ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА - 11
ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
/ продължение /
IX
ЗАСЛУЖЕНИ РОБУВАНИЯ
(Книга Съдии)
Беше нощ и звездите се движеха по небесния свод. Очарован от красотата на рояка звезди, които тихо пламтяха над главите ни, един учен човек рече:
- О, де да имаше такъв ред в живота на хората и народите, както има между звездите!
- Та нима няма? - подзе Балканецът. - Наистина, господа, трябва да бъдем на чисто, че в живота на хората и народите владее особен вид съвършен ред. Тоест в живота на хората и народите не владее оня видим механичен ред, какъвто виждаме сред звездите - ред, който се регулира и вижда отвън, и който е изцяло външен, а владее съвършен вътрешен ред. Защото хората са живи духове, които със своите телесни, физически действия и прояви на живот само символично изразяват това, което е, или което е станало и става в тях, в тия живи духове.
Оттук и външното физическо робуване на един народ е само символ на неговата предшестваща духовна заробеност. В светлината на Библията това е правило, което допуска редки изключения. Тези изключения засягат изпитанието на силата на вярата и характера на една личност (Иосиф, продаден роб), или на един народ (като евреите в египетските робства). Такива изключения стоят в плана на Божието домостроителство за по-голяма прослава на отделните лица (апостолите и мъчениците Христови) или на цялото (църквата Божия). Но да оставим сега тия славни изключения и нека се обърнем към правилото. А правилото е ясно като две и две - четири и то гласи: народ, на който войната донесе робство, е заслужил това робство със своя негоден живот в предишния мир.
След смъртта на богобоязливия и победоносен Иисус Навин израилският народ е паднал в робство само през време на Съдиите шест или седем пъти.
Първото робуване беше под месопотамския цар Хусарсатем и продължи осем години.
Второто робуване на синовете Израилеви беше под Еглон, цар моавски, и продължи осемнадесет години.
Третото робуване беше под Ивин, цар ханаански и продължи малко време.
Четвъртото робуване беше под мадиамци и продължи седем години.
Петото робуване беше под филистимци и продължи осемнадесет години.
Шестото робуване беше пак под филистимци и продължи четиридесет години.
Освен това се споменават още някои времена на вътрешно безвластие и частични робувания, когато не е имало добри Съдии над Израилския народ.
Какви са били причините за тия робства? И дали тия различни робувания са предизвикани от различни причини? Не - във всички тия случаи причините са били едни и същи - или по-добре да кажем - причината била една и съща. А тази причина е изразена ясно с думите: „защото синовете Израилеви вършиха зло пред очите на Господа”. Цялото онова поколение, което беше доживяло и видяло много Божии чудеса за явна помощ на Израилския народ в мир и във война, беше измряло. „И настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, - тогава Израилевите синове почнаха да правят зло
пред Господа и да служат на Вааловци... скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правиха тъй” (Съд. 2:10-17). От всички злини, които Израилтяните вършели пред Господа, изрично се споменава само едно зло - то е служенето на Вааловци. Какво ще рече служене на Вааловци? Каквото ще рече служене на дяволите под видимия образ на идол. Само тоя грях е основният и първоначален. От него произтичат всички останали грехове - нарушението на всички десет основни Божии заповеди: невярване в Единия Жив Бог, вярване в много зли или мъртви богове, изговаряне напразно на името Божие, непразнуване на седмия ден, непочитане на родителите, убийство, прелюбодеяние, кражба, лъжесвидетелство и пожелаване на чуждото. Чрез всички тия грехове се воюва срещу Бога Вседержител, Единия и Живия, а с дух и живот се робува на мрачните и пъклени сили. Тази духовна, мирновременна война неизбежно е трябвало да се прояви във външни, физически войни, които са донасяли на грешния народ такива робства. Изрично е казано, че тия народни грехове са докарвали на народа чуждо робство, както и че сам Бог заради тия грехове е предавал народа в чуждо робство: „Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха: и ги предаде в ръцете на околните тям врагове” (Съд. 2:14). Не само ясно е казано това, а също тъй ясно и изрично е казано и за всеки отделен случай.
Например в първия случай:
„И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа... Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар” (Съд.. 3:7, 8).
Във втория случай:
„Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните” (Съд. 3:12).
В третия случай:
„Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа. И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина” (Съд. 4:1, 2).
В четвъртия случай:
„Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години” (Съд. 6:1).
В петия случай:
„Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти ...И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци” (Съд. 10:6, 7).
В шестия случай:
„Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години” (Съд. 13:1).
Във всички тези случаи три неща са ясни като бял ден, а именно: причината, последицата и връзката между тях двете. Причината е грехът на народа, последицата е робуването на народа, а връзка, или Оня, който свързва причината с последицата, е сам Всевишният Бог.
Трябва да обърнем особено внимание, че тук не се говори за греха на един човек, както на други места, споменати и още неспоменати, а за греховете на съдиите, водачите народни, защото е писано: „но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове” (Съд. 2:17). Целият народ грешил. Целият народ отпадал от своя Бог. Целият народ бил причинител на своята злополука. Вместо да съзнава своята възвишена мисия, та да се държи о Божия закон, или да накаже със смърт осъдените народи, или да ги оживи с вярата си в Единия Истинен Бог, Израил се спуснал в техния мрак; по-добрият паднал под влиянието на по-лошия, смесил се с него и станал и той като него. Затова праведният Бог, Който по-рано дигал правоверните срещу неверните, по-късно вдигал неверните срещу верните, когато те се показали изменници на своя Бог. Тоест, по-рано Бог вдигал Израил срещу ханаанските безбожни народи, а после вдигал тия безбожни народи срещу отпадналия и покварен Израил.
Оттук става ясна следната поука:
1. че цял народ може да отпадне от Бога и да погази Божия закон;
2. че греховете на един народ причиняват робуването на тоя народ;
3. че жива и смислена връзка на причините и последиците в съдбините на народа е сам Създателят и Про-мислителят на хората;
4. че причините са в ръцете на човеците, а последиците в ръцете на Бога.
/ СЛЕДВА /