БОГОЯВЛЕНИЕ. ЕВАНГЕЛИЕ ЗА КРЪЩЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

 

БОГОЯВЛЕНИЕ.

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА КРЪЩЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

 

Мт. 3: 13 – 17, Зач. 6

 

       И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това (Исаия 40: 5).

 

В стари времена Господ обещал да се яви във велика слава. Хората чули и забравили. Но Господ не забравил Своите думи. Защото Господните слова са като каменна кула, която не пада. Господ обещал да дойде, но Той не дошъл тогава, когато ни бил най-малко необходим, а когато ни бил най-много необходим. Докато пророк или ангел можел да замени Господа, дотогава Господ пращал пророци и ангели вместо Себе Си. Но когато злото в света станало толкова голямо, че ангел не можел да го изгори със своята светлина, нито пророк да го смали със словото си, тогава Господ изпълнил Своето древно обещание и се явил на земята. Но как Господ се явил в слава? В неописуеми смирение, кротост и послушание. Така, че Неговите ангели изглеждали по-светли от Него, и Неговите пророци – по-големи от Него. Когато на Иордан се явили пророкът и Господарят, пророкът пленявал погледа повече от Господаря. Иоан Предтеча изглеждал по-внушителен и голям отколкото Христос Господ. С две плътни завеси Христос закрил Своята слава и величие – с човешкото тяло и със смирението. Затова хората не Го забелязали и познали, докато очите на всички небесни сили били вперени в Него, повече отколкото в целия сътворен свят. Облечен в истинско тяло и истинско смирение, Господ Иисус в ония дни дойде… и се кръсти от Иоана в Иордан.

Чуден е Бог в Своите дела! И чрез всичките си дела той ни учи на смирение и послушание. Той се крие в Своите дела както слънцето нощем зад звездното сияние и като славей в храстите зад своята песен.

Той дава от Своята светлина на слънцето и слънцето свети като със собствена светлина, а Божията светлина остава скрита.

Той дава от Своя глас на гръмотевиците и ветровете и те се чуват, а Той не се чува.

Той дава от Своята красота на планините и на полята. И планините, и полята блестят като със собствена красота, а Божията красота остава скрита.

Той дава хубост и аромат на полските цветя и хубавите цветя ухаят като със собствен аромат, докато Божият аромат остава незабележим.

Той дава сила на всичко сътворено и творенията се гордеят едно пред друго със силата като със своя, а безграничната Божия сила нито вика, нито се гордее.

Той дава на човека от Своя ум и човек умува и мисли като със собствен ум, а Божият ум пребивава в тишина, далеч от врявата и скрит от мирските похвали.

Тъй Господ ни учи на смирение. Защото всичко, което Той прави, Го прави колкото според Своето естество, толкова и заради човека. Та човекът да се засрами и отхвърли безумната [си] гордост. Та човекът да не се хвали сам със себе си, нямайки никакви добри дела, а да позволи на делата си да вървят пред него, а той да върви след тях, както Бог след Своите дела, едва чуващ се и едва забележим, като пастир след многочислено стадо.

Чуден е Бог, когато ни учи на смирение. Но нашият Бог е чуден и когато ни учи на послушание. Но човек никога не може да бъде послушен като Бога. Човек хвърля семето на нивата и го оставя на Бога. За един ден човек хвърля семето на нивата, а Бог стои при семето стотина дни, пази го, топли го, оживотворява го и постепенно го изважда от земята като растение, и пълни класа със зърно, и постепенно прави тъй, че семето да узрее, докато човек не отиде отново на нивата и за ден-два да събере зърното и да го отнесе в житницата.

Гарванът извежда малките си и ги оставя, и с нищо повече не се грижи за тях. А Бог взима грижата върху Себе си и денонощно бди над младенците. Рибите хвърлят хайвера и заминават, а Бог остава, докато от хайвера се излюпят малките рибки, и се грижи за тяхната прехрана и развитие. Безчислените сираци – на хора и животни, биха загинали, ако Бог не се грижи за тях. Денонощно Бог бди над Своите творения, изслушва техните желания и удовлетворява техните потребности.

Бог чува молбите и молитвите на хората и ги изпълнява; винаги послушно ги изпълнява, когато тези молби и молитви не са свързани с греха. Молитви пък, които искат да въвлекат Бога в грях и да го направят съучастник в човешкия грях, Бог отхвърля и не ги чува. А от всички молитви Бог най-радостно слуша съкрушените молитви на каещия се, който се моли за прошка. Защото нищо на света не е по-полезно за човека от опрощаването и освобождаването от греховете. С това човек става нова твар, с това той започва нов живот, живот на син, вместо на слуга. Затова всички пророци винаги изисквали от хората покаяние. Затова и свети Иоан Предтеча не само проповядвал покаяние, но извършвал и покайно кръщение, та хората видимо да потвърдят своето покаяние. Колкото покаянието е по-силно, толкова по-силно е откъсването от света и привързаността към Бога; да, толкова по-бързо е Божието изпълнение на молитвите на хората.

И тъй, никой човек не може да бъде така смирен и послушен като Бог. Чрез всички Свои творения на небето и на земята Бог учи хората на смирение и послушание. Това Бог предлага на хората поради своята превелика любов към човека и поради Своето пламенно желание всички човеци да се спасят и да не погине нито един.

Но всички тези поучения за смирение и послушание Бог е давал косвено или чрез сътворената природа, или чрез Своите пророци, избраници и ангели. А тук, в лицето на Господ Иисус, Бог дава това поучение непосредствено, чрез Самия Себе Си, облечен в плът. Във всеки миг от Своя живот – от раждането в пещерата, до разпъването на Кръста, Господ Иисус е едно живо поучение на хората за смирение и послушание. Такова живо поучение Той е и при Своето Кръщение на Иордан.

Герой на деня бил Иоан. Никой не познавал Христос. Па и като Го познали, грешните човеци гледали на Иоан като на нещо повече от Него. При Иоан се стичал народ от всички страни – прости и учени, бедни и богати. Иоан попадал в [тяхното] полезрение както със своята външност, така и с пустинния и постническия си живот, а така също и с удивителните си слова. Хората не отивали при Иоан толкова от разбирането за своята греховност, нито от копнежа за покаяние, колкото от любопитство – да видят и чуят един необикновен човек. Празно любопитство! Колко скъпоценно време изяжда, без да дава нищо, освен нетрайно човешко услаждане, което бърже се превръща в горчивина! Колко от нас то оплита в мрежите си и колко отдалечава и отдалечава нашето покаяние, а с това и нашето спасение!

Христос не предизвиква любопитство. В масата народ Той бавно крачи към Иоан. С нищо не се набива в очите на хората, нито пък някой му обръща внимание. Неговият вид не е тъй необикновен като Иоановия, нито Неговата дреха тъй чудновата, нито пък Неговият живот е тъй сурово постнически.

Той се смесил с тълпата и тълпата вървяла с Него от Галилея към Иордан, ядяла и пиела с Него както и с всеки друг човек от тази същата тълпа. Великият Исаия предварително узнал и, виждайки това, казал: Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него (Исаия. 53: 2).

Но в цялата навалица на Иордан имало един човек, един-единствен, който Го познал, и то Го познал истински. Това бил самият Иоан Кръстител. Заблестели очите на строгия пустинник, замлъкнали неговите гръмовити уста и Иоан забравил за останалата тълпа във водата и около водата, па посочвайки с пръст към Иисуса, с умиление казал: Ето Агнецът Божий! (Иоан 1: 29).

Агнецът Божий! С тези две думи Предтечата е изразил смирението и послушанието на Господ Иисус. Той е смирен като агне и Той е послушен като агне. И то смирен пред Бога и послушен на Бога. Като агне върви кротко и смирено. И както агнето отива и на паша, и в кланницата със същата преданост към своя пастир, тъй и Христос отива там, където Го прати Небесният Отец – да се роди в пещера, да се кръсти в Иордан, на разпятие на Кръста – винаги със същата готовност и със същата преданост.

Но към думите Агнецът Божий Иоан добавя и тези думи: Който взима върху Си греха на света. Как Христос взима върху Себе си греха на света? Чрез Своята любов и чрез Своята жертва, които са неразделими една от друга; защото няма истинска любов без жертва, нито се прави истинска жертва без любов. По Своята любов Христос слязъл в този тварен[1] свят и се облякъл в слабо човешко тяло. Този свят не е тъй чист, прекрасен и приветлив, какъвто бил преди Адамовия грях. Вследствие на греха този свят се наметнал с тъмнина и груб плътски образ, какъвто има сега. Прозрачният свят станал свят на грубост и тъмнина; чистият свят е станал нечист свят; прекрасният свят – свят уродлив и грозен; от свят приветлив – свят суров. В този свят се спуснал Най-Прозрачният, Най-Чистият, Най-Красивият и Най-Любезният. С това, че се явил в света с тяло, което е грубо и което се храни с груба храна, Той вече взел върху Себе Си греха на света. Първо с това, значи, че приел за Себе си тялото, каквото то станало след първородния грях.

Второ, и с това, дето от любов снизходил да изпълни всички закони, дадени на хората след грехопадението. Сам, без да има необходимост от тези закони, Той снизходил да ги изпълни всичките, всичките – както законите, дадени на природата, така и законите, дадени на хората. Затова се предал на глад и жажда, на умора и болка от всякакъв вид, както и останалите смъртни хора; затуй трябвало и бавно да расте, както и всичко, което се ражда, в продължение на тридесет пълни години, преди да излезе на Своето явно служение. Накрая, затова бил обрязан, затова се кръстил, затова ходил в храма на молитва, затова платил данък на кесаря. Всички закони след първородния грях Той отнесъл към Себе Си и ги изпълнил. Затова се казва: Взима върху Си греха на света. А именно, Той взел върху си изпълнението на всички закони и то с такова послушание и лекота, с каквото непослушание и трудности хората изпълнявали тези закони.

И накрая, трето, с това, че принесъл Себе Си в жертва за греха на света. Със Своето доброволно разпятие на кръста; с това, че бил заклан като агне, и пролял Своята невинна кръв за греха на мнозина. Наистина, целият Негов земен живот е жертва, както и целият Негов живот въобще е любов. Жертва е и това, че той приел тяло за Себе си; жертва е и това, че Той приел закона върху Себе си. Но на Кръста Той с кръвта Си запечатал Своята жертва и разкъсал завинаги ръкописанието на нашите грехове. На Кръста Той показал целия ужас на човешките грехове и цялата Божия любов, която стига до саможертва.

И тъй – Христос взел върху Си греха на света по три начина: Първо – като приел тяло за Себе Си. Второ – като приел закона върху Себе Си. Трето – като принесъл в саможертва Себе Си.

Когато Господ се появил на света, облечен в тяло, и като телесен се подчинил на закона, това събитие се ознаменувало и с едно чудно явление в природата – появяването на звезда на Изток; освен това и със слизането на Ангели на земята; и с радостта на витлеемските пастири; и с поклонението на неуките пастири и източните мъдреци на Него – божествения Младенец. Но това събитие било последвано и от Иродовото клане на децата, и от бягството на Спасителя в египетската тъмнина от още по-черната тъмнина – Иерусалимската.

И тогава, когато Господ явно и ясно се подчинил на човешкия закон и приел кръщение на Иордан, това събитие било съпроводено от чудно природно явление, по-късно научено от светиите Божии, а именно – водата в реката спряла и потекла назад. Морето видя и побягна; Йордан назад се върна. После небето се отворило, чул се гласът на небесния Отец и се явил Дух Свети във вид на гълъб. Човешкият род почувствал и видял това чрез своя представител – свети Иоан Кръстител. Това събитие било последвано от четиридесетдневния Христов пост и от мрака и ужаса на сатанинските изкушения. А след това – от явяването на ангели, които Му служели.

И когато Господ запечатал на Кръста с мъки и кръв всичките си земни телесни страдания, природата отбелязала тези събития със страшни проявления: земетресение, потъмняване на слънцето, разпукване на скалите и отваряне на гробовете. Живи и мъртви усетили със страшна сила божествената жертва на Голгота; разбойниците и езичниците повярвали в Сина Божий, а мъртвите се появили по иерусалимските улици. И това събитие било последвано от тъмнина – тъмнина извън гробовете и тъмнина в гробовете, след което настъпило окончателно разсъмване, окончателна победа и окончателно възкресение. И отново се появили ангели!

Така тези три събития в Христовия живот ни дават най-ясно и най-непосредствено поучение за божествено смирение и божествено послушание. Небесната радост и възвишеност на всяко от тях се преплита с ужаса на човешките престъпления и сатанинските съблазни. Но и при трите събития Христос се възвисява като сияещ Победител – над човека Ирод – след Своето рождество; над станата – след Своето кръщение, и над съюза на хората и сатаната – след Своята смърт. А кръщението на Иордан божественият Матей описва така: Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Иоан познал Христа, но не познавал Неговия план за спасение. И сега се открива уникална сцена в човешката история: Бог се надпреварва в смирението с човека! Иоан кръщавал грешниците с покайно кръщение. Обаче при него дошъл Безгрешният, Който нямал за какво да се кае, а пожелал да се кръсти и Той. По-силният с духовна сила от всички смъртни хора Иоан изведнъж познал в Христа по-силния от него. И преди това, когато Го видял, Иоан вече знаел, че Той е дошъл на земята и е между хората. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате (Иоан 1: 26). Но когато застанал пред Неговото лице, той Го познал и посочил с пръст към него: Ето Агнецът Божий! Като Го видял, свети Иоан можел да помисли, че неговата роля на Предтеча е завършила и да каже както някога праведният Симеон: Сега отпускаш Твоя раб, Владико (Лк. 2: 29), или пък, както Иоан по-късно казал: Той трябва да расте, пък аз да се смалявам (Иоан 3: 30). Но не, вместо да стане това, което Иоан очаква, Христос му поставя една неочаквана задача. Застанал между грешните човеци, безгрешният Христос иска от Иоан и с Него да постъпи тъй, както постъпвал с другите, т.е. да Го кръсти в реката, както кръщавал и другите. Иоановата съпротива е напълно разбираема за смъртните човеци. Ах, страшно е, братя, да въведеш във водата По-Чистия от водата! Страшно и престрашно е творението да възложи своята ръка върху главата на своя Сътворител. Как ще се осмели човек от прах и пепел да постави ръка върху Онзи, на Когото херувимите са подножие на нозе Му!

Обаче Христос бързо приключва разговора с Иоан с едно кратко, но решително изречение: Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан го допуснал. С това Господ искал да каже: „Остави сега думите за Моето и твоето достойнство и за това кой от нас двамата е по-голям и по-силен. Днешният ден не е отреден за това, а за нещо друго. Ще настане време, когато ще се разкрие и това, за което говориш ти. Не можем да научим хората на нищо, ако преди това не го извършим сами. Иначе кой ще ни повярва? И по какво ще се различаваме от иерусалимските фарисеи[2] и книжници, които учат, а не изпълняват? Ние трябва да изпълним целия закон, та на целия закон да предадем един висш духовен смисъл и значение. И Аз трябва първо да се кръстя с вода, та след това да кръщавам с Дух Светий и огън. Планът за спасението ще се разкрие сам чрез своето изпълнение. Скоро ще ти се разясни това, което сега ти е неясно. Небесата ще се отворят и потвърдят това, което сега искам от тебе.“

Колкото Иоан първоначално се страхувал да извърши кръщението над Христа, толкова сега бил послушен на заповедта на Месията. И небесата наистина побързали да потвърдят и благословят деянието на ръцете Предтечови[3].

Христос се потапя във водата, не за да очисти Себе Си, а символично да потопи стария човек. Със Своето потапяне във водата той мислено повтаря всемирния потоп по времето на Ной и потъването на фараона и неговата войска в Червено море. Във всемирния потоп потънало грешното човечество. А в Червено море потънал фараонът – врагът на живия Бог. Христос взел върху Себе Си греховете на хората. Той доброволно се съгласил да се потопи вместо грешното човечество. Доброволно Той приел върху Себе Си съдбата на фараона – врага на живия Бог. Той потапя във водата Своето Тяло, като че го погребва в гроба. Той се потапя във водата за миг, а после се изправя и излиза. С това той повтаря онзи страшен урок, който Бог преподал на грешните хора по времето на Ной и с потъването на фараона в Червено море. С това той по видим начин, но безмълвно казва онова, което по-късно казал на учения началник Никодим, а именно: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан 3: 3). Но отново може да се роди още в този живот, като умре старият човек, или казано по друг начин – в когото умре старият грешен човек. Който се потопи с греховете си, а се изправи чист от греховете. Който като плътски човек се потопи телесно, а се изправи духом като духовен човек. Който се погребе с кръщението в Христа като в гроб (Колос.      2:       12). Който   потопи  гордостта, непослушанието, егоизма и всяка стара нечистота на грешния човек, а издигне смирението и кротостта, послушанието и любовта. Който умре за себе си, а живее за Бога (Рим. 6). С една дума – който погребе себе си като грешник и се роди отново като праведник – той ще реализира онзи пример, който му е дал Христос със Своето Кръщение в Иорданските води. „Преди да се започне вторият живот, трябва да се приключи с първия“ – казва Василий Велики. О, колко е многозначително и високопоучително Христовото Кръщение и потапянето на Неговото свето Тяло във водата! Само безграничната Божия мъдрост е могла да устрои толкова полезно и поучително Кръщение на Иордан. Само тази безгранична мъдрост, която вижда миналото и бъдещето, както и сегашното, е могла да свърже началото и края на човешката история и да покаже връзката с потапянето на грешното човечество, с потапянето на Христа във водата. Само тази неизказана мъдрост може с една картина, по един начин, с едно действие да каже повече от всички човешки езици на земята. Защото, ето, целият начин на нашето спасение е разкрит с начина на Христовото Кръщение в Иордан.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Духът не слязъл върху Христа, докато бил във водата, а когато излязъл от водата. С това Божията мъдрост иска да ни покаже, че върху стария човек, който е жив за греха и мъртъв за Бога, Духът Божи не слиза. А че духът Божий слиза само върху новороден човек, духовно прероден, който е умрял за греха и живее за Бога.

Духът слязъл върху Христа във вид на гълъб[4], не въплътен в гълъб, както Христос е въплътен в човек, а само във вид на гълъб, като гълъб. И наистина, Той по-късно се явил на апостолите във вид на огнени езици [пламъци] и като… силен вятър (Деян. 2: 2). В книга Битие се казва: Дух Божий се носеше над водата (1: 2). Духът Божий, значи, се явява в различен вид, подходящ за събитията, които Той освещава или вдъхновява. Но всеки Негов вид разкрива нещо действено, активно и чисто, което излъчва от Себе Си топлина, вдъхновение и чистота. При кръщението във водите на Иордан Духът се явил във вид на кротък гълъб, а при кръщението на апостолите от Дух Свети и огън, на Петдесетница, той се явил във вид на огън и пламъци. С това е показана разликата между Иоановото кръщение и Христовото кръщение. Иоановото кръщение, или още водното кръщение, прави хората кротки и чисти като гълъби, а кръщението Христово прави хората силни и пламенни[5]. Слизането на Духа във вид на гълъб – както тълкуват и светите отци – напомня за гълъба, който и Ной три пъти пускал от своя ковчег[6], за да провери дали земята е изсъхнала. И гълъбът се върнал с маслинова клонка в човката си. Маслиновата клонка пък е символ на мира; мир между Бога и човека. И сега, след Христовото излизане от водата, след символичното потапяне на стария човек във водата, духът се явява на Христовата глава във вид на гълъб, за да покаже, че с потопа е свършено, и че между Бога и новия човек владее мир. Защо този гълъб [при кръщението] не носи маслинова клонка в човката си? Защото вместо маслиновото клонче сам Господ Христос се явява най-съвършеният изразител[7] на мира между Бога и човека, между небето и земята. Той е маслиновото клонче в новото творение. Затова не е необходимо гълъбът, летейки над Христа, да държи друг символ на мира, друга маслинова клонка. Христос е завършек на потопа и начало на мира.

И ето, глас от небесата! Небето е отворено, Духът във вид на гълъб и още – глас от небесата! Кръщението Христово е тъй изпълнено със съдържание, че при него не се явяват само ангели [като при други събития], а се явява самата Света Троица; Отец, Син, и Дух Свети – Отец във вид на глас от небето, Духът във вид на гълъб и Синът като нов и съвършен човек, като Богочовек.

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! С тези слова Бог известява, че Иисус е Негов Син. В тези слова, произнесени  със собствения глас [на Бога], се потвърждават думите,  казани от архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария: И ще се нарече Син на Всевишния (Лк.1: 32), и още: Ще се нарече Син Божий (1: 35 ). Сега наистина, Бог Отец Го назовава Свой Син, Син възлюбен. Защото Христос е единственият Син Божий по рождение във вечността и единственият Син Божий по рождение във времето. Бог Отец не назовава всички хора Свои синове, а само Христос. Защото останалите синове могат да се нарекат синове Божии по осиновяване от Бога и то чрез Христа и в Име Христово. И когато по-късно Иисус казва на хората: Един е вашият Отец, Който е на небесата, с това Той не възнамерява да каже нещо друго, а че хората са синове Божии само по осиновяване. Само превеликата Божия любов може да нарече Своите творения синове. Но Христос е единственият и истински Син Божий и по любов, и по същество.

Затова е и казано: Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! С тези две фрази се набляга върху израза на Божията любов и Отеческото благоволение към Своя Син. Вечната връзка, която има Отец със Сина, не е отслабнала, нито пък Тяхната взаимна любов е охладняла заради това, че Синът е слязъл в грешния свят, облечен в слабо човешко тяло.

И тъй, Кръщението Христово на Иордан е свързано с откровението на Света Троица пред човечеството. Няма по-голямо откровение от това. Защото с него ни е разкрита тайната на триединното Божие битие. Спасителят свали на Иордан печата и от най-великата тайна на небето и на земята. Казваме – и на земята, защото троичността на Божието битие разкрива най-дълбоката тайна за самия човек – човешката троичност, защото още в началото на Свещеното Писание е казано, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие (Бит. 1: 26). Затова празникът на Христовото Кръщение се нарича и Богоявление. Защото Бог се явил на река Иордан такъв, какъвто Е, доколкото това явяване е достъпно за човека в плът. Този празник се нарича още и Просвещение. Защото с него човешкият дух се озарява с познанието на най-дълбоката божествена тайна. Той се нарича Просвещение още и затова, че Христовото кръщение с потапянето във водата просвещава нашия разум, очиства нашето сърце и облагородява нашата душа с познанието за начина на нашето спасение, който се състои в погребението на стария човек и раждането на новия, или с други думи – в смъртта на всичко в нашето грешно и смъртно естество и оживяването на безгрешното и безсмъртното.

Всичко, което се случило при Кръщението Христово, се случва и при кръщението на всекиго от нас[8]. Като се потапяме във водата, ние умираме с Христа, а като излизаме от водата, ние се съединяваме с живия Христос. Кроткият Дух Божи като гълъб се рее над нас, вдъхновявайки ни със Своята всесилна благодат. А Отец, чрез Исуса Христа, ни осиновява и обявява това осиновяване със Своя глас. А кой може пък да знае какво се случва в душата на младенеца? Помрачени и потиснати от последващи грехове, ние забравяме най-голямата тайна, която ни се открива при кръщението. Защото с кръщението ние се очистваме от всеки грях, а след нашето кръщение настъпват сатанински изкушения, на които Христос не бил подвластен, но на които ние сме податливи. Но онези от нас, които се грижат ден и нощ за своето спасение, напълно смирени и послушни към Бог, могат да се удостоят с откриване на превеликата божествена тайна, която се явила на Иордан, както са се удостоили с такова виждане много светии и мъченици за Христа. Мъченичеството за Христа се смята за трето кръщение. Първото е Иоановото кръщение с вода, водно кръщение; а второто –  Христовото кръщение, с Дух Свети и огън. Третото кръщение е кръщение мъченическо и се нарича кръщение с кръв. Христовите мъченици, които се кръстили чрез проливането на своята кръв за Христа, обикновено виждали много от Иорданските тайни, открити при Кръщението на Христа. Най-известният пример за такова тайнствено кръщение с кръв е смъртта на Христовия първомъченик – архидякон Стефан. За него е написано: А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога. Тук, значи, са показани и Духът, и Синът, и Отецът. А Стефан добавил: Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. И бил засипан с камъни от евреите (Деян. 7: 55 – 60).

Да се стараем и ние да имаме такава вяра, добри дела и братско съучастие в радостта и страданията на нашите ближни, а всички със смирение и послушание към Бога да възобновим безгрешната чистота, в която сме облечени при кръщението и ще се удостоим със славата, радостта и вечната красота на Божиите светии и мъченици. Така и ние ще се просветим, небето ще се отвори и над нас и Бог ще ни се яви – Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна, на Която да бъде слава, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – телесен, плътски (бел.прев).

 

[2] В ориг. – законници (бел.прев).

[3] Причината Спасителят да приеме кръщение от Иоан била трояка. Първо, тъй като се родил вече като човек, да изпълни всяка правда и да покаже Своето смирение пред закона. Второ, със Своето кръщение да потвърди важността на Иоановото кръщение. Трето, с освещаването на Иорданските води и чрез появата на гълъб да покаже слизането на Дух Свети по време на кръщението на вярващите. (Иероним) (бел. авт).

[4]  Гълъбът се спуснал над Иисусовата глава, та никой да не помисли, че гласът на Отца е отправен към Иоан, а не към Господ. (Иероним) (бел. авт).

[5] „Понеже човек е двусъставен – от душа и тяло, то и очистването е двояко; безтелесното е за онова, което е безтелесно, и телесното е за тялото. Водата очиства тялото, а духът (очиства и) слага печат на душата.“ (Св. Кирил Иерусалимски. Огласително поучение III) (бел. авт).

[6] В ориг. – ладия (бел. прев).

[7] В ориг – знак, белег (бел. прев).

[8] Господ, който управлява нашия живот, е установил завета на кръщението, който съдържа в себе си образа на смъртта и живота… водата има образа на смъртта, която приема тялото за погребение, а Духът влива животворна сила, която обновява живота на нашата душа от греховната смърт в праведен живот. Св. Василий Велики. За кръщението (бел. авт).