ДО ЕДНА ОБРАЗОВАНА ЖЕНА, НА КОЯТО СЕ ПРИСМИВАТ, ЧЕ ХОДИ НА ЦЪРКВА

На присмеха отговори с усмивка. Техният присмех идва от злобни сър­ца, твоята усмивка нека бъде беззлобна. На невежеството прилича при­смех, а на знанието - усмивка. Със своя присмех те повишават цената на твоята молитва пред вечния Съдия. Понеже за Бога няма по-скъпа молитва от молитвата на смелите души, обкръжени от стрелите на злобата, омразата, злорадството и присмеха. Тези стрели са с тъп връх, но с остър заден край и рикоширайки в теб, нанасят рани на самите стрелци.

Веднъж жената на цар Давид, Мелхола, се присмяла на въодушевената молитва на своя мъж. От този присмех се оказал засегнат повече Бог, отколко­то цар Давид. Затова Всевишният наказал Мелхола и тя останала без рожба до деня на смъртта си. Който внимателно следи човешките съдби и различните случаи, може да се убеди, че и в наши дни Бог строго наказва онези, които се присмиват на светините.

А ти кажи на своите присмехулници (впрочем, ако мислиш, че думите могат да бъдат за тях по-силен лек от мълчанието): „Очите ли ме лъжат, или наистина виждам добре как всеки ден вие се молите на търговци, на кметове и стражари, ту за едно, ту за друго? Защо тогава се присмивате на мен, която се моля на нашия вечен Творец? Не е ли по-смешно да се молиш на немощ­ния, отколкото на Всемогъщия? Не е ли по-голямо безумие да се кланяш на праха, отколкото на Животодателя и Господа?"

Казано е някъде у пророка: проклет е оня, който се надява на човек. Който възлага надеждата си на смъртен човек, на един краткотраен сапунен ме­хур, а не на Бога Вседържителя, той очевидно е проклет. И това проклятие върху него и неговия дом може да се потвърди от всекидневния опит. Ясно е също така, че е проклет и онзи, който се моли само на човек, а не се моли на Оногова, Който всичко държи и всичко може. Внимавай обаче - понякога мълчанието е по-полезно от такива думи.

Първият присмех смущава молитвената душа. Но ти вече си го прежи­вяла и не си изоставила молитвата. А повторният присмех е подтик. Това, и сама казваш, си изпитала. Сега някак и Бог ти е по-близък, и Църквата - по-мила, и молитвата - по-сладка.

 Знай, ще дойде време, когато този присмех ще престане и ще се замени с одобрение, възхищение и похвала. Тогава душата ти ще бъде в по-голяма опасност, отколкото сега. Сега се учиш на смирение, а тогава ще се браниш от гордостта. Но това е друг въпрос, друго изкушение. Знай, че онези, които ни мъчат с присмех - те именно са нашите вра­гове. И тях е имал предвид Господ, когато е заповядал: обичайте враговете си. Не знаейки какво вършат, те ни правят добро. Огорчавайки и притес­нявайки ни, те разпалват божествения пламък в нас. Лаейки зад гърба ни, когато отиваме в Божия храм, те ни тикат по-близо до Бога. Притеснявай­ки ни на земята, те правят небесата по-желани за нас. Студът и вятърът не мислят добро на дървото, но неволно му принасят полза. Така и твоите неприятели на теб.

Затова прости им, благослови ги, моли се за тях и - което е венец на всичко - обичай ги като свои най-големи благодетели след Бога.

Но ако душата ти не претърпи това нищожно съскане на земния прах и се посрами от Христос, тогава ще ти се смеят не само хората, но и демоните.

Посещавай винаги, когато можеш домове на тъгата. Посещавай гроби­ща. Мисли за Христовия кръст и го целувай възможно най-често. И за края на живота мисли. Всичко това ще ти помогне да се утвърдиш в молитвено разположение и да достигнеш до пълна победа.

Мир на теб и милост от Бога!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски