НЕДЕЛЯ ДВАНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Евангелие за бремето на богатството

НЕДЕЛЯ ДВАНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за бремето на богатството

 

Мат. 19: 16 – 26, Зач. 79

 

       Представете си, че един голям и горд кораб се разбие сред морските дълбини и започне да потъва. Какво става с пътниците?

       Един се хваща за някаква дъска и се държи за нея. Друг се вкопчва за някакво буре и се държи за него. Трети успява да върже около себе си мехове и плува с тях. Четвърти скача във водата без нищо и плува. Пети спуска спасителната лодка от кораба и не започва да гребе, а бърза колкото може повече неща да вземе от кораба и да ги пренесе в лодката. Кой от тези е в най-голяма опасност? Т.е. кой ще загине най-позорно? А ще загинат всички.

       Най-позорно ще загине онзи, който изглежда най-безопасно, който е в стоящата до потъващия кораб лодка и я препълва с разни благини. Наистина той е в най-голяма опасност. Най-напред слага в лодката няколко торби с брашно. Ама като вижда сандъците с бутилки вино и ракия, ще започне и тях да пренася в лодката. Па ще почне да пренася дрехи, килими, платове… – „ще ми трябват за облекло и постелка!“. А като се огледа и види сребърната посуда и позлатените свещници, ще вземе и тях. А я виж – това са бурета с олио, с осолено месо и риба, с ориз и различни други варива – „ще ми трябват; как ще мина без това?“. Ще види кутии и торби с пари и скъпоценности. Всичко трябва да пренесе в лодката. Ама защо да остави фините масички, полираните столове и плюшените дивани, като може и тях да пренесе? И ги пренася. А лодката все повече се пълни и потъва във водата. Но веднага се сеща – за гориво му трябват газ и въглища. И тях пренася. Ама я виж – тук са шкафовете с многото хубави книги! Ще му трябват в лодката да чете и да убива времето до брега. Пренася и тях. Тук са роялът, цигулките, лъковете, флейтите. Време е и тях да прехвърли. Пренася ги. А лодката все повече се препълва и все по-дълбоко потъва във водата. „Стига“ – казва – и сяда в лодката. Но се досеща за още доста неща, които може и трябва да вземе. Отново се качва на кораба и пренася. И пак говори на себе си – „Стига“ – и сяда в лодката. Но пустото му желание за вещи отново го боде да пренесе още повече неща от кораба в лодката. Накрая корабът потъва под водата и той, със съжаление, че не е натоварил още нещо, потегля. Започва бавно да гребе към брега. Но водата почти прелива в лодката. Ако някой от онези, които са в по-голяма беда, опита да се качи в лодката, човекът в лодката по-скоро ще го убие, отколкото да го пусне да се качи при него. И така, претоварил с вещи лодката, той ще претовари и своята душа със злодеяние. Но излиза вятър и се надигат вълни. Той започва да се бори със стихията, изгребва водата от лодката. Но като вижда, че това не помага, започва със съжаление да изхвърля в морето най-напред някои евтини вещи, а после и скъпоценните и най-скъпоценните. Но вече е уморен от тяхното товарене, няма сили отново да ги вдига и хвърля в морето. Водата най-накрая напълва претоварената лодка и тя потъва, а заедно с нея и той.

       Такива са дните и краят на алчните богаташи в морето на този живот. Преди всичко те живеят с измамното убеждение, че този свят е един разбит кораб, без капитан, без кормило и рулеви – една развалина[1], която потъва и загива, и която се ползва само от онези, които повече награбят от нея и го занесат в своята лодка. Но всред това ненаситно плячкосване на разбития кораб на живота се появява Капитанът на кораба, Който поставя ръка върху него, като на Своя собственост, и заявява, че корабът няма да потъне, а само така изглежда на неопитните и късогледи невежи, които са за кратко на него.

Той пътува на кораба още от самото начало и превозва пътници. Пътниците се сменят, но Капитанът стои невидим и управлява кораба. Той знае откъде е тръгнал корабът и къде отива. Той знае пътя, Той не се страхува от морето.

       Този Капитан е Господ Иисус Христос.

       Кротко, но решително слиза върху вълните и подава Своята десница на давещите се. И тези, които нямат нищо под ръка и плуват само с ръце, най-напред се отзовават и се хващат за Неговата спасяваща десница. Но онези, които са натоварили, напълнили и препълнили своята лодка, се отзовават най-трудно, защото се боят, че ако напуснат лодката и с празни ръце тръгнат към Него по вълните, ще потънат – и те, и Той. Те не вярват в Него; те повече се надяват на своята лодка. Виждайки това, и четейки в техните жалки души още по-жалката им вяра в мъртви предмети, Господ Иисус се обръща към спасените и казва: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно. Господ много пъти е виждал такива случаи и върху много от тях изграждал Своите поучения. Днешното евангелско четиво описва един такъв случай.

       И ето, един момък се доближи (до Иисус) и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? Евангелистите Матей и Марк говорят за някакъв богат момък, който беше твърде богат, а евангелист Лука го нарича и началник – някой си началник. Това станало на един път в Иудея, след славния случай, когато Господ заповядал на учениците: Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие – и когато добавил, че ако някой не приеме Царството с детска вяра и радост, няма да влезе в Него, и [после] прегърнал и благословил децата. Посочвайки невинните деца като граждани на Божието Царство, Господ излязъл на пътя и тук се приближил онзи млад и богат началник, паднал пред Него на колене и Го попитал онова, което вече чухме. Начинът, по който пристъпва към Христа, е достоен за всякаква похвала, но е за съжаление начинът на неговата раздяла с Христос. Той изтичва пред Христа, пада на колене пред Него; иска от Него съвет за най-важния въпрос на света – за вечния живот и условието за получаването му. Той дошъл с искрено намерение, а не като книжниците, които идвали само за да изкушават Христа Господа. Той, при всичкото своето външно богатство, чувствал някакъв душевен глад  и [духовна] бедност.

       Учителю благий! Ето как момъкът се обръща към Господ. За него това е достатъчно. Онзи, който е прекарал целия си живот при светлината на свещ, нима греши много, когато при първото виждане на слънцето го нарича свещ? Какво добро да сторя? При този въпрос той мисли за своето богатство, както обичайно се случва с богатите, които не могат да се разграничат от него, нито да мислят за себе си, без да мислят за богатството. „Какво бих могъл да сторя аз – какво добро дело – с богатството“, за да имам живот вечен? Без да осъзнава напълно с Кого говори, той и малко осъзнава какво казва. Той би бил радостен да чуе от Учителя съвет как със своето богатство да получи онова, което целият свят не може да заплати, т.е. вечния живот.

       Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Сърцеведецът Иисус прониква в мислите на момъка и ги чете като от книга. Господ вижда, че момъкът не Го познава и Го има само за добър човек и добър Учител, и желае с тези думи да го подбуди към размишление. Ако Аз съм обикновен човек, защо Ме наричаш благ; ако ли пък знаеш кой Съм Аз, защо не кажеш това ясно, а Ме наричаш Учител? Само един Бог е благ в пълния и съвършен смисъл; „добри“ хората могат да се нарекат само в сравнение с недобрите хора. Но никой не може да се нарече добър в сравнение с Бога. Следователно, само единствено Бог е добър. Господ Иисус не иска, значи, да упрекне момъка, че го нарича благ, а за туй, че Го мисли за обикновен, смъртен човек, и все пак Го нарича благ. С това Господ не иска да каже: „Аз не Съм благ“, а: „Аз не Съм обикновен, смъртен човек. Аз съм Онзи, за Когото единствено може да се каже, че е добър“.

       След това първоначално обяснение Господ започва да отговаря на въпроса на младия богаташ: Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва (момъкът) Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Това са условията за влизането в живота. Но богаташът не питал как да влезе в живота, а как да има живот, да получи живот, или да наследи живот. Каквото неразбиране показва относно личността на Господ Иисус, такова същото показва и в разбирането за вечния живот. И както тогава Господ го поправил, така и сега го поправя. Вечният живот има своите състояния; в едно състояние са онези, които са само спасени, а в друго състояние са онези, които са съвършени. Апостолите ще седнат на дванадесет престола и ще съдят Израилевите колена, докато останалите няма да седнат на престоли, нито пък ще съдят когото и да е, въпреки че и те ще бъдат във вечния живот. Апостол Павел пита коринтяните: Не знаете ли, че светиите ще съдят света (I Коринт. 6: 2 – 3)? И то ще съдят не само творенията от този свят, а и ангелите. Но не всички спасени хора, а само Божиите светии, съвършените – Пречистата и Пресвета Дева Богородица, по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите; преди всички светии идват апостолите, светителите – пред останалите [Божии] угодници, а угодниците – пред останалите обикновени спасени. Съвършени са онези, които освен себе си, със силата на името на Господ Иисус, са спасили още много други, а спасени са и тези, които едва са успели да спасят себе си. „В дома на Отца Ми има много жилища“ (Иоан 14: 2) – казал сам Господ . Ако не е така, нима би го казал? Той казва това и в този случай, само че по друг начин. В Царството не всички са еднакви; една е славата на тези, които само са влезнали в Царството, а друга е славата на онези, които са съвършени в Царството. Но да се върнем към първото условие за влизане в Царството, а по-нататък ще чуем от устата на Истината и условията за съвършенството.

       Кои, значи, са условията за влизане в Царството? Опазване на заповедите. Кои заповеди? Всички: първо – тези, които забраняват да се върши зло, а и онези, които заповядват да се прави добро, според думите на пророка: Нека се отклонява от зло и прави добро (Пслм. 33: 15). Първо, следователно, трябва да изгониш злото от себе си, па тогава ще станеш годен за вършене на добро. Затова Господ първо набляга на негативните заповеди, а след това на позитивните, а не както са изложени според Моисей. Да не се убива, да не се прелюбодейства, да не се краде, да не се лъжесвидетелства – това са негативните заповеди, предназначението на които е да отклоняват от злото. А почитането на бащата и майката и любовта към своя ближен – това са позитивните заповеди, предназначението на които е да се върши добро. Докато не бъдат изпълнени първите, е невъзможно да се изпълнят вторите. Онзи, който може да убие ближния, не е способен да го обича. И онзи, който прелюбодейства, не познава любовта. Споменавайки тези шест заповеди, Господ не мислил да каже всички заповеди, а само най-важните. А че това е така, се вижда първо от това, че Господ пропуска точно най-голямата – любовта към Бога. По-нататък ще обясним защо Той нарочно пропуснал тази заповед. Второ – това става ясно от повествованието на другите двама евангелисти - Марк и Лука, които не акцентират на всичките шест заповеди, споменати от Матей. Например, Марк и Лука не споменават за заповедта [за любовта] към ближния. А Марк добавя към негативните заповеди още една, отнасяща се за всички: Не увреждай. Значи, евангелистите във всичко това, без да си противоречат един другиму, се допълват. Но от всичко, което евангелистите ни разказват, е ясно, че Господ нямал намерение да акцентира изключително върху споменатите пет или шест заповеди, а само да напомни на момъка по този начин за целия древен закон. Той препоръчва изпълнението на заповедите на древния закон, което потвърждава Неговите предишни думи, че Той не е дошъл да наруши закона и пророците, а да ги изпълни. Не да наруша съм дошъл, а да изпълня (Мат. 5: 17). А щом съвършеният Господ, без никаква лична необходимост, изпълнил целия закон, колко повече трябва да го изпълнят всички онези, които бавно се изкачват по високата стълба на съвършенството! Всички изброени заповеди имали за богаташа и особен вътрешен смисъл. Така не убивай означава: потапяйки свръхмного своето тяло в богатството и разкоша, ти убиваш душата си. Не прелюбодействай означава: душата е предназначена за Бога както невеста за своя жених. Ако душата се влюби в светското богатство и блясък, в разкоша и преходния живот, тя прелюбодейства спрямо своя безсмъртен Жених – Бога. Не кради означава: не кради от душата заради тялото; не кради времето, нито грижите, нито труда, които трябва да посветиш на душата, и не ги давай на тялото. Външно богатият обикновено става вътрешен сиромах. И обикновено – но не винаги – цялото външно богатство на човека разкрива поквара във вътрешния човек; охранено тяло – мършава душа; разкошно облекло на тялото – гола душа; бляскава външност – вътрешна тъмнина; външна сила – вътрешна немощ. Не лъжесвидетелствай означава: не оправдавай с нищо любовта към богатството и изоставянето на своята душа, защото това е изкривяване на Божията истина и лъжесвидетелство пред Бога и съвестта. Почитай баща си и майка си означава: не отдавай само на себе си почит и чест, защото това ще те погуби; почитай баща си и майка си, чрез които си дошъл на този свят, та чрез това да се научиш да почиташ Бога, от Когото сте дошли ти и твоите родители. Обичай ближния си означава: в това начално училище по упражнение в доброто се научи да обичаш своя ближен, та да възрастеш до степента, на която се обича Бог. Обичай ближния си, защото тази любов ще те спаси от самолюбие, което може да те погуби. Обичай ближния си като себе си, та да се смириш, понизиш и изравниш в собствените си очи с другите хора. Иначе гордостта, която идва от богатството, ще те завладее и ще те хвърли в пъкъла.

        След този съвет на Господ Иисус момъкът отвърнал: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? А това означава, че всички тези заповеди са му били познати още от детинство, и че той, във външния смисъл на Моисеевия закон, ги е изпълнил. Богатият момък отново се заблуждавал. Той мислел, че Христос нищо ново не казал, а само повторил известното му. Всъщност, всяка древна заповед, чрез Христовия език, се изпълва с ново съдържание, нов дух и живот. При новото творение, при новото Откровение, Господ Христос придава дълбоко вътрешно значение на всяка външна заповед, която е дал на Израиля чрез Моисей. И ако момъкът наистина изпълни изброените заповеди според  тяхното вътрешно, християнско значение, а не формално, както фарисеите церемониално ги изпълнявали, той би бил с отвързана от своето богатство душа и не би му било трудно да изпълни онова, което му предложил Господ. Но той бил изпълнил всички тези заповеди като онзи фарисей, който на молитва се хвалел пред Бога: Давам десятък от всичко, що придобивам. Затова бил и останал вързан, като в незаконен брак, за своето богатство и никак не можел да се раздели с него и да тръгне след Христа. Какво още ми не достига? – попитал момъкът Господа, чувствайки се вече на прага на спасението. Той изглежда се надявал, че Господ ще му каже още някоя подобна заповед, която лесно ще може да изпълни. Господ виждал неговото наивно, законническо, повърхностно мислене и го възлюбил. Евангелист Марк повествува: Иисус, като го погледна, възлюби го. Защо Господ възлюбил онзи несъвършен момък? Защото неговото законническо, повърхностно мислене не било злобно като при фарисеите и книжниците, а наивно и добронамерено. Но въпреки това, Господ трябвало да му каже горчивата истина и да разбие неговите илюзии за бързо и лесно спасение.

Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. Накрая Господ му казва нови думи, неочаквани и тежки. Непрестанно гледайки в сърцето на момъка, Господ му казал тези нови думи. Макар и предварително да знаел, че те не ще могат да развенчаят момковата душа от земното ѝ богатство и да я венчаят за Бога, Той, все пак, изрича това, колкото за онзи, който Го питал, толкова повече и заради учениците, които слушали [разговора]. Ако искаш да бъдеш съвършен. Това не е само влизане в Царството, а и власт в Царството. Иди, продай всичко, що имаш. Т.е. иди и се покажи господар над своето богатство, което те притежава, а не ти него. Наистина, твоето богатство те притежава, а не ти него. Твоето богатство досега е изкупувало малко по малко твоята душа и я е предавало на дявола; иди сега ти и го продай, раздай го на онези, на които им е необходимо, и то им е необходимо не като господар на живота им, а като слуга. Иди и разкъсай опасната и незаконна връзка на душата ти с твоето богатство. Иди и се развенчай. Иди и се освободи. Иди и изтръгни своята душа изпод бремето на земята, изпод праха, изпод гнойта на богаташките наслаждения, па тръгни след Мене. Без [да имаш] никъде нищо, тръгни след Мен. Душата е най-богата, когато никъде няма нищо. Душата е в най-богатото общество, когато не е в ничие общество, освен в Моето. Продай всичко и раздай на сиромасите. Сиромасите са онези, на които им трябва твоето богатство – не като украшение, не като бреме, не като господар, а като насъщния хляб, за облекчаване на живота, като слуга и помощник. И всичко, което дадеш като материално богатство, ще ти се върне като духовно. Ето, твоята душа е препълнена със сиромаси, твоето сърце също, също така и твоят ум. Богатството, което не ти е необходимо, не ти е потребно, когато се отървеш от него, ще отиде при всички тях,

       Но защо Господ праща богаташа да продаде своето богатство и да го раздаде на сиромасите, а просто не му каже: „Остави всичко, не се връщай вкъщи, а върви след Мене“. Не казал ли така на онзи, който искал да се върне и да погребе баща си? Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви след Мене (Лк. 9: 59 – 60). На този богаташ Господ не казал така по две причини: първо – защото, ако той не продадял имота си и не раздадял на сиромасите, щяло или съседите да навлязат в изоставения имот и да го разграбят, или пък някой от неговите роднини да наследи този имот и да се окаже в същото състояние, в същото робство на богатството, в което бил сега този момък. Така, значи, или крадците, или роднините ще погубят душите си с това същото богатство. Второ – пращайки го да продаде и раздаде богатството на сиромасите, Господ иска с това да пробуди в момъка човеколюбието, да предизвика в него състрадание[2] към ближните и да го постави в състояние, в което той да почувства духовна радост и наслада от извършването на добро дело. За да подтикне волята на младежа да стори това, Господ веднага му показва вечната награда, вечните небесни блага, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат. Несравнимо е по-добро богатството, което ще получиш от онова, което ще оставиш. Защото, какво ще ти помогне цялото твое земно богатство, когато днес-утре ще умреш? To ще пропадне на този свят и ще те погуби за другия. Благата, които ще имаш на небето, ще те чакат, докато не се разделиш с този свят – а това ще бъде твърде скоро – и няма да се отнемат, нито отделят от тебе вовеки веков. Утешавайки го за привидната загуба в този свят с очакващите го блага на небето, Господ най-накрая призовава момъка: Па дойди и върви след Мене! Когато се разделиш с всичко, тогава с двете си нозе и с двете си очи върви след Мене. А така – не можеш с единия си крак да вървиш след Мене, а с другия след своето богатство, нито пък можеш с едното си око да гледаш към Мене, а с другото в своя имот. Не, не можеш да служиш на двама господари.

Но всичко е напразно – момъкът добре чул всичко; разбрал какво се иска от него, и се натъжил много, защото имаше много имот, и си отишъл с двете си нозе и с двете си очи при своето обречено богатство. Бил твърде богат! Т.е. бил силно привързан към богатството, здраво окован, заробен и твърде слаб, за да изскубне бурена, който се бил сраснал с него. Наистина [момъкът] бил като семе, паднало в тръни, което започнало буйно да расте, ала тръните го заглушили, за да не принесе никакъв плод. Голямото богатство било големият трънак около семето в неговата душа. Стопанинът искал да изтръгне тръните от неговата душа и да я изведе на светлина, та да расте свободно, ала той, заради лошия навик, не позволил. Като онзи давещ се в препълнената лодка. Господ му подава Своята силна десница, за да го спаси и изведе от нея, но на него му било жал за натоварените вещи. И така, богатият момък се разделил с Христа – Капитана на лодката на живота, и се изгубил из морската шир, та скоро да потънат и загинат – и лодката, и той.

        А Иисус рече на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Нито една дума на Господ Иисус не можело да бъде хвърлена напразно в нивата на този свят. Ако от нея не се възползвали тези, за които тя непосредствено била казана, възползвали са се онези, за които тя е казана косвено. В този случай Христовите думи били отправени непосредствено към момъка, а косвено – към учениците. Момъкът не можал да се възползва от Христовите думи, ала учениците се възползвали. Затова, след заминаването на момъка, [Господ] се обръща към тях и им казва колко е трудно за богатия да влезе в небесното Царство. Господ не казва, че богатият не може да влезе в небесното Царство, а че е трудно, твърде трудно. А че не е невъзможно за богатия да влезе в небесното Царство, се вижда от примера, споменат в Свещеното Писание. Аврам е бил богат, много богат човек, но чрез своята вяра бил привързан към Бога повече, отколкото към цялото си богатство, повече даже и отколкото към своя единствен син. Аз, който съм прах и пепел – казал, при цялото си богатство, Авраам за себе си. Бил богат и пребогат и праведният Иов, но богатството не му попречило да бъде смирен пред Бога и послушен на Бога, както в славата, така и в страданията и униженията. Богат бил и Вооз – прадядото на Давид, но със своето милосърдие угодил на Бога. Та и Иосиф Ариматейски е бил богат, но богатството не му попречило да се предаде изцяло на Господа Иисуса и да стори всичко възможно за мъртвото Господне Тяло, та чак отстъпвайки Му новия каменен гроб, който бил приготвил за себе си. Най-накрая, през историята на Църквата, богати били и безброй други Божии угодници, ала те се спасили и наследили Божието Царство, защото не били привързани със сърцето си към земното богатство, а за Христа – гледали на земното богатство като на прах и пепел. Богатството само по себе си не е зло, както и нито едно Божие творение не е зло, а човешката привързаност към богатството, към имоти, към вещи е зло. Зли са и пагубните страсти и пороци, на които богатството дава сила и ги предизвиква, а именно: блуд, лакомия, пиянство, скъперничество, разточителство, самохвалство, суета, гордост, презрение към и подценяване на бедните хора, богозабравяне и още, и още. Малко са онези, които имат силата да се противопоставят на изкушенията на богатството, и които могат да владеят своите богатства, а да не станат техни слуги и роби.

Преди всичко, богатият трудно може да пости, а без пост няма омаломощаване на тялото, нито смирение, нито истинска молитва. Затова Господ казва, че е трудно за богатия да влезе в Божието Царство. Но с това не казва, че за бедния е лесно да влезе в Царството Божие. И бедността има своите изкушения, както и богатството. Богатият трябва да се спасява чрез голямо милосърдие и смирение пред Бога, а сиромахът – с голямо търпение, издръжливост и постоянно упование на Бога. Не се спасява богаташ, който е немилосърден и горд, нито пък сиромах, който роптае срещу своята съдба и се отчайва [в упованието] на Божията помощ. Няма на света богати и бедни по някаква случайност или по неразумно [устройство] на този свят, а по премъдрия Божий Промисъл. За един миг Бог може да изравни всички хора по богатство, но това ще е истинска лудост. В такъв случай хората щяха да станат съвсем независими един от друг. Кой тогава би се спасил? И как би могъл някой да се спаси? Защото хората се спасяват чрез зависимостта си един от друг. Богатият е в зависимост от бедния, бедният е в зависимост от богатия; ученият е в зависимост от неукия, неукият – от учения; здравият е в зависимост от болния, болният – от здравия. Материалната жертва се заплаща с духовна. Духовната жертва на учения се заплаща с материалната на неукия. Физическата услуга на здравия се заплаща с духовната на болния, и обратно – духовната услуга на болния (който помни Бога и Съда) се плаща с физическата услуга на здравия. Всичко е втъкано като в пъстър килим. Едноцветен свят би ослепил очите на всички. Как богатият ще спаси душата си чрез милосърдие и смирение, или ще я погуби чрез скъперничество и гордост, ако го няма сиромаха? Как сиромахът ще спаси своята душа с търпение и издръжливост, или ще погуби душата си чрез ропот, кражби и похищения, ако го нямаше богатия? Как ученият би спасил своята душа чрез състрадание към неукия и труд за него, или да изгуби душата си със своето горделиво презрение към неукия, ако нямаше на света неуки? Как неукият би спасил своята душа чрез послушание и  смирение пред учения, или би я погубил чрез непослушание, завист и диващина към учения, ако го нямаше на света учения? Как здравият би спасил своята душа със своето благодушно служение на болния, със състраданието и молитвите за болния, или как би погубил душата си чрез своята погнуса от болния, чрез нехайството към него и с превъзнасянето със своето здраве, ако го нямаше болния? И как болният ще спаси душата си с покорност и благодарност към здравия, или как ще я погуби със своята омраза и завист към здравия, ако го нямаше здравия? Бог е предоставил на човека свободен избор, на всеки човек. Няма нито един човек на света, пред когото да не са отворени два пътя – пътят на спасението и пътят на гибелта. В това се състои свободата на човека. Богатството може да спаси богатия, а може и да го погуби; бедността може да спаси бедния, а може и да го погуби; и учеността може да спаси учения, а може и да го погуби; и неученият чрез неучеността може или да се спаси, или да погине; и здравият чрез здравето може да се спаси, или да погине; и болният може чрез болестта да се спаси, или да погине. Всичко зависи от избора на човека. Христос е дошъл да вразуми хората, а не да ги принуждава. Затова Той и не заповядва на момъка: „Върви в живота!“. А само: Ако искаш да влезеш в живот вечен. И не му заповядва: „Бъди съвършен!“, а само: Ако искаш да бъдеш съвършен. „Ако желаеш, ако искаш“ – така казва Бог на свободните и разумни същества. Бог иска всички хора да тръгнат по правия път и всички хора да се спасят, но и пътят към погибел остава отворен за тях.

       И още ви казвам – заявява Господ наш Иисус Христос пред учениците, за да повтори, че е трудно за богатия да влезе в Царството Божие. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Камила се наричало не само животното камила, а и дебелото въже, с което лодката се завързва към брега в пристанището, та да не я отнесе вятърът. В този случай Господ имал предвид това дебело въже. По-лесно е, значи, най-дебелото въже да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. Почти невъзможно, но все пак не е невъзможно, а твърде трудно. Това казва Онзи, Който добре познава слабостите на човешката природа и знае как човешката душа лесно се оковава от богатството и здраво се прилепя към земята.

       Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? Защо се учудили учениците, когато те вече били сторили това, което богатият момък не могъл да стори? Ето, те оставили всичко и тръгнали след Христа. Премъдрият Златоуст чудесно обяснява това – учениците не се бояли за себе си, а за останалите хора, между които имало много богаташи. От чисто човеколюбие, значи, те се учудвали на страшните Христови думи. Той ги праща в света да спасяват хората. Как ще могат те да спасят толкова много богати хора в света, като за богатите е почти невъзможно да влязат в Царството? Такова чувство на съжаление към хората гнетяло тогава техните души и поради това чувство те задали горепоставения въпрос: кой може да се спаси? Сякаш са по-милостиви от Христос?! Сякаш са по-човеколюбиви от Господ Човеколюбеца?!

А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. Господ погледнал не в лицата им и в очите им, а в дълбочината на техните сърца. И там съзрял[3] незнание и страх. Ето, те още не познават Божията сила, затова така се страхуват за Божиите творения. Онова, което е невъзможно за хората, е възможно за Бога. А кое е невъзможно за хората? Или с други думи – какво добро могат да сторят хората без Божията помощ? Нищо добро и никога. Без Божията помощ не може да се спаси ни беден, ни богат. Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15: 5). А апостол Павел, който бил мъртъв за себе си, а жив за Христа, потвърдил тези Господни думи, като казал: Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Филип. 4: 13). Благодатта на Светия Дух може да стопли сърцето и на най-големия богаташ, да го отвърже от богатството, да го отлепи от земята и да го постави на пътя на спасението. За Бога всичко е възможно.

       Бог наш е Бог всемогъщ. Неговото всесилно Слово е сътворило света и Неговата всемощна десница държи небесния свод. Той – Всесилният, наистина, може и нас, които желаем спасение, да спаси. В каквото и да сме положение, каквото и да е състоянието ни, каквито и да са обстоятелствата, Той – Всемогъщият, може да ни спаси. И не само може – Той желае.

Нашият Бог е Всемогъщ и Всеблаг – да побързаме да го посрещнем. Той ни вика и чака. И с всички Свои свети ангели се радва само като види, че сме обърнали лицата си към Него. О, да обърнем лицата си и да побързаме в истинското свое отечество да срещнем нашия Бог – Всемогъщия и Всеблаг Бог. Но да побързаме, преди смъртта да е почукала на вратата и да каже: „Късно е!“

       На нашия Бог, Бог Всемогъщ и Всеблаг – единосъщна и неразделна Троица – Отец, Син и Дух Свети, слава и хвала, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Автор: Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

[1] В ориг. – изоставен имот (бел. прев).

[2] В ориг. – съжаление (бел. прев).

[3] В ориг. – прочел (бел. прев).