ДО НОСАЧА БРАНИМИР И.: ЗА ПОСЛАНИЕТО ДО ГАЛАТЯНИ 3 : 27

 

ДО НОСАЧА БРАНИМИР И.: ЗА ПОСЛАНИЕТО ДО ГАЛАТЯНИ 3 : 27

 

Споделяш, че намираш голяма утеха в четенето на Новия Завет и Псалти­ра. „Ако не беше то, бих паднал под бремето на живота". Така пишеш. Измъчва те обаче това, че не си в състояние да разбереш всичко прочетено. Например не разбираш какво е искал да каже апостол Павел с думите: „Всич­ки, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”. Тези думи се пеят вместо „Свети Боже" на големите празници: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся". Същата тази мисъл апостол Павел изразява във вид на заповед, казвайки: „Но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа” (Рим. 13:14). Какво значи да се облечем в Христа?

За да разберем това, трябва първо да знаем, че тук става дума за душа­та. Душата е проста по природа и у новороденото е също така гола, както е голо и тялото му. Телесната голота, с която се раждаме, е символ на душев­ната голота, в която се е оказал нашият прародител заедно с потомството си заради престъпването на Божията заповед в Рая. Когато се кръстим в името Христово, нашите души се обличат в Христос. Обличат се в онези невидими, но реални одежди, в които е била облечена и Христовата душа. Защото както душата е невидима, така невидимо е и нейното одеяние. Истината и незлобието, кротостта и милосърдието, чистотата и благочестието, боголюбието и братолюбието - това са одеждите на душата, това е нейният гардероб. За плътския човек, който познава само грубите материални дрехи, всичко това е вятър и мъгла. Трудно е да му го докажеш. Но той ще се убеди в него сам, когато душата му се отдели от тялото и влезе в невидимото духовно царство. Тогава той с ужас и срам ще види, че неговата душа е гола или облечена в оне­зи мръсни дрехи на порока, които същият апостол изброява: „срамни гощавки и пиянство, сладострастие и безпътство, раздор и завист” (Рим. 13:13).

Апостолът заповядва и на кръстените да съблекат тези нечисти дрехи и да се облекат в Христос. Защо, след като, както знаем, чрез кръщението си вече сме се облекли в Христос? Защото пак сме се съблекли, защото сме от­хвърлили царските одежди на царски деца и пак сме навлекли греховните дрипи. Но ако чрез кръщението сме се облекли в Христос и отново сме се съблекли, то как отново да се облечем в Христос? Не с повторно кръщение, защото кръщението е едно, а чрез покаяние. Казано е, че Бог „е оставил покаянието за спасение". Който искрено се засрами от своите греховни дела, изповяда се и се покае, той отново се облича в Христос. Докато сме облечени в Христос, дотогава сме синове Божии, по думите на апостола: Всички сте си­нове Божии чрез вярата в Христа Иисуса (Гал. 3:26). Но щом се намерим голи, без Христовите одежди, ставаме чужди на Бога, ставаме нечисти наемници и роби, а не синове.

Оттук следва практическият извод, че всички ние, които вървим към Царството на Светлината и Вечния Живот, сме длъжни ежедневно да сле­дим в какво одеяние се намира душата ни. Нека пример за това ни бъдат онези, които по цял ден се обличат и преобличат, гласят се, докарват се и се гиздят, за да изглеждат външно колкото е възможно по-красиви. Със съ­щата и дори с още по-голяма грижа трябва да внимаваме за облеклото на нашата душа. Те се оглеждат в огледало; нашето огледало е Иисус Христос. Гледайки Него, най-чистия, най-светия, най-прекрасния Човек, ние съзна­ваме какви сме. Затова, щом забележим върху душата си някакво петно или дрипа, трябва веднага да ги съблечем и да се облечем в Христовата чисто­та, светост и красота. Защото всичко онова, което плътските хора правят за външната красота на тялото, е символ на това, което духовните трябва да правят в духовен план.

Мир на теб и напредък от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски