ДО ЕДИН НЕПОЗНАТ ЧОВЕК: ЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ

 

ДО ЕДИН НЕПОЗНАТ ЧОВЕК: ЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ

 

 

Пишете ми от Франция. Пътували сте дълго по море и по суша. По пътя сте се разболели и сте били близо до отчаянието. „Пътувах сам - пише­те трогателно Вие, - нямаше към кого да се обърна, а и не исках, защото бях уверен в човешката немощ. Единствената ми надежда беше Бог. Обърнах се към Него и Той ми помогна. Чу моята кратка, но сърдечна молитва, която отправих към Него през нощта. В знак на благодарност изпращам триста динара за сираците или за Църквата. Разпределете ги така, както Вие наме­рите за добре." Известявам Ви по този начин, защото нямам друга възмож­ност. Получих писмото Ви и парите и изпълних желанието Ви. Нека Бог винаги Ви помага.

Никога не оставяйте молитвата и Бог няма да остави Вас. С молит­вата ние признаваме две неща: своята немощ и Божието всемогъщество. Чрез молитвата въздигаме Бога на Неговото място, а човека поставяме на неговото. Хората, които не познават молитвата, преобръщат всичко - те въздигат себе си, а принизяват Бога. Това е нещо обикновено при немолитвените хора. Достатъчен е един разговор с тях, за да видите колко високо поставят себе си и колко ниско - Бога.   Където отсъства молитвата, там присъства гордостта. А гордостта е като надут балон. Както балонът  се пука от едно убождане с игла, така и гордостта при най-малкото убождане от съдбата се превръща в отчаяние. Разумният човек винаги е смирен, а смиреният именно чрез смирението става мъдър. Когато смиреният човек търси помощ от хора, той в действителност очаква помощ от Бога. И кога­то отива при лекар, той се моли Богу за помощ. Защото знае, че Бог помага непосредствено или посредствeно; или веднага и без посредничеството на хора и вещи, или посредством хора и вещи. На Вас Той е помогнал не­посредствено. Иосифа е спасил чрез хора - египетски търговци. Във всеки случай помага само Бог и никой друг. „Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята”- казва псалмопевецът.

Бог да ви дава здраве и спасение!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски