ДО ДВАМА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО СПОРЯТ ЗА ТОВА, ДАЛИ БОЛНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРИЧАСТЯВАНИ

 

ДО ДВАМА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО СПОРЯТ ЗА ТОВА, ДАЛИ БОЛНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРИЧАСТЯВАНИ

 

Единият от вас казва: „Не трябва. Не трябва, защото има поверие, че ако се причасти, болният ще умре". Другият казва: „Трябва, защото е греш­но християнин да си отиде от този свят без Причастие". Аз съм на страната на втория. Защото такава е църковната заповед. Много пустинници, които са живели далеч от храмове и свещеници, са се страхували да не умрат непричастени. И горещо са молили Бог преди смъртта да им изпрати някой свещеник с Причастие. Благият Божи промисъл е изпълнявал молбите на тези Свои угодници и им е изпращал някой служител на олтара да ги при­части със Светите Тайни. Като приемали Причастие, те се изпълвали с ра­дост и се разделяли с този свят удовлетворени и спокойни. Имало е случаи сам болният да пожелае да се причасти, но да умре преди свещеникът да пристигне, а след това да се върне от онзи свят, да приеме причастие и отно­во да умре. Такъв случай имаше скоро в околностите на Кралево. Това ясно показва каква е Божията воля.

Безумие е да се мисли, че болният непременно ще умре, щом се при­части. Много примери от живота показват обратното. Аз лично съм при­съствал на причастяването на тежко болни, за които със сигурност се твър­деше, че ще умрат. Те са живи и до днес. Ако болните умираха от Причас­тието, тогава би било логично да се мисли, че от Причастието здравите се разболяват. А това е безумие и богохулство. Ако се случи някой болен да умре след Причастие, той не е умрял от Причастието, а от болестта. Такава е била за него волята Божия.

Разумният човек мисли за смъртта и докато е здрав, а камо ли когато е болен. В това царство на умирането нищо не е по-вероятно от смъртта. Бог е казал на здравия богаташ, който кроял далечни планове за своето обога­тяване: “безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това що си приготвил, кому ще остане”?

Когато болният умре, тогава онзи, който му е попречил да се причасти, горчиво се кае. Един човек се разболял. Чул за това свещеникът и дошъл, за да му предложи да се изповяда и причасти. Жената на болния отказала с думите: „Не е на смърт, отче, не е!" Свещеникът се върнал. Същата нощ болният умрял. Тогава жената започнала да се вайка: „Тежко ми, защо не позволих да се причасти!" Или не знаете, братя, че Причастието е по-важно за човека от всички помени?

Мир вам от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !