[1] 1 секстарий = 0,54 л.

 

 

4.     Из патерика

Един войник попита авва Миот, истина ли е, че Бог приема покаянието. А той, след като дълго му обясняваше този въпрос, добави:

-      Кажи ми, драги, ако ти се скъса дрехата, из­хвърляш ли я?

-      Не - отвърна онзи, - но я закърпвам и про­дължавам да я нося.

-     Щом на теб ти е жал за дрехата ти - му рече старецът - нима Бог няма да пожали собственото Си творение?

2.  Един брат попита авва Пимен:

-     Извърших голям грях и искам да принасям по­каяние три години.

-     Много са - отвърна старецът.

-     Може би, четиридесет дни? - попитаха нами­ращите се наоколо.

-     И това е много - отново отговори старецът. - Повярвайте ми, ако човек се покае от цялото си сър­це и не се върне повече към греха, Бог ще му прости и за три дни.

3.  Някой друг го попита:

-     Ако човек е паднал в някакъв грях и се е обър­нал, Бог ще му прости ли?

Старецът му отговори:

-     Ако Сам Бог е заповядал на човеците да постъп­ват така, нима Той няма да направи нещо по-голямо? А нали Той заповяда на Петър да прощава на падна­лите и покаялите се до седемдесет пъти по седем.

4.  Още някой го попита:

-     Какво означава разкаяние за грях?

Старецът му отговори:

-     Да не го вършиш отново. Праведните затова и са наречени непорочни, защото са изоставили грехо­вете и са станали праведни.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Авва, паднах, какво да правя?

-     Пак стани — му казва старецът.

-     Станах и пак паднах - каза братът.

-     Отново и отново ставай - отговори старецът.

-     И докога? - попита братът.

-     Докато бъдеш застигнат от смъртта или в доб­ро състояние, или в състояние на падение - отгово­ри старецът, - защото в каквото състояние се окаже човек, в такова и отива на съд.

6.    Един брат живееше в килия в Египет и се под­визаваше там в голямо смирение. Той имаше сестра. Тя беше блудница в града и водеше много души към погибел. Старците дълго придумваха брата и накрая го убедиха да отиде при нея и да опита чрез наставле­ние да прекрати предизвикваната от нея съблазън.

Когато той отиде на мястото, един познат го из­превари и предупреди сестра му: „Брат ти е пред вра­тата“.

Това я разтърси отдън душа. Тя остави любовни­ците, на които угаждаше, с непокрита глава изтича да посрещне брат си и вече искаше да го прегърне... Но той и  казва:

-     Родна моя сестрице! Смили се над душата си. Мнозина са погубени от теб, а и ти как ще можеш да понесеш вечните и горчиви мъки?

Тя се ужаси и го пита:

-     Със сигурност ли знаеш, че за мен може да има спасение от днес нататък?

-     Има спасение - отвърна братът, - стига да поискаш.

Тогава тя се хвърли в нозете на брат си и започна

да го моли да я вземе със себе си в пустинята.

-      Забради си главата - и рече брат и, - и върви подире ми.

-      Да вървим - отговори сестрата. - По-добре да търпя срам с непокрита глава, отколкото да се върна в този вертеп на беззаконието.

Докато вървяха, братът я наставляваше да се покае. А после, като видя, че насреща им идва някой, и казва:

-      Понеже не всички знаят, че си ми сестра, от­бий се малко встрани от пътя, докато хората отми­нат.

Тя се отби встрани. След това той и казва:

-      Хайде да продължим пътя си, сестро.

Но сестра му не му отговори нищо. Той се приб­лижи до нея и видя, че е умряла. И тогава забеляза, че дирите от нозете и бяха кървави - тя беше вървя­ла боса.

Когато братът разказа на старците всичко, кое­то се беше случило, те се разделиха в мненията си. Но на един от тях му беше открито за нея:

-      Тя презря всичко плътско, пренебрегна дори собственото си тяло и не роптаеше при толкова мно­го рани. Затова Аз приех покаянието и.

 

4.     От свети Амфилохий, за това, да не се отчайваме

Един брат беше побеждаван от блудна страст и всеки ден ставаше така, че извършваше грях. И все­ки ден умилостивяваше със сълзи и молитви Самия Владика. Щом направеше това, скоро отново отстъп­ваше пред злия обичай и извършваше грях.

След това, вече съгрешил, отиваше на църква. И като гледаше честния и свещен образ на нашия Господ Иисус Христос, падаше ничком пред него и пла­чейки горчиво, казваше:

-     Помилуй ме, Господи, и ме избави от злото изкушение, което толкова страшно ме мъчи и ме на­ранява с горчилката на насладата. Не смея и да пов­дигна лице, за да съзерцавам Твоя свят образ и пресветлия Ти Божествен лик за радост и наслада на сър­цето си.

След като казваше това и излизаше от църквата, отново падаше в сквернота. Но дори и тогава не се отчайваше. След като съгрешаваше, пак се връщаше в църквата и пак зовеше към човеколюбивия Господ и Бог:

-     От днес нататък Ти, Господи, ще ми бъдеш сви­детел, че повече няма да върша този грях. Само ми прости, Благи, това, което съм сгрешил преди и до ден днешен.

Но едва дал тези страшни обети, и коварният грях отново го застигаше. И дори само от това можеше да се види прекроткото Божие човеколюбие и безгра­ничната Му благост. Тя всеки ден си оставаше пре­дишната, търпеше непоправимото и лукаво отпадане и неблагодарност на брата и по голямата си милост очакваше покаянието му и окончателното му обръ­щане. А той постъпваше така не година, не две и не три, а в продължение на повече от десет години.

Виждате ли, братя, безкрайното търпение и без­пределното човеколюбие на Владиката - как Той всеки път проявява търпение и добросърдечие, като търпи горчивите ни беззакония и прегрешения? Но най-много ужасява и предизвиква трепет от богат­ството на Божиите щедрости това, че братът, след като обещаваше и даваше клетва, че повече няма да греши, се оказваше лъжец...

Веднъж, когато се случи същото и отново падна в грях, братът се втурна към църквата, като плачеше, стенеше и скърбеше душевно, и започна да умолява милосърдието на благия Владика за помощ, за да се избави от мерзостта на блудството. И докато той молеше човеколюбивия Бог, началникът на злото и развратителят на душите ни - дяволът - разбра, че всичко е напразно - братът разкъсва с покаянието си мрежите на греха, които той е изтъкал. Тогава, като набра дързост, му се яви във видим образ и, като вдигна лице към свещения образ на нашия Господ Иисус Христос, закрещя:

- Какво има между мен и Теб, Иисусе Христе! Безкрайната Ти жалост ме побеждава и ме лишава от сили. Ти приемаш този развратник, този блудник, който всеки ден Те лъже, подигравайки се с властта Ти! Защо не го изгориш, защо търпиш и понасяш всич­ко това? Нали се готвеше да съдиш прелюбодейците и блудниците и да погубиш всички грешници! А ето че си неправеден, пристрастен Съдия и си затваряш очите за всичко, щом властта Ти поиска! Мене свали от небето за нищожния грях на надменността, а на този лъжец, развратник и блудник даряваш мир и Своето благоразположение, и то само защото пълзи пред Теб! Както и да погледна, и Ти си пристрастен и гледаш на лице, поради излишната си добрина пре­небрегваш справедливостта!

Така говореше дяволът, като се измъчваше от си­лен гняв, и от ноздрите му излизаше пламък. И щом той изрече това и млъкна, се чу глас от жертвеника:

- О, коварни змейо и погубителю! Нима не ти стига, че погълна целия свят? Нима възнамеряваш да уловиш и погълнеш дори този, който прибягна към неизказаната Ми милост и милосърдие? Нима си тол­кова безразсъден, че се противопоставяш на честна­та Кръв, пролята на Кръста за него? Моята жертва и смърт умиха беззаконията му!

Нали и ти, когато той се обръща към греха, не го гониш, а с радост го приемаш, не го отблъскваш и не му поставяш пречки с надеждата да го придобиеш. А как Аз, Който съм толкова милостив и щедър, след като заповядах на върховния Си първоапостол Пе­тър да прощава до седемдесет пъти по седем на оня, който съгрешава всеки ден, да не помилвам този брат? Не, щом прибягва към Мен, няма да се отвръщам от него, докато не го придобия. Защото се разпнах за грешниците и заради тях прострях нескверните Си длани, та, който иска да се спаси, да намери убежище и спасение. И не се отвръщам от никого и не изгон­вам никого. Дори всеки ден да пада по хиляда пъти и хиляда пъти да дохожда при Мен, няма да си тръгне неопростен. Защото не съм дошъл да призова правед­ници, а грешници към покаяние (Мат.9: 13).

Когато прозвучал този глас, дяволът замрял в трепет, без да има сили да направи нищо. И пак се чул глас:

-     Слушай сега, лъжецо, който казваш, че съм несправедлив. Аз винаги съм справедлив, понеже в каквото заваря някого, в това и ще го съдя. А този брат заварих в покаяние и обърнал се. Той лежи в нозете Ми и те победи. Затова ще го приема и ще спася душата му, понеже той не се отчая за спасение­то си. А ти гледай славата му и скърцай със зъби от завист и срам.

След тези думи братът, лежащ ничком и плачещ, предаде духа си. И тозчас голям Божий гняв падна като пламък върху сатаната и го погълна. Нека от­тук познаем, братя, безграничното Божие милосър­дие и да видим колко благ е нашият Владика. И ни­кога няма нито да се отчайваме, нито да пренебрег­ваме спасението си.

             2. Един друг, след като отново се покая, намери покой от страстите. И почти веднага внезапно падна на камък и си нарани крака. От раната изтече толко­ва много кръв, че той загуби съзнание и беше на уми­ране. Тогава идват бесовете да му вземат душата. Но ангелите им казват:

-     Погледнете тоя камък и вижте колко кръв про­ля той заради Господа.

И щом казаха това, душата му беше освободена.

             3. Сатаната се яви на един брат, който беше пад­нал в грях, и му казва:

- Ти не си християнин.

-   Какъвто и да съм - отговаря братът, - ти си още по-лош.

-   Наистина си за ада - отново казва сатаната.

-   Не си ми съдия - отговори братът, - и не си ми Бог.

И сатаната си тръгна, без да постигне нищо. А братът принесе на Бога искрено покаяние и стана опитен подвижник.

4. Един брат, нападан от униние, попита стареца:

-   Какво да правя? Помислите ми внушават, че пре­калено рано съм се отрекъл от света и не мога да се спася.

А старецът отговори:

-    Дори да не успеем да влезем в обетованата земя, по-добре телата ни да паднат в пустинята, от­колкото да се връщаме в Египет.

5.Друг брат попита стареца:

-   Отче, какво има предвид пророкът, когато каз­ва: за него спасение няма в Бога (Пс. 3:2)?

-   Има предвид - отговори старецът, - помисли­те на отчаяние, които биват внушавани от бесовете на грешника и казват: „За теб няма вече спасение в Бога“, а после се стремят да го хвърлят в отчаяние. Трябва да се борим срещу тези помисли с думите: „Господ е мое прибежище, ще извади из примка нозе­те ми“ (Пс. 17:3; 24:15).

6.  Някой от отците разказа, че в Солун имало женска обител. Веднъж една монахиня по действие на всеобщия враг напуснала манастира и паднала в блудство. Останала продължително време в това блуд­ство. После по действие на човеколюбивия Бог се разкаяла и тръгнала да се връща в манастира си, но пред портите паднала и починала.

А един светия имал откровение за смъртта и́. Видял свети ангели, дошли да вземат душата и́, и след­ващи ги бесове. Когато между тях възникнал спор, ангелите казали, че тя се е покаяла. А бесовете въз­разявали:

-     Толкова време тя беше под наше робство, и освен това, дори не успя да влезе в манастира. А как така казвате, че се е покаяла?

Ангелите отговорили:

- Щом видя, че разположението и се скланя към това, Бог прие покаянието и́. И нейната воля, ако се съди по намерението и, беше да се покае. А във воля­та на Владиката на всичко е да вземе живота и́.

И посрамени от тези думи, бесовете се отдръпна­ли. А старецът, който видял откровението, разказал за него на присъстващите.

7. Авва Алоний каза: „Ако поиска, човек може за един ден от сутринта до вечерта да достигне до Бо­жията мяра“.

8. Един брат попита авва Мойсей:

- Ако, да речем, някой човек бие слугата си за грях, който сам е извършил, какво да каже слугата?

-    Ако е добър слуга - отговори старецът, - ще каже: „Прости ми, съгреших“.

-    И няма да каже нищо повече? - отново попи­та братът.

-    Нищо - рече старецът. - Защото щом поеме вината и каже: „Съгреших“, Господарят му изведнъж ще се смили над него.

9. Един брат каза на авва Пимен:

-    Достатъчно е аз, злощастният, да падна в пре­грешение, и помисълът ме гризе и обвинява, че съм паднал.

Старецът му отговори:

-    Ако човек, който е извършил грях, веднага рече: „Съгреших“, помисълът ще го остави.

10. Родителите на една девойка на име Таисия починаха и тя осиротя. Тогава тя направи в дома си странноприемница за скитските отци и дълго време ги приемаше и им служеше. Но после изхарчи всич­ко, което притежаваше, и изпадна в нужда. Тогава развратни човеци се присламчиха към нея и я откло­ниха от добрата цел. И тя постепенно толкова про­падна, че превърна къщата си в публичен дом.

Като чуха това, отците много се огорчиха и, като повикаха авва Йоан Колов, му казват:

-    Чухме за еди-коя си сестра, че нещата при нея са зле. Когато можеше, тя проявяваше любов към нас. А сега и ние трябва да и помогнем, доколкото е въз- можно. Тъй че потруди се да поемеш грижата за нея и според мъдростта, която Бог ти е дал, поправи по­ложението и.

Старецът отиде при нея и казва на жената вратарка:

-     Съобщи за мен на господарката си.

Но тя му отказа:

-    Изядохте и парите и ето, сега е бедна.

-    Кажи и - отговори старецът, - че имам сигу­рен начин да и́ помогна.

Тогава жената отиде и съобщи за стареца. Щом я изслуша, девойката рече:

-    Тези монаси постоянно обикалят край Черве­но море и се натъкват на бисери.

Пооправи външния си вид, седна на ложето си и казва на вратарката:

-    Пусни го при мен.

Авва Йоан влезе и седна до нея. Погледна я вни­мателно в очите и и́ казва:

-    С какво те обиди Иисус, та стигна дотук?

Като чу това, тя цялата изтръпна. А старецът си

наведе главата и горчиво заплака.

-    Авва - казва му тя - защо плачеш?

А той, след като съвсем леко вдигна погледа си, пак го сведе надолу и рече:

-    Виждам как сатаната ти се смее в лицето, как бих могъл да не плача?

-    Има ли за мен покаяние, авва? - попита де­войката.

-    Да - отговори старецът.

А тя в отговор:

-    Вземи ме оттук и ме заведи където искаш.

-    Да тръгваме - рече старецът.

И тя веднага стана, за да го последва. Междувре­менно старецът забеляза, че тя не даде никакви раз­пореждания за дома си и се удиви на това.

Когато наближиха пустинята, вечерта ги застиг­на. Старецът направи малко възглаве, прекръсти го и казва на девойката:

- Легни тук.

След това малко по-встрани направи възглаве и за себе си и след като извърши правилото си, легна да спи. А посред нощ се събуди и вижда някакъв све­тъл път, идващ към нея от небесата, и Божии ангели да отнасят душата и.

Тогава стана, отиде при нея и побутна ногата и. И щом се увери, че е починала, падна ничком в мо­литва към Бога. И чу глас, който рече: „Единствени­ят и ден покаяние струва повече от покаянието на онези, които се каят много години, но не показват покайна топлота“.

 

 

6.  За блажения Павел Препрости, който бе ученик на свети Антоний

Отците разказаха следното. Случило се веднъж Павел Препрости да посети манастира, за да нагледа братята и да им бъде от полза. След обичайното наставление към тях тръгнали заедно към църквата за служба и той като застанал при вратите на храма, наблюдавал всеки с каква душа влиза. А имал и дар от Бога да вижда каква е душата на всеки, точно как­то ние се виждаме един друг външно. И  като виж­дал всички в блестящи одежди и с просветлени лица и до всекиго - ангел, радващ се за него, Павел и сам се радвал и благодарял на Бога.

След това вижда, че лицето на един от влизащите е тъмно и тялото му е почерняло, а бесове са го нао­биколили от всички страни и го влачат с въже с метната върху него примка, а ангелът му го следва отда­лече опечален и с наведена глава.

Като видял това, старецът заридал. Удряйки се в гърдите, той седнал пред църквата и започнал да оп­лаква брата, когото видял в този вид. А братята, като забелязали внезапната промяна и скръбния и безуте­шен плач, отишли и попитали за причината, и го по­молили да влезе заедно с тях. Но той ги отпратил, и продължавал да седи отвън, скърбейки за брата. А когато службата свършила и всички тръгнали да се прибират, Павел се вглеждал във всеки, защото же­лаел да види какви си тръгват.

Тогава вижда същия брат, който на влизане в хра­ма му бил показан с тъмно лице, почерняло тяло и наобиколен от бесове - той излязъл от църквата с блестящо лице и просветлено тяло. И демоните го следвали отдалече, а светият ангел вървял след него и много му се радвал. Когато противно на очаквани­ята си видял това, Павел бил поразен и с радост прославил Бога, възкликвайки: „О, неизказано чове­колюбие и благост на нашия Господ!“ И като заста­нал пред храма, извикал: „Елате и вижте колко страш­ни и поразителни са Божиите дела!“

Всички се насъбрали тичешком, за да чуят какво

ще каже. Преподобният разказал какво видял, кога­то братът влязъл и когато излязъл, а после го прика­нил да обясни пред всички настъпилата промяна. И братът, без да скрива нищо, разказал какво се било случило с него.

- Аз - казал той - съм грешен човек и до днес живеех в блудство. Но днес, когато дойдох в светата Божия църква, чух пророк Исаия или по-точно Сам Господ да казва: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да прави­те зло; научете се да правите добро. Да бъдат грехо­вете ви и като багрено, — като сняг ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни (Ис. 1:16-19). Щом чух това, се съкруших дълбоко и зап­лаках. Казах на Бога: „Владико Господи Боже, Който дойде на света да спасиш грешниците! Покажи и над мен, грешния и недостойния, това, което сега възвести чрез пророка Си. Защото тук и сега Ти давам дума, Боже, Който познаваш сърцата, че ще изоставя цяло­то беззаконие и мерзостта, на която се отдавах. И с Твоя помощ вече няма да се върна към него, а с всич­ки сили ще служа на Теб, човеколюбивия наш Влади­ка“. С това обещание излязох от църквата, като ре­ших, с Божията благодат, да го потвърдя на дело.

2. Старецът каза: „Както почернелият калай може да бъде очистен, така и вярващите, дори да са стана­ли черни от грехове, отново се очистват чрез покая­ние. Затова може да уподобим вярата и на калай“.

 

 

7.     От свети Ефрем

Обърни внимание, брате, с колко много различ­ни начини разполага врагът, за да се бори с подвизаващите се. Преди грехът да е извършен, той го пред­ставя като нищожен. Особено похотта на плътската наслада, преди да е извършена, бива представяна от него като толкова маловажна, че изглежда на брата не по-страшна от това, да излее на земята чаша сту­дена вода. А след като вече бъде извършена, лукави­ят допълнително преувеличива греха във въображе­нието на падналия, надигайки срещу него буря от без­брой помисли, та, като потопи разума на брата, да го хвърли в бездната на отчаянието.

Така че, възлюбени, като знаеш предварително козните на врага, гледай да не бъдеш измамен и да не грешиш. А дори и да паднеш в някакво прегрешение, не оставай в него и не се отчайвай за спасението си. Стани и се обърни към твоя Господ и Бог - и Той ще бъде милостив към теб. Защото щедър и милостив е нашият Господ, дълготърпелив и многомилостив, и не отхвърля искрено каещите се, а в същия час и с радост ги приема.

Тъй че когато врагът ти каже: „Край, ти погина и не можеш да се спасиш!“, му кажи: „Моят Бог е ми­лосърден и дълготърпелив, няма да се отчайвам за спасението си. Защото Този, Който ни заповяда да прощаваме до седемдесет пъти по седем на ближния си, и Сам още повече ще прости греховете на всеки, който с цялата си душа се обърне към Него“. Тогава по Божията благодат борбата в теб ще се прекрати.

 

 

8. От авва Исаия

 

    Ако си се отрекъл от света и си предал себе си на Бога за покаяние, не позволявай на помисъла си да те измъчва заради предишни твои грехове, казвайки, че не са ти простени. И не пренебрегвай отново запо­ведите на Господа, защото тогава Той няма да прости и предишните ти грехове. Пази се, брате, от духа, кой­то донася на човека печал. Той разполага с много хитрости, за да те лиши от сила.

Защото скръбта по Бога (2 Кор. 7:10) е радост -радост да виждаш себе си пребиваващ в Божията воля. Този, който ти казва: „Къде ще избягаш? Няма пока­яние за теб“, казва това от ненавист, за да накара чо­века да наруши въздържанието. А скръбта по Бога не воюва с човека, а му казва: „Не бой се! Хайде, вър­ни се назад!“ - понеже знае, че човекът е немощен, и го насърчава.

Приемай помислите с разумно сърце - и те няма да са толкова тежки за теб. Те съкрушават с бремето си оня, който се бои от тях. Силата на тези, които искат да придобият добродетел, е в следното: паднеш ли, не бъди малодушен, а започни наново. А Божията благост е в това, че когато и да се обърне човек от греховете си, Бог го приема с радост и не му припом­ня за предишните му съгрешения. Нали в Писанието така и е казано за блудния син: той остави храната за свинете, тоест плътските си похоти, и със смирение се върна при баща си (вж. Лук. 15:11-32). Затова и баща му го прие и веднага нареди да му дадат одеж­дата на чистотата и залога за синовство, който се даря­ва от Светия Дух. Защото Владиката ни е милостив и иска само човек да се обърне, както и Самият Той каза: „Истина, истина ви казвам, че на небесата се радват и за един каещ се грешник“(ср. Лк. 15:7). Тъй че, братя, доколкото ни е дадена Неговата милост и богатството на щедростите Му, нека да се обърнем към Него с цялото си сърце - и Той ще ни приеме с човеколюбие и ще ни направи участници във вечния живот. Така че обърни се и си пази сърцето. И не изпадай в небрежност, не казвай: „Как аз, грешният човек, мога да спазя всички тези добродетели?“

Защото покаянието не изисква от теб дори това! Ето, човек се обръща към Бога, оставя греховете си - и в същия час покаянието го ражда отново и го кърми сякаш с майчино мляко от пречистата си гръд. Отглежда го като нежно любеща майка. И докато детето е в скута на майката, тя го пази от всякакво зло, а когато заплаче, веднага му подава гръд. А по­някога и ще плесне младенеца по лицето, колкото той може да понесе, за да го посплаши, та да приема мля­кото със страх и да не бъде с дръзко сърце. Но ако заплаче, тя веднага ще се смили над него, понеже го е носила (в утробата си). И го придумва, и го целува, и го милва, докато той сам не се улови за гръдта и.

Ако покажеш на младенец злато или сребро, или бисер, или някаква друга скъпоценност от тоя свят, той, разбира се, ще ги погледне. Но докато е в скута на майка си, ще го тегли само към гръдта и, а остана­лото ще му бъде безинтересно. А и баща му няма да го укорява, защо не работи или защо не отива на вой­на с враговете му. Защото знае, че е още малък и не може нищо - има крачета, но не може да застане прав на тях; има и ръчички, но няма сила да държи оръжие. Затова родителите му търпят и чакат детето да порасне.

И когато поизрасне малко, детето става момче. И ако поиска да се бори с някого и онзи го повали на земята, бащата не се сърди за това на сина си, поне­же знае, че той е още момче. Но, когато синът възмъжее, проличава цялата му ревност - ако воюва против враговете на баща си. Тогава и бащата му по­верява състоянието си като на свой син.

Но ако след всички трудове, които родителите са положили за него, синът е станал негодник, ако ги мрази и не почита благородството им, ако се сприя­тели с враговете им - тогава те ще го лишат от ми­лостта си, ще го изпъдят от къщи и няма да му дадат наследство.

Така че, братя, нека и ние да се постараем да оста­нем под покрова на покаянието, да пием мляко от светата му гръд - и то ще ни отгледа. Нека носим игото му, ако то ни наказва - и тогава по Божия воля ще се възродим свише и ще достигнем до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христово­то съвършенство (Еф. 4:13).

 

 

9. От авва Марко

 

Грях за смърт (I Йоан. 5:16-17) е този, който е останал неразкаян. Защото няма никой по-добър и по-милосърден от Бога, но дори Той не може да прости на онзи, който не се е покаял. Много съжаля­ваме за греховете си, но с радост допускаме причини­те за тях.

 

10. Из патерика

 

 

-      Видя ли още нещо?

-      Видях - отговори братът, - как гълъбът доле­тя и застана над главата ми. Протегнах ръка да го уловя, а той влетя в устата ми.

Като чу това, старецът благодари на Бога и рече на брата:

-      Виждаш, че Бог прие покаянието ти, но за­напред внимавай над себе си.

А онзи отвърна:

-      Авва, от днес нататък ще бъда с теб и няма да си тръгна чак до смъртта си.

И оттогава братът беше неотлъчно при стареца.

5.    Един брат попита стареца:

-      Авва, помисълът ми казва: ако монах, който отдавна е постриган, падне в изкушение, тоест в блуд­ство, той става трудно и с големи усилия, понеже е преминал от преуспяване в падение. А ако такъв, кой­то току-що е дошъл от света, падне в изкушение, той, като новоначален, не търпи голяма вреда.

Старецът му отговори и рече:

-      Монах, който е паднал в изкушение, е като сру­тила се къща. Ако строител поиска да я вдигне и стиг­не до такова решение, ще намери голяма част от ма­териала - изкопи за основи, камъни, греди - вече готова. И ще може да построи къщата бързо и без големи усилия, понеже всички материали ще му бъ­дат под ръка. А онзи, който още не е копал, не е полагал основи и не се е запасил с материали, а е започнал наслуки и на късмет, може и изобщо да не я довърши.

Ако помислим, същото е вярно по отношение на опитния в монашеските трудове монах, и на новона- чалния. На монаха, ако е паднал и се е обърнал, мно­го му помага навикът в заниманията, в които се е упражнявал - четене, псалмопение, ръкоделие и дру­гите монашески трудове, извършването на които не му тежи поради укрепналия от дългото време навик в този труд. Затова и може да възстанови много бър­зо срутилия се дом на душата си. А началният, който едва започва да се упражнява и да изучава всичко това, за което говорих, ако падне, ще стане много по-бавно - също като онзи, който едва е започнал да събира материал за строеж.

6. В един град имаше епископ. Той се разболя и нямаше никаква надежда да оздравее. А в града има­ше женски манастир. Игуменката, като узна, че епископът е тежко болен, взе със себе си две сестри и отиде да го навести. Когато тя беше у епископа и бе­седваше с него, една от ученичките и, която стоеше наблизо, докосна крака му, желаейки да узнае, дали е тежко болен. А той, като се възпламени от докосва­нето, помоли игуменката:

- Нямам никого, който да се грижи за мен. Не би ли могла да ми оставиш тази сестра, за да ми служи?

Игуменката не заподозря нищо лошо и остави сестрата да служи на епископа. Но докато монахиня­та беше болногледачка на епископа, дяволът му даде сили, той падна с монахинята и тя зачена. И когато това, че тя е заченала, стана очевидно за всички, клириците започнаха да я разпитват:

-      Кажи ни, кой ти направи това?

Но тя не казваше. Тогава епископът казва:

-      Оставете я. Аз извърших този грях.

И като стана от постелята, отиде в църквата и по­ложи омофора си на престола. След това излезе, взе една тояга и тръгна на път. Запъти се към един ма­настир, където никой не го познаваше. Но докато той още беше на пътя, Бог откри на аввата на обителта (а той беше прозорливец), че в манастира идва епископ. И като повика вратаря, аввата го предупреди:

-      Бъди по-внимателен, брате, един епископ идва насам. Посрещни го както се полага.

Вратарят мислеше, че епископът ще пристигне носен на носилка или с някакъв друг разкош. Когато го видя сам и идващ пеша, не се досети за нищо и дори не му отвори, докато не уведоми игумена. Но старецът, щом чу, веднага излезе да го посрещне.

-      Просим милост, господарю мой, епископе - поздрави той пристигналия.

Епископът се смая, че го разпознаха дори непоз­нати. Вече се канеше да тръгне към друг манастир, но аввата му рече:

-      Накъдето и да тръгнеш, ще дойда с теб и ще възвестявам за честта, полагаща се на сана ти.

И епископът, като се разкая от цялото си сърце, по-късно извърши велики подвизи на добродетел и почина в мир с Господа, като при кончината си яви множество Божии знамения и чудеса.

 

 

ГЛАВА 2

 

За това, че трябва да правим добро сега, а не да отлагаме за в бъдеще, както и за това, че след смъртта няма поправяне

Из патерика

 

Един брат попита авва Пимен:

•  Авва, имаше двама души - единият беше мо­нах, а другият - мирянин. Една вечер монахът мисле­ше да изостави на сутринта монашеството, а миряни­нът - да стане монах. Но през същата нощ и двамата умряха и не успяха да осъществят замисленото. За какви да ги считаме?

Старецът отговори:

 Монахът е умрял като монах, а мирянинът е умрял като мирянин. Защото в каквото ги е заварила смъртта, в това и са починали. 

 

Един старец каза, че до последния си дъх човек чува глас: „Обърни се днес“.

 

Един старец каза: „Тоя род търси не днешния ден, а утрешния“.

 

Казваха за един старец, че всеки път, когато помислите му казвали: „Защо днес, ще се покаеш утре“, той им отговарял:

- Не, ще се покая днес, а утре нека бъде Божията воля.

 

Един старец каза: „Неизвършеното зло не е зло; но и неизвършеното добро не е добро“.

 

2.     От свети Ефрем

 

Царството Небесно. Но ако неумолимата ръка на смъртта ни застигне преди това и душата ни излезе от тялото, а тялото бъде хвърлено в гроба, тогава вече нищо не може да ни помогне - рибата, която риба­рят е уловил, извадил е от водата и надеждно е поста­вил в торба, вече по никакъв начин не може да се спаси.

 

Брате мой, не си казвай: „Днес ще извърша грях, а утре ще се покая“. Защото не можеш да бъдеш уве­рен за утрешния ден. Грижата за утрешния ден е дял единствено на Бога.

 

 

2.     От авва Исаак

 

Който отстъпва пред греха с надеждата после да се покае, ходи пред Бога в лукавство. Смъртта вне­запно ще порази такъв човек и той няма да дочака деня, на който се е надявал. 

 

 

                         ГЛАВА 3

 

За това, как трябва да принасяме покаяние

  1.    От авва Марк

Като се отказваш от страдания и безчестие, не си мисли да покажеш покаяние в други добродетели, защото за тщеславието и безчувствеността е присъ­що дори добрите помисли да обръщат към грях. Ако, след като си паднал в някой грях, не скърбиш така, както провинението ти заслужава, скоро ще попаднеш в същите мрежи.

 

 

1.     От авва Исаак Сирин

 

Където си загубил благото, там и го търси. Злато ли дължиш на Бога? Той няма да приеме от теб бисе­ри! Ще го кажем по друг начин. Загубил си целомъд­рието? Бог няма да приеме от теб милосърдие, дока­то оставаш в блудство. Защото той иска от теб святост на тялото. Ако по действие на врага си нарушил някоя заповед, за какво са ти бдение, борба със съня или пост? Нищо от това няма да ти помогне в борба­та с някаква страст, защото всяка немощ на душата и тялото се лекува с подходящи и съответни средства.

2.  Двама родни братя напуснаха света. Единият от тях се засели на Елеонската планина. И веднъж сър­цето му беше обзето от толкова силно покаяние, че той слезе в Светия град. И там, като отиде при пре­фекта на града, му изповяда греховете си и го помоли:

-      Накажи ме според закона.

Префектът се удиви и след кратък размисъл рече:

-      Виж какво, човече, щом ти сам доброволно си призна, не се наемам да те съдя преди Бога. Възможно е Той да ти е простил това.

Тогава братът си тръгна от него, сложи си окови на нозете и на шията и се заключи в килията си. И ако се случеше някой да дойде и да го попита: „Авва, кой ти сложи тези тежки окови?“, той отговаряше: „Префектът“.

Ден преди кончината му се яви ангел и оковите в същия миг паднаха от него. На следващия ден килийникът му дойде и го попита, кой му е свалил оковите.

-      Този, Който ми опрости греховете - отвърна братът. - Той докосна с пръста Си веригите ми и те на мига паднаха от мен.

И щом каза това, братът почина.

3.  Друг брат живееше в уединение в обителта Монидион и винаги се молеше на Бога така:

-      Господи, понеже не се боя от Теб, прати ми мълния или някакво наказание - болест или бесно- ватост, та поне по този начин закоравялата ми душа да придобие страх!

-      Зная - продължаваше той с молбата си, - че много съм съгрешил пред Теб, Владико, и че падени­ята ми са неизброими. Затова и не дръзвам да прося да ми простиш. Но ако по Твоето милосърдие е възможно, прости ми. А ако е невъзможно, накажи ме тук, но не ме наказвай там. Ако ли пък и това е не­възможно, въздай ми част от наказанието тук, а там отслаби мъченията ми. Само започни да ме наказ­ваш тук, и то не според гнева Си, а според милосър­дието Си, о Владико!

Така принасяше покаяние цяла година и със сълзи усърдно се молеше горещо, смирявайки тялото и ду­шата си с пост, бдение и други подвизи. Веднъж, ко­гато седеше на земята и по обичая си се съкрушаваше, горчиво ридаейки от силна скръб, го налегна сън и задряма. И ето, Христос застана пред него и ласка­во му рече:

-      Какво ти е, човече? Защо плачеш?

А той, като узна Кой е пред него, отговори със страх:

-      Защото паднах, Господи.

-      Тогава стани! - му казва Явилият се.

-      Не мога, Владико - отговаря братът, - ако Ти не ми подадеш ръка.

И Господ му протегна ръка и го вдигна. Братът стана и се разрида. Тогава Този, Който се яви, му каз­ва със същия тих и мек глас:

-      Защо плачеш, човече? От какво си опечален?

-      Господи - отговаря братът, - как да не плача и да не скърбя, щом след като получих от Теб толко­ва добрини, толкова много Те разгневих?

Но Той протегна ръката Си, сложи я на главата на брата и му казва:

-      Не плачи повече. Щом ти така скърбиш заради Мен, на Мен не Ми се налага да скърбя за теб. Защо­то ако съм дал Кръвта Си, как бих могъл да не ти дам прошка, и не само на теб, но и на всеки, който искрено се кае?

Братът дойде на себе си след видението и почув­ства, че сърцето му е изпълнено е радост. Така той разбра, че Бог му е сторил милост. И оттогава живе­еше в дълбоко смирение, въздавайки Му благодар­ност.

4.  Рече старецът: „Ако паднеш в грях и се отвър­неш от него, като пристъпиш към плач и покаяние, гледай да не преставаш да плачеш и да стенеш към Господа чак до смъртта си. Иначе пак ще се озовеш в същата яма. Защото за душата скръбта по Бога е юзда - възпира я от падане“.

5.  Авва Даниил казваше за авва Арсений, че само веднъж годишно сменял водата, в която накисвал клонките, а когато намалявала, само доливал в нея. А плетял кошници и работел до шестия час, при кое­то от застоялата вода се носело зловоние. Случило се старците да го попитат защо не сменя водата на клон­ките. И старецът отговорил:

-      Вместо благовонията и мазилата, на които се наслаждавах в света, заслужих да търпя сега това зло­воние.

Нека и ние да побързаме да изцелим така противното с противно. И да се подвизаваме да заличим удоволствията, на които сме се наслаждавали, с рав­ни на тях теготи.

6.  Авва Теодор фермейски каза: „Човек, който твърдо стои в покаянието, не е вързан със заповед. Защото който се кае искрено, дори ако иска да напра­ви нещо свръх заповедта, нищо не му пречи“.

А наричаше заповед  не някоя отделна заповед, а всички заповеди, които Светият Дух е дал на Църквата, заедно с тези, които всеки получава отделно от духовника си.

7.  Двама братя по бесовско изкушение отидоха и си взеха жени. След това си казаха един на друг:

- Какво спечелихме, като изоставихме ангелския чин и се озовахме в тази сквернота? А освен това, заради нея сега ни предстои да отидем във вечен огън и на безкрайни мъчения... Нека се върнем пак в пусти­нята и да се покаем.

Те се върнаха и като изповядаха всичко, което бяха направили, помолиха отците да им наложат епитимия. Старците наредиха да ги затворят за една годи­на и да дават и на двамата само хляб и вода.

А братята си приличаха един на друг даже по вън­шност. И ето, когато срокът на покаянието изтече, те излязоха и отците ги видяха. Единият беше блед, с мрачен и печален вид, а вторият беше радостен и си­яеше. И отците се удивиха, как така те двамата,

хранейки се с една и съща храна и бидейки едновремен­но в затвора, се различаваха толкова силно помежду си. Тогава попитаха онзи, който беше печален:

-      Към какви помисли се обръщаше, докато беше в килията си?

-      Постоянно мислех - отговори той, - за злото, което направих, и за наказанието, което ме чака. И от страх костите ми прилепнаха о плътта ми (Пс. 101:6).

Попитаха и другия за какво беше мислил в кили­ята си. И той отговори:

-      Благодарях на Бога, че не ме остави да умра в греха, а ме извади от мирската сквернота и от ада и ме доведе до този ангелски живот. И, като си спом­нях за Бога, се радвах.

Тогава старците казаха, че покаянието на двама­та е равно пред Бога.

 

 

ГЛАВА 4

 

За това, че немощните трябва постепенно да възхождат към дела на покаяние

 

                                                                               Из патерика

Един брат падна в изкушение, тоест в грях, и от скръб изостави монашеското правило. Той желаеше да постави начало, но скръбта му пречеше. „Нима ще успея - си казваше той, - отново да достигна до оно­ва, което бях по-рано?“ И от малодушие не можеше да започне монашеското занимание. Отиде при един старец и му разказа какво се беше случило. А старе­цът, след като го изслуша, му разказа следното.

Един човек имал нива и поради нехайството му тя изсъхнала и обрасла с тръни и бурени. Но след това той решил да я обработи и казва на сина си:

-     Иди разчисти нивата.

И синът отишъл да я разчисти. Но щом видял множеството тръни, паднал духом и си рекъл:

-     Кога ще успея да оплевя и да разчистя всичко

това?

Легнал на земята и заспал. А когато се събудил и погледнал тръните, пак го домързяло и останал да лежи на земята. Така ту заспивайки, ту обръщайки се от едната си страна на другата, като врата на куки­те си, по словото на Писанието (Притч. 26:14-16), пропилял в леност немалко дни.

Но ето че баща му дошъл да види какво е свър­шил. Видял, че синът не е направил нищо и му рекъл:

-     Защо досега не си свършил нищо?

А онзи му отговаря:

-     Татко, щом се заловя за работа и видя мно­жеството бурени и тръни, изпадам в униние и от огор­чение лягам и заспивам. Затова и не свърших нищо.

Тогава бащата му казва:

-     Дете мое, очиствай всеки ден по парче земя, голямо колкото постелката ти. Така и работата ще върви напред, и ти няма да униваш.

Синът го послушал и започнал да прави така. Нивата скоро била очистена.

-     Така и ти, брате - завършил старецът, - се труди по малко и не бъди малодушен. А Бог по бла­годатта Си отново ще те върне в предишното устроение.

Братът послушал и се въоръжил е търпение. За­почнал да прави така, както го научил старецът - и по Божията благодат намерил покой.

 

ГЛАВА 5

 

За това, че е нужно винаги да помним смъртта и бъдещия съд, понеже онези, които не се замислят и не мислят често за това, лесно стават плячка на страстите

 

1. Из житието на св. Антоний

Свети Антоний каза на учениците си: „За да не падаме духом и за да не изоставяме подвига, е добре винаги да държим в ума изречението на апостола: Всеки ден умирам (1 Кор. 15:31). Ако всеки ден живе­ем, сякаш умираме, няма да грешим“.

Казаното означава следното: всеки ден, като се събуждаме от сън, даже да не считаме това за събуж­дане. Защото за живота ни от часа на раждането е присъща неопределеност и Промисълът отмерва все­ки ден от живота ни.

Ако се отнасяме така към това, няма нито да гре­шим, нито да изпитваме пожелание към каквото и да било, нито да се гневим, нито да събираме съкрови­ща на земята - всеки ден, очаквайки смъртта, ще пазим нестяжание и ще прощаваме всичко на всич­ки. И няма да ни се прииска да си доставим наслада с похот към жена или с някакво друго скверно удовол­ствие; ще се отвърнем от него като от временно, със страх предвкусвайки съдния ден. Защото силният страх и очакването на предстоящите мъчения лиша­ват насладата от безметежност, и ако душата е стъ­пила погрешно, я поправят.

 

 

2. Из житието на свети Йоан Милостиви

 

А какво стори великият Йоан, патриарх на Алек­сандрийската Църква, за да запечата спомена за смъртта по-дълбоко в ума си и винаги, каквото и да прави, да мисли за смъртта и да я има пред очите си? Заповяда да му изкопаят гроб, но да не го довършват. И след това тези, на които беше възложено това дело, когато имаше някакъв тържествен празник, застава­ха пред всички и с висок глас казваха: „Владико, гро­бът ти още не е довършен. Нареди да го довършат. Защото е неизвестен часът, в който смъртта ще дой­де внезапно като крадец“.

 

3.     Из патерика

Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.

1. В околностите на Йордан имаше един пустин­ник, който се подвизаваше дълги години. Бог го зак­риляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, кои­то се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робу­ващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не поз­воляваше на сатаната да го изкушава.

И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:

-      С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?

А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:

-      Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.

-      Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?

И с тези думи изчезна.

А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:

-      Толкова много години се измъчвам тук, в пусти­нята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.

Както му се стори разумно, така и постъпи - из­лезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше ус­пял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Анге­лът го пресрещна и му рече:

-      Къде отиваш, авва?

-      В града - отговори той.

Тогава ангелът му казва:

-      Върни се в килията си и занапред нямай рабо­та със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.

И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.

2.  Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.

3.  Старецът каза следното:

„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:

-      Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?

И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от де­лото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръг­не на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:

-      Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?

И слушай какво ще отговори съвестта ти, и по­бързай да направиш каквото ти казва.

И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, дока­то сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непремен­но ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сър­цето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.

5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той пла­че, и му казват:

-      Отче, и ти ли се боиш?

А той отговори:

-      Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.

И с тези думи почина.

 

 

 

1. От свети Ефрем

 

Брате, винаги очаквай смъртта си. Готви се за този път, понеже страшната заповед ще дойде в час, в кой­то не очакваш, и горко на онзи, който бъде заварен неготов. Ако си млад, врагът често ще ти внушава:

•  Още си млад, опитай достъпните за теб удо­волствия, а на старини ще се покаеш. Нали виждаш колко много хора вкусват от земните наслади, а после се покайват и се добират и до небесните блага! И защо в толкова млада възраст да изтощаваш тялото си? За да се разболееш от някоя болест ли?

Но ти отблъсквай врага със следните думи:

- О, гонителю и ненавистнико на човеците! Не смей да ме съветваш подобни неща! Ако смъртта ме застигне на младини, как ще се оправдая пред Христо­вия олтар? Та нали виждам колко много младежи умират, а старци достигат до дълголетие, понеже на човеците не им е дадено да знаят кога ще умрат.

И ако ме вземат преждевременно, нима ще мога да кажа на Съдията: „Още съм млад. Пусни ме да се покая“? А освен това, виждам как Господ прославя тези, които са Му служили от младини до старини. Защото Той каза на пророк Иеремия: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, кога­то ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя (Иер. 2:2). А как един друг пророк, бидейки и сам млад, изобличи едного, който от младини до старини беше вървял подир измамни помисли? Остарелий в зли дни! сега се показаха тво­ите грехове, които си правил по-преди (Дан. 13:52). Затова и Светият Дух посещава тези, които от мла­дини са поели игото върху си. Тъй че ме остави, из­вършителю на беззаконие и съветнико на коварство. Господ Бог със силата и благодатта Си да осуети козните ти и да ме избави от нападенията ти.

Затова, възлюбени, винаги дръж в мислите си твоя ден. Когато - о горко! - ще лежиш на рогозката си при последния си дъх, какъв страх и трепет ще обземат душата, особено ако съвестта я изобличава за нещо! И ако през живота си е вършила нещо добро - претърпя­ла е скръб или хула за Господа и е вършила угодното в очите Му, тя се възнася с голяма радост на небесата и свети ангели я водят. Защото както работникът, умо­рил се да работи цял ден, чака дванадесетия час, та след тежкия труд да получи заплата и да отдъхне, така и ду­шите на праведниците очакват този ден.

А душите на грешниците в оня час биват обзема­ни от страх и трепет. Осъденият на смърт, когото стра­жата е хванала и го води към съда, се бори и се мъчи да се изскубне - и постоянно си представя мъчения­та, на които ще го подложат. Така в оня час и душите на неправедните виждат пред себе си в дълбок тре­пет безконечните мъки на вечния огън и другите на­казания, които нямат нито край, нито предел. И дори грешникът да каже на онези, които го карат да върви по-бързо: „Позволете ми малко да се покая“, никой няма да го чуе или по-скоро ще кажат:

- Когато имаше време, не се каеше, а сега ли обещаваш да принесеш покаяние? Когато арената беше отворена за всички, ти не тичаше, а сега, когато всички врати са затворени и времето за състезания приключи, искаш да тичаш? Нима не си чувал слова­та на Господа: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мат. 25:13)?

Тъй че, любезни брате, като знаеш това и всичко останало, подвизавай се, докато имаш време. И пази светилника на душата си горящ във вършенето на добродетели, та когато дойде Младоженецът, да те завари готов, и да влезеш след Него в небесния бра­чен чертог заедно  другите девствени души - на тези, които са изживели живота си достойно за Него.

 

От авва Исаия

 

Има три неща, които човек е трудно да придобие, но те пазят всички останали добродетели: скръб, плач за собствените си грехове и постоянно да имаш пред очите си собствената си смърт. Който всеки ден раз­мишлява и си казва: „Днес трябва да се разделя с тоя свят“, никога няма да съгреши пред Бога. А който мисли, че ще живее дълго, ще потъне в множество грехове. Който се готви да даде отговор за всичките си дела пред Бога, Бог се грижи за него, за да очисти це­лия му път от грях. А който нехае и казва: „Все по някакъв начин ще се добера дотам!“, се преселва с лу­кавите (ср. Пс.5:5 - според превода на седемдесетте).

Всеки ден, преди да извършиш каквото и да било, си спомни къде си и къде трябва да отидеш, когато напуснеш тялото, и дори и за ден не проявявай неб­режност към душата си. Гледай винаги да помниш и да държиш пред очите си смъртта, вечните мъчения и онези, които скърбят и страдат в тях. И считай себе си по-скоро за един от тях, отколкото за един от живите.

Горко ни! Готвим се да напуснем земята, на коя­то пребиваваме временно, и се грижим за земни и тленни неща за много години напред. Но в неизбеж­ния час на заминаването оттук нищо няма да бъде в наша власт...

Горко ни! Ще трябва да дадем отговор на страш­ния Съдия за всичко извършено през земния ни жи­вот - за всяка празна дума, за лукавите и нечисти помисли на душата, но - сякаш неподвластни на ни­кого, - в продължение на целия си живот нехаем за душата си. За това там ни чакат неугасимият огън на геената, и външната тъмнина, и незаспиващият чер­вей, и плачът, и скърцането със зъби, и вечният срам пред цялото небесно и земно творение. Горко ни! Не можем да изтърпим ужилванията и ухапванията от бълхи, дървеници, въшки, комари, мишки и пчели, а не си спомняме за мислената змия, която постоянно ни хапе, смуче от нас кръв, жили ни с отровните жила на смъртта, и даже не мислим да бягаме от нея! А как ще можем да понесем страшните и безкрайни мъчения?

 

1. Из патерика

 

Авва Евагрий каза: „Винаги помни вечния съд и не забравяй за часа на смъртта си - и душата ти няма да се заблуди“.

1. Старецът каза: „Като седиш в килията, съсре­доточи ума си и като си спомниш за деня на смъртта си, погледни умирането на тялото, помисли за скръб­та от разлъката с душата, отхвърли суетата на тоя свят, спомни си за адските мъчения, помисли, какво им е сега там на душите, в какво страшно мълчание или с какви ужасни стенания, с какъв страх и трепет вечно очакват непрестанните терзания, непоносими­те мъки, които са им приготвени.

Представи си и деня, в който ще възкръснеш и ще застанеш пред Христовия олтар, и най-вече - страшното и скръбно съдилище, където грешниците ще бъдат обзети от вечен срам пред Бога, представи си Неговите ангели и всички човеци, живели от нача­лото до свършека на вековете. След срама за тях ще последват тежки и непрестанни мъчения: неугасим огън на геената, неутолим червей, скърцане със зъби, външна тъмнина, тартар и други безкрайни мъки, които са им отредени.

А праведните ще блеснат по-ярко от сиянието на слънцето и ще царуват вечно с Христа, и ще се из­пълват е неизказаната Му слава, като пеят заедно е небесните чинове победна песен. И във вечното наслаждаване на блажения живот и на небесните бла­га те никога няма да усетят недостиг или лишение. Защото оттам, както е казано, ще се отдалечат вся­ка скръб и въздишка (Ис. 35:10 - според превода на седемдесетте). И ще пребъдват във вечна радост и в непрестанно ликуване, притежавайки без страх не­постижими и вечни блага.

Постоянно мисли и за едното, и за другото - през цялото време го дръж в ума си. И се старай, доколко­то е възможно, да избягваш едното - злото, предназ­начено за грешниците, и да търсиш другото - благо­то, приготвено за праведните. Така ще избегнеш и лукавите помисли, ако занимават ума ти“.

1. Авва Илия каза: „За мен винаги са страшни три неща: часът, в който душата ми ще се раздели с тяло­то; часът, в който ще се явя пред Бога; и часът, в кой­то ще бъде произнесена присъдата ми“.

3. Старецът рече: „Ако би било възможно души­те на хората и след възкресението при второто Христо­во пришествие отново да излязат от телата, всички хора биха умрели от страх, скръб и изумление. А и възмож­но ли е да понесеш това да видиш как небесата се раз­тварят и Бог се явява в негодуванието и гнева Си, и с Него се спускат безчислени войнства небесни сили, а цялото човечество се събира на едно място? Нека да живеем, като винаги имаме това в мислите си. Защо­то именно пред този Съдия и ще застанем и ще дадем отговор за това, как сме живели“.

1. Един ревностен брат дойде отдалеч на Синайската планина и остана да живее там в малка ки­лия. И първия ден след пристигането си намери мал­ка дъсчица, на която беше написано от брат, живял някога там: „Аз съм Мойсей, живея при Теодор и пре­минавам времето на изпитание“. И ето, той я прибра и всеки ден, като я поставяше пред очите си, питаше написалия я, сякаш той беше до него:

- В кой свят или място си? И къде е ръката, на­писала това?

Като правеше така всеки ден и си спомняше за смъртта, той пребиваваше в плач. А ръкоделието му беше да преписва книги. И макар да беше получил от братята хартия и поръчки за преписи, така и умря, без да препише нищо за никого. А на хартията на все­ки от тях беше написал само: „Простете ми, господа­ри и братя мои! Но бях малко зает с един човек и поради това не успях да напиша нищо за вас“.

1. Един старец се отби при един от отците, които живееха в Раита, и му казва:

• Авва, когато пращам на послушание брата, който е при мен, се вълнувам, особено ако се мръква.
• А пък аз - отвърна той, - когато пращам пос­лушника си за нещо нужно, сядам пред вратата и гле­дам. И когато помисълът ми каже: „Кога ще се вър­не братът?“, отговарям на помисъла: „Ами ако ня­кой брат, тоест ангел, го изпревари и дойде и ме от­веде при Господа, какво ще стане?“ И така всеки ден седя пред вратата, мисля за греховете си и плача, като си казвам: „Кой ли брат ще дойде пръв - този, който е долу, или онзи, който е горе?“.

И старецът се съкруши, тръгна си и след това постъпваше по примера на отеца.

1. Един старец живееше в Раита и ето какво му беше заниманието. Постоянно живееше в килията си, навел глава в размисъл, а от време на време покла­щаше глава и въздишайки, казваше:

• Какво ще стане?

След това млъкваше за кратко и пак повтаряше по същия начин същите думи. Заедно с това плетеше въжета и така прекара всичките си дни, като скърбе­ше за смъртта си.

 

 

ГЛАВА 6

 

За това, че приготвената за светиите небесна радост и слава е неизказана. Затова и трябва да се стремим към нея с цялото си същество, понеже нищо от съществуващото или създаденото от нас не струва колкото нея

1.    Из житието на света Синклитикия

Блажената Синклитикия каза следното:

„На земята сме сякаш за втори път в майчина утро­ба. В лоното на майка си не разполагахме нито с живо­та, нито с твърдата храна, на която се наслаждаваме сега, и не можехме да действаме, както тук. Дори бях­ме отделени от слънчевата светлина и от всяка друга светлина и нямахме достъп до много други тукашни радости. Така и в тоя свят сме лишени от великите и удивителни неща, които ще бъдат в Царството Небесно.

В достатъчна степен опитахме това, което е тук - нека пожелаем онова, което е там! Вкусихме от земната храна - нека зажадуваме за небесната!

Наслаждавахме се на земната светлина - нека се уст­ремим към Слънцето на Правдата, да се устремим, за да видим горния Йерусалим, нашето отечество и нашата майка! Нека изживеем останалата част от живота си в очакване на небесното, та да вкусим и вечните блага!

Защото, както младенците в утробата, като жи­веят и се хранят са в несъвършенство, придобиват фор­ма и с това преминават към пълноценен живот, така и праведниците, като израснат за времето на преби­ваване в този свят, преминават в горния живот, въз­хождайки, според написаното, от сила в сила. А греш­ниците, подобно на зародиши, умрели още в утроба­та, биват предавани от тъмнина в тъмнина. Защото и на земята, в гонитба на земното, те прекарват живо­та си в тъмнина, и след смъртта биват хвърлени в най-мрачни и страшни места.

Така че през живота се раждаме три пъти. Пър­вия път излизаме от майчината утроба и от земя в земя. А другите два пъти ни пренасят от земята на небето: първо - чрез благодатта, при божественото кръщение (справедливо го наричаме „ново раждане“), а след това - чрез нашето покаяние и добри трудове, с което и сме се захванали“.

 

1.     Из патерика

 

Старецът рече: „Не се удивлявай, ако след като си станал човек, успееш да станеш ангел. Защото награ­дата тук е слава, равна на тази на ангелите, и именно

нея обещава съдията на участващите в състезанието“.

2.  Авва Иперехий каза: „Мисли винаги за Небесно­то Царство и скоро ще го придобиеш“.

3.  Братята помолиха един старец да си почине от големите си подвизи, но той им отвърна:

- Казвам ви, чеда, че даже Авраам, като е видял още по-големи награди, навярно е съжалил, че не се е подвизавал повече.

 

 

 

1. От свети Ефрем

 

Братя! Славата, приготвена за светиите, е велика и непостижима. А славата на тукашния живот ще увех­не като цвете и като зелен злак скоро ще опада (ср. Пс. 36:2 - според превода на седемдесетте). Мнозина уп­равници и царе са владели големи страни и градове, но само щом времето им отмине - и сякаш не са съ­ществували. А колко царе е имало, които са управля­вали много народи; издигали са си статуи и паметни­ци и са считали, че това ще съхрани името им след смъртта! Но дойдоха други, разрушиха статуите и съ­бориха изваянията, а на някои заличиха лицата и на тяхно място издялаха собствените си черти. Впрочем, и техните трудове бяха заличени от потомците.

А имаше и такива, които си издигаха великолепни гробници, мислейки, че е това ще запечатат името си във вековете, и изписваха на тях инициалите си. Но дойде друго поколение и гробниците се озоваха в негова власт. И за да ги разчистят както трябва, изхвърлиха костите на предишните стопани като дребен чакъл. И каква им беше ползата от разкошната гробница или пирамида?

Всяко суетно дело приключва с нищо. Но с просла­вените в Бога не е така, понеже Той им е приготвил вечен живот и нетленна слава. Светлината на слънце­то, луната и звездите - откакто са създадени и до ден днешен - не е помръкнала и не е потъмняла от време­то. Тази светлина сияе все така ярко и неизтощимо и във вечността, по словото на Твореца, е което Той в началото определи светилата да властват над деня и нощта. И точно по същия начин Той определи и за любещите Го Небесно Царство и нетленна радост.

И щом не променя словата Си относно видимото, е ясно, че не ги променя и по отношение на невидимото. И светът ще премине, когато бъде утодно на Твореца, а славата на светиите няма предел. Така че нека се поста­раем „да сторим плодове, достойни за покаяние“, за да не се лишим от тази радост и да не попаднем във вечна­та тъмнина - там, където скръбта е непоносима. А ако искаш, влез, например, в спалнята си, затвори вратите и капаците на прозорците, прекрати достъпа на всеки едва блещукащ малък лъч. А после остани вътре - и ще узнаеш каква скръб носи мракът...

Щом дори там, без болка и мъчения, страдаш така, при все че си свободен да излезеш веднага, пред­стави си какви мъки те чакат във външната тъмни­на, където ще има плач и скърцане със зъби, и в неугасимия огън, който вечно наказва онези, които вед­нъж са били хвърлени в него? Нека помислим и за това, какъв срам ще ни обземе още преди мъченията. Тогава пред очите ни светиите ще се обличат във ве­ликолепно, неописуемо одеяние, изтъкано от добри­те им дела. А себе си ще видим не просто голи и ли­шени от тази блестяща слава, но и тъмни, почернели и излъчващи зловоние - каквито сами сме се напра­вили в този свят чрез дела на тъмнина, разкош и раз­врат. Нека плачем пред нашия Господ Бог, та да на­мерим милост у Него!

Не за пари се състезаваме; ако загубиш пари, мо­жеш да спечелиш други. Но залогът тук е душата ни, а ако погубим душата, вече няма да успеем да си я върнем обратно, по думите на Писанието: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или ка­къв откуп ще даде човек за душата си? (Мат. 16:26).

Нека поразсъждаваме върху това, че в света войници­те получават от царя малка заплата - и се сражават за него не на живот, а на смърт. А ние получихме такива обещания - значи, в още по-голяма степен не бива да отстъпваме от подвига на праведността - така и ще се избавим от бъдещия съд, и ще получим неизречени бла­га. Нека си спомним и следното: не можем да понесем слънчев пек или силна жега - а как ще понесем жегата на вечния огън, който винаги гори и не изгаря?

Ако искаш, любезни брате, опитай със земен огън и ще узнаеш колко непоносимо ще бъде онова мъче­ние. Запали светилник, доближи върха на пръста си до огъня и ако можеш да изтърпиш горещината, ве­роятно и там ще я понесеш. А ако не можеш да поне­сеш болката дори от това пламъче, какво ще правим, когато цялото ни тяло заедно с душата бъде хвърле­но в оня страшен и неугасим огън?

 

1.    От авва Исаия

 

Размишлявай за честта, която са придобили све­тиите и ревността им стъпка по стъпка ще те увлича все повече и повече. Спомняй си и за позора, останал като дял на грешниците - и тази мисъл ще те опази от лукавство.

 

 

1. От свети Максим

 

Бог и Словото на Бога и Отца стана Син човечески и Човек, за да направи човеците богове и сино­ве Божии. И вярваме, че ще станем такива там, къде­то сега Сам Христос, по-горе от всички небеса, като Глава на цялото Тяло стана Ходатай за нас пред Отца. Защото в сонма на спасените богове Бог ще стои посред тях (вж. Пс. 81:1), давайки на всеки неговата мяра небесно блаженство, и между Него и достойни­те няма да има междина в пространството. И едни казват, че Царството Небесно ще бъде начинът на живот на небесата на достойните; други - че то ще бъде ангелоподобното състояние на спасилите се; а трети - че това ще бъде лицезрение на самата красо­та на Божеството и ще го придобият тези, които но­сят в себе си образа на небесното. А според мен и трите мнения са в съответствие с истината. Защото на всеки ще бъде дадена благодат в съответствие с това как и доколко е бил праведен.

 

 

ГЛАВА 7

За това, че при смъртта душите на добродетелните хора се разделят с тялото често утешени от някакво божествено осеняване

 

1.    От Григорий Двоеслов

 

В околностите на Нурсия (градче в централна Италия) имаше един презвитер. Той пасеше повере­ната му Църква с преголям страх Божий. От часа на ръкополагането си продължаваше да обича съпруга­та си като сестра, но се пазеше от нея като от враг - никога и по никакъв повод не си позволяваше дори да я докосне и напълно беше прекратил съпружеско­то общение с нея. Защото светите мъже, освен всич­ки други добродетели, притежават и следното ка­чество: не само се отдалечават от всичко неподобаващо, но често отхвърлят и онова, което е позволено. Така и този мъж, за да не би жената да се окаже по­вод за някакво падение, не и позволяваше да му слу­жи, дори и да се налагаше.

Така той изживя целия си живот и достигна до дълбока старост. А четирийсет години след хиротонията си изпадна в силна треска и беше на умиране. Щом забеляза, че всичките му членове вече са без­жизнени и той е близо до смъртта, съпругата му се наведе към лицето му, за да чуе дали още е жив и дали диша. Презвитерът почувства това. И макар че самият едва да дишаше, но, видимо вдъхновен от си­лата на Духа, събра сили и рече:

-     Отдръпни се от мен, жено. Огънят още не е угаснал, прибери сламата.

Тя се отдръпна назад, а той, внезапно усетил при­лив на сили, започна радостно да вика:

-     Добре дошли, господари мои, добре дошли! За какво удостоихте недостойния си раб с посещението си? Вече идвам! Благодаря ви, благодаря! - и през цялото време повтаряше тези думи.

Познатите, които бяха там, като чуха това, попи­таха:

-     Какво става с теб?

-     Нима не виждате - им казва той във възторг, - нима не виждате, че светите апостоли дойдоха тук? Вижте, та това са блажените Петър и Павел, първо- върховните апостоли!

И като се обърна отново към другата страна, каза:

-     Това е всичко, идвам! - и с тези думи издъхна.

Така той видя очи в очи апостолите и сам засви­детелства, че тръгва с тях. Оттук се вижда какво се случва с праведниците по Божието човеколюбие - умирайки, те съзерцават във видение някой светия, та на прага на сигурната смърт да не се боят от мъки.

А когато тези, на които те са станали съпричастни, се явят на вътрешния им помисъл, те се избавят от оковите на плътта без страх и болка.

2.    Същото, както узнах, се случило и с Проб, епископ на Реата (древен град в Италия). В края на живота му го поразила тежка болест. Бащата на Проб, Максим, изпратил хора по цялата област, за да по­търсят лекари - и ги молел да помогнат на болния, доколкото е възможно. Събрали се много лекари, но когато проверили пулса на болния и го прегледали, само признали, че смъртта ще настъпи скоро. А вре­мето напредвало и настъпил часът за закуска. За бол­ния епископ удобството на гостите било по-важно от собственото му благополучие. Той поканил лекарите заедно с баща си, уважаван старец, да се качат в горната зала на епископския дом и да похапнат малко. Всички отишли на горния етаж да закусят, а при епископа оставили едно благочестиво момче (този човек е жив и до днес).

Докато било край одъра на епископа, момчето изведнъж видяло, че при него влизат мъже в белоснежни одежди и сиянието на лицата им затъмнявало дори блясъка на дрехите им. Смаяно от сияние­то и блясъка, момчето извикало:

-      Кои са тези?

От вика на момчето епископ Проб се събудил. Видял влизащите мъже, познал ги и го обзела радост.

-      Не бой се, не бой се - започнал да успокоява той момчето. - Светите мъченици Ювеналий и Елевтерий са дошли при мен.

Но момчето, нямайки сили да понесе сиянието на лицата им, побягнало и разказало на бащата на епископа и на лекарите какво видяло. Всички ведна­га се завтекли надолу и видели, че епископът вече е починал. Очевидно, тези, чийто вид така поразил момчето, го били взели със себе си.

3.    Има и друго, което трябва да бъде споменато. Често, когато избрани души излизат от тялото, на небесата се чува похвала за тях - та душите, като я слушат, да се радват и разлъката с тялото да не им тежи.

А за това, което искам да разкажа сега, вече спо­менах в беседите върху Евангелието. В галерията при входа на църквата „Свети Климент“ обикновено ле­жеше един човек на име Сервул. Мисля, че и ти го познаваш. Та този човек може и да се нуждаеше от средства за живот, но беше приказно богат на добродетели. Дългогодишно заболяване беше обездвижило тялото му. И доколкото го помня, той остана па­рализиран до края на живота си и не можеше нито да се изправи, нито да седне, нито дори да си помръдне ръката или крака.

Имаше майка и брат, които се грижеха за него. А онова, което получаваше като милостиня, чрез ръце­те на майка си и на брат си отново раздаваше за ми­лостиня. Беше напълно неграмотен, но си купуваше книгите на Свещеното Писание. И като приемаше за нощуване някой благочестив човек, настоятелно го молеше да почете в негово присъствие. Така с полза за себе си изучи, доколкото успя, Свещеното Писа­ние, макар изобщо да не умееше да чете. А болката винаги понасяше с благодарност и прекарваше дните и нощите в славословене на Бога.

И когато накрая дойде времето да получи награ­да за търпението си, най-напред болката в тялото му се прекрати. А щом почувствал приближаването на смъртта, помолил хората, които стояли край него, да пеят заедно с него псалмопение към Бога, докато ду­шата му чака излизането си от тялото. Така, вече уми­райки, той им пригласял - и внезапно спрял пеещи­те е уплашен вик:

- Стойте! Нима не чувате, как отвръщат небесни­те хорове?

И докато слушал внимателно хоровете, които сърцето му чувало, светата му душа се разделила с оковите на тялото.

След излизането на душата му цялото място се изпълнило с такова благоухание, че всички присъст­ващи го усещали. От това явно личало, че небесните ликове са приели тази душа. И наистина, един от на­шите монаси лично беше там. Той е жив и до днес. Той с плач свидетелстваше, че ароматът на благоуха­нието останал във въздуха, докато тялото на покой­ника не било предадено на земята.

4.    Имаше и една жена на име Редемпта. Тя прие свещен монашески образ, а живееше в град Рим. Имаше две ученички, едната от които се казваше Ромила. Трите жени живееха в един дом и богатееха с благонравие, а временния живот прекарваха в бед­ност. Ромила превъзхождаше съученичката си по го­леми дарове на добродетели. Отличаваше се с удиви­телно търпение, дълбоко послушание, строго пазене на устата си, любов към мълчанието и усърдие в мо­литвата.

Но на хората може да им изглежда, че някой чо­век е съвършен, а в очите на Твореца все още нещо да не му достига. Така и недобре шлифованите печа­ти понякога изглеждат на непосветените хора завър­шени и те ги хвалят. Но гравьорът, макар да чува похвалите, не спира дотук; шлифова ги ту с камък, ту с кожа и довежда образа до съвършенство. Творецът на всичко приготви нещо подобно и за Ромила - тя се разболя от телесна болест, която лекарите нари­чат паралич, и прекара много години неподвижна на легло. Но и бичът на недъга не я хвърли в малоду­шие, напротив, от това духовната и сила само укреп­на. Тя стана толкова силна в молитвата, колкото без­помощна беше тялом, и молитвата и беше непрестан­на. Една нощ повикала при себе си наставничката си - вече споменатата Редемпта, и съученичката си. Когато настъпила полунощ, те стоели до леглото и изведнъж от небесата се спуснала ярка светлина, ко­ято изпълнила цялата килия. Сиянието било толко­ва силно, че сърцата на стоящите се изпълнили със страх, а членовете им се вцепенили, както те самите разказваха по-късно. И докато стоели така зашеме­тени, се чул голям шум, сякаш влизало голямо мно­жество народ, и вратата на килията започнала да скърца, без да може да побере всички влизащи. Но поради големия си страх и ярката светлина не могли да видят никого - и на двете жени им тъмнеело пред очите, а сиянието на светлината ги ослепявало. Впро­чем, едновременно със светлината можело да се по­чувства и аромат от дивно благоухание. И докато свет­лината всявала страх в душите им, благоуханието ги пленявало и привличало.

Жените не могли да изтърпят ярката светлина и Редемпта, която била до Ромила, цялата треперела. Ромила забелязала това и започнала да я утешава с ласкав глас:

- Не бой се, майко, още не умирам.

Докато говорела това, светлината постепенно угаснала, а благоуханието останало. И на втория, и даже на третия ден след това, когато и благоуханието отлетяло, все пак останал лек аромат. А на четвър­тото денонощие, през нощта, Ромила повикала наставничката си и я помолила да я причастят с Тя­лото Господне.

Щом се причастила, пред килията се появили два лика от пеещи. Пеели псалми. Както твърдяха настав­ничката на Ромила и другата ученичка, можело да се различат два вида гласове - пеели мъже и жени, като се редували. Така пред килията било извършено не­бесно славословие, а през това време святата душа на Ромила се освободила от телесните окови. И когато възхождала на небето, заедно с нея се възнасяли на­горе и ликовете от пеещи и пението се чувало вече отгоре, докато звуците не заглъхнали в далечината и ароматът на благоуханията не изчезнал.

5.  Но често, за да утеши напускащата тялото душа, и се явява и Сам Живоначалникът и Въздаятелят за земните ни дела. Споменах за това и на друго място, разказвайки за леля ми Тарсила. Тя живееше с двете си племеннички и отдаваше всичките си сили на непрестанната молитва и уединението. И поради го­лямото си въздържание скоро израсна в светостта. Прадядо ми Феликс, някогашен патриарх на Римска­та Църква, и се явил във видение. Показал и една обител, сияеща с вечна светлина, и казал:

-      Чакам те в тази обител на светлината.

Разболя се от огница и смъртта и наближи. А има

такъв обичай - когато умират благороден мъж или жена, мнозина идват да утешат роднините. И в часа на смъртта и много мъже и жени се събраха край постелята и.

Болната внезапно погледна нагоре и видя идещия Иисус. И с голямо усилие на душата започна да гово­ри на висок глас на присъстващите:

-      Отдръпнете се, отдръпнете се, Иисус идва!

И вече не отделяше взор от Този, Който им се яви, докато душата и не напусна тялото. И се разля такъв аромат от благоухания, че всички, които бяха там, можеха ясно да почувстват - там присъстваше Този, Който е източникът на всяко благоухание. После съблякоха тялото и, за да го умият съгласно обичая, който се извършва над починали. И се оказа, че кожата на коленете и лактите и беше много загру­бяла от постоянната молитва и поклони. Така умряла­та плът разкри с какво беше зает приживе духът.

6.  Имаше и едно малко момиче на име Муза. Брат и Проб, благочестив човек, ми разказа, че една нощ Богородица и Приснодева Мария и се явила във ви­дение. Показала на момичето нейни връстнички, също такива момичета. Муза искала да се приближи до тях, но не смеела. И тогава Богородица я попита­ла, дали иска да бъде заедно е тези момичета в Ней­ната свита. Муза казала, че много иска. Тогава Бого­родица и заръчала да не лудува, да не върши глупости и даже доколкото е възможно да не се смее и да не играе. „Тогава - рекла Тя, - можеш да бъдеш увере­на, че след трийсет дни ще бъдеш в свитата Ми заед­но с момичетата, които видя“.

От тогава момичето напълно се променило по характер и изоставило цялото детско лекомислие. Щом забелязали внезапната промяна, родителите е удивление го попитали защо се е променило така. И момичето разказало, че Богородица, Която видяло през нощта, му заръчала така. А освен това им казало в кой ден се готви да отиде в свитата И.

На двайсет и петия ден я втресло силно. А на трий­сетия, когато наближило времето на смъртта и, тя отново видяла Богородица. Божията Майка дошла при Муза със същите момичета, които видяла по-рано, и я повикала при Себе Си. Тогава, като се изчервила цялата, тя е тих глас И отговорила:

- Идвам, Господарке, вече идвам! - и при тези думи издъхнала.

7.    Ще ти разкажа и какво се случи с уважаемия отец Стефан. Той живееше в крайно нестяжание, не беше злопаметен и винаги пребъдваше в молитва. Ще спомена само за една негова постъпка, за да можеш от това да разбереш и останалото. Веднъж ожъна житото, което сам беше посял, и го откара на харма­на. За него и учениците му това беше единствената храна за цяла година. Но някакъв човек по действие на дявола запали огън и го изгори. Друг забеляза това и обади на Божия слуга. При това изрази съчувствие:

-      Бедният отец Стефан, на него ли трябваше да се случи такова нещо!

Но той със спокойно лице и светъл поглед му от­говори:

-     Беден е оня, който извърши това, а с мен какво се е случило?

Оттук можеш да придобиеш представа колко ви­сок и силен беше разумът му. Човекът загуби цялата си прехрана за една година и при това остана спокоен и безгрижен, и дори скърби повече за самия греш­ник, отколкото за своята загуба!

И ето, когато отец Стефан беше на смъртно лег­ло, дойдоха мнозина, та при излизането на светата му душа да поверят и своите души на нейните молит­ви. И когато стояха покрай постелята му, едни видяха как влизат ангели, но не можаха да кажат нищо. А други нищо не видяха, но дълбок страх обзе душите им. И тогава всички - и които видяха, и които не ви­дяха - избягаха със страх. Никой не дръзна да остане, когато светата душа излизаше от тялото. Никой смър­тен не можеше да понесе излизането и. Оттук ясно личеше кои бяха тези, които приеха излязлата душа.

8. Освен това, нека ти е известно, че светостта на душата невинаги личи при излизането и, а се проявя­ва напълно след смъртта. Така и светите мъченици претърпяха много жестокости от неверници, а чрез светите си мощи всеки ден просияват със знамения и чудеса. Но се случва и обратното - още преди кончината Всемогъщият Господ да укрепи плахия разум с откровения, та човек, когато умира, да не се бои от нищо.

С мен в манастира живееше един брат на име Антоний. Заради радостта, която ни чака в небесно­то отечество, се подвизаваше във всекидневен плач и непрестанна скръб. Изучаваше с искрена ревност и търпение свещените книги. Търсеше в тях не думи на знание, а плач и съкрушение на духа - чрез тях разу­мът му се извисяваше, изоставяйки земното, и пре­бъдваше чрез съзерцание в небесното отечество.

И ето, в нощно видение му беше казано:

-      Бъди готов, Господ нареди да те вземем.

Той отговори, че още не се е подготвил както тряб­ва, за да тръгне. И в същия час чу оправданието си:

-      Ако говориш за греховете си, те вече са ти простени.

Като чу това, го обзе силен страх и уплаха. Но следващата нощ му бяха казани същите думи. А след пет дни изпадна в треска и при всеобща молитва и плач с радост отиде при Господа.

9.    Имаше и един друг брат в манастира, казваше се Мерул. Отличаваше се с дълбоко съкрушение и милосърдие, а що се отнася до молитвата, тя никога не слизаше от устата му, освен по време на хранене и сън. В нощно видение му беше явено, че сякаш от небесата венец от бели цветя се спуска над главата му. Скоро го порази телесна болест и той почина без смущение и в спокойствие на духа. А след четиринайсет години днешният игумен на манастира Петър реши да му направи паметник до гроба, където беше погребан. И докато работел там, както самият той казва, от паметника излизало такова благоухание, сякаш там бил събран ароматът на всички цветя. Така че онова, което покойният беше видял в нощно виде­ние, наяве се оказа истина.

 

2.    Из житието на свети Сава

 

Един старец на име Антим, който дойде от Вита- ния, украси живота си с много трудове в Господа. Някак си се случи така, че си построи килия на от­въдния, източния бряг на реката, точно срещу кула­та, построена от блажения Сава. И след като прекара там трийсет години, малко преди кончината си беше споходен от някакъв недъг и легна на смъртно легло. Тогава дивният Сава, като видя, че старецът е изну­рен от болест и дълбока старост, реши да го премести в една от килиите близо до църквата, за да не им бъде на братята толкова трудно да го навестяват и да му служат. Така реши той, но старецът не направи това. Каза, че се уповава на Господа и ще умре там, където се беше поселил от самото начало.

Една нощ, наскоро след това, Сава стана преди началото на утринната служба. И му се стори, че ся­каш чува някакви стройни звучения, сякаш пеят мно­жество хора. Като си помисли, че братята пеят ут­ринните песнопения, той се учуди как са могли да започнат утренята не според обичая, без негово зна­ние. Тогава отиде бързо до храма и като видя, че вра­тата е добре заключена, се върна обратно и пак чу същите гласове. Те пееха много благозвучно, а думи­те бяха следните: Ще отида в дивно селение, дори до Божия дом, с радостния и славословен глас на праз­нуващото множество (Пс. 41:5 - според превода на седемдесетте).

Накрая, като разбра откъде се чува звукът на див­ните песнопения, той събуди килийника си и му на­реди да удари клепалото, за да свика братята. Щом се събраха заедно, Сава взе със себе си неколцина братя с кадилници и светилници и тръгна към килията на стареца, понеже именно оттам се чуваше пението. Но когато влязоха в килията, не завариха никого, освен самия старец, който вече беше починал. Тогава, като го облякоха с благоговение и извършиха всичко, кое­то се полага, погребаха светото му тяло.

 

 

 

1.Из житието на преподобни Даниил Стълпник

 

За преподобни Даниил Стълпник се разказва след­ното.

Три дни преди кончината му, късно през нощта, дошли и му се явили заедно всички светии от сътво­рението на света насам - пророците, апостолите, мъчениците и всички светии - даже и някакви не­бесни сили. Поздравили с любов великия подвижник и го накарали да извърши Божествено Тайнодействие. И той го извършил, както всички видели. Сам се причастил с пречистите Тайни и ги преподал на оне­зи, които били достойни. А когато вече бил при последния си дъх и имало много народ, към стълпа се приближил един човек, обладан от бяс. Човекът започнал да вика, че светии видимо са посетили под­вижника, при което ги назовал поименно и споме­нал, че ги следвали ангели. Освен това добавил, че в три часа същия ден самият Даниил ще отиде при Господа, а нечистият дух по Божие нареждане ще напусне жилището, което от години обитавал. В посоченото време всичко това така и станало.

 

1. Из патерика

 

За авва Сисой разказваха, че когато умирал, а отците били край него, лицето му засияло и той ре­къл:

•  Ето, дойде авва Антоний.

А след известно време рекъл:

•  Ето, дойде ликът на пророците.

И лицето му засияло още по-ярко и казал:

•  Ето, дойде ликът на апостолите.

И сиянието на лицето му станало още по-силно и той сякаш разговарял с някого.

•  С кого беседваш, отче? - го попитали старците.
•  Ето, идат ангели - отговорил той, - да ме  отведат, а аз ги моля да ме оставят още малко, за да принеса покаяние.
•  Нима не си се покаял достатъчно, отче? - му казват старците.
•  Наистина - отговорил той, - дори не зная дали съм поставил начало.

Тогава всички разбрали, че той е съвършен. И лицето му отново заблестяло като слънце, така че всички се изплашили. Но той им рекъл:

•  Вижте - иде Господ и казва: „Донесете Ми избрания съсъд от пустинята“.

И тозчас аввата предал духа си. И сякаш блесна­ла мълния, а килията се изпълнила с благоухание.

 

 

 

За това, че ако някой умре и пак се завърне в тялото, това става по божествено домостроителство. И за това, че грешниците често още при смъртта виждат адовите съдилища и бесовете и в това състояние се разделят с тялото

 

1.    От Григорий Двоеслов

 

Петър. Как да обясним това, че мнозина сякаш в прелест биват грабвани от тялото, известно време остават без душа, а после пак се връщат?

Григорий. Ако разгледаме добре, Петре, това не е прелест, а увещание. Божията благост го прави за назидание, като превелик дар на милосърдие, та тези мнозина да видят с очите си и да се уплашат от адо­вите мъки, в които не са вярвали.

Имаше един монах, казваше се Петър. Подвиза­ваше се при един старец монах на име Евас и живееха в пустинно и блатисто място. Петър узна от настав­ника си, че последният, още преди да се засели в пусти­нята, се разболял и умрял, но скоро пак бил върнат в тялото си. Старецът каза, че тогава видял адските мъки и огромни пространства, обхванати от огън. Дори уверяваше, че там видял някои властници от тукашния свят, обгърнати от пламък, и го занесли, за да хвърлят и него там. Но внезапно, разказа старе­цът, се появил блестящ ангел и забранил да го хвър­лят в огъня. Ангелът му рекъл: „Върви си, но внима­вай. След всичко това трябва да живееш, като внима­ваш над себе си“.

След тези думи тялото му постепенно се съживи­ло - събудил се от съня на вечната смърт и разказал всичко, което му се било случило. Откакто видял адовите мъки и се ужасил от тях, той се предал на такива безпощадни пости и бдения, че дори езикът му да би мълчал, животът му сам би говорил за себе си. Полу­чило се така, че дивният Божий промисъл му дал смърт, за да не умре той от вечната смърт.

За сърцето на човека е присъщо крайно коравосърдечие и може би в някои случаи такова виждане на мъките може да го обърне към покаяние. Впро­чем, при някои това може да бъде само за по-страшно осъждане. Някои, дори след като видят всички тези ужаси и се върнат към живота, при все това не се поправят. И за такива хора вече няма оправдание...

 

 

1.     От същия светия

 

Имаше един момък на име Теодор, много неспо­коен човек. Постъпи в манастир заедно с брат си, но по-скоро принудително, отколкото по своя воля. В него нямаше никакво послушание. Когато някой му говореше нещо за това, какво е полезно за спасение­то му, той не искаше не само да го изпълнява, но дори и да слуша, и никога не би приел светия монашески образ. Но по време на смъртоносна епидемия и той беше поразен в бедрото и беше на умиране. Всички братя се събраха при него и видяха, че той вече си заминава - цялото му тяло вече беше изстинало и вцепенено и само в гърдите му едва мъждукаше жи­вот. Тогава започнаха да се молят усърдно за него и молеха човеколюбивия Бог да се смили над него при напускането му на тялото.

Внезапно, докато братята се молеха, той започна да вика е висок глас и да прекъсва молитвата им:

-      Оставете ме, оставете ме! Дадоха ме на един змей да ме изяде, а заради вас той не може да ме изя­де! Ето, вече захапа главата ми в пастта си! Пуснете го, пуснете го, докато не ми е станало по-зле! Нека прави каквото ще прави, само да е по-бързо! Даден съм му да ме изяде - защо трябва на всичкото отго­ре и да търпя!

Братята му казват:

-      Брате, осени се със знака на честния и живот­ворящ Кръст.

-      Не мога! - закрещя той със страшен глас. - Искам да се прекръстя, но не мога! Змеят ме е пок­рил целия със слюнката си!

Като чуха това, всички братя на часа паднаха на земята и с всички сили, от цялото си сърце започнаха да се молят за избавлението му. Молеха се известно време така и изведнъж болният възкликна с висок глас:

— Благодарете на Бога! Току що змеят, който беше почнал да ме поглъща, избяга от молитвите ви - не можа да остане тук! А сега се молете за грехове­те ми. Вече съм готов да се върна и напълно да изоста­вя светския живот.

И животът в същия миг се върна в него. След това той с цялото си сърце се обърна към Бога. Болестта напълно го вразуми, той изправи нрава си и впослед­ствие така и почина.

2.    Този брат видя задгробните мъки - за собстве­на полза. А други, както казах, виждат митарствата на лукавите духове вече при смъртта си - за наше назидание. Разказват за това и непосредствено след това умират.

Имало един човек на име Хрисаорий, много зна­тен в тоя свят. И колкото повече се увеличавало бо­гатството му, толкова повече богатеел на страсти: надувал се от гордост, отдавал се на плътски страсти, постоянно се стараел да натрупа повече богатства, а бил невъобразим скъперник. На Господа било угодно да сложи край на всичките тези пороци и допуснал Хрисаорий да се разболее от смъртоносна болест.

Когато настъпил смъртният му час, той видял с отворени очи страшни и черни духове. Те го обкръ­жили и започнали със сила да го дърпат след себе си, за да го завлекат в адовите тъмници. Той целият се разтреперил и пребледнял, обляла го пот и е висок глас искал отсрочка. Синът му се казваше Максим. Запоз­нах се с него, когато вече и двамата бяхме монаси. И ето, той започнал да го вика и крещял с див глас:

-      Максиме, ела тук! Никога не съм ти сторил нищо лошо. Приеми ме във вярата си!

Максим, развълнуван и в сълзи, веднага изтичал при него, а заедно с него и всички слуги. Но не могли да видят лукавите духове, които така мъчели умира­щия. Наистина, досетили се за тях по виковете на сто­панина, по бледността му и по страха, който го бил обзел. А междувременно той, уплашен от страшната гледка, се въртял в леглото ту на едната, ту на друга­та страна. Обърне се наляво - вижда духовете пред себе си и не може да понесе вида им; обърне се към стената - а те и там са пред очите му. Накрая, отча­ян, че няма да може да им се изплъзне, застенал и започнал силно да вика:

-      Отсрочка до утре! Поне до утре отсрочка! - и с този вик издъхнал.

Оттук е съвсем ясно, че той видял това не заради себе си, а за наша полза, та, като научим за него, да се уплашим и поправим. А и каква полза е имал да вижда преди смъртта си лукави духове, каква полза е имал да моли за отсрочка, каквато тъй и не получил?

3.    Атанасий, един от нашите презвитери, ми раз­каза, че в Икония, откъдето е родом, има манастир, тъй нареченият Галатски манастир. Там имало един монах, когото всички считали за образец на святост и благочестие. Но както показала кончината му, той далеч не бил такъв, какъвто изглеждал. Изяснило се, че се преструвал, че уж пости заедно с братята, а ядял тайно от тях. Но когато се разболял и бил на умира­не, разбрал, че краят му наближава. Тогава повикал при себе си всички братя, които били в манастира. Всички охотно отишли. Нали го считали за човек с големи добродетели и мислели, че преди смъртта си ще каже нещо велико и поучително. Но той с плач, целият треперейки, им рекъл:

- Вие мислехте, че постя, но аз тайно от вас ядях. А сега съм даден на змията да ме изяде. Ето, тя вече омота с опашката си стъпалата и коленете ми, про­никна с главата си в устата ми и бавно издърпва ду­шата ми от мен.

Щом казал това, тозчас умрял. Даже чрез покая­ние не успял да се избави от змията - нямало Божия воля да остане жив. И в този случай също е съвсем ясно, че той видял това единствено заради нашата полза и ползата на онези, които чули думите му. А самият той, макар да посочил врага, на който бил пре­даден, не успял да избяга от него.

 

 

 

И веднага нареди да доведат Тома, да го освобо­дят от затвора и да му свалят оковите. И двамата бра­тя паднаха в нозете му. Помолиха го да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незна­ние, и да им разкаже за непознатия Бог и за Неговите заповеди - та занапред да живеят според заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше удостоен да види.

Като чу това, апостолът беше поразен от дълби­ните на Промисъла и, както беше и редно, благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вя­рата, ги кръсти в името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други индийци, които бяха повярвали след чудото.

 

1.     Из патерика

 

Един старец отиде в града да продава ръкоделие­то си. Случайно седна пред портата на един богаташ, който беше на смъртен одър. И докато седеше и се молеше, видя някакви черни хора, ужасни на вид. Яз­деха коне, също черни, а в ръцете си държаха горящи факли. Като стигнаха до портата, оставиха конете отвън и влязоха вътре. Щом ги видя, болният завика е висок глас:

- Господи, помилуй и спаси!

А те му отговориха:

-      Когато слънцето залезе, тогава ли си спомни за Бога? А защо не се обръщаше към Него, докато беше ден? Сега не можеш да се надяваш нито на ми­лост, нито на утешение!

И като грабнаха със сила душата му, се отдалечиха.

 

 

1.      От свети Ефрем

 

Братя, силен е страхът в смъртния час! В часа на напускането всички деяния на душата, извършени от нея денем и нощем, както добрите, така и лошите, застават пред нея. И ангелите с ревност бързат да я извадят от тялото. Тогава душата на грешника, като вижда всичко, което е направила, се бави да излезе. И докато ангелите я карат да бърза, тя, бидейки в трепет от всичко, което е извършила, им казва със страх:

-      Дайте ми срок поне час, за да изляза.

А нейните дела И отвръщат в хор:

-      Нали ти ни роди? С теб и ще отидем при Бога!

И така, в ужас и ридаейки, тя напуска тялото и тръгва да се яви пред безсмъртното съдилище.

 

6. Из патерика

 

Един старец разказа следното.

„Един брат искаше да напусне света, но майка му беше против. Той обаче не се отказваше от намере­нието си и постоянно повтаряше:

-      Искам да си спася душата.

И понеже майка му, въпреки цялото си старание, не успя да го убеди, му разреши да се оттегли. Но той, макар да напусна света, като прие монашество, жи­вееше небрежно. И ето, на майка му и дойде време да умре. А и той самият се разболя тежко и с опасност за живота. И по време на боледуването веднъж ся­каш загуби съзнание и като напусна тялото, беше граб­нат и изправен пред съда. И там забеляза майка си сред онези, които бяха осъдени и подлежаха на нака­зание. Щом го видя, тя рече смаяна:

-      Дете мое, и теб ли те осъдиха тук? А какво ста­на с думите ти, че искаш да спасиш душата си?

Тези думи много го засрамиха, той се вцепени, разтърсен от скръб, без да намери какво да каже. Тогава чу глас, който каза:

-      Вземете го оттук.

И в същия миг дойде на себе си от видението и разказа на присъстващите всичко, което беше чул и видял, и от цялата си душа прослави Бога за това, че с всякакви средства търси спасението на грешници­те.

А щом оздравя, стана затворник, грижеше се за спасението си, каеше се и оплакваше онова, което по-рано беше вършил поради небрежност. И разкая­нието и плачът му бяха толкова силни, че мнозина познати го молеха да бъде малко по-снизходителен към себе си, защото се бояха да не би прекомерният плач някак да му навреди. Но той не слушаше увеща­нията, а отговаряше:

- Щом не можах да понеса упрека на майка си, как ще изтърпя срама в съдния ден пред лицето на Христа, на ангелите и цялото творение?

Нека се постараем, братя, да положим усилия и да живеем съгласно обетите и с уважение към родст­вениците ни по плът и другите ни близки хора, с чие­то съгласие сме напуснали света, за да угодим на Бога. А започнем ли да живеем другояче - да не бъде! - колко ли ще ни е срам на Страшния Съд! И не само пред цялото небесно и земно творение, но и пред тези, които някога са били наши близки и познати и които сме напуснали, за да се приближим до Бога! Защото тогава, дори да бъдем осъдени заедно с тях, то освен всичките ни други беди, те ще ни укоряват и упрек­ват - за това, че, както е казал един светия, „като изоставихме сенаторството, не стигнахме до мона­шеството, заради което и напуснахме света“.

 

 

ГЛАВА 9

 

Разясняване на въпроса, къде отиват душите след смъртта и какво се случва след разлъката им с тялото

 

1.    Из житието на свети Павел Тивейски

 

Свети Антоний се връщаше при свети Павел Ти­вейски и му носеше дрехата на свети Атанасий (как­то последният му беше наредил). Вървеше през пусти­нята и около третия час през деня, когато беше вече недалече от пещерата, видя - с особеното зрение, с което виждат достойните за това - ангелските чино­ве, апостолския лик, множество пророци, полкове мъ­ченици и посред тях - душата на Павел. Тя беше по- бяла и сияеше по-ярко от сняг, като се възнасяше с голяма радост на небесата.

 

Из житието на свети Пахомий

 

Веднъж, когато Пахомий Велики беше в един от манастирите си, го известиха, че брат от Хиновоскийския манастир се е разболял - той страда и го моли да го утеши, като го благослови. Щом чу това, Божият човек стана и се запъти към него. Беше още на две или три поприща от мястото, където лежеше болният брат, когато чу във въздуха звуци на свеще­но и чудно псалмопение. Като вдигна глава, видя как пеещи ангели възнасят душата на брата по сияен път към блажения живот. Братята, които вървяха с него, не чуха гласовете и не видяха нищо. Но като видяха, че той вече дълго време гледа на изток, му казват:

 -  Отче, защо спря? Да вървим по-бързо, може и да успеем.

А той им отговори:

 -  Напразно бързаме. Вече виждам как го възна­сят към вечния живот.

И когато го помолиха да разкаже каква е видял душата, той им разказа случилото се. Някои от тях отидоха в манастира и разпитаха за точното време, в което беше починал братът. И разбраха, че това беше станало именно в мига, в който светият отец беше видял славното му възхождане към небето.

 

1.     Из патерика

 

Един старец разказа следното.

„Имаше една престаряла монахиня, постигнала голямо преуспяване в страха Божий. Попитах я защо е приела монашество и ето какво ми разказа тя:

-      Когато бях дете, скъпи отче, имах баща - на­божен и кротък по нрав, но телесно слаб и немощен - прекара по-голямата част от живота си прикован към постеля. Беше толкова затворен човек, че рядко, почти никога не общуваше. Когато беше здрав, рабо­теше на нивата. Прекарваше там цялото си време, а реколтата донасяше вкъщи. Беше толкова мълчалив, че които не го познаваха, го мислеха за ням.

Имах и майка - пълна противоположност на баща ми. Интересуваше се от всичко, което става и по нашите земи, и по чуждите. А беше словоохотли­ва с всички до такава степен, че никой никога не я беше виждал да мълчи дори за миг - ту се препираше и спореше, ту говореше всякакви мерзости и непристойни неща. Прекарваше по-голямата част от времето си в пиянство с разпътни мъже, при което прахосваше пари в блудство. А с имуществото се раз­пореждаше толкова лошо, че даже всичко, което при­тежавахме (а притежавахме немалко), не ни стигаше за издръжка. Татко и беше предоставил да управлява всички домашни дела. И макар, че живееше така, не я хващаше никаква телесна болест. Не страдаше дори от случайни болки, през целия и живот тялото и беше здраво и силно.

Накрая стана така, че татко, сломен от многого­дишните недъзи, умря. Тозчас се изви силен вятър, удари гръм и една след друга засвяткаха мълнии. И се изля проливен дъжд, толкова силен и продължи­телен, че три дни беше невъзможно човек дори да се покаже от къщи. През цялото това време татко ле­жеше у дома непогребан. Като виждаха това, съселя­ните приказваха какво ли не, хулейки покойника:

- Ай, ай, ай, какъв страшен човек е живял с нас, а ние да не знаем! Няма начин да не е някакъв богоненавистник - затова и не могат да го погребат!

Но ако трупът се разложеше, къщата можеше да стане негодна за обитаване. Затова го изнесохме и въпреки че проливният дъжд не отслабваше, го пре­дадохме на земята.

Сега ръцете на майка ми се развързаха и тя с още по-голямо безсрамие затъна в блудство - превърна къщата ни едва ли не в публичен дом и прекарваше живота си в пълен разврат, така че скоро не ни оста­на нищо. А след много време, когато смъртта я поко­си, погребението и мина толкова добре, че изглежда­ше, че самата природа участва в него.

След кончината на майка ми, когато излязох от детската възраст, у мен вече се събуждаха и обажда­ха телесни желания. И една вечер в главата ми дойде мисълта: „Какъв живот да си избера?“ И си помислих: „Нима да избера живота на татко и да живея в благочестие, набожност и целомъдрие? Та нали, ма­кар да живя така, той не видя нищо добро, а само беше измъчван от безконечни болести и скърби. А и умря така, че и погребението му не беше като на хо­рата! Ако такъв живот е угоден на Бога, защо беше сполетян от толкова нещастия?

А какъв живот водеше мама? Нима не прекарва­ше цялото си време в разврат и сладострастие? А си тръгна от живота здрава и без мъчения! Точно такъв живот трябва да поживея и аз. Все пак е по-добре да вярвам на очите си, отколкото на чужди думи...“

И ето, докато аз, нещастната, решавах да тръгна по стъпките на майка си, вече настъпи нощ. И щом заспах, ми се яви някакъв човек - огромен на ръст и със страшно лице. Хвърли ми свиреп и гневен поглед и прогърмя със страшен глас:

-      Кажи ми, какви мисли имаше в сърцето ти?

Обзе ме такъв страх, че не смеех дори да повдиг­на глава. А той пак така сурово повтори:

-      Хайде, разкажи ми какво си мислеше?

И като видя, че цялата се вцепених от страх и из­губих ума и дума, сам ми припомни всичко онова, за което си бях мислила. Щом малко се съвзех, като нямах сили да отричам, започнах да го моля и умоля­вам да ми прости. Тогава той ме хвана за ръка и рече:

-      Ела да видиш баща си и майка си и какво се случва след смъртта. А после избери какъвто искаш живот.

Така той ме заведе в една градина, намираща се в голяма долина. Там имаше различни дървета с нео­писуема красота, огънали се под тежестта на най-раз­лични плодове. И докато вървяхме е него из градина­та, срещнах татко. Той ме прегърна и ме разцелува, наричайки ме мило детенце, а аз увиснах на шията му и започнах да го моля да живея при него. Но той отговори:

-      Засега това е невъзможно. Но ако последваш примера ми, скоро ще се озовеш тук.

И докато продължавах да го моля да остана с него, ангелът ме дръпна за ръката.

-      Да тръгваме - каза той, - да видиш и майка си, та от опит да знаеш кой живот е по-добър!

И ме пренесе в някакво мрачно жилище, пълно е шум и скърцане. Там ми показа пещ, в която гореше огън, излъчваща страшна горещина, а край пещта стояха някакви страшни същества. И като погледнах в пещта, виждам майка си, потопена до шията в огъ­ня. Грамадно множество червеи пълзяха по нея и я гризяха, така че от болка тя скърцаше със зъби. И като ме видя, е плач започна да ме вика:

-      Детенце, каква страшна болка! Колко безкрай­ни са тези мъчения! Бедната аз, бедната! За нищожно удоволствие какви мъки си докарах! Горко на мен, нещастната! Заради минутни наслади страдам вечно! Детенце, смили се над майка си - тя така гори и стра­да! Припомни си за всичко ценно, което си придоби­ла от мен, смили се над мен и ми подай ръка, измък­ни ме оттук!

И когато започнах да умолявам прислужниците, като не се решавах дори да се приближа, тя пак зак­рещя през сълзи:

-      Детенце мое, не отхвърляй родната си майка! Не я отхвърляй, тя страда ужасно в геената огнена, незаспиващ червей я поглъща!

Спуснах се е цялата си душа към нея и протегнах ръка, за да я измъкна. Но огънят ме лъхна и ми за­сегна ръката, силно се изгорих, извиках, застенах и заплаках.

Викът ми събуди домашните. Те станаха, запали­ха светилници и тичешком се насъбраха покрай мен, като един през друг ме разпитваха защо плача. Тога­ва, след като дойдох на себе си, им разказах какво бях видяла. И по-нататък се стараех да живея като татко и се моля да бъда с него и да се удостоя със същото, с което той е удостоен. Защото по Божия милост узнах от собствен опит каква чест и слава са приготвени за тези, които са живели праведно и благочестиво, и какви мъки чакат онези, които са прекарали живота си в наслади.

 

1.     От Григорий Двоеслов

 

Веднъж Божият човек Бенедикт стоеше в килия­та си на молитва. Повдигна очи нагоре и видя душата на сестра си - тя се възнасяше към небето в образ на белоснежен гълъб. Бенедикт се изпълни с духовна радост и от цялото си сърце благодари на Бога. Въз­вести на братята, които бяха с него, за кончината и и́ ги изпрати да докарат светото и и́ честно тяло. А мястото, където девицата се беше подвизавала, беше недалече от манастира. Братята отидоха там и я на­мериха починала. Донесоха светото и тяло и свети Бенедикт я погреба в гроба, който беше приготвил за себе си. Така те и по разум бяха единни в Светия Дух, и телата им бяха неразлъчни дори в гроба.

2. Една нощ същият Божий раб стоеше пред вра­тата на килията си и се молеше на всемогъщия Бог. Внезапно видя как в небесата се разля сияние - та­кова, че нощната тъмнина изчезна и въздухът беше така озарен, че стана по-светло от ден. А след това видение последва ново чудо, както самият светия ни разказа. „Видях - казва той, — сякаш целият свят се е събрал в един слънчев лъч. А когато се вгледах в тази небесна светлина, видях как ангели възнасят на небето светата душа на Капуанския епископ Герман, сякаш в огнена сфера“.

На следващия ден праведният мъж изпрати вести­тел в Капуа и узна, че свети Герман е починал в съ­щия час, в който беше видял душата му да се възнася на небето.

Петър. „А как е възможно целият свят да се съ­бере сякаш в един слънчев лъч, и то преди всеобщото възкресение? И как е възможно един човек да види целия свят?“

Григорий. „Петре, чуй внимателно какво ще кажа. За душа, която съзерцава Бога, целият свят е тесен. Защото съзерцанието на божествената светлина расте и се задълбочава в самия ум и при съзерцанието умът толкова се простира и стреми към Бога, че се издига над цялото творение. А когато стигне дотам и види колко е израснал, разбира колко малко е онова, кое­то не е можел да постигне или да види, бидейки в смирено тяло. И какво чудно има, ако този мъж, пребъдвайки в божествена светлина и издигнат от нея на такава висота и широта на виждане, е видял пред себе си целия свят сякаш свит и събран в едно? Това съвсем не означава, че небето и земята са се събрали пред него в едно. Но самият ум, грабнат от умната светлина при Бога, се е разширил. Той с лекота съ­зерцава в Бога всичко, което е видял, понеже всички същности пребивават в Бога. В същата светлина, ко­ято заблестя пред телесните очи на светеца, за умни­те му очи засия вътрешна светлина. И в тази светли­на му бяха явени и душата, грабната на небето, и това, колко малък е тукашният свят“.

Петър. „Сега разбирам“.

Григорий. „Когато дойде време да напусне вре­менния живот и да се пресели при Бога, този славен мъж предварително извести учениците си за деня на кончината си - както тези, които бяха край него, така и онези, които бяха далече. При това съобщи на последните, че ще узнаят кога ще се раздели с тялото по някакво знамение. Шест дни преди светата си кончина нареди да отворят гробницата му. И в същия час го обзе силна треска. Шест дни треската измъч­ваше тялото му, а на седмия той нареди на учениците си да го вземат и да го отнесат в молилнята. Занесоха го там и той се причасти с Пречистите Тайни. След това застана сред учениците, които го прикрепяха, и облегнат на тях, вдигна ръце към небето. Така, като гледаше към небето и се молеше, предаде светата си душа на Бога.

В същия час двама братя, единият от които безмълвстваше в килията си, а вторият живееше далече оттам, имаха едно и също видение. И единият, и дру­гият видяха, че от килията на Преподобния чак до са­мото небе и на изток се разпростря дивен път. Целият беше застлан с разкошен покров и коприна и някакви дивни мъже със светилници в ръце чинно възлизаха по него. А един друг мъж, облечен с бели дрехи и с блестящ вид, се спря до братята и ги попита:

- Знаете ли за кого е пътят, на който толкова много се възхищавате?

Отговориха му, че не знаят.

-      По този път - продължи мъжът - възхожда на небето възлюбеният от Бога Бенедикт.

И като дойдоха на себе си след видението, едини­ят и другият брат разбраха, че светият мъж е почи­нал, разбраха го така ясно, както ако сами бяха виде­ли смъртта му“.

 

 

 

успяха да докажат нищо и освободиха пътя. И в съ­щия час той видя, че сякаш се връща в себе си, и ето, вече отново е предишният Антоний. След това, заб­равил за храната, през останалото време от деня и през цялата нощ плачеше и се молеше - толкова силно го беше поразила мисълта за това, колко много врагове се борят с нас и колко трудно е да се премине въздушното пространство. Тогава му дойде на ум, че точно за това апостол Павел каза: „...по волята на княза, господстващ във въздуха“ (ср. Еф. 2:2). Ето в какво се състои господството на врага - в това да се бори и да възпрепятства душите, които възхождат към небето! Затова и апостолът съветва: Заради това при­емете Божието всеоръжие, за да можете се възпро­тиви в лош ден (Еф. 6:13), тоест врагът да не може да каже нищо лошо за вас и да бъде посрамен.

2. Друг път той беседвал с дошли при него хора за начина на съществуване на душата и за това къде отива тя, когато напусне този свят. На следващата нощ някой го вика отгоре и му казва:

- Антоний, излез и погледни!

Тогава той излезе (защото знаеше на кого трябва да се подчинява) и като вдигна глава, вижда да стои един грозен и страшен исполин, висок до облаците. И когато някой политаше, сякаш с криле, към небе­то, той протягаше ръце и на едни не позволяваше да прелетят, а други, издигайки се по-високо, прелитаха покрай него и продължаваха пътя си безпрепятстве­но. Срещу такива великанът скърцаше със зъби, а когато някой падаше, той се радваше. Тогава Антоний чу глас:

-      Разбери това, което видя.

И в миг смисълът на видяното му се откри и той разбра, че това е възхождането на душите, а велика­нът е дяволът, който завижда на вярващите. И онези, които са в негова власт, той задържа и не им дава да преминат, а тези, които и по-рано не са му се покоря­вали, сега той не може да задържи, тъй като те летят над него.

Като видя това видение и като си припомни от­ново предишното, Антоний стана още по-ревностен в ежедневните си подвизи.

 

 

1.     Из патерика

 

Веднъж двама братя по общо съгласие станаха монаси. Когато приеха пострижение, решиха да пост­роят две килии на разстояние една от друга, след ко­ето се разотидоха по килиите за уединен живот. Мно­го години не се виждаха един друг, защото нито еди­ният излизаше от килията, нито другият. Случи се единият от тях да се разболее и отците дойдоха да го навестят. И видяха, че той ту сякаш изпадаше в из­стъпление, ту съзнанието му отново се връща при него. Тогава го попитаха:

-      Какво видя?

-      Видях - отвърна той, - как дойдоха ангели Божии, взеха мен и брат ми и ни понесоха към небе­то. И ни пресрещнаха вражески сили, в бесчислено множество и с ужасен вид. Но въпреки всичките им усилия не можаха да ни направят нищо. А когато ги отминавахме, започнаха да говорят и казваха: „Голяма смелост дава чистотата!“.

С тези думи братът умря. Като видяха това, отци­те пратиха един от монасите да съобщи на брат му, че е починал. Но когато вестоносецът отиде, видя, че вторият брат също е умрял. И отците, е удивление, въздадоха слава на Бога.

 

От авва Исаия

 

Възлюбени брате! Потопените в делата на тлен­ния свят, ако постигнат успех в тях или победят, не мислят за положените усилия, а се радват на постиг­натия успех. А помисли само как се радва душата на този, който е поставил начало в Господа и е успял да завърши подвига си! При изхода му неговите добри дела ще му бъдат украшение и ангелите ще се въз­радват за него, виждайки как се е избавил от властта на тъмнината. Защото ангели съпровождат душата, когато тя излиза от тялото. Тогава срещу нея излизат всички сили на тъмнината, стремят се да я завладеят и гледат дали няма да намерят в нея нещо, което да им принадлежи. И тогава вече не ангелите се борят с тях, а делата, които душата е извършила, я защита­ват от нечистите духове, не позволявайки им да я уло­вят. И ако делата и победят, ангели я отвеждат е пе­ние там, където тя с ликуване ще посрещне Бога. В този миг тя забравя за всичко от тоя свят и за всич­ките си страдания. Затова блажен е онзи, в когото князете на тъмнината няма да намерят нищо - ра­достта, честта и покоят му ще бъдат безмерни.

Нека според силите си плачем пред Бога. Може би по благостта Си Той ще се смили над нас и ще ни прати помощ, за да можем да придобием онова, кое­то побеждава князете на тъмнината, очакващи ни за среща!

Нека се погрижим в утеснение на сърцето да при­добием стремеж към Бога и простота. Тя ще ни спа­си от ръцете на лукавството, когато там то излезе срещу нас!

Да възлюбим любовта към сиромасите. Тя ще ни спаси от сребролюбието, когато там то излезе срещу нас!

Да възлюбим мира с всички, малки и големи. Той ще ни спаси от ненавистта, когато тя излезе срещу нас!

Да възлюбим всичките си братя, без да изпитва­ме ненавист към никого и без да въздаваме никому зло за зло. Това ще ни защити от завистта, когато там тя излезе срещу нас!

Да възлюбим смиреномъдрието, като понасяме всички укори от страна на ближния, дори той да ни е ударил или оскърбил. Това ще ни опази от гордостта, когато там тя излезе срещу нас!

Нека пазим честта на ближния, като не порица­ваме и не унижаваме никого. Това ще ни опази от клеветата, когато там тя излезе срещу нас!

Да отхвърлим нуждите и почестите на тоя свят, за да се спасим от злословието, когато там то излезе срещу нас!

Да приучим езика си към четене на божествени книги, към праведност и молитва, за да се спасим от лъжата, когато там тя излезе срещу нас! Защото всич­ко това възпрепятства душата, а добродетелите, ако ги е придобила, и помагат.

Кой мъдър човек ще поиска да обрече душата си на смърт, за да се избави от временни трудности? Нека положим усилия от наша страна, а силата на нашия Господ Иисус Христос е голяма и ще помогне на на­шето смирение. Защото Той знае, че човекът е немо­щен, и му дари покаянието за през цялото време, до­като той се намира в тяло, до последния му дъх.

 

1.     Из патерика

 

Блаженият архиепископ Теофил каза:

- Братя, какъв трепет и страх, какви мъки обзе­мат душата в часа на разлъката и с тялото или след това! Всички начала и власти на тъмнината застават пред нея и и́ припомнят за всички съгрешения, знай­ни и незнайни, от раждането до последния час, в кой­то тя напуска тялото, и трескаво търсят обвинения. А ангелските сили стоят лице в лице срещу врага, посочвайки като оправдание едни или други добри дела, ако душата е извършвала такива. И е невъзмож­но да си представим в какъв страх и смут се озовава душата, когато я заведат на това толкова ужасно из­питание, пред толкова непогрешим съд! Не е възможно нито да бъде описан с думи, нито да бъде разбран с разум ужасът, който владее душата, докато още нe е произнесена присъдата и тя не е избавена от про­тивниците си. Терзанията и́ продължават докато пра­ведният Съдия произнесе присъдата и́. И ако и бъде дарена свобода, обвинителите ги чака срам, а душата я вземат и я възвеждат до неизказана радост и слава, които им принадлежат отсега нататък. Но ако се ока­же, че поради нехайния си живот тя не е достойна за свободата, тогава ще чуе горчивите думи: Да бъде мах­нат нечестивият и да не види славата Господня (Ис. 26:10 - според превода на седемдесетте). И тогава за нея ще настъпи денят на гнева, денят на плача и нескончаемата скръб. Оставена във външната тъм­нина, хвърлена в ада и осъдена на вечен огън, тя без­крайна вечност ще страда в него. И къде ще бъдат тогава блясъкът и пищността на тоя свят? Къде ще са тщеславието, негата и наслаждението на суетния и кратковременен живот? Къде ще е богатството? Къде ще са знатността на рода? Къде ще са майката или бащата, братята или приятелите? А и кой от тях ще може да избави душата от поглъщащия я пламък и от другите невъобразими мъки?

 

                                                                                                   ГЛАВА 11

 

                                    За това, че след смъртта всеки ще се окаже заедно с подобни на себе си

                                           

                                                                               1.От Григорий Двоеслов

Е Евангелието за избраните се казва: В дома на Отца Ми има много жилища (Йоан. 14:2). Ако всич­ки праведници биха имали еднакво въздаяние в бла­жената вечност, то там би имало едно жилище, а не много. Но те са много поради това, че праведниците ще бъдат разпределени в тях според чина си, за да могат заедно да се радват в праведността си. А това, че живеещите в много жилища ще получат всеки по един динарий (вж. Мат. 20:1-16), означава, че бла­женството е едно и всички, които бъдат там, ще го придобият. Но това едно и също въздаяние има различна мяра за различни дела.

А що се отнася до грешниците, Господ изрече за съдния ден: тогава ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят (Мат. 13:30). Това означава, че жетварите, ангелите, ще вържат грешниците в мъките им с по­добни на тях грешници: горделивци с горделивци, блудници с блудници, сребролюбци със сребролюбци, лъжци с лъжци, завистници със завистници, не­вярващи с невярващи - и всички ще бъдат хвърлени от ангелите в места за мъчения и ще горят там.

2. Петър. „Кажи ми, моля те, защо в последните времена се разкриват много неща за душите, които по-рано са били скрити? Не е ли, за да ни бъдат явени и за да видим бъдещия свят в явни откровения?“

Григорий. „Точно така е, както мислиш. Колкото повече наближава краят на света, в толкова по-явни знамения се разпознава идването на бъдещия свят. В тоя свят не можем да виждаме дори мислите един на друг, а в бъдещия свят ще виждаме един в друг всич­ко, което е в сърцето. Затова сегашният свят е подо­бен на нощ, а бъдещият - на ден.

Когато нощта свършва и започне да се зазорява, преди изгрев слънце светлината и тъмнината се смес­ват по своеобразен начин - нощната тъмнина вече е отминала, а светлината на настъпващия ден още не е дошла. Точно така е и свършекът на тоя свят - той вече се е смесил с изгрева на бъдещия, и това, което не се е виждало тук, от време на време се проявява, като се смесва с духовния свят. Затова започваме да разбираме много неща в тоя свят. Но още не знаем всичко напълно и умът вижда това сякаш в полум­рак, като в сумрака преди разсъмване.

 

1.     От авва Исаак

 

Спасителят нарича много жилища в дома на Отца мярата на разбиране на онези, които се намират в другия свят. Имам предвид различното възприемане на благодатта. Спасителят нарече много жилища раз­личието не по местоположение, а по степен на благо­датни дарове. Всеки от нас се наслаждава на светлината на ви­димото слънце според остротата на зрителното въз­приятие, макар слънцето да не се разделя на много части, а да свети еднакво за всички. Тъй са и правед­ниците в бъдещия век - всички те пребъдват на едно и също място, но всеки възприема светлината и ра­достта на мисленото слънце и му се наслаждава спо­ред степента на чистотата си, тоест който доколкото може да я побере.

 

 

1.     От Григорий Двоеслов

 

Петър. „Струва ми се, досточтими владико, че човешкият род е поразен от толкова много и толкова дълбоки страсти, че Небесният Йерусалим ще бъде запълнен в по-голямата си част с младенци“.

Григорий. „Това, че всички деца, които са кръсте­ни и починали в младенческа възраст, ще влязат в Царството Небесно, струва ми се, е вярно. Но не мисля, че в него ще влязат и всички, които са прого­ворили. Защото на много деца родителите не им поз­воляват да влязат в Небесното Царство, ако ги въз­питават лошо. Например, тук в града имаше един човек, когото всички познават и който преди три го­дини имаше син. Това момче, доколкото си спомням, беше на пет години. Бащата го обичаше прекалено много, по плътски и го разглези. И детето, щом нещо не му допадаше, придоби навик - не е добре дори да споменаваме това - да хули Божието величие.

И ето, преди три години, когато тук имаше смъртоносна епидемия, момчето се разболя и вече беше на умиране. Бащата през цялото време го държеше на ръце, и както свидетелстват тези, които бяха там, детето видяло, че лукави духове са дошли при него. Разтреперило се, затворило очи и започнало да вика:

- Тате, защити ме, защити ме!

И с писъци, скрило лице в гърдите на баща си, сякаш и самото то искало да се скрие.

Бащата като гледал, че момчето цялото трепери, го попитал какво е видяло.

- Дойдоха едни черни хора и искат да ме вземат - отвърнало момчето.

Към това добавило богохулство и издъхнало.

Всемогъщият Бог допусна детето да умре с този грях, за да стане ясно за какво е предадено на служи­телите на ада. Докато синът беше жив, бащата не искаше да му забранява. По Божие дълготърпение момчето живееше, като богохулстваше. И по праве­ден Божи съд и допущение то умря с богохулство на уста, та бащата да знае греха на сина си. Защото ба­щата не се грижеше за душата на детето си и отгледа за геената огнена не малък, а голям грешник“.

 

 

1.     Из патерика

 

Старците казваха: „Братя, наставлявайте чедата си, за да не станат те вашето наказание“.

 

 

За това, че вярващите родители трябва да се радват и да благодарят на Бога за изпитанията, които децата им търпят заради Господа. Нещо повече, трябва да подтикват децата си към подвизи и опасности заради добродетелта

Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита

Един момък така храбро се съпротивляваше сре­щу варварите, че мъжеството му беше на устата на мнозина. Убиха го в същата килия, в която се беше подвизавал. Целият покрит е рани, той не напусна килията и дори не съблече монашеското си одеяние в угода на варварите, макар те да му обещаха, че няма да го убият, ако направи едното или другото. Като им се противопостави храбро, мъжествено посрещна смъртта.

А майка му, щом узна това, доказа на дело, че във вените им тече еднаква кръв, и се показа като истинска майка. Веднага се облече празнично, със си­яещо лице вдигна ръце към небето и се обърна към Спасителя Христос:

- На Теб, Господи, поверих детето си - и то при­доби спасение отсега и навеки. На Теб поверих мом­чето си и Теб избрах за негов Пазител. И той наисти­на беше опазен жив и невредим. Защото мисля не за това, че той загина или се прости е живота, а за това, че избегна всякакъв грях. Не за това, че тялото му беше пронизано и той умря от мъчителна смърт, а за това, че съхрани душата си чиста и непорочна, а нескверния си дух предаде в ръцете Ти.

Във всяка рана виждам награда от състезание, във всеки удар - венец за добродетел. О, детенце, да би могло тялото ти да понесе повече, та и възнагражде­нието ти да стане по-голямо! Това е награда за труда на моята утроба! Това е отплата за мъчителните ро­дилни болки! Това са ми и почестите за отглеждане­то и възпитанието!

И нима нямам дял в наградата ти? Нима не съм съпричастна на подвига ти? Ти се подвизаваше - аз страдах заедно с теб! Ти се опълчи против яростта на варварите - аз се опълчих против жестокостта на природата! Ти презря смъртта - аз пренебрегнах естеството си! Ти смело понесе болка и заколение - аз изтърпях мъченията на разкъсваната утроба!

Моите страдания не са по-малки, а са равни на твоите. Твоята победа е в нетърпимата болка, моето преимущество е в нейната продължителност. И ма­кар да беше мъчителна, смъртта ти беше кратковре­менна. Аз пък още дълго ще нося нещастието си, но го понасям както подобава, с мъжество. Защото зная, че при Бога живееш истински живот и че ще имам на оня свят грижовник за старостта ми - в часа, в който този глинен съд, тялото ми, се строши и се устремя към бъдещия век.

Аз съм най-щастливата измежду всички майки, понеже дадох на Бога такъв подвижник! Щастлива съм и понеже дръзвам да се хваля с това, че ти отиде при Христа, че вечно ще пребъдваш с Него и ще вкус­ваш неизчерпаема радост.

 

1. Из житието на свещеномъченик Климент, епископ Анкирски

 

Бащата на свети Климент почина, когато той беше още в пелени. А майката, като загуби мъжа си, след Бога възлагаше всичките си надежди на детето и винаги се стараеше да бъде за него и баща, и възпи­тател, и майка. Такова беше детството на свети Кли­мент и така го отглеждаше и възпитаваше любящата му майка. А когато тя почувства близката си кончина, за нея беше по-важно синът и да стане наследник на небесни съкровища, отколкото приемник на семей­ните богатства. И затова, като прегърна горещо и ласкаво момчето (а то още нямаше десет години) и го целуваше нежно, започна да му дава последни наставления:

- Дете мое, мило мое детенце, синко! Ти стана сираче, като не видя баща си, но Бог беше твоят Баща и твоето богатство, и в сирачеството ти намери щасти­ето си. Макар ти да се роди от мен по тяло, Христос те роди по дух. Познай Баща си, не посрамвай името син! Служи само на Христа, покорявай се на Христа! В Него е истинското безсмъртие, в Него е спасение­то. Той е Този, Който слезе от небето, като съвъзкреси и нас със Себе Си, като ни направи синове и бого­ве. И който избере този Владика, ще победи всички нещастия - не само ще надделее над тираните и ца­рете, които се покланят на идоли, но и ще посрами самите демони, на които те се кланят, и дори самия им вожд и началник - дявола.

При тези думи очите и се напълниха със сълзи. И тогава божествена благодат осени зрението и и́ тя му предрече какво ще се случи с него.

- Моля те - рече тя, - моля те, мили мой синко, заради всичко, с което си ми задължен, стори ми ра­дост. Времената сега са трудни и безбожните гоне­ния са в разгара си. Със сигурност зная, че и ти ще бъдеш поведен, по словото на нашия Господ, пред управници и царе заради Него. И затова, детенце, не ме опозорявай. Крепко стой при Него и пази твърдо и докрай изповеданието си. Вярвам на моя Христос, кръвчице от кръвта ми, вярвам, че и на твоята глава скоро ще има венец на мъченик!

Така че подготви се и укрепи душата си, за да не би, когато изтезанията започнат, да се окажеш не­подготвен. Тук борбата не е със случайни хора и не е за случайна награда, а противниците тук са сам лу­кавият и съратниците, и прислужниците му. А краят на тази борба е вечен живот и слава, или безкраен позор и адски мъки. Или мисли за наградата, или се бой от ужаса на поражението.

Срамно е, синко, че войниците с готовност уми­рат за царя, който е също така смъртен и също такъв раб, каквито са и те, а пък ние да не сме готови да умрем за безсмъртния Цар. При това те нямат от своя цар нищо, което да би могло да заслужава такава пре­даност. Защото кой дар е равноценен на живота и каква полза от подаръци след смъртта? А ти, ако умреш за Владетеля на всички - Христос, вместо вре­менен живот ще получиш вечен, вместо на тленни радости, слава и богатство, ще се насладиш на вечно блаженство! И освен това, дори да не умрем сега, все пак скоро ще умрем и ще заплатим общия за всички данък! И дори не бива да наричаме смърт кончината за Христа, понеже искрената надежда за бъдещите блага лишава смъртта от силата и.

Но най-вече трябва да помниш, детето ми, че Сам Създателят на цялото творение и Творецът на нашия род заради нас стана човек и като дойде на земята, живя заедно с хората. Но какво говоря - живя! Зара­ди нас, неблагодарните раби, Господ беше осъден, тър­пя побоища и накрая умря. И изтърпя това заради нас и заради нашето спасение. Изтърпя го, за да раз­руши робството на греха, за да премахне предишното осъждане, за да бъдат отново дверите на рая отворе­ни за нас!

Толкова великият Владика пострада заради нас, погиналите грешници! Нима е простимо, детето ми, ако не изтърпим за Него дори малка болка? Помни това, сине, и нека нищо да не те отлъчва от любовта Христова - нито заплахите на управителя, нито мъ­ченията, нито страхът от тези, които временно са царе в тоя свят. Гневът им ще падне заедно с гордостта им, огънят ще угасне, и ръжда ще разяде меча им. А ти търси благата, които чакат мъчениците, и награ­дата на мъченика - самото небе!

Майка му по цял ден го насърчаваше така, понеже в нея имаше дух на истинска мъдрост. А и детето вече беше със зрял не за възрастта си разум и самото то молеше да го наставляват повече. Накрая тя добави:

- Дай ми, детенце, тази отплата за възпитанието ти! Нека това бъде наградата ми, задето те родих, синчето ми! Нека и аз, майка ти, да се спася, по сло­вото на Павел, чрез раждане на деца (1 Тим. 2:15) и да бъда прославена в лицето на сина си. Сега, детенце, по Божия милост вече умирам и утре светлината на слънцето няма да ме завари сред живите. Но ти си светлината ми в Христа и животът ми в Господа и те моля: заради майка си не измамвай надеждите им!

Някога една еврейка (света Соломония) отгледа седмина синове-мъченици - и сама получи чрез тях венец. А на мен и само ти ми стигаш за вечна слава и аз съм най-щастливата от всички майки, понеже ще се прославя в теб! Тръгвам си по-рано от теб, детето ми, и в това тяло вече няма да те видя, скъпоценни.

Но когато умра, помни, че душата ми навеки е свър­зана е твоята. Заедно с нея ще падна ничком пред Христовия олтар в деня на пришествието Му, когато се прославя в страданията ти, когато придобия нов облик чрез раните ти и заедно с теб стана участничка в радостта и безценните дарове.

И като наставляваше сина си, майката целуна ръ­цете и нозете му.

- Целувам тялото на мъченик - рече тя, - тяло, което ще бъде принесено в жертва на Христа!

Докато прегръщаше така момчето и ласкаво му говореше, тя намери блажено успение, като остави духа си на Бога, а тялото - в ръцете на любимия си син.

Тогава той, като верен син на любяща майка, пре­даде тялото и на земята, а сам започна уединен жи­вот. Защото веднага реши по заповедта на майка си да отхвърли света заради Христа, та после заради Него да се отрече и от живота си. И оттогава се хранеше само с леща в памет на тримата момци, които постът направи недостъпни за огъня на страстите и неуязви­ми за пламъка на веществената пещ.

 

 

 

2.     Из житието на свети Алипий

 

      Любовта към Бога изгаряше сърцето на великия Алипий. Той питаше какво може да направи през настоящия живот, за да може винаги да живее до Този, към Когото се стремеше явно и с целия си ум - да Го види и с чистота да се докосва до Него. Тогава узна, че за целта най-добре би било да изостави всичко, да се отдалечи от приятели, роднини, познати и дори от тази, която го беше родила, и да избере доброто уеди­нение. И понеже споделяше това само с майка си, вед­нъж и каза:

-     Майко, много ми се иска да замина на изток. Мнозина, които са избрали пътя на подвижничеството, живеят там благочестиво и щастливо. Така че ме пусни да отида там и ми дай благословението си за път.

Като чу това, майката отвърна съвсем не като обикновена жена. Не спомена нито за вдовството си, нито за самотата си, нито че такъв добър син я на­пуска, макар за една майка това да е нещо непоноси­мо. Не каза нищо подобно и дори не започна да го придумва да се откаже от любимата си мечта. Интереси­те на сина и за нея бяха по-скъпи от собствените. Вдиг­на поглед към небето и като издигна ръце, насочи целия си ум към молитва. А понеже беше истинска майка на сина си, добродетелта в нея победи природа­та, и не беше в правилата и да говори или да върши нещо недостойно.

-     Иди, дете - рече тя - иди, щом душата ти желае това. Поверявам те на Бога, чрез Когото сме живи. Нека Той прати Своя ангел пред теб и да те насочи по волята Си, да ти прати помощ от свети­лището и от Сион да те подкрепи (Пс. 19:3), да те облече в бронята на правдата и да ти дари шлема на спасението (вж. Еф. 6:14:17). Нека праведността на деянията ти засияе, както слънцето засиява на изток, за това, че възлюби Господа повече от родителите и отечеството си.

След тази молитва синът обгърна майка си с ръце, а майката горещо прегърна сина си, двамата запла­каха и започнаха да се целуват. А после се разделиха и майката тръгна към къщи, а синът се отправи по пътя, за който беше мечтал. Но след няколко дни, когато заминаването му беше забелязано, всички, както и би могло да се очаква, се отчаяха. Щом предстоятелят на Църквата, чу новината, без никакво ба­вене веднага се спусна да гони юношата и го настиг­на в Евхаита, когато там честваха мъченик Теодор. Епископът започна със сълзи да го умолява да се вър­не при майка си. Дори каза, че насън бил чул Божи глас, който заповядал на юношата да не се отчайва, ако не постигне целта си. „Защото светите места са там - рекъл Явилият се на епископа, - където за­почнеш да живееш свято“. Така, по Божия милост, в родните земи беше върнат най-сладкият им плод.

Щом се върна, юношата отначало отиде на една планина южно от града и се затвори там в малка ко­либа, за да се отдаде на подвизи. Като поживя така известно време, достатъчно укрепна в подвизите на добродетелта. И тогава се отрече от живота долу и на земята и се устреми към по-висок живот, понеже ви­наги беше търсил високото и божественото.

Веднъж, като видя над един от близките гробове невисок стълб, обгради от всички страни горната му част с дъски. Реши да ограничи живота си между сте­ните на това малко укритие от лошо време. При това много му помогна майка му, която и тук не го изоста­ви. Но веднъж лукавите духове от ненавист към ан­гелския живот на светеца застанаха във военен строй срещу него и започнаха да мятат по него такива голе­ми камъни, че пробиха укритието, което си беше пост­роил, и дори извадиха някои дъски от мястото им. Един камък улучи светеца в рамото и го рани тежко. Но свети Алипий реши да покаже на бесовете, че за него всичките им козни са детска игра. Затова на сут­ринта след молитва взе една тесла от майка си, на­пълно развали покрива и хвърли дъските на земята.

-      Правя това - рече той - за да не им преча да хвърлят камъни.

Майка му, щом чу шума и видя как дъските ле­тят към земята, плесна с ръце и рече:

-      Какво се е случило, детенце? Защо събори ук­ритието си - то беше толкова малко! А сега какво ще правиш през зимата? Ами при проливни дъждо­ве? А при слънцето лете, когато е горещо като в ад?

-      Какво толкова, майко? - и отговори препо­добният. - Може би да не мръзнем тук, за да ни е горещо там? Или да се крием от лятната жега, а там да попаднем във вечен пламък? И освен това, как ще получим награда за трудовете си?

Така той убеди майка си да му разреши не само да махне оградата, но и да си свали горната дреха. Макар при това майчиното и сърце да скърбеше, но, щом видя, че синът и страда за Христа, не показа жалостивост. Защото се беше отрекла от естеството си и Бог и беше по-скъп от родната кръв.

Ето къде човек би могъл да види истинска майка до любимия и син, син, който се радва на боголюбивата си майка, и Бога, Когото те заедно славеха. Кой не би похвалил плода на такова благочестие? Или кой не би се удивил от корена на такъв плод? Защото ос­вен всичките си други добродетели, майката, както вече казах, беше останала с детето си. Служеше на нуждите му, направи си до стълба колиба и се отказа от всички житейски удобства. При това се радваше така, сякаш живееше в рая. Изкарваше средства за прехрана като работеше със собствените си ръце, и даже се грижеше и за милостиня за сиромаси.

Веднъж един благочестив човек и даде малко сред­ства. Тя взе тези пари и със знанието на сина си отиде в града, за да купи там необходимото за живот.

Но когато вече беше купила всичко и се връщаше, молбите на сиромасите я трогнаха и тя им раздаде всич­ко. Като я видя с празни ръце, синът и я попита:

-      Мамо, къде е купеното? Сега се нуждаем от него.

-      Остана при Бога и при сиромасите - отговори майката. - Навярно и ние ще имаме полза от това. Реших, че не бива да поставяме своята прехрана над молбите на нуждаещите се и да гневим с такъв жи­вот Бога. А мисля, че и за нас ще има милост по тех­ните молитви.

Като чу това, божественият мъж похвали майка си и като истински неин син, прие това е радост.

 

2. Из мъченичеството на света София и трите и дъщери.

 

     И преди мъченичеството дивната София благо­честиво беседваше и утешаваше дъщерите си Вяра, Надежда и Любов, за да ги подготви за мъчения и смърт. А по време на самото мъчение тя стоеше наб­лизо и като наблюдаваше страданията на всяка от тях, ласкаво ги насърчваше, докато не се убеди, че всич­ките са мъртви. Тогава заликува и почна да благода­ри от цялото си сърце на Бога. А след три дни и тя последва дъщерите си, прегърнала телата им, и заед­но с тях стана сънаследничка на небесната слава.

 

 

2.     Из житието на светите Четиридесет мъченици

 

Светите Четиридесет мъченици, вече в самия край на подвига им, след като бяха стояли цяла нощ на леда в езерото и с непоколебимо мъжество изтърпя­ха студа, бяха извадени на брега. Трябваше да им стро­шат нозете с тояги и майката на един от тях присъст­ваше при страданията. Тя наблюдаваше сина си. Той беше по-млад от всички тях и тя се боеше да не би младостта и любовта към живота да го направят ма­лодушен и той да опозори воинското звание и чест. Не отместваше погледа си от него и с целия си вид вселяваше в него мъжество.

- Мили мой синко - каза тя, протягайки ръце към него. - Вече си дете на Небесния Отец. Потърпи малко, за да станеш съвършен. Не се бой от мъчени­ята. Сам Христос ще ти бъде помощник и с тебе няма да се случи нищо страшно или ужасно. Вече всичко свърши, ти победи с мъжеството си! А после следват радост, отрада, покой и ликуване - и ти ще ги полу­чиш! Ще царуваш заедно с Христа и ще Го молиш за мен, твоята майка!

Счупиха нозете на светиите и те предадоха души­те си на Бога. Войниците докараха талиги и започна­ха да товарят на тях светите тела, за да ги откарат на брега на съседната река. Тогава забелязаха, че онзи юноша, а той се казваше Мелитон, още диша. Тогава го оставиха да лежи, с надеждата, че ще оцелее. Но когато майка му видя, че оставиха само него, това и се стори по-страшно от смъртта на сина и  ѝ от собст­вената и смърт. Въпреки женската слабост, забрави­ла за майчините чувства, тя взе сина си на рамо и мъжествено тръгна след талигите. Защото за нея си­нът и беше истински жив само когато умираше и на­пускаше тукашния свят!

Докато тя го носеше, той издъхна. А майката, изпълнила майчиния си дълг, изпълни смъртта на сина си с ликуване. Занесе скъпоценното му тяло на мястото, където лежаха телата на останалите мъчени­ци, и го положи отгоре - нека остане с телата на оне­зи, с които вече беше съединил душата си! А сърат­ниците на дявола накладоха грамаден огън и изгори­ха телата на мъчениците. След това от ненавист към християните хвърлиха мощите им в реката. Но по Божий промисъл те бяха отнесени на един бряг, къ­дето християни ги прибраха и така това безценно бо­гатство достигна до нас.

 

ГЛАВА 13

 

За това, че отреклият се от света трябва да бъде странник; какво именно странничество се има предвид и каква е ползата от него. Също и за това, какви места са най-подходящи за подвиг

 

1.     Из патерика

 

Авва Иаков каза, че да странстваш заради Бога е по-високо, отколкото да приемаш странници.

2.  Веднъж авва Лонгин казва на авва Лукий:

-      Душата ми жадува да странства.

-      Не обуздаеш ли езика си - отвърна му старе­цът, - където и да отидеш, навсякъде ще си бъдеш вкъщи. Така че обуздай езика си - и вече си странник.

3.  Един старец рече: „Ако монахът знае, че съ­ществува място, където би могъл да постигне преус­пяване, но не отива там, за да не се лиши от необхо­димото, той не вярва, че има Бог“.

4.  Един брат попита стареца:

-     Отче, защо нашето поколение не може да се подвизава така, както се подвизаваха Отците?

-     Защото - отговори старецът, - не обича Бога, не бяга от хората и не отхвърля мирските блага. За­почне ли човек да бяга от хората и от материалното - оттук започва покаянието и подвигът му. Ето, по­жарът се е прехвърлил в твоята нива и трябва да го угасиш. Не успееш ли да окастриш и окосиш пред него всичко, което може да гори, няма да успееш да го по­тушиш. Така е и човекът - ако не отидеш някъде, където дори хляба добиваш трудно, не е възможно да се подвизаваш. Защото душата, ако не вижда нещо, едва ли ще го иска.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Отче, що е странничество?

-     Мълчание - отговори старецът - и където и да отидеш, да нямаш нищо свое - това е истинско странничество.

6.  Един брат попита стареца:

-     В какво се състои подвигът на странничеството?

-     Познавах един брат - започна старецът, - кой­то странстваше и веднъж дойде в църквата. Той се озова там тъкмо за трапеза и седна на масата, за да яде с братята. И тогава някой от тях го пита: „А този кой го пусна?“. „Ставай - казва му, - махай се от­тук!“ Братът стана и излезе. Тогава други братя го съжалиха, станаха и го доведоха обратно. После по­питаха: „Какво ти беше на сърцето, когато първо те изгониха, а след това те върнаха обратно?“ А той от­говори: „В сърцето си реших, че съм като куче: изго­нят ли го - то си отива, повикат ли го - връща се“.

7. Един от отците разказа, че в съседство с него живеели двама братя. Единият от тях бил чуждоземец, а другият - местен. И чуждоземецът бил малко нехаен, а местният много ревностен. Случило се така, че чуждоземецът починал пръв. А старецът беше прозорлив и имал видение, че множество ангели отнасят душата на покойния. Когато той стигнал до небето и вече почти влязъл, започнали да решават съдбата му. И се чул глас свише: „Да, той беше малко нехаен, но за това, че живя в чужбина, отворете му“.

След това починал и местният, и в смъртния му час всички роднини се събрали при него. А старецът видял, че никъде няма дори един ангел, и се удивил.

-      Господи - паднал той ничком пред Бога, - как така онзи чуждоземец беше нерадив, а получи та­кава слава, а този беше толкова ревностен - но за него няма даже и такава награда?

И чул глас:

-      Когато умираше, този, който беше ревностен, си отвори очите, видя, че роднините му плачат и ду­шата му се утеши. А чуждоземецът, макар и нерадив, така и не видя никого от близките си. Но плачеше горчиво - и Бог го утеши.

 

 

1. От авва Исаия

 

Ако странстваш заради Господа, не се събирай с местни жители и не влизай в общение с тях, защото тогава за теб би било по-добре да останеш с роднини­те си по плът. Ако вземеш килия на непознато място, не пускай при себе си много приятели - достатъчен е един за в случай на заболяване. И не пропилявай ползата, която произтича от странничеството. А тръг­неш ли да живееш някъде, не бързай да се настаня­ваш да живееш в килия, докато не проучиш особе­ностите на живота там. Дали там няма да ти пречи нещо: грижи, прекомерен покой, приятели? Защото ако си разсъдлив, бързо ще разбереш, живот ли те чака там или смърт.

Така или иначе, странничеството е подвиг, пре­възхождащ всички останали, особено ако сам изоста­виш всичко свое и отидеш на друго място, като па­зиш вярата и надеждата съвършени, а сърцето - не­поколебимо против собствените пожелания. Защото от всички страни ще те наобиколят бесове и ще за­почнат да те плашат с изкушения, пълна бедност и тежки болести. Ще започнат да ти внушават: „Ето, ще се окажеш в такова и такова положение. Какво ще правиш без приятели и познати?“ И благият Бог ще те изпитва, за да проявиш ревността си и любовта си към Него.

А ако все пак се уединиш в килията си, бесовете ще посеят в теб и други коварни помисли. Ще ти каз­ват: „Нима само странничеството спасява човека, а не спазването на заповедите?“ - и ще започнат да ти припомнят за такива, които общуват със света и род­нините си. „И какво - ще кажат те, - нима те не са Божии раби?“ Ще ти внушат мисли за различието в климата, ще породят в сърцето ти страх от трудности и други неща в същия дух, за да те вкарат в униние.

Но злобата им е безсилна, ако в сърцето има лю­бов и надежда. Стремежът ти към Бога ще проличи именно ако Го обичаш повече от покоя на плътта. Трябва не просто да станеш странник, а да се подгот­виш, да привикнеш към бран с враговете, да се нау­чиш, когато се наложи, да обръщаш в бягство всеки от тях - докато не се избавиш от тях и не достигнеш до покоя на безстрастието.

Брате, ако изоставиш всичко светско и вещест­вено, пази се от беса на унинието. В противен случай поради вътрешно опустошаване и скръб няма да ус­пееш да постигнеш големи добродетели. А тези доб­родетели са: да не мислиш за себе си, да търпиш гру­бо отношение и името ти да не се споменава никъде в светските дела. Ако започнеш да се подвизаваш да придобиеш тези добродетели, те ще дадат венец на душата ти. Защото беден е не този, който само види­мо се е отрекъл от всичко и няма нищо, а този, у ко­гото няма злоба и който винаги жадува да помни Бога. И придобива безстрастие не този, който има скръбен вид, а този, който се грижи за вътрешния човек и от­сича волята си. Той и ще получи венеца на доброде­телите.

Трябва навреме да разбереш и тези, които те сму­щават - защо шумят. Те често вселяват в теб униние с цел без особена причина да си смениш мястото, а после да скърбиш и да съжаляваш за това. А правят това, за да стане умът ти повърхностен и ленив. Но запознатите е лукавството им остават непоколебими и благодарят на Бога за мястото, което им е дал за смирение. Защото смирението, търпението и любов­та към трудовете и теготите винаги благодарят. И обратно - нерадението, унинието и любовта към по­коя търсят място, където ще бъдат на почит. А все­общото уважение вреди на чувствата. Те неизбежно падат под робство на страстите и поради задоволе­ност и гордост губят вътрешната си сдържаност.

 

 

2.     От свети Диадох

 

Не стане ли безразлична към прелестите на тоя свят, душата няма да поиска да излезе от тялото. За­щото нито едно сетиво не потвърждава вярата, поне­же всички те са свързани с тукашния свят, а само вя­рата дава обещание за бъдещи блага. Затова който е избрал странстването и подвига, не бива да си спом­ня за клонести и сенчести дървета, за ромоленето на ручеи, за ливади, обсипани с цветя, за уютни жилища и беседи с родственици. Не бива да мисли за почести, подхранващи честолюбието. А трябва с радост да се задоволява с необходимото и да си представя целия живот като далечно пътуване, лишено от всякакво плътско желание. Само така, като си ограничим ума, ще можем да се обърнем към търсене на вечния жи­вот. Защото зрението, вкусът и другите сетива, ако ги ползваме прекомерно, лишават сърцето от памет за Бога.

И Ева е първото потвърждение за това. Докато не погледна към забраненото дърво, тя прилежно спазваше Божията заповед. Пламенната любов към Бога сякаш я осеняваше с крилете си, поради което Ева не чувстваше голотата си. Но след това погледна с удоволствие към дървото и със силно желание го докосна, а после с някаква вътрешна наслада опита плода му. И в същия миг беше прелъстена и гола се устреми в обятията на плътта. Като подчини волята си на страстта, тя се отдаде на наслаждаване на вре­менното, а след това чрез приятната външност на плода увлече и самия Адам към падение. Ето защо човешкият ум трудно задържа паметта за Бога и за­поведите Му. Но нека с непрестанно помнене на Бога винаги да гледаме в дълбините на сърцето си, а в ту­кашния лъжовен живот да живеем така, сякаш сме слепи. Защото за истинското духовно любомъдрие е свойствено да се пази от любов към видимото. И многострадалният Иов ни учи на същото, като казва: Ако сърцето ми е следвало очите ми... (Нов. 31:7). А точно това е условието и признакът на крайното въз­държание.

 

2. От авва Исаак

 

Светът е подобен на блудница, която примамва с красотата си и поражда в тези, които я гледат, жела­ние да я обладаят. Който дори само отчасти е обзет и поробен от такова желание, няма да успее да се изт­ръгне от лапите на света, докато не се раздели с жи­вота си. Светът ще го разсъблече до голо, а после, в деня на смъртта му, ще го изхвърли от собствения му дом. И едва тогава човек разбира, че светът е бил лъжец и измамник. Но ако някой иска да се отдалечи от света и да види мрежите му, нека да застане извън него. И тогава ще може да види цялата му грозота.

 

 

1. Авва Тифой каза: „Странничество - това е, когато човек, където и да се намира, си пази устата“.

 

1. От свети Ефрем

 

Тихото пристанище е мястото, където можеш да живееш съразмерно. А тези, които не могат да вне­сат съразмерност в живота си, падат като листа (Притч. 11:14 - според превода на седемдесетте).

 

 

ГЛАВА 15

 

За това, че отреклият се от света не бива нито да поддържа общение с роднините си по плът, нито дори да изпитва привързаност към тях

 

1.    От Паладий

 

Един човек на име Пиор, по народност египтя­нин, а по възраст юноша, се отрече от света. Завладя го любов към Бога. Напусна родния си дом и даде обет на Бога никога да не вижда никого от близките си. Минаха петдесет години, сестра му остаря. Тя узна от някого, че брат и е жив, и безмерно и се прииска да го види. Но нямаше сили да отиде в пустинята. Тогава помоли местния епископ да напише писмо до светите отци-пустинници да го изпратят да се види с нея. Дълго го заставяха и той послуша отците - взе със себе си един брат и тръгна. Като пристигна пред дома и, поръча да и съобщят: „Брат ти Пиор дойде“. Но само щом чу, че сестра му иде да го посрещне, той силно си затвори очите и почна да вика:

- Сестро еди-коя си! Аз съм Пиор - брат ти! Ето ме, гледай ме колкото искаш!

Тогава тя го позна и прослави Бога. Впрочем, колкото и да се стараеше, тъй и не успя да го убеди да влезе в дома и. Той каза молитва пред прага и отново отиде в пустинята.

2.    Веднъж съобщиха на блажения дякон Евагрий за смъртта на баща му. Той отговори на онзи, който му съобщи това:

-      Не кощунствай! Моят Отец е безсмъртен!

 

2.     Из житието на свети Пахомий

 

Родната сестра на преподобни Пахомий чу за доб­родетелния му живот и дойде в манастира, желаейки да го види. Щом чу за пристигането и, великият пра­ти вратаря да и предаде:

-      Вече чу, че съм жив. Така че върви си и не се огорчавай, че не те виждам. Но ако искаш да подра­жаваш на живота ми, та заедно да намерим милост у Господа, помисли над това. И ако нямаш нищо про­тив, братята ще ти построят килия, за да можеш да се уединиш. А Господ може би ще призове заедно с теб и други и те ще се спасят чрез теб. Защото на земята за човека има само едно утешение - да постъп­ва добре и угодно на Бога.

Сестрата получи отговора и се разплака. Като се умили, тя обърна сърцето си към спасение.

Пахомий узна за решението и. Прослави Бога и заповяда на най-благочестивите между братята да и направят малка килия в близост до манастира. Така тя се подвизаваше в Господа, а постепенно се събра­ха и други сестри. Когато броят им се увеличи, тя им стана духовна майка, учеше ги и им показваше всич­ки пътища към спасението. Пахомий назначи Петър, благочестив човек и високо духовен старец, да ги на­вестява. Написа и им предаде правила, за да ги прие­мат и да живеят по Бога.

Скоро в манастира дойде майката на Теодор. Той беше подчинен на Пахомий и Пахомий много го оби­чаше, понеже виждаше колко дълбоко и поразител­но е послушанието му и как той се отличава с подви­зите си. А майката на Теодор търсеше навсякъде сина си и узна, че живее тук. Тогава тя донесе писма от епископи, които нареждаха детето да и бъде върнато. Отседна в женската обител, предаде писмата на Па­хомий и поиска от него разрешение да види сина си. Тогава Пахомий повика Теодор и му казва:

-     Чедо, майка ти пристигна тук и иска да те види, даже виж - донесла ни е писма от епископи. Така че само заради светите мъже, които са ни писали, иди и сам и кажи, че си тук.

-     Отче - отвърна Теодор, - кажи ми: ако я видя след всичко, което съм постигнал тук, няма ли в съдния ден да отговарям за това пред Господа? Защото вече я напуснах, а сега отново се срещам с нея за съб­лазън на братята. И преди идването на благодатта синовете на Левий забравяха родителите и братята си, за да спазят Божиите заповеди. В още по-голяма степен аз, щом съм удостоен с такава благодат, не бива да поставям роднините си над любовта към Бога. Защото Господ казва: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37).

А Пахомий му рече:

- Чедо, ако чувстваш, че това не е полезно за теб, не те принуждавам. Защото този, който е напуснал света и напълно се е отрекъл от себе си, трябва да постъпи точно така. Монахът трябва да се отклонява от безполезни срещи с миряни и да проявява искрена любов към тези, които са Христови членове и Му служат от цялата си душа. А ако някой е победен от привързаност и казва: „Те са моя плът и ги обичам“, нека чуе Писанието: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19).

И Теодор тъй и не пожела да се покаже на майка си. Тогава тя също реши да остане в манастира, заедно с други монахини, сестри в Христа. „Ако бъде угодно на Бога - каза си тя - пак ще го видя заедно с братята, а така по негов почин ще спася и собствената си душа“.

Така строгостта по Бога, ако е за слава Божия, може да бъде от полза за човека, дори отначало да изглежда жестока.

 

 

2.     Из житието на преподобни Симеон Стълпник

 

Двадесет и седем години минаха, откакто този богоравен мъж, великият Симеон, се беше отрекъл от законите на естеството и от всичко, което е в све­та. Но майка му още пазеше в себе си огъня на лю­бовта към детето си и можеше да охлади този пла­мък само като отиде при своя, макар и по плът, но безплътен син. Защото тя страстно, ако може да упот­ребим тази дума, желаеше да види лицето на сина си и да чуе гласа му, който толкова дълго не беше чува­ла. Светият узна за пристигането на майка си. И обър­ни внимание: той не оскърби майка си, но и не нару­ши закона, наложил заповедта. А именно, не допуска среща с нея, а праща да и кажат:

-      Майко, ако не възразяваш, нека отложим сре­щата помежду ни за бъдещия век. И ако животът ни бъде във всичко угоден Богу, след заминаването ни в Христа ще се видим един друг там, където всичко е много по-родно и близко.

Такъв съвет и предаде той. Но пламъкът, който изгаряше душата на майката, не и позволи да се вслу­ша в думите му. Тя настояваше, казвайки, че иска да го види. Тогава той им предава за втори път:

-      Мислех, че ще се съгласиш с това, което е по­лезно и за двама ни, и няма да настояваш толкова за среща. Но понеже виждам, че се стремиш към онова, което е временно, сега се нуждая да бъда сам, а теб ще те видя малко по-късно. Явно, така е угодно на Бога.

Майката охотно и с радост повярва на обещаното. Душата и ликуваше, цялата беше в очакване. Вече си представяше как ще види сина си, как ще го прегръ­ща, ще го целува, ще слуша гласа му. И когато всичко се развиваше по този начин, майката ненадейно се раз­деля с живота и предава душата си на Бога. След като живя наистина щастлив живот, тя беше още по-щастлива в смъртта си. Защото макар и майка, тя послуша толкова великия си син и освен това го напусна, кога­то той беше достигнал до такава добродетел. А божест­веният Симеон нареди да внесат тялото и в двора (бе обградил стълпа от всички страни със стена, за да няма достъп за жени). И когато покойната беше занесена при него, той я видя, както и беше обещал. След това, като прочете над нея молитва, я погреба пак там, край стълпа. Така и въздаде чест на майка си, и не само изпълни Господнята заповед, но и със собствения си пример показа превъзходството и.

 

 

Покани сиромаси и им направи трапеза. А след това казва на мирянина:

•  Може би се нуждаеш от малко хляб?
•  Не, господарю мой - отвърна онзи. - Колко­то пъти вземах нещо от теб, сякаш огън влизаше в дома ми и изпепеляваше дори малкото, което имах. А откакто не вземам нищо от теб, Бог ме благославя.

Братът отиде при стареца и му разказа всичко, което се беше случило.

•  Виждаш ли - казва му старецът, - трудът на монаха е като огън -изгаря всичко, върху което по­падне. А брат ти има повече полза от друго - нека дава милостиня от трудовете си и да получава в замя­на молитвите на светиите - и ще бъде благословен.

1. Веднъж майката на авва Марко, ученик на авва Силуан, дойде да види сина си. А пристигна с голям блясък и разкош. Авва Силуан излезе при нея и тя му казва:

•  Авва, кажи на сина ми да излезе да го видя.

Старецът влезе вътре и казва:

•  Излез, нека майка ти да те види.

А той беше по престилка и целият черен от саж­ди. Заради послушанието той излезе със затворени очи и рече:

•  Спасявайте се.

При това той не я видя, а майка му не го позна. Тогава пак казва да предадат на стареца:

•  Авва, прати при мен сина ми да го видя.

Аввата го повика и му казва:

•  Нали ти казах да излезеш да те види майка ти?
•  Авва - отговори той - излязох, както ти наре­ди, и я поздравих. Но, моля те, не ми казвай да изли­зам още веднъж, за да не ми се наложи да проявя не- послушание към теб.

Тогава старецът сам излезе и и рече:

•  Той беше онзи, който излезе при вас и ви каза: „Спасявайте се“.

И като я утеши, се сбогува с нея.

1. Веднъж при авва Пимен се събраха много стар­ци. Дойде и един роднина на авва Пимен и доведе със себе си дете. Лицето на момчето по действие на дяво­ла беше обърнато назад. Той седна заедно с детето от­вън, край манастира, и заплака. Случи се така, че един старец мина оттам. Видя го, че плаче, и му казва:

•  Защо плачеш, човече?
•  Роднина съм на авва Пимен - отговори той, - а ето какво изкушение се случи с детето ми. Исках да го занеса при стареца, но се уплаших, понеже той не иска да ни види. Дори сега, ако разбере, че съм тук, ще прати някого да ме изпъди. Осмелих се да дойда единствено понеже ви виждам тук. Ако можеш, авва, смили се над мен. Вземи детето в обителта и се помолете там за него.

Старецът взе момчето и влезе вътре. Но постъпи мъдро - не го занесе направо при авва Пимен, а за­почна с най-младите братя, като казваше: „Прекръсте­те детето“. И след като направи така, че всички по­ред прекръстиха детето, накрая го поднесе на авва Пимен. Той не искаше дори да го докосне. Но всички

започнаха да го умоляват:

•  Както направиха всички, така направи и ти, отче.

Тогава той въздъхна, стана и започна да се моли:

•  Господи, изцели творението Си, за да не го вла­дее врагът.

След това го прекръсти и тозчас го изцели. И де­тето беше върнато здраво на баща му.

 

 

2.      От авва Исаия

 

Ако си се разделил с роднините си по плът, за да станеш странник заради Господа, не позволявай на слабостта към тях да влезе в теб, когато седиш в кили­ята си. Не бива да ти е мъчно за баща ти или за майка ти, не бива да си спомняш за брат си или за сестра си, да се съкрушаваш за децата си, да тъгуваш за жена си - за всички, които си напуснал. Но си спомни за кончината си и за неизбежността на смъртта. Защото то­гава никой от тях няма да ти помогне - така че защо да не ги изоставиш заради добродетелта? Ако ли пък е крайно необходимо да отидеш в родното си място по някаква работа, пази се от сродниците си по плът, не се дръж с тях свободно и дори не общувай с тях.

 

 

2.     Из патерика

 

Един отец разказа за авва Пимен и за братята му, че живеели в Египет. Майка им искала да ги види, но не успяла. Тогава ги проследила и когато те оти­вали на църква, ги пресрещнала. Само щом я зърна­ли, се върнали обратно и затворили вратата на кили­ята току под носа и. Тя останала да стои пред врата­та, горчиво и безутешно плачела и нареждала:

-     Дайте поне да ви зърна, мили дечица!

А те стоели вътре и я слушали. Тогава авва Анувий казва на авва Пимен:

-     Какво ще правим с тази старица? Много силно плаче.

Тогава авва Пимен станал, отишъл до вътрешна­та страна на вратата и рекъл:

-     Защо плачеш, жено?

Само щом чула гласа му, тя започнала още по- силно да плаче:

-     Дечица, искам да ви видя. Какво толкова ще стане, ако ви видя? Нима не съм вашата майка? Нима не съм ви откърмила? Вече цялата съм побеляла. Смилете се над старостта ми и ми позволете да ви видя поне за кратко, та поне някак да понамалее бол­ката на сърцето ми. Страшно се измъчвам от тъга по вас, а сега чух и гласа ти, синчето ми!

Авва Пимен и казва:

-     Къде искаш да ни видиш - тук или на оня свят?

-     Ако не ви видя тук - отговорила тя, - какво ще видя на оня свят?

-     Ако се самопринудиш да не ни видиш тук - отговорил и той — ще ни видиш там.

Шом чула това, тя се зарадвала:

-     Ако винаги ще ви виждам там, не е нужно да ви виждам тук!

И с тези думи си тръгнала.

 

 

2.     От свети Григорий Двоеслов

 

В обителта на свети Бенедикт имаше един мо­нах. Чрез блуждаене на помислите бесът на нерадението го завладя и той изобщо не искаше да изпълня­ва правилото си според цялата строгост на устава. Бо­жият човек Бенедикт непрестанно го увещаваше и често му даваше наставления, но той не искаше да слуша увещанията на светия отец. Напротив, постоянно и безсрамно молеше светия да му разреши да отиде при родителите си.

Накрая, когато един ден, когато той прекалено досади на преподобния с молбата си, последният в гнева си му нареди да се маха от обителта. Братът излезе от манастира, като мислеше да отиде при ро­дителите си. И внезапно видя на пътя, точно пред себе си, огромен змей. Той вече беше раззинал паст да го погълне. Братът се разтрепери, почна да размахва ръце и да вика:

- Помощ! Този змей иска да ме изяде!

Братята се насъбраха тичешком и не намериха никакъв змей. Но като видяха, че братът трепери и размахва ръце, го отведоха обратно в манастира. А братът веднага даде обет никога по своя воля да не напуска обителта и даже да не излиза от нея чак до смъртта си. По молитвите на светия отец той спази този обет до кончината си и страшният змей никога повече не му се яви.

 

 

ГЛАВА 16

За това, че трябва да обичаме роднините си по плът не по-малко от другите братя, ако те приемат същия начин на живот. А ако начинът им на живот е противоположен на този, трябва да ги избягваме, понеже нанасят вреда на

душата

 

1.     Из житието на свети Пахомий

 

Бече бяха минали много години, откакто Тео­дор - ученик на Пахомий, и при това най-ревностният - беше приел монашество. Пафнутий, брат на Те­одор, дойде в манастира и помоли и той да стане мо­нах. Но Теодор, като негов роден брат, не искаше да общува с него (понеже вече беше съблякъл от себе си ветхия човек) и Пафнутий много се огорчаваше от това и често плачеше. Щом узна за това, великият рече на Теодор:

- Към такива хора, брате, е добре в началото да проявяваме снизхождение. Току-що посаденото дърво

се нуждае от грижи. По същия начин се нуждае от гри­жи и този, който едва започва подвига, докато още не се е изпълнил с благодат и не е укрепнал във вярата.

След тези думи Теодор послуша отеца и както му беше наредено, започна във всичко да подкрепя брат си. Добре усвои думите на стареца.

 

1.     Из житието на свети Иоаникий

 

Дъщерята на един придворен се разболя и цялото и тяло беше разслабено. Тя беше благочестива и се придържаше към християнските догмати. А зетят на светеца (мъжът на сестра му), напротив, беше лют до безумие иконоборец.

Блаженият излезе да ги посрещне и с молитва с кръстно знамение избави болната от тежкия недъг. Но що се отнася до зетя, светият, колкото и да го вразумя­ваше, не успя да го убеди да се откаже от безумието. Тогава, като презря роднинските чувства и като забра­ви заради благочестието родната кръв, светият прибягна към наказание - чрез молитва му отне зрението.

Така ревността за истинско богопочитание над­деля над природата и истинската любов към Бога се оказа в него над роднинските чувства. Дъщерята на сановника в действителност нямаше родствена връз­ка с него, но почиташе християнските догмати и све­тият я избави от болестта. Той, обаче ослепи другия, макар да му беше зет, понеже онзи се опълчваше про­тив божествените икони - като наказание за слепо­тата на ума му отне телесното зрение.

 

 

                                                     ГЛАВА 17

 

За това, че който става монах, трябва да се откаже от всичко, и как трябва да се разпореди с онова, което му принадлежи. Също и за това, че в общежитие личната собственост е явна

гибел

 

1.  От свети Варсануфий

 

Един брат попита стареца:

-      Мои роднини ми дължат малко пари и искам да ги дам на сиромаси, но не искат да ми ги върнат сега. Какво да правя?

-      Ако не сложиш край на плътския начин на мислене - отговори старецът, - и не добиеш малко безсрамие[1] в Господа, ще изпаднеш в човекоугодие.