19 ОКТОМВРИ

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Явяване на св. мъченик Уар. Когато набожната вдовица Клеопатра издигнала църква на свети Уар, повикала епископа и свещениците да осветят църквата. Били се събрали много християни за това празнуване, защото цялата околност почитала св. Уар като голям целител и чудотворец. След Божествената служба набожната ктиторка отшла в църквата при мощите на св. Уар и се помолила така: „Моля те страстотерпче Христов, измоли ми от Бога, онова, което е Нему угодно, и полезното за мене и за единствения ми син“. А Клеопатра имала син Иоан, юноша на възраст да отива войник. Свършила молитвата и тъкмо излязла от църквата, синът и, дотогава здрав, се разболял. Обзел го някакъв огън, ставало му по-зле и по-зле, докато в полунощ умрял. Нажалената и разгневена майка, отишла на гроба на св. Уар и започна рязко да говори: О, угодниче Божий, нима така ми помагаш?“ Изговорила още много горчиви жалби. Та чак изнемощяла и се унесла в лек сън. Изведнъж и се явил св. Уар заедно със син и Иоан. И двамата били светли като слънцето, в дрехи по–бели от сняг, препасани със златни пояси, а на главите имали прекрасни венци. Светията и рекъл: „Нима сама не ме моли да измоля от Бога угодното Нему, а за тебе и за сина ти -  полезното? Аз молих Бога, и Той, по неизказната Своя благост, взе твоя син в небесната войска. Ако искаш, ето, вземи го и го дай във войската на земния цар“. Като чул това, младият Иоан прегърнал св. Уар, и му казал: „Не господарю мой, не слушай майка ми и не ме връщай в пълния с неправди и беззакония свят, от който си ме избавил“. Клеопатра се събудила от сън, усетела в сърцето си голяма радост, и излязла весела от църквата. Преживяла при този храм седем години, а св. Уар и синът и често и се явявали.

 

БЕСЕДА за жаждата на душата по Бога

 

Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие (Пс. 41, 3)

 

Когато искрата на любов към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да се разгори и ще види чудо. Ще запламти тази искра като факел с невиждана светлина. Нейната светлина и топлина ще бъдат твърде големи. В светлината на любов към Бог човек ще се чувства на този свят като в мрак; а от нейната светлина [на любовта] ще усети неутолима духовна жажда – жажда за Бога, за доближаване към Бога и за съзерцание на Бога. Тази жажда боголюбецът Давид сравнява с жаждата на кошута[1], която тича към водни извори. Душата ми жадува за Бога силний, живий. Не е ли всичко около нас немощно? Не изтлява ли бърже всичко около нас? Ние се държим за сенки, ние прегръщаме мъртъвци. Утрешната смрад днес кичим[2] със злато и сребро, понякога с чест и съвест, а понякога и с живота – смрадта на утрешния ден! Това не е любов, това е скотска похот. Великата душа търси предмет достоен за любов, търси предмет неподвластен на трошене и тлен, на разпадане и гнусотиите на променливите тела. Затова царят боголюбец подчертава: Бога силний, живий. Защото, кой е истински силен и жив, освен Бог? Бог е дарувал сила и живот на Своите ангели и светии, но [всичко] това e Негово и от Него. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие? Ето непреодолим копнеж на истинската любов към Бога. Да се засрамят всички онези, които казват, че вярват в Бога и обичат Бога, а самата мисъл за смъртта, за излизането от този свят, ги довежда до безумие.

О, Господи Боже наш, светий силний и живий; извор на святост, извор на сила, извор на живот – освети ни и съгрей с любовта към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - елен

[2] В ориг. – плакнем, мием