ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА  

                                              СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ

През 1927 г. в американския град Уилямстоун бяха събрани представители на много раси и народи на съвещание, на което с човеколюби­ва грижа разискваха за силата на мира между човеците.На тях, на своите скъпи приятели, като тога­вашен техен сътрудник, посвещава авторът тази книга за войната в светлината на Свещеното Писание Божие; книга, на която във време на мир ще се гледа с равнодушие, но която през вре­ме на военна буря ще се чете с разбиране.

I

УВОДНИ РАЗГОВОРИ

ВАВИЛОН В ОПАСНОСТ

Слънцето клонеше към залез, когато ние се намирах¬ме на палубата на парахода „Бостън", който плава между Ню Йорк и Бостън. Нечистата и мазна вода на нюйоркския залив, която през деня блестеше като сребро под палещите слънчеви лъчи, вечер се преливаше като разтопено злато. Параходът плаваше от центъра към покрайнините, между Ню Йорк и Бруклин, и нашата компания седеше обърната с лице към Ню Йорк.
Пред нас лежеше най-големият град на земното кълбо, най-шумният, най-осветеният и най-разнородният. Погледите на всички пътници, и чужденци и местни, неволно се лутаха по многобройните кули, гордо и несполучливо наречени небостъргачи.
- Погледнете нашите вавилонски кули! - рече ми министър Хюстън.
- Гледам ги - отговорих аз, - но нима и вие ги гледате? Вие, който сте пътували тука толкова пъти и сте виждали тия кули?
- Това винаги навсякъде привлича ... Естествено, великото винаги е завладявало и ще завладява човешките души.
- Да, да, добре рекохте - добави генерал Кларк. -Завладените от великото досега са писали историите на народите, пишейки всъщност историите на великите люде - тия особен вид небостъргачи.
- Ще рече, генерале, че демокрацията тук не струва нищо? - рекох аз.
- Нищо, нищо. На теория демокрацията е искала да подели славата на великия човек между неговите многобройни сътрудници, пък на практика е постигнала само туй, че е изброявала по-внимателно що са допринесли неславните за славата на славния. Но с това нито е намалила славата на славния, нито се е уголемила славата на неславните. Кулите са си останали кули, а хижите - хижи.
Г-н Крейн, който гледаше и слушаше мълком, ми продума и рече:
- Погледнете оная група нови кули, там в центъра. Преди шест години, когато бяхте в Ню Йорк, там нямаше ни една от тия кули. А сега! Има около стотина нови.
- Наистина - отговорих аз, - наистина, г-н Крейн. И ми се струва също, че те са и по-хубави, и по-стройни от ония в центъра, нали?
- О, несъмнено! В тия нови кули ние, американците, напълно сме постигнали своя оригинален стил на строителното изкуство. Това го няма никъде по света! А ония стари кули, като Вулворт, Сингер, Мюнисипал, просто дразнят погледа на сегашното поколение.
Тъй говореше г-н Крейн, нашият отличен и любезен домакин. Благодарение на него ние се намирахме тази вечер на парахода за Бостън. Той ни покани на гости през уикенда, за да прекараме една неделя в неговото имение. Между поканените бяха и г-н Хюстън, бивш член на правителството на Великия Президент, генерал Кларк, един русин - бележит музикант, чехът г-н Писек, археолог, издирвач на старини по Арабия, аз и един балканец и още много други.
При последните лъчи на слънцето се появи ято самолети, което се виеше високо над големия Ню Йорк.
- Я, я, ето ги! Ето! Три, пет, десет! - чуха се гласове от разни страни.
Министър Хюстън въздъхна и полугласно промълви:
- Да, ето опасността за нашия американски Вавилон!
- Ето, от тия черни стоманени чудовища ще зависи бъдещата война!- извика генералът.
- Не споменавайте войната! - вълнуваше се миролюбивият господин Крейн, който е пътувал по всичките пет континента, обиколил е десет пъти по толкова острови, навред е виждал много добри хора, годни да работят за мир, и си е спечелил много приятели.
Генералът отговори:
- Не споменавам аз войната, г-н Крейн, за туй че обичам войната, а защото ще има война.
Тогава аз попитах:
- А нима, вие, генерале, не виждате никакво друго приложение и употреба на аеропланите освен пакостите?
- Да ти кажа, не виждам. Самолетите, наистина, могат да вършат и някои дребни мирновременни служби, като пренасяне на поща, пренасяне по малко пътници, но тяхната главна и най-важна цел е войната.
Тук министър Хюстън пак промълви, полугласно и замислено, като на себе си:
- Оттам, оттам, от въздуха заплашва опасност тия наши вавилонски кули.
- А защо само нашите кули? - извика генералът. - Не важи ли същото и за европейския Вавилон, или - по-добре да се каже - за вавилонска Европа?
- Важи, важи, драги ми Кларк - отговори министърът. - Европа е дори и по-узряла от нас за война. Важи и за целия свят. Не виждате ли, че целият свят е станал отново вавилонска кула?
- Аз пък ви казвам: аз не вярвам във войната! - добави господин Крейн.
- И ние не вярваме, г-н Крейн - рече чешкият професор, - но войната идва и без нашето вярване или невярване в нея, тъй както идва грипната епидемия.
- Как тъй? - вълнуваше се г-н Крейн. - Мислите, че някак... съвсем случайно?
- Аз не мисля да е съвсем случайно, но мисля, че войната може да пламне и без нашата воля.
Г-н Крейн се обърна към мен и попита какво мисля, а аз му рекох:
- Наистина ми се вижда, че войната може да пламне и без човешка воля, но не и без човешка вина, ала по сляпа случайност в света не стават и неща много по-малки от войната.
Докато още разговаряхме по тази тема, която интересуваше най-живо всички присъстващи, тъмнина покри земята, а самолетите започнаха да рисуват с огън по въздуха рекламите на някои големи търговски фирми от Ню Йорк и обявяваха при коя фирма какво и за колко може да се купи.
- Я погледнете сега - рече ми генерал Кларк. - Ето ви едни дребни приложения на самолетите. Да пишат по въздуха реклами на търговци и фабрики, ха-ха-ха! Но това е една толкова незначителна и второстепенна служба! А главното за тях е войната, както ви рекох. Войната!
Тръбите известиха, че е време за вечеря, и пътниците тръгнаха към трапезарията.

/ Следва /