кеназовия син Готониил, по- малък брат Халевов. Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема) и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема. И земята беше спокойна четирийсет години (Съд. 3:9-11). После Израил паднал отново в робство, което продължило осем­найсет години.

След осемнайсетгодишното робуване под моавския цар Еглон синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син (Съд. 3:15). Поради греховете си Израил отново паднал в робство под мадиамци за седем години.

След седемгодишното робуване под мадиамци синове­те Израилеви викнаха към Господа(Съд. 6:7). И Господ освободи народа чрез съдията Гедеон. Поради греховете си Израил отново паднал в робство под филистимци за осем­найсет години.

След това ново осемнайсетгодишно робуване под фи­листимци викнаха синовете Израилеви към Господа и каза­ха: съгрешихуне пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци. И Господ рече на Израилевите си­нове... идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време. Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега (Съд. 10:10-15). Тогава Господ се смили и ги избави чрез избраника Си - съдията Иефтай. Поради греховете си Израил отново падна в роб­ство под филистимци и робува четирийсет години. Тогава пък Господ ги избави чрез съдията Самсон.

И така нататък през цялата книга Съдии и през всич­ки книги Царства Израилеви.

Какво виждаме от тия библейски примери? Виждаме това, което е библейски ясно. При външна свобода, в свое­то нехайство и лакомство народът ставал духовно поробен. Външната свобода била само златна завеса на вътрешната робска тъма. Това вътрешно духовно робство трябвало да достигне до своя външен физически израз, до своя символ - външното робство. Когато народът бивал в богодаруваната му свобода, мир и благоденствие, неговото сърце заг­рубявало към Бога, Единия и Живия и се прилепвало към нечистотата на греха и езическите идоли. В свободата на­родът отпадал от Бога и като животно тъпчел Божия за­кон. Когато поради това народът падал в робство, негово­то твърдо сърце омеквало и умът му се просветлявал. Но това не ставало изведнъж, а полека-лека. В робството ро­бите са принудени да мълчат, да търпят и да се осъзнават, така сърцето на народа омеквало, духът му се просветля­вал и осъзнаването му давало поука. Едва тогава настъпва­ло каене, а с него викане към Бога за помощ, за освобож­дение. Щом настъпвало каене и викане, насреща тръгвала милостта Божия. Страшният закон на греха се смекчавал с милостта Божия при условие на искреното и всецяло по­каяние на грешника.

Всъщност покаянието на робите е бивало причината, която подбуждала Освободителя, тоест Твореца и Промислителя, да се яви на сцената и да промени хода на съ­битията. Двете неприятелски страни - роби и тирани, ни­кога не биха излезли от своята роля, ако робите не биха се покаяли и ако тираните не биха прекалили в своята роля. Обаче съкрушеността в покаянието на страдалците, от една страна, и прекалената тиранска гордост на завоевателите, от друга страна, подбуждала Третия, Всевиждащия и Реша­ващ фактор към действие в посока да промени това състо­яние. Действието на този Трети бивало в полза на съкру­шените и разкаяните и в ущърб на гордите и безбожните. И така след робството идвала свободата.

Тази библейска илюстрация на израилското робуване и освобождение може и трябва да се употреби и при обясняване на робството на руския народ и освобождението му от монголите, както и при обясняване на турското робство на балканските християни и освобождението им или при обясняване на робството на испанците и освобождението им от маврите.

Мисля, генерале, от това е ясно, какъв отговор може да се даде на Вашето питане: от какво и от кого зависи ос­вобождението на един покорен народ от робство. Зависи от покаянието на народа и от милостта Божия; от покаянието на викащия към Бога и от милостта Божия, която иде насреща на викащия покайник. Едно е причината, а друго е Освободителят. Причината се крие в народната душа, а Освободителят е сам Всевишният Бог.

Ако Бог не беше Освободителят, никога робите с го­лите си ръце не биха могли да се измъкнат изпод ярема на своите въоръжени господари. Това твърди Свещеното Пи­сание Божие; това усещат със сърцето си християнските народи. Но мнозина езичници, тълкуватели на историята на човешкия род, дори не се досещат за това.

Ясно е, генерале, че най-важните дейци в освобожде­нието на един поробен народ са:

1.  покаянието на народа и

2.  милостта и силата Божия.