7 СЕПТЕМВРИ

 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Победата над гнева е една от най-великите победи на воина Христов. Обикновено ние се гневим или на ония, които искаме да отвърнем от греха, или на тези, които ни клеветят. Ала при това забравяме, че гневът е смъртен грях и в желанието си да спасим други, [гневейки се], себе си погубваме, както казва св. Макарий. Гневенето срещу враговете обикновено е свързано с друго едно злобно чувство – отмъстителността. Св. Евпсихий победил в такава степен гневната страст в себе си, че преди да бъде посечен[1] една част от огромното си имущество раздал на сиромаси, а другата – на своите клеветници, заради които бил изтезаван и накрая умъртвен[2] Той смятал клеветниците си за свои благодетели. Св. Златоуст пише: „Да отсечем крилете на гнева и злото няма да се издигне. Гневът е смъртоносна болест, която може да погуби душите ни… Гневът е страховит огън, поглъщаш всичко… Ако разгневеният човек би могъл да види себе си, когато се гневи, не биха му били нужни никакви други увещания (да не се гневи), защото няма нищо по-неприятно от лицето на разярения.” Авва Амон признава за себе си: „Преживях 14 години в скита, молейки Бога ден и нощ да ми дарува победа над гнева.”

 

БЕСЕДА  за духовната храна

 

Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил (Иоан. 4: 34).

      Ето любов! Ето наставление! Ето смирение! Ето пример! Както в хляба се съдържа всичко необходимо за нашето тяло, така и във всяко слово на Господ Христос има всичко, което е потребно за нашите души. Божественaтa единосъщност по природа на Отец и Син се проявява в любовта на Отца към Сина и на Сина към Отца. Който обича, слуша [обичания]. Ако искаш да узнаеш колко голяма е твоята любов към Бога, измери степента на своето послушание на Божията воля и веднага ще разбереш това. Липсата на послушание е сигурен признак за отсъствие на любов. Любящият с наслада изпълнява волята на обичания. Божият Син толкова силно люби Своя Отец, че изпълняването на волята на Отца е най-сладката храна за Сина. Каква е волята на Отца? Спасението на човеците. Господ, Синът Божий, е изпитвал неутолим глад за изпълняване на волята на Отец. И се е чувствал нахранен с най-вкусни ястия, когато е спасявал някого.

      Виждате ли колко духовно извисен е Христос! Неговите ученици Му донесли храна от града и Го молели да яде: Равѝ, яж! Но в този час Той бил зает с най-важното си дело – спасяването на човешките души. Тук е самарянката, готова да приеме учението за спасението, към Него идват и всички жители на град Сихар, Царството Божие се приближава; голямата нива е готова за спасителната жътва. Ето това за Христос е храна, по-вкусна от всички ястия и лакомства на този свят. Тялото е машина, в която пътува Царят човек. Когато царят върши своето царско дело, когато откупва от робството царските синове, машината трябва да стои настрана и да не пречи на царското дело. Царят се е устремил изцяло към спасението на своите възлюбени синове и това са неговите храна и питие, неговата награда, едничката му радост и достойнство.

     О, братя мои, да бихте осъзнали как гладува Господ Христос и в днешно време за нашето спасение! Нима да Му не дадем  храната, която Той обича най-много? Кой за нас е по-скъп гост, по-близък роднина, по-верен приятел от Него? И щом къде-къде по-обикновени гости и по-далечни роднини, и неверни приятели гощаваме с такива ястия, които знаем, че обичат, как да не нагостим нашия Господ с единствената желана от Него храна? Да се заемем със собственото си спасение, към което Той ни призовава. Това за него е най-любимата гозба. От всяка друга храна Той отвръща глава.  

     О, Господи Иисусе, Човеколюбче, ненаситен [за нашето спасение], помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – преди смъртта си (бел. прев.).

 

 

[2] Това станало, когато мъченикът бил пуснат от тъмницата, та по Божия промисъл да употреби голямото си богатство по споменатия начин, вместо то да бъде отнето (имуществото на християните често се е конфискувало) от властите или разграбено от езичниците (бел. прев.).