8 СЕПТЕМВРИ

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 8 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

    Свети Дионисий Ареопагит разказва за безпределната радост, външното и вътрешното озарение и неописуемото благоухание, които е изпитвал и усещал в присъствието на Пресвета Богородица, когато я е посетил в Иерусалим. В своя възторг той казва, че ако не бил познал Eдинния истински Бог, би признал за Бог Нея – Пресветата Дева Мария. Такова силно и изключително впечатление е оставяла Пресветата Дева още през времето на Нейния телесен живот на земята. А несравнимо по-голяма сила и слава тя е получила след телесната си смърт, когато по Божията воля е възвисена над ангелските сили. Нейната сила произхожда от непрестанните Ѝ молитви към Бога за верните, за всички, които прибягват за помощ към Нея. На св. Иоан Новгородски, когато с целия народ се молил на Нея за помощ срещу неприятелските войски, било открито, че и Тя в този час със сълзи умолява Господа за спасението на града[1]. И Новгород бил избавен чрез чудо.

      Както е страдала заради Своя Син, разпънат [на Кръста], така Пресветата Пречиста Божия Майка изпитва състрадание към всички несретници, които се обръщат за помощ към Нея. Може да се каже, че цялата земя е изпълнена с чудесата на Нейната милост. В Белград и до днес е жив един кафеджия, Ц. Й., родом от село Лабунища, край Струга, който сляп бил заведен от майка си в Калишкия манастир[2], където, след като свещеникът му прочел молитви пред иконата на Света Богородица, отново прогледнал. Първият отшелник ѝнок в Почаев видял огнен стълб от небето до земята и в този пламтящ стълб съзрял Пресвета Богородица. Тя била застанала на една скала[3], и после от това място бликнал извор с целебна вода, която и до ден-днешен изцерява множество болни.

 

 БЕСЕДА за единодушието на Сина и Отца

 

Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори (Иоан. 5: 19).

 

     Как трябва да разбираме тези думи, братя? Да не би, както са ги схващали някои еретици, а именно, че Синът е бил по-малък от Отца и не е толкова силен като Бог Отец. Не, в никакъв случай. Устата, които така са тълкували словата на Господа, са изричали безчестие. Тези думи трябва да се разбират, както са ги разбирали светите наши Отци, сиреч, че Синът е равен във всичко на Отца и че заради Тяхното равенство волята и любовта, и премъдростта на Синa не може в нищо да е противна нито на волята на Отца, нито на любовта на Отца, нито на премъдростта на Отца. Така нито Отец може да върши нещо противно на Сина, нито пък Дух Свети – противно на Отца и Сина.

      Всичко, което Отец желае, люби и мисли, това същото желаят, любят и мислят Синът и Светият Дух. Несравнима хармония, неразделно единство, неизказaно битие! Ясно е тогава, че Синът и не може[4], и не иска да върши нищо Сам от Себе Си по Свое изволение, без [запазване на] хармонията и единството със силата на Отца и волята на Отца. Че това тълкуване е правилно, Сам Господ засвидетелства със следващите Свои думи: Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. Виждате ли равенството на волята и силата? Това, което желае Отец, желае и Синът; това, което може Отец, може и Синът. Никой, значи, да не разделя Божеството и така сам да навлича проклятие върху себе си. Бог не може да се раздели и всеки, който дръзне да дели Божеството и да умалява някое Лице, a Друго да обявява за по-висше, не може да се спаси.

    Пресвета Троице, Боже наш, Троичен по ипòстаси Един по естество, Живот, Светлина и Любов, погледни на нас и ни помилуй. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

 

 

[1] В ориг. – за тях (бел. прев.).

 

[2] Прочут манастир, известен и като Калищки, в същия район, с чудотворна икона (Калишка) на Пресвета Богородица, впечатляваща и с това, че лицата на Божията Майка и Младèнеца са изобразени много тъмни (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – камък (бел. прев.).

 

[4]  Естествено, „може” и „не може” по отношение на всемогъщия Бог се употребяват в текста и следва да се разбират богоприлично и благоразумно, в съгласие със светоотеческите творения, в които изчерпателно се изяснява този въпрос (напр. тълкованията на Евангелието от св. Иоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и др.) (бел. прев.).