ДО ЕДИН РОДИТЕЛ: ЗА ЗЛОЩАСТНАТА ЗЕСТРА

 

ДО ЕДИН РОДИТЕЛ: ЗА ЗЛОЩАСТНАТА ЗЕСТРА

 

Бог те е дарил само с една дъщеря, но ти безумно си опропастил този дар. Втълпил си си, че можеш да ощастливиш единственото си чедо само с голяма зестра. Занемарил си всичко, което носи на човека истинско  щастие в този свят: и възпитанието, и поведението, и сърцето, и душата. Едничката ти грижа е била да трупаш пари за зестра. Мислел си: колко­то по-голяма зестра, толкова по-сигурно щастие. Искал си да направиш  своето чедо колкото е възможно по-скъпо и да купиш възможно най-скъпия зет. Към тази безумна мисъл си прибавил и неправедно дело. Когато умрял твоят съдружник, ти с измама си присвоил неговия дял и така си оставил без хляб вдовицата и децата му. Препълнил си с пари спестовната книжка на своята зестраджийка, но и душата си - с неправда. И така, вър­ху безумие и грях си градил щастието на най-скъпото си същество. Нима е чудно, че сградата, издигната на такава основа, е рухнала и се е стоварила върху теб и твоята дъщеря? Забравил си - ако някога изобщо си знаел - че светите небеса строго наказват безумието и неправдата.

Кандидати, лакоми за пари, заприиждали в твоя дом. И един от тях, твой съмишленик по отношение на парите, успял да се венчае тялом за твоята дъщеря, а по сърце - за твоите пари. Но не минала и година, ко­гато една нощ дъщеря ти захлопала на вратата, разчорлена, окървавена, опозорена и изгонена. Пияният и́ мъж я пребил, изхвърлил я бременна от дома, а на сутринта избягал с парите ти. Сега люлееш внучето си край постелята на твоята дъщеря, която е тежко болна от туберкулоза. Лекарите и́ препоръчват да отиде на лечение в Алпите, а ти вече нямаш пари дори за Златибор, камо ли за чужбина. И проклинайки зетя, питаш: има ли на света Божия правда?

Как да няма Божия правда? И който не е вярвал в нея, трябва да се уве­ри от твоя случай. Със зестра си мислел да ощастливиш своето дете, но точ­но със зестрата си му донесъл нещастие. Отнел си хляба на сирачетата, за да осигуриш шампанското на твоята дъщеря, но си довел до глад и себе си, и нея, и внучето си. Със зестрата си купил нещастие за четирима - за вас три­мата и за зетя. Защото и неговата душа си погубил. Прелъстен от лесните пари, той отсега нататък бързо ще напредне сред съсловието на мошеници­те, чиито гробове се намират край пътищата.

Божията правда е видна и твоето роптание срещу нея само доказва, че твоят разум е помрачен от неправдата. И ето, ще бъдеш бавачка на своето внуче, пребъдвайки постоянно в грижи какво да продадеш от къщи, за да набавиш храна за него и лекарства за дъщеря ти. Ще продаваш всичко на безценица, за да можеш ден за ден да прехранваш трима ви. Със страх ще очакваш всеки нов ден като гладна вечност. Плачът на детето и кашлицата на майката ще звучат в ушите ти като свистене на бича на съдбата, който търси твоя гръб.

Ех, ако беше скромен и ако беше учил на скромност и своята дъщеря! Едничкото ти чедо би пяло сега в къщата на някой скромен човек. Но скром­ността, както и всяка друга добродетел, ти се е струвала като отдавна изпята евангелска песен. Не си знаел, че евангелските добродетели са непоклатими скали, върху които се зида или в които се разбива човешкото щастие.

Но - човек си. И като човек си сгрешил. Сега като човек се изправи в своето нещастие. И се помоли Богу, защото с Него имаш да оправяш смет­ките си, а не със зетя. Бог е показал Своята правда над неправдата ти; ще покаже и своята милост към сълзите ти. Той обича каещите се и чува моле­щите се. Не осъждай никого другиго освен себе си. Който покаже истинско покаяние дори пред земните съдии, бива помилван. А вечният Съдия дава на каещите се Своите дарове - даровете на живота, светлината и радостта. И тъй, не се страхувай. Твоят Създател не е далеч от теб. Той само чака да почувстваш Неговата близост. А чувството за тази близост бързо ще разтопи леда на отчаянието, сковал твоето сърце.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !