ДО ЧОВЕКА , КОЙТО КАЗВА, ЧЕ ВЯРВА В БОГА, НО НЕ МУ СЕ МОЛИ

Труди се и укрепвай своята вяра. С течение на времето ще усетиш потреб­ност от молитва. Вярата ти не е силна и затова все още не те подтиква да се молиш.

Веднъж гледахме как слаба струя вода пада върху воденично колело и то си остава неподвижно. Изведнъж водата придойде и колелото се задвижи.

 Вярата е духовна сила. Слабата вяра не подтиква ума към размисъл за Бога, нито сърцето - към молитва. Силната вяра задвижва и ума, и сърцето, и цялата човешка душа. Докато е жива в човека, със своята сила тя подтиква душата му към Бога.

Казваш, че си прочел думите на Спасителя: Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него и от това си заключил, че молит­вата изобщо не е нужна. Наистина Бог знае предварително всичко, от което се нуждаем, но все пак Той иска да Му се молим. Затова Спасителят ни е за­повядал да се молим непрестанно и ни е научил как да го правим. Това е по-лесно да се обясни на хора, които имат деца, отколкото на теб - неженения. И родителите знаят предварително какво е нужно на децата, но чакат да ги помолят. Защото родителите знаят, че молбата смекчава и облагородява детските сърца, прави децата покорни, смирени, кротки, послушни и бла­городни. Виждаш ли колко небесни искри избива кремъкът на молитвата от човешкото сърце?

Веднъж прочетох как един пътник спрял пред крайпътна къща. В нея имало работническо събрание. Изведнъж в къщата настанала пълна тиши­на. Работниците коленичили за молитва. Един от тях излязъл и започнал да се разхожда наоколо. Пътникът го попитал какво става вътре.

- Молят се Богу. А мен ме е срам и излязох. Пътникът замълчал.

- А ти кого чакаш? - попитал го работникът.

- Чакам да излезе някой, за да го попитам за пътя.

- Ами защо не ме питаш мен? И аз мога да ти го покажа.

 Пътникът поклатил глава и отговорил:

- Как би могъл да ми покаже верния път онзи, който се срамува от Бога и от своите братя?

Мисля, че при теб няма срам от молитвата, а просто слаба вяра. И така, грижи се за младенеца в себе си. Когато порасне и възмъжее, ще ти се от­плати стократно за твоя труд. Мъжествената вяра ще задвижи вътрешното колело на твоето битие и ти ще получиш нов живот.

Божият мир и благословение да бъдат с теб!

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски